РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. ХАСКОВО, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г.Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500548 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260249 от 19.05.2021 г., постановено по гр.д. № 554 по описа за 2020
г., РС Хасково е осъдил „ Химмаш“ АД гр.*** да заплати на В.П.В. от гр. *** сумата от 25
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания за периода от 01.08.2018 г. до 02.03.2020 г. в резултат на трудова злополука,
настъпила на на 01.08.2018 г. около 15,15 часа на републикански път III-593 между с. *** и
с.***, общ.***, при управление на седлови влекач марка Skania R114L, с рег. № ***, с
прикачено към него полуремарке с марка Van Hool 3В 0045, с рег. № ***, в резултат на
което претърпял следните увреждания – многофрагментно счупване на костите на дясната
подбедрица и последвала им рефрактура, контузия на лявата гръдна половина без
увреждане на гръдната клетка, контузия на лявото рамо, плексусна пареза на левия плексус
брахиалис / горен първичен ствол/, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 01.08.2018 г., като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлил.
Съдът е осъдил „ Химмаш“ АД гр.*** да заплати на В.П.В. от гр. *** сумата от 3
208,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода от 01.08.2018 г.
до 02.03.2020 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на на 01.08.2018 г. около 15,15
часа на републикански път III-593 между с.*** и с.***, общ.***, при управление на седлови
1
влекач марка Skania R114L, с рег. №***, с прикачено към него полуремарке с марка Van
Hool 3В 0045, с рег. № ***, в резултат на което претърпял увреждания за лечението на които
е изразходвал посочената сума, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 01.08.2018 г.
Съдът е осъдил „ Химмаш“ АД гр. *** да заплати на адв. Я.Д., САК сумата от
1376,26 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съдът е осъдил „ Химмаш“ АД гр. *** да заплати по сметка на РС Хасково
деловодни разноски в общ размер на 1578,35 лв., както и 5 лв.- ДТ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил В.П.В. от гр.*** да заплати на „ Химмаш“ АД гр.*** сумата от
953,79 лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „ Европейска застрахователна и осигурителна компания“ ЗАД гр. ***.
В срок е постъпила въззивна жалба от „ Химмаш“ АД гр.*** – вх. №
267795/03.062021 г. против постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която е
осъден да заплати на В.П.В. от гр.*** сумата от 25 000 лв. , обезщетение за неимуществени
вреди, сумата от 3208,67 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане и в частта
на разноските. Въззивникът твърди,че в атакуваната част решението на РС Хасково е
неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът необосновано
не приел направеното възражение, че ищецът В. е допринесъл за процесната трудова
злополука, т.като проявил груба небрежност. Съдът не отчел допуснатите от ищеца
нарушения на правилата за движение по пътищата, отразени в съставения протокол за ПТП
№ ***. Пътният инцидент настъпил при липса на насрещно движение и ищецът бил този,
който следвало да овладее движението на автомобила и по този начин да предотврати
настъпването на ПТП. Твърди,че ищецът управлявал с несъобразена скорост и при
управление със съобразената скорост от 36,83 км.ч, според заключението на ВЛ, той би
имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието. Счита,че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като приносът му
е 50% и съобразно това счита,че следва да бъдат намалени размерите на присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
На следващо място твърди,че съдът в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., без да отчете
действително претърпените болки и страдания, липсата на доказателства за сериозна
психотравма и на психически дискомфорт от латералния белег на крака след операцията.
Съдът неправилно определил и размера на обезщетението за претърпените
имуществени вреди, без да отчете,че той е заплатил за лечението му на „ Фарма-Си 2012“
ООД сумата от 2700 лв., представляваща стойността на вложените при операцията на
2
02.08.2018 г. медицински изделия, както и сумата от 300 лв. – платени на ищеца за
закупуване на медикаменти.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да намали размера на
определеното от РС Хасково обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и
да приеме наличие на съпричиняване в хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ от страна на
пострадалия в съотношение 50:50, както и да бъдат намалени съответните обезщетения за
забава.
В срок е постъпил отговор от В. П. В., чрез пълномощника му адв. Д.. Оспорва
подадената въззивна жалба. Счита,че постановено от РС Хасково решение в обжалваната
част е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Недоволен от постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която „ Химмаш“
АД гр. *** е осъден да заплати на В.П.В. от гр.*** сумата от 25 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, сумата от 3208,67 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им
изплащане и в частта на разноските е останал въззивникът „ Европейска застрахователна и
осигурителна компания“ ЗАД гр. ***, който обжалва в срок. Въззивникът твърди,че в
атакуваната част решението на РС Хасково е неправилно, поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Счита за неправилен изводът на съда,че не
са налице основания за прилагане нормата на чл.201 ал.2 от КТ. Неправилен бил и изводът
на съда,че съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е в определения размер от 25 000 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Хасково.
В срок е постъпила насрещна въззивна жалба, подадена от В. П. В., чрез
пълномощника му адв. Д., против постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за разликата над присъдените 25 000 лв. до 35 000 лв. Твърди,че в
тази част решението на РС Хасково е неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон. Съдът установил правилно фактическата обстановка и достигнал до
правилния извод,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя.
Неправилно обаче и в нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД определил размера на
обезщетението. Безспорно в производството се установявало,че за период повече от 2
години той се възстановявал от последиците от травмата. Съдът не отчел в достатъчна
степен,че в този период от време той не е можел да се движи, разчитал е на помощта на
своите близки, променило се качеството му на живот и прогнозата била за непълно
възстановяване. С оглед на всичко това,счита,че справедливият размер на обезщетението е
35 000 лв., в който размер моли да бъде уважена претенцията му. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор на подадената насрещна жалба, подаден от „ Европейска
застрахователна и осигурителна компания“ ЗАД гр. ***. Счита,че насрещната въззивна
жалба е неоснователна и не са налице основания за присъждане на по-висок размер на
3
обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Моли съда да остави без уважение
подадената насрещна въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът „ Химмаш“ АД гр.***, чрез пълномощника си адв.
З., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Оспорва
подадената насрещна въззивна жалба. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ Европейска застрахователна и осигурителна
компания“ ЗАД гр. ***, чрез пълномощника си адв. Г., поддържа подадената въззивна жалба
по изложените в нея съображения. Оспорва подадената насрещна въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. В., поддържа
подадената насрещна въззивна жалба. Оспорва подадените от „ Химмаш“ АД гр.*** и „
Европейска застрахователна и осигурителна компания“ ЗАД гр.*** въззивни жалби. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Подадените въззивни жалби и насрещна въззивна жалба са подадени в срок и са
процесуално допустими. Преценени по същество са неоснователни. Постановеното от РС
Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от
КТ, предявени от В. П. В. от гр. *** против „ Химмаш“ АД гр. *** за сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова
злополука настъпила при ПТП на 01.08.2018 г. и за сумата от 3 208,67 лв. – представляваща
претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука настъпила при ПТП на
01.08.2018 г., ведно със следващата се законна лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането 01.08.2018 г. до окончателното им изплащане. Като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран „ Европейска застрахователна и осигурителна
компания“ ЗАД гр. ***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че искът е основателен и доказан в уважените размери. Изложените
от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства,
които да дават основание да бъде направен извод различен от този на решаващия съд.
Основното възражение в подадените от „ Химмаш“ АД гр. Хасково и „ Европейска
застрахователна и осигурителна компания“ ЗАД гр. *** въззивни жалби се свежда до
това,че са налице основания за намаляване отговорността на работодателя ,т.като
пострадалият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука. Това възражение е било наведено и в развилото се първоинстанционно
производство и правилно е прието от съда като неоснователно.
4
За разлика от компенсацията по чл.51 ал.2 от ЗЗД , която не предпоставя вина на
пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на
компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на
увреждането. Правнорелевантна за допустимостта на компенсацията е не всяка форма на
вината, а само груба небрежност. С груба небрежност е действал този, който е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се надява,че той няма да
настъпи или че ще успее да предотврати неговото настъпване. В трайно установената
съдебна практика се приема,че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от
пострадалия представлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, което
съдържа признаците на обективна небрежност. По аргумента на противното това
означава,че при обикновена/несъзнавана /небрежност намаляване на размера на
задължението на работодателя е недопустимо. Още по-малко това е допустимо, когато
работникът въобще няма вина за настъпването на злополуката, когато злополуката е
резултат на случайно събитие. Преценявайки събраните по делото и преди всичко
заключението на САТЕ, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
ответника за намаляване на обезщетението на основание чл.201 ал.2 от КТ поради допусната
груба небрежност от страна на пострадалия. Според заключението на ВЛ причината за
настъпването на ПТП е внезапна техническа повреда – спукване на предна лява гума на
седлови влекач „ Скания“ с прикачено към него полуремарке. При възникналата опасност за
движението – внезапно спукване на предна лява гума при конкретната пътна обстановка –
категория път и категория ППС, водачът му не е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП. Според ВЛ превишаването на скоростта при движението по
третокласен път извън населеното място не оказва влияние върху вероятния механизъм на
настъпилото ПТП. Резултата и при двете скорости би бил аналогичен. При възникналата
опасност водачът е задействал аварийно спирачната система, въпреки което не е могъл да
овладее движението на автомобила и да предотврати настъпването на ПТП. С оглед на
изложеното поведението на ищеца, водач на МПС, не може да бъде определено като
осъществено при груба небрежност, което да обуслови намаляването на отговорността на
работодателя.
Правилно и съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е определил
размера на дължимото обезщетение. Не са налице основания за неговото намаляване, нито
за увеличаване на размера, определен от първоинстанционния съд. В този смисъл
възраженията в подадените въззивни жалби и в подадената от ищаца В. насрещна въззивна
жалба се явяват неоснователни. Съдът обективно, въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението на СМЕ, като е отчел получените
увреждания, периодът на възстановяване и възникналите допълнителни усложнения при
проведеното лечение, претърпените от ищеца болки и страдания, възрастта му и степента на
възстановяване от травмата към момента, е определил обезщетение в размер на 25 000 лв.
Неоснователно е направеното от въззивника „ Химмаш“ АД възражение за
намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди със
5
средствата, които той е заплатил за лечението на пострадалия и за закупуване на лекарства.
По делото не се спори, че той е заплатил за лечението на пострадалия В. на „ Фарма-Си
2012“ ООД сумата от 2700 лв., представляваща стойността на вложените при операцията на
02.08.2018 г. медицински изделия, както и сумата от 300 лв. – платени на ищеца за
закупуване на медикаменти. Претендираните от ищеца направени разходи за лечение са
извън тези и доколкото са били необходими във връзка с проведеното му лечение, то те
следва да бъдат заплатени от работодателя.
С оглед изхода на спора направените във въззивното производство разноски следва
да останат в тежест на всяка от страните, така, както са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260249 от 19.05.2021 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 554 по описа на съда за 2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „ Европейска застрахователна и осигурителна компания“ ЗАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6