РЕШЕНИЕ  

 

                   №     97/          23.07.2019г.     град  Пазарджик

 

 

        В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесет и пети юни  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №305 по описа за   2018  година

 

Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба депозирана от А.Г.Г., с ЕГН **********  с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 13 адв.К.У., срещу ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Средец, ул.„Стефан Караджа" №2.С определение от открито съдебно заседание проведено на 30.04.2019 година в процеса като ищци са конституирани наследниците на А.Г.,а именно:Г.Д.Г. с ЕГН********** и Н.А.Г. с ЕГН ********** ***.

В молбата са изложени обстоятелства, че на 16 май 2014 г., около 23:40ч. в с. Варвара, на ул. „" /път 8402/ в посока от с.Варвара към гр.Септември, възникнало пътнотранспортно произшествие между л.а.„ " с рег.№, управлявано от ищеца и л.а.„" с peг. №, управляван от Б.Й.Д., ЕГН ********** ***, по вина на същия.Ищецът твърди, че в следствие на това ПТП получил увреждания, а именно мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, счупване на дясната лопатка,  което довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник,/средна телесна повреда/ и разкъсно-контузни рани двустранно по окосмената част на главата и лицето.Лечението и възстановяването му от получените травми продължило няколко месеца.Сочи се, че собственикът на автомобила притежавал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна към датата на събитието.

Твърди се още, че незабавно след  настъпилото ПТП постъпил за лечение в МБАЛ-АД гр. Пазарджик, където били установени увреждания, изразяващи се в мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, счупване на дясната лопатка, което довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник/средна телесна повреда/ и разкъсно-контузни рани двустранно по
окосмената част на главата и лицето.По преценка на лекарския екип,предвид множеството травми, ищецът бил настанен за лечение в Неврохирургично отделение за лечение на вътречерепната травма, със съпътстваща диагноза
- счупване на лопатката.Твърди също, че след идването му в съзнание, чувствал ужасни
болки, както в главата, така и по цялото тяло.Не можел да спи, като  единствено болкоуспокояващите му давали възможност да заспи, но след  като преминело тяхното действие, болката се появявала отново.След петдневен престой в болницата, бил изписан като му определили два
контролни прегледа на 10-тия и 17-тия ден след изписването, които посетил.Около три месеца от травмата на мозъка получавал често световъртеж и замайване и не можел да стои дълго време изправен, получавал и гадене.
              Сочи се, че след прибирането му от болницата започнал да сънува кошмари и получавал панически  пристъпи при качването му в автомобил, което наложило да търси решаване на проблема с помощта на народни лечители и баячки.

 Ищецът твърди,  че счупването на дясната лопатка наложило имобилизация за срок от 30 дни, като възстановяването продължило около 3 месеца, което било отразено и в СМЕ №-П-130/2014г. по воденото досъдебно производство №184/2014г. по описа на РУП-Септември. По  това време  ищецът бил ученик  в 11 клас на Професионална гимназия по транспорт в с. Виноградец, общ. Септември и тъй като се обучавал за водач на МПС, не можел през периода на лечението си да осъществява в пълна степен, изискващите се от  него във връзка с обучението му действия, което оказало негативно влияние върху професионалното му обучение.Независимо, че от медицинска гледна точка, костта му вече  била заздравяла, по време на застудяване и при физическо натоварване, усещал тъпа болка в мястото на травмата.

Въпреки, че застраховката и събитието били от преди 1 януари 2016 г., ищецът предявил извънсъдебна претенция за обезщетяване на преживените от него безмерни болки и страдания пред ответника с молба вх.№230-21/23.08.2017г., като бил налице мълчалив отказ по нея.Ищецът  оценява неимуществените си вреди  в размер на 35 000 лева.

          Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на непозволеното увреждане – 16.05.2014 година до окончателното изплащане, както  и направените по делото разноски.

              С определение от открито съдебно заседание,проведено на 30.04.2019 година,съдът е конституирал като ищци наследниците на А.Г.Г./починал на 25.03.2019г./,неговите родители - Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Н.А.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 13 адв.К.У..

              В законоустановения срок по чл.367 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, като заявява, че  искът е процесуално допустими, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.Излагат се съображения,че действително бил налице договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/1 1/114000456367. сключен между ЗАД „Армеец" и собственика на автомобил „" с peг. № , валидна към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие.

Считат, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за вредите, които ищецът твърди да търпи и излагат съображенията си.

Заявяват, че оспорват отговорността на ЗАД „Армеец" по основание и размер във връзка с процесното произшествие. В случаите на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговорността на застрахователя била функция на отговорността на водача. Твьрдят, че ищецът  не бил титуляр на вземания за застрахователно обезщетение. Считат, че рискът не бил покрит, а посоченото пътно - транспортно произшествие и евентуално причинените от него вреди не представлявали застрахователно събитие.

Оспорват твърдението, че ищецът е пострадал при настъпване на процесното произшествие.Оспорват също и твърдението, че е налице събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност" за вредите, които ищецът твърди да търпи.В отговора се оспорва и  описания в исковата молба механизъм на произшествието.Твърди се, че не било налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в ЗАД „Армеец" водач на „", което да е в причинно -следствена връзка с претърпените от ищеца вреди, като считат, че отговорността за настъпилото произшествие не е на застрахования в ЗАД „Армеец" водач. Същият не бил допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП. Считат, че същият и не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинено твърдяното пътно транспортно произшествие. Оспорва се причинно - следствената връзка между процесното произшествие и уврежданията, получени от ищеца, както и причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и тези увреждания. Оспорват се вредите като факт от обективната действителност и като размер.Считат, че не била налице вина и противоправност на поведението на водача Б.Д. - въз основа на твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства и  би могло да се направел безспорен извод относно нарушението на правилата по Закона за движението по пътищата от страна ищеца. Твърдят, че механизмът на твърдяното произшествие не бил реализиран по описания в исковата молба начин.За водача на лек автомобил „" с peг. №   ударът бил непредотвратим.

Твърди се, че водачът на автомобила, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно.

Оспорват  твърдението, че всички описани в исковата молба травми са настъпили в резултат на твърдяното пътно - транспортното произшествие.

Оспорват наличието на пряка причинно - следствена връзка между процесното пътно - транспортно произшествие и всички, твърдени от ищеца травматични увреди.Твърди се, че вина за настъпване на произшествието имал единствено ищецът, който в качеството си на водач на лек автомобил „" с peг. №  в нарушение па правилата, предвидени в Закона за движението по пътищата, е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС и с неправомерното си поведение е станал причина за настъпване на произшествието. Съгласно предвиденото в Закона за движението по пътищата всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябвало  да се управлява от правоспособен водач. За да управлява моторното превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В конкретния случай, в нарушение на императивните норми А.Г. бил управлявал моторно превозно средство, без да притежава необходимия документ, удостоверяващ годността му да управлява МПС в конкретната категория.Сочи се,че чрез безразсъдното си поведение, липсата на опит и нарушавайки  чл.20, чл.25 ал.1 и чл.28 от Закона за движението по пътищата, ищецът неправилно, без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се зад него лек автомобил „БМВ 530", несъобразявайки се с положението, посоката и скоростта му на движение, предприел  маневра - завой на ляво, в резултат на което настъпило процесното произшествие и вредоносния резултат.

При условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като се твърди, че същият бил без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата.Твърдят се също, че при ползване на обезопасителеп колан, същият би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Твърдят, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на ищеца в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това било и основната причина за констатираните телесни наранявания. Сочи се, че с поведението си поради неизползването на предпазните средства, ищецът в значителна степен бил допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият в нарушение на чл.20 и други разпоредби от Закона за движение по пътищата, бил допринесъл за настъпване на произшествието, респективно за вредоносния резултат.

Отново в хипотезата на евентуалност, на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, в качеството му на водач на лек автомобил „" с peг. № ,а именно за настъпване на процесното произшествие и вредоносния резултат било допринесло обстоятелството, че А.Г. в нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата не е съобразил поведението си с пътната обстановка и с поведението  на останалите участници в движението.Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който в качеството си на водач на лек автомобил „“ с рег. № е нарушил предвиденото в чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата задължение за водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра - да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай ищецът неправилно, без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се зад него лек автомобил „", несъобразявайки се с положението, посоката и скоростта му на движение, предприел маневра - завой на ляво, в резултат на което настъпило процесното произшествие и вредоносния резултат.

Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като бил нарушил предвиденото в чл.36 от Закона за движението по пътищата задължение, съгласно което завиването наляво се извършвало от най - лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответната посока - от лента, предназначена за завиване наляво. В конкретния случай А.Г. бил предприел маневра - завой на ляво от непредназначена за завиване на ляво лента, в резултат на което препречил пътя на правомерно движещия се лек автомобил „" и с поведението си е предизвикал настъпването на процесното произшествие и вредоносния резултат.

Твърди се, че ищецът като водач на лек автомобил „" не бил подал сигнал за извършване на маневрата.А от приложените към исковата молба доказателства било видно, че към момента на настъпване на произшествието, ищецът не е бил правоспособен водач на МПС, не притежавал свидетелство за управление на МПС. Липсата на правоспособност на ищеца и нарушението на правилата на Закона за движението по пътищата, били допринесли в значителна степен (минимум 70%) за настъпване на произшествието и вредоносния резултат.

Сочи се,че ако съдът счете ищцовата претенция за основателна считат, че предвид изложените съображения, следвало да се приложи нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, в която била предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.Сочи се, че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили някакви болки и страдания, то те не отговаряли на степента и интензитета, твърдян от ищеца.

Оспорват предявения иск по размер, тъй като претендираното   от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди не било адекватно и било несъразмерно на твърдените болки и страдания.Считат, че претендираното  обезщетение не кореспондирало с преживените болки и страдания от страна на ищеца. Същото не било съобразено със съдебната практика и социално - икономическата обстановка в страната и претенцията била силно завишена.Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за законна лихва от деня на настъпване на процесното произшествие.

Намират иска за неимуществени вреди изцяло за неоснователен и недоказан. Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на акцесорния иск за лихва от датата на настъпилото събитие.

           Страните по делото не са упражнили и правата си по чл. 372 и чл. 373 от ГПК.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ и същият е процесуално допустим. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./. и същите са процесуално допустими,съобразно Тълкувателно решение                   №1/2016 година.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увредено при пътно-транспортно произшествие лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и застраховател.

Не се оспорва от ответника, а и се установява от представената справка   от   ГФ    за   сключена   задължителна застраховка „Гражданска отговорност"АД,от която е видно, че ответника е застрахователното дружество в което е била сключена задължителната застраховка гражданска отговорност на МПС - л.а.  с рег.№ управляван от Б.Й.Д..

От представеното по делото постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.10.2014 година на Районна прокуратура Пазарджик се установява, че ищецът А.Г. е бил неправоспособен водач на МПС, както и че в хода на разследването е била назначена и изготвена СМЕ, според заключението на която на А.Г. са били причинени мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, счупване на дясната лопатка и разкъсно-контузни рани двустранно по окосмената част на главата и лицето.Счупването на дясната лопатка било причинило на пострадалия Г. трайно затрудняване на движенията на десния горен  крайник и съставлявало средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. На мястото на ПТП е бил извършен оглед от пристигнали служители на РУП Септември.Водачите на двата автомобила участници в ПТП били изпробвани за наличие на алкохол като пробите им били отрицателни.

От постановлението се установява още, че принос за настъпването на ПТП имали и двамата водачи, но причина за настъпването му била главно и виновното поведение на водача на лек автомобил с ДК №  - Д., което поведение било в разрез с разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. Установява се, че в хода на разследването А.Г. е направил искане за прекратяване на наказателното производство, обективирано в протокол за разпит на свидетел от 27.08.2014г. Въз основа на така установеното Районна прокуратура Пазарджик е прекратила наказателното производство по ДП №184/14 по описа на РУП Септември. Представени са и писмените материали, съдържащи се в ДП, между които Съдебно медицинска и Съдебно техническа експертиза. Тъй като в настоящето производство също са изслушани експертизи, съдът счита, че не следва да ги обсъжда.

    От допуснатата Съдебно авто-техническа експертиза се установява, механизма на осъществяване на ПТП, а именно около 23.40ч. в село Варвара, по улица „27-ма“ в посока към град Септември се движели попътно лек автомобил „“ и по-назад след него лек автомобил. Предстояло кръстовището с улица „“, а по улица „“ имало положена хоризонтална маркировка двойна непрекъсната осева линия тип М2, а преди самото кръстовище бил поставен пътен знак А26 /кръстовище с път без предимство/.На кръстовището с улица „“ първият автомобил , управляван от ищеца Г. предприел завой наляво. Междувременно идващия зад него автомобил БМВ предприел маневра изпреварване. Така в един момент, когато л.а. бил навлязъл напълно в лявата лента /косо под ъгъл 40-50 градуса/ била ударена средната част пред задното ляво колело с предния десен край на автомобила БМВ. В резултат на удара л.а.  се преместил на 15-16 метра от мястото на удара  косо надясно и се установил обърнат на дясната си страна обратно в дясната лента за движение към град Септември. А автомобилът БМВ продължил косо наляво и се установил до ЖП линията около 14 – 14.5 метра от мястото на удара.

Вещото  лице е установило в своето заключение, че лекият автомобил управляван от пострадалия Г. е бил оборудван с обезопасителен колан на шофьорското място, които изводи вещото лице е направило от две снимки, които се намирали в материалите по досъдебното производство. 

На въпроса дали водачът на лекия автомобил– ищецът Г. е имал обективна възможност да възприеме лекия автомобил вещото лице в своето заключение е отговорило, че  е била налице такава възможност да наблюдава и чрез огледалата за обратно виждане да възприеме лекия автомобил . Установява се от заключението, че двата автомобила са се движили по пътя към  град Септември, а произшествието е  настъпило в 23.40 в тъмната част на денонощието, пътят е бил с асфалтово покритие, в добро състояние, прав с неограничена видимост напред, в условия на движения с фарове. В делото няма данни за наличие на евентуални условия за заслепяване от фарове на насрещни автомобили.

От приетата по делото СМЕ,се установява,че въз основа на медицинската документация и материалите по делото се установявало, че в резултат на описаното ПТП,ищецът е получил: Контузия на главата с рани по окосмената част и лицето, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, счупване на дясната лопатка в областта на ставната и ямка - кавитас гленоидалис.Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърд, тъп предмет като общ механизъм и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма, по механизма „Травма в автомобила".

Според заключението на вещото лице счупването на дясната лопатката, наложило носенето на мека имобилизация за 30 дни и било причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 2,5 - 3 месеца от датата на травмата. Това счупване било получено при директен удар в областта на дясното рамо от елементи на купето на автомобила. Изисквало ранно раздвижване. Оздравяването водело до функционално възстановяване, като при усилена физическа работа, промяна в метеорологичните условия и др. била възможна появата на тъпи болки в раменната става.

Разкъсноконтузните рани двустранно по окосмената част на главата и лицето били причинили на пострадалия А.Г., както заедно така и поотделно - разстройство на здравето, извън случаите чл.128 и чл.129 от НК за период от около 10-12 дни от датата на травмата.

     Мозъчното сътресение е било лекостепенно, протекло било със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване до лека сомнолентност и било причинило на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период от около 3 седмици.

       От СМЕ се установява още,че в наличната медицинска документация не били описани увреждания, които да са характерни за получени от наложен обезопасителен колан-лентовидни кръвонасядания  по гърдите и корема, повърхностни зажулвания и др.Според заключението използването на обезопасителния  колан, би могло да задържи водача в седалката на автомобила и би ограничило свободното движение на тялото в купето на автомобила,така че уврежданията щели да бъдат по-леки.

По делото е разпитан св.Л Л който установява,че е живеел в съседство,не бил  на същото място,а бил дежурен и чул по радиостанцията от колегите си от РУП Септември за случилото се.Установява,че пострадалият Г. бил настанен в МБАЛ,със счупена лопатка на дясното рамо, имал контузии по ръцете и краката и трайни белези.Установява,че след изписването от болницата се оплаквал от главоболие, както и че не можел да спи, а преди валежи го заболявала ръката,дясната лопатка,оплаквал се от болки в краката. Свидетелят установява,че родителите му помагали в началото, било трудно,а освен това той все още бил ученик във Виноградец в Професионалната гимназия по транспорт и пропуснал матурите си, както и абитуриентския бал.Свидетелят установява,че след ПТП,пострадалият Г. дълго време не управлявал ПТП,тъй като бил много уплашен.

         Предявеният иск е частично основателен.

         От представените писмени доказателства и приетата САтЕ, безспорно се установи,че за настъпването на ПТП са имали вина и  двамата водачи, но главно виновното поведение на водача на лек автомобил  с ДК № - Д., е било в разрез с разпоредбата на чл.21 от ЗДвП и е довело до настъпването на вреди за Г..Съдът изцяло кредитира описания механизъм в САвтЕ, приема и за безспорно установено наличието на обезопасителен колан, който ищецът Г. не бил използвал.

          В резултат от противоправното деяние - нарушаване на правилата установени в ЗДвП от водача на лекия автомобил , са били настъпили за Г. неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние - причинени са травматични увреждания по тялото на ищеца в резултат на катастрофата.

         Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на водача на л.а., за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на произшествието, както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност".Неимуществните вреди са установени от приетата и неоспорена СМЕ,както и от разпита на свидетеля.

          Необходимо е да се изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените  травматични увреждания. Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.

По отношение на възраженията,че Г. е бил неправоспособен водач и за съпричиняване поради непоставен  колан,съдът приема следното:

Съдът приема за безспорно установено,че първоначалният ищец Г. не е бил правоспособен водач. При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос /решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., на II ТО на ВКС/.

Управлението на автомобила без правоспособност е нарушение на чл. 150а ЗДвП. Това негово поведение е каузално към настъпилото ПТП и свързаното с него увреждане, тъй като се презумира, че неправоспособният водач няма нужната подготовка и опит да участва в движението, както и на адекватна реакция в критична ситуация, като липсата им в конкретния случай се е изразила в намалената възможност за преценка и съобразяване на предприемане на маневра-ляв завой и съответната ситуация на бързо движещ се зад него автомобил.

Приносът на водача на лекия автомобил е равен с този на пострадалия ищец, тъй като поведението и на двамата водачи е противоправно и в  причинна връзка с ПТП,както е установено и в прокурорското постановление. Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца е основателно до степен на ½ /в този смисъл е и категоричната  съдебната практика при управление на ПТП без свидетелство за правоуправление – напр. решение на САС по в.гр.д. №902/2013г. и решение на САС по в.гр.дело № 2969 по описа за 2012 г./.По отношение на възражението, че ищецът е бил без обезопасителен колан,съдът приема същото за доказано,поради което следва обезщетението да бъде намалено с още 10 %.

Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелствата, че ищецът е бил на 17 г., която възраст дава сравнително добра възможност за възстановяване и животът му е бил напълно променен- пропуснал е дипломиране и абитуриентски бал; обстоятелството, че се е възстановил след повече от 3 месеца, като се вземат предвид и икономическите условия в страната и съществуващите размери на лимитите в отговорността на застрахователите към 2014 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че обезщетение в размер на 20 000 лева е адекватна обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди. При съобразяване обаче на приетата степен на съпричиняване на вредите от страна на ищеца- неправоспособен водач и без поставен предпазен колан които общо се определят от съда съобразно трайната съдебна практика на 60 %  или  обезщетението следва да бъде намалено със сумата от 12 000 лева и  искът се явява  основателен за размера от 8 000 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 35000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Обезщетението се явява справедливо и съответстващо на обичайните необходими суми за репариране на вреди от подобен род. Над тази сума не следва да се присъжда обезщетение, т.к. същото би превишило справедливия размер.

Когато предявилият иска ищец почине в хода на делото, производството пред съда продължава с участието на правоприемника/правоприемниците му - чл.227 ГПК,какъвто е настоящият случай.Ако ищецът е физическо лице, правоприемството настъпва в лицето на неговите наследници, които заместват своя праводател и участват в делото в процесуалното качество, което той е имал към момента на смъртта си, с всички произтичащи от това процесуални права и задължения. По правило правоприемници са лицата, които към момента на смъртта на ищеца са призовани да го наследят в качеството на негови наследници по закон, съобразно реда за наследяване по чл.5 - чл.8 от ЗН ,поради което съдът следва се произнесе с петитум за двамата встъпили ищци като от така определеното обезщетение всеки от тях - Г.Д.Г. с ЕГН********** и Н.А.Г. с ЕГН ********** следва да получи по ½ част, според припадащата им се наследствена част.

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице.Безспорно е, че на основание чл.45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането-16.05.2014 година.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, тъй като първоначалният ищец е бил освободен от внасяне на държавна такса,с оглед изхода на делото,следва ответника ЗАД „АРМЕЕЦ", да бъде осъден да заплати държавна такса върху така определеният общ размер на обезщетението от 8000 лева, в размер на 320 лева по сметка на окръжен съд Пазарджик.

При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.Ищците са направили разноски в размер на 255 лева,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК/за депозити за вещи лица/,като съобразно уважената част от иска им се полагат разноски в размер на 58.28 лева общо.

Ответника е направил разноски в размер на 605 лева от които 125 лева за в.л. за САвтЕ,5 лв.-съд.удостоверение,25 лева такса за разноски по 169 от ГПК  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.Съобразно отхвърлената част от иска му се полагат разноски в размер на 466.71 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Средец, ул.„Стефан Караджа" №2,представлявано съвместно от изп. директор М П И и от изп.директор В К М да заплатят на ищците Г.Д.Г. с ЕГН********** и Н.А.Г. с ЕГН ********** *** /наследници на А.Г.Г. починал на 25.03.2019 година/, на основание чл.226 от КЗ,сумата в размер на по 4 000 лева /или общо 8000 лева/, представляваща обезщетение за причинените на А.Г.Г./починал по време на процеса на 25.03.2019 година/  неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на настъпилото на 16.05.2014 година ПТП в село Варавара ул.““ в посока от село Варвара към гр.Септември  между .„ " с рег.№, управлявано от починалия Г. и л.а.„ " с peг. №, управляван от Б.Й.Д., ЕГН **********,по вина на втория водач,  ведно със законната лихва считано от датата на деликта- 16.05.2014 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ  иска  за разликата над сумата от  8 000 лева до претендирания размер от 35 000 лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Средец, ул.„Стефан Караджа" №2,представлявано съвместно от изп. директор М П И и от изп.директор В К М да заплатят на ищците Г.Д.Г. с ЕГН********** и Н.А.Г. с ЕГН ********** *** /наследниците на А.Г.Г. починал на 25.03.2019 година/,общо разноски  в размер на 255 лева,съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА  Г.Д.Г. с ЕГН********** и Н.А.Г. с ЕГН ********** *** /наследниците на А.Г.Г. починал на 25.03.2019 година/, да заплатят общо разноски на ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Средец, ул.„Стефан Караджа" №2,представлявано съвместно от изп. директор М ПИ и от изп.директор В К М,в размер на 466.71 лева съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Средец, ул.„Стефан Караджа" №2,представлявано съвместно от изп. директор М П И и от изп.директор В К М да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на Окръжен съд Пазарджик,държавна такса в размер на 320 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: