Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
гр. Велико Търново, 7.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на шести
февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И. разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 85/2024г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във вр. с чл. 27а, ал.1 от ЗЗДет.
Същото е
образувано по жалба на С.С.С. *** чрез ...Йоанна И. *** офис 1 против Заповед № ЗД/
Д-ВТ-СТ-002/23.1.2024г. на и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Стражица, с която спешно по административен ред е настанено детето С.С.С. в приемно
семейство без съгласие на родителите за срок до произнасяне на РС
с решение по чл. 28, ал.1 от ЗЗДет.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед. На първо място се посочва, че актът
страда от порок на формата по смисъла на чл. 59, ал- 2 от АПК, доколкото в
административния акт са изложени мотиви само досежно
другото дете на жалбоподателя С. С., когото бащата ударил, за което е бил
съставен социален доклад, при което е присъствало детето С.С..
С оглед на това намира, че за това дете не са изложени никакви аргументи, нито
са събрани доказателства, че същото представлява „дете в риск. Липсата на
мотиви затруднява съдебната инстанция да установи спазването на материалните и
процесуални правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта. На следващо
място, органът е постановил своя ИАА без да изясни фактическата обстановка, с
което е нарушил задължението си по чл. 35 от АПК , не е събрал нужните
доказателства, които по несъмнен начин да обосновават изводите му. Освен това
не са получени изискуемите съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗЗДет
декларации за несъгласие по образец съгласно Приложение 5а към ПП ЗЗДет , което представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като въобще не е търсена майката на децата. На следващо място,
допуснато е съществено нарушение на материалния закон, тъй като липсват каквито
и да било основания за предприемане на тази административна мярка – временно
настаняване на детето при приемни родители. Освен това след като законът
задължава органът да спази основния принцип, че децата се отглеждат в семейна
обстановка, по възможност от познати за тях лица, при което е следвало детето
да бъде настанено при приемни родители след като се изчерпят всички останали
мерки за закрила, визирани в чл. 28, ал. 4 изр- 2 от ЗЗДет. След като С.С. е в близки
отношения с роднини на жалбоподателя е следвало едва след като се изчерпи
възможността за настаняване при тях, да се прибягва до настаняване в приемно
семейство. Актът е постановен и в противоречие с европейското право по защита
на децата, както и с целта на закона. От съда се иска да отмени обжалвания акт.
В о.з. се представлява от ...И.,
която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания.Претендира
разноски по списък.
Ответникът - Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" – гр. Стражица чрез процесуалния си
представител, ...Д.оспорва така подадената жалба, като намира, че актът е
законосъобразен, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила и при точно приложение на закона. Счита, че от събраните
по делото доказателства се установява, че детето не може да бъде настанено при
друго лице от роднинския кръг.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С.С. чрез назначения си особен представител ...Д. поддържа
така подадената жалба. Счита, че от приложените по делото доказателства и от
изслушаните свидетелски показания се установява, че АО не е изчерпал
процедурата , като не е издирил майката, нейни роднини. Освен това приложената
мярка е крайна и същата не следва да се прилага с оглед възрастта на детето,
липсата на насилие върху него и грижите, които бащата е полагал сам за двете
деца. Моли съда да отмени обжалваната Заповед.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните в административната преписка доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение
№772/30.5.2019г. по гр.д. 504/22019г. по описа на Районен съд Велико Търново, е
предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца С. и С.
...С.на бащата С.С. с пост. Адрес *** и е определен
режим на лични отношения с майката Румяна Костадинова. С Решение №
54/27.1.2020г. постановено по в.гр.д. 631/2019г. по описа на ВТОС ,
горепосоченото Решение на ВТРС е потвърдено. Административното производство е
започнало по подаден сигнал от А. П.
психолог в СУ“ Ангел Каралийчев“ Стражица за децата С. и С. ...С., Видно от
докладната записка от 23.1.2024г. до РДСП на Директор ДСП Стражица,че отдел
„Закрила на детето“ работи по случаите с тези малолетни деца, тъй като
бащата е посочил, че се нуждае от
финансови средства за заплащане на изследвания, необходими за записване на
децата в детска градина, за заплащане на встъпителни такси и осигуряване на
необходимото за детско заведение. Тази искана социална помощ е отказана на
жалбоподателя поради това, че същият не отговаря на условията по чл. 9 от ППЗСП
и по чл. 7 от ЗСПД. От социалните служби са извършвани ежемесечни посещения в
дома на жалбоподателя и е установено, че са заплатени сметките за ток и вода,
задоволени са основните потребности на децата от храна, облекло и обувки
съобразно възрастта и сезона, подслон, профилактични прегледи от личен лекар,
образование, провеждат се семейни празници, налице е семейна емоционална
подкрепа. Към момента жалбоподателят получава месечни социални помощи по чл. 7
от ЗСПД в размер на 110 лев, работи по трудов договор като „Социален асистент“
и получава заплата в размер на 468 лева, като същият полага и нерегламентиран
труд. Получава помощ и от роднини в чужбина, които го подпомагат финансово,
поради което същият твърди, че не изпитва финансови затруднения. В изготвените
социални доклади е посочено, че при провежданата ритмично социална работа жалбоподателят е съдействал на социалните
органи , изпълнявал е заложените задачи в плановете за действие, при което
същите са преценили , че рискът за децата е отпаднал, поради което досиетата са
затрити през месец август 2023г.
На 23.1.2024г. психологът на СУ“А. Каралийчев“ е уведомила служител на ДСП , че върху
малолетния С. С. е упражнено физическо насилие от баща му, което се е проявило
в нанасяне на няколко удара по лицето с ръка , след което е посегнал с дилаф към
него, и след като същият се е опитал да се защити като е вдигнал ръка, бащата
го е ударил по лявата ръка над лакътя , където е установен оток и синина. Тези
факти са установени при беседа с детето в присъствието на психолога, медицинско
лице А.Й.и педагог Е.П., за което е съставен протокол от 23.1.2024г. от соц.
Работник Б.К.. Медицинското лице е
посочило, че кабинетът й е бил посетен от детето, което се е оплакало от че го
боли лявата ръка и му се схващат пръстите, като при прегледа е установена
синина над лакътя, която е превързана ,
а на детето са дадени болкоуспокояващи. Проведена е беседа с малолетната С.С., която е потвърдила горните факти, като посочва, че
бащата е упражнявал физическо насилие по- често над С., по – рядко над нея.
В изготвения социален доклад е
посочено, че децата имат личен лекар ...Г.с ЧЛП гр. Стражица, поставени са
задължителните им имунизации, съгласно установения в страната имунизационен календар, същите не страдат от тежки хронични
заболявания. Децата имат изграден дневен режим съобразно възрастта им, хранят
се с обща храна, не се налага спазването на диета, добра хигиена, при стабилно
емоционално състояние. С. е ученик в четвърти клас, същият е със специални
образователни потребности, ползва ресурсно подпомагане, а С. е във втори клас.
За двете деца няма данни да са нарушавали правилата и вътрешния ред в училище.
На 23.1.2024г. е проведена екипна
среща за взаимодействие с членове на Мултидисциплинарния екип към Община
Стражица, работещ по Координационен механизъм по случаите с двете деца, в
присъствие на полицай Ф., гл. експерт образование при Община Стражица С.,
психолог в СУ“А. Каралийчев“ – П., медицинско лице – И.,
баща С., Началник отдел ЗД Д., социален работник Б.К.. Посоченият екип във
връзка с регистрирания случай на домашно насилие е взел единодушно решение
децата да бъдат изведени от семейната среда на бащата и спешно настанени в ППС.
От горепосочения социален работник е изготвен социален доклад от 23.1.2024г.,
за оценка на постъпил сигнал, който съдържа предложение за настаняване на
детето С.С. в професионално приемно семейство на Г.Н.и
Т.К., утвърдени като такива със Заповед
№ 04-РДСП -0036/27.10.2023г. Изготвен е
и социален доклад за работа по случай на дете в риск, в който са описани
горните обстоятелства, като е направено предложение да се започне работа по
служебна реинтеграция на малолетната С.С. в семейната среда на бащата , който е подал заявление за
изготвяне на график за провеждане на телефонни разговори с детето.
Въз основа на горните
доказателства, ответник жалба е издал процесната Заповед за спешно
административно настаняване на дете в риск в ППС. В преписката липсват данни
кога е връчена Заповедта на жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА, като
депозирана в срок, тъй като липсват данни за точната дата на връчване на
Заповедта и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна процесуална
легитимация по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет., пред
надлежния съд, срещу индивидуален административен акт по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. По същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК
съдът при преценка законосъобразността
на оспорвания акт не следва да се ограничава само от наведените от
жалбоподателя оплаквания, а да извърши цялостна преценка на всички основания по
чл. 146 от АПК .
Административният акт е издаден
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДети предвид
настоящия адрес на детето към датата на издаването й с. Владислав, община
Стражица. Макар за установяване на компетентността на издателя на акта да не е
представена Заповед за назначаване на държавен служител с Изпълнителния
директор Агенция за социално подпомагане, съдът намира, че това му е служебно
известно.
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че е нарушено изискването за форма, тъй като актът е издаден при
спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият отговаря на законовите изисквания за съдържание,
доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му, а
фактическите такива се съдържат в изложените мотиви към констативната част на
акта и в представения към административната преписка социален доклад.
Изложените факти в социалния доклад за
упражнено физическо насилие върху другото малолетно дете в присъствието на
заинтересованата страна са фактическия състав,
от който органът черпи упражненото от него субективно административно
право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва
да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.
Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт
могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, като
такива са съответните социални доклади за оценка на постъпил сигнал и социален
доклад за работа по случай на дете в риск, Протокол на междуведомствена комисия
към Община Стражица, Протокол за проведена среща с малолетното дете С. С. и
докладна записка на Директор ДСП Стражица към РДСП В. Търново. Преценката дали
посочените от административния орган факти могат да бъдат подведени под
посочената правна норма е въпрос по съществото на спора, касаещ
неговата материална законосъобразност.
В хода на административното
производство са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства преди издаване
на акта съгласно нормата на чл. 35 от АПК
и са взети предвид обясненията на всички участниците в производството съгласно чл. 36 от АПК.
По делото са събрани годни и допустими доказателства, приобщени в
административната преписка. Няма спор, че жалбоподателят е участвал в
междуведомствената среща при Община Стражица, за което е изготвен съответен
протокол. Въпреки това съдът намира, че са налице съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на засегнатите лица, които са
самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт. АО въпреки, че е посочил в
социалния доклад и докладната записка, че е проведена среща с малолетното дете-
С.С., същата не е обективирана
в надлежен Протокол, от който да е видно, че са присъствали психолог, педагог и
медицинско лице, какъвто Протокол е наличен за другото дете С. С.. Помощните
органи при ответник жалба е следвало да проведат такава среща, като надлежно
отразят в нея проведения разговор, от който да установят емоционалното
състояние на заинтересованата страна, възприетите от нея факти по упражнено
насилие, доколкото спрямо нея липсват каквито и да било доказателства, че
такова е упражнено спрямо нея. Освен това съществено е ограничено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като
липсват данни същият да е запознат с изготвените два социални доклада, да му е
дадена възможност да иска събиране на доказателства, да са му снети обяснения.
Именно тези съществени процесуални нарушения, доколкото са ограничили правото
на защита на жалбоподателя и заинтересованата страна са самостоятелно основание
за отмяна на ИАА.
По приложението на материалния
закон, съдът намира следното : В случая спрямо детето е взета мярка за закрила
по чл. 33 от ППЗЗДт, като същото е настанено по спешност в
кризисен център. Не е налице основанието за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т.
1 от ЗЗДет., тъй като бащата на
детето е жив, известен и не е лишен от
родителски права или с ограничени такива. Съдът намира, че не са налице и
основанията по т. 4 на същата разпоредба, тъй като по делото не е доказано, че
детето е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. За да стигне до този извод,
административният орган се е основал на сигнал от психолог в училището, като
данни за такова насилие има само досежно другото дете
С. С., снети обяснения на това лице в присъствието на педагог, медицинско лице
и психолог, както и показания на медицинското лице за наличие на синини по
лявата ръка, без това да е надлежно обективирано със
съответни медицински документи. Отново следва да се подчертае, че за С.С. липсват твърдения за упражнено физическо насилие, такива
са посочени само в докладната записка на издателя на акта, но те също не са обективирани в Протокол за беседа с това дете в присъствие
на психолог, педагог и медицинско лице. Безспорно по арг.
от чл. 179 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК социалният доклад е официален документ,
доказателство до доказване на противното за изявленията и действията извършени
пред и от социалния работник. В случая обаче съдът намира, че не е необходимо
да се опровергава материалната доказателствена сила
на този официален документ, доколкото същият не съдържа твърдения за физическо
насилие върху малолетната С.С., нито са посочени
факти, които да обосновават извода за съществуването на сериозна опасност от
увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Единственото основание да се приеме, че тя е дете в риск е фактът, че
е присъствала на физическото посегателство върху брат си. Въпреки това в самия
доклад е посочено, че детето е психически стабилно, което противоречи на извода
на АО за наличие на риск за неговото
здраве. Всички изложени факти в социалния доклад доказват, че бащата е полагал
системни грижи за децата си, същите са били в добро психическо и физическо
здраве, редовно са посещавали училище, спазвали са вътрешния ред и правила в
училището, били са ваксинирани с всички задължителни ваксини, чисто облечени,
нахранени и без други каквито и да било оплаквания. Посочено е, че бащата сам
се е грижел за двете си деца, осигурявал е материално семейството си, работил е
като социален асистент, провеждал е семейни празници, спазвал е предписанията в
плана за действие със социалните служители, между него и децата са изградени
емоционални и семейни отношения. Тези факти се препотвърждават и от разпита на
свидетелите – съседка на жалбоподателя и кмет на с. Владислав. В показанията си
същите посочват, че децата са били обгрижвани
единствено от бащата, без помощта на майката и други роднини, които се намират
в чужбина, макар последните да са го подпомагали финансово. Според тях децата
са били емоционално стабилни, социални, често са играели с връстниците
си на площада в селото, редовно са посещавали училище, били са възпитани и
отзивчиви, за тях не са постъпвали каквито и да било оплаквания за лошо
поведение. Посочват, че дори да е имало инцидент, той е бил изолиран, като
единствено за момчето има данни, че се е затворило, тъй като е имало конфликти
с отделни деца в основното училище. Отново следва да се подчертае, че за С.С. липсват каквито и да било факти за упражнено спрямо нея
насилие, нито, че за него има реална, сериозна и непосредствена опасност за
психическото и физическото му здраве. Съдът съобразява също, че сигналът е
подаден от психолог в училището, при условие, че самият жалбоподател се е
обръщал към училищните власти с молба да бъде преустановен спрямо детето му
психически и физически тормоз, като определено този сигнал не касае
момиченцето, поради което спрямо него не е следвало да започва административна
процедура по неговото административно настаняване извън семейството. В този
смисъл е и трайната практика на ВАС напр. Решение № 12799 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 4647/2023 гРешение № 12214 от 8.12.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 5900/2023 гРешение
№ 9809 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2023
г., V
Дори и да е налице дефицит в
родителските грижи на бащата, то са налице други възможности регламентирани в чл. 23 от ЗЗДет. "Мерки за закрила в семейна
среда", като избраната от социалните работници е крайна такава, след
изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството. Споделя се становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, че органът не е направил опит да издири майката, която също е
поискала да й бъде предоставено упражняването на родителските права, нито на
нейни роднини.Съдът намира още, че с процесната заповед, с която детето спешно
се отделя от бащата, по никакъв начин не се осигурява неговият интерес, а
напротив - това по-скоро оказва отрицателно влияние върху него и го поставя в
риск, тъй като въздейства върху емоционалното му и личностно развитие. Целта на
мерките за закрила на детето е като краен резултат да се осигурят условия за
нормално развитие на детето в подходяща среда. Напротив, оставането му в
приемно семейство в друга Община Павликени, на около 100 км от родителя му, с
прекъсване на неговото обучение и доказаното по делото несъдействие на
социалните работници за осигуряване на контакт с детето, въпреки подаденото
заявление за това от бащата би се отразило изключително неблагоприятно върху
физическото и психическото му здраве. В интерес на детето е да бъде отглеждано
в семейна среда като продължат мерките за закрила в семейна среда без често и
внезапно извеждане на детето от тази среда. Последиците, които ще настъпят за
детето при откъсването му от семейната
среда и принудителното му настаняване в ППС, са много по-драстични и крайни
отколкото оставането му в семейството. Освен това при предприемане на мярка за
закрила, целта / не е прекъсването на връзката между детето и родителите му,
както е в случая, а постигането на максимална защита на интересите на детето,
които са поставени и от националното и международното законодателство над тези
на родителите. Следователно издадената Заповед не отговаря и на изискването за
съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, дори ако се приеме, че все пак има
минимален риск за него. Следва да се има предвид, че съгласно практиката на
Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu
v. R., № 13589/07, § 69), държавата има задължение да предприеме мерки както за
подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите
най-висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по
приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс
между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е
интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin
v. G., № 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на
човека по делото Ribic v. Croatia,
(№ 27148/12, § 92.). Според указанията, установени в § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт, за да се определи кое решение ще е от
"най-добър интерес на детето", трябва да се съобразят неговите
физически, психически и емоционални потребности; възрастта, миналото и други
характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна обстоятелствата;
други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая, в хода на
административната процедура и при издаване на оспорената заповед не са
съобразени възрастта и потребностите, нито пък последиците, които ще настъпят
за детето при откъсването му от семейната среда.
При всички тези данни съдът счита,
че спрямо детето С.С. необосновано е била предприета
мярка за закрила "настаняване по спешност в ППС, поради което процесната заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10
лева.
Процесуалният представител на жалбоподателя също е направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 и т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на жалбоподателя се предоставя правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв.Й.А.И. следва да се присъдят разноски в размер на 1000 – лева, определени по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.С.С. *** чрез ...Йоанна И.
*** офис 1 Заповед № ЗД/
Д-ВТ-СВ-002/23.1.2024г. на и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Стражица, с която спешно по административен ред е настанено детето С.С.С. в приемно семейство
без съгласие на родителите за срок до произнасяне на РС с решение
по чл. 28, ал.1 от ЗЗДет.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на С.С.С. *** разноски в размер на 10- десет - лв.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
да заплати на ...Й.А.И. разноски в производството в размер на 1000- хиляда – лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му чрез Административен съд
Велико Търново пред Върховния административен съд.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: