Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при секретаря Елка
Григорова и с участието на прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното
от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 4840 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 17. 04. 2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 9233/17 г. по описа на СРС, НО, 132 състав,
подсъдимият М.В.Н. е бил признат за невиновен в това, че на 15. 01. 2017 г. в
гр. София, ж.к. *********, се е съвкупил с лице от женски пол И.К.М., като
проникнал с половия си член във влагалището й, докато И.К.М. била лишена от
възможност за самоотбрана, без нейно съгласие, поради което и на основание чл.
304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
152, ал. 1, т. 1 от НК.
Оставен е без уважение
предявеният от И.М. срещу подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 24 000 лева в резултат от извършеното престъпление, ведно с претенцията
за заплащане на законна лихва.
Срещу тази присъда са постъпили
въззивен протест от прокурор при СРП и въззивна жалба от повереника на частния
обвинител и граждански ищец И.М..
В протеста се сочи, че присъдата
е неправилна и необоснована, тъй като събраните по делото доказателства
установявали извършеното престъпление и авторството на деянието. Поради това се
иска нейната отмяна, като вместо това въззивният съд да постанови осъдителна
присъда.
Във въззивната жалба е
формулирано същото основно искане, а алтернативно се очаква след отмяна на
присъдата делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Бланкетно, както в протеста, в жалбата е посочено, че атакуваната присъда е
постановена в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
По реда на чл. 327 от НПК
въззивният съд е направил преценка, че за изясняване на делото не е необходимо
да се провежда въззивно съдебно следствие.
В проведеното публично съдебно
заседание представителят на СГП поддържа подадения възззивен протест. Намира, че обвинението е доказано от
показанията на пострадалата, както и останалите писмени и гласни доказателства.
Поради това иска присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова,
с която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание.
Повереникът на частния обвинител
поддържа въззивната си жалба по изложените в нея основания и се присъединява
към пледоарията на прокурора. Моли и предявеният граждански иск да бъде уважен.
Частният обвинител и граждански
ищец И.М. изразява съгласие с изявлението на повереника си.
Защитниците на подсъдимия заявяват
становище, че оспорената присъда е правилна и законосъобразна, поради което
същата следва да бъде потвърдена. Намират, че по делото не е установено по
категоричен начин пострадалата да е била в безпомощно състояние и половият акт
да се е реализирал без нейно съгласие. В тази насока акцентират на показанията
на свидетелите Б.С.и Д.Д., както и на заключенията на комплексните психиатрични
и психологични експертизи и на съдебномедицинската експертиза и за записа от
телефон 112. Според последните, сочат адвокатите, пострадалата е била в състояние
на обикновено алкохолно опиване, което е подпомогнало нейни необясними
поведенчески прояви. Поддържат и, че доказателствата не установяват подсъдимият
да е действал при изискуемия умисъл по чл. 152 от НК. По отношение на
показанията на М. намират, че те не следва да бъдат кредитирани, защото не
отговарят на изискванията за логичност, последователност, завършеност.
Подсъдимият Н. моли да бъде
потвърдена присъдата на СРС.
Въззивният съдебен състав, след
като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и съдържанието
на оспорения съдебен акт, намери за установено следното:
За да постанови оправдателна
присъда спрямо подсъдимия М.Н. по обвинението за престъпление по чл. 152, ал.
1, т. 1 от НК, съставът на първоинстанционния
съд е провел пълно, всестранно и обективно следствие, като е съобразил вярно
относимостта към предмета на делото на – гласните доказателствени средства – обясненията
на подсъдимия М.Н., показанията на свидетелите И.М., Б.С.(вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК от досъдебното производство), А.
М., Д.Д., И.И., Р.К.и И.А., писмените доказателства и доказателствени средства
– молба от И.М. до началника на 09 РУ-СДВР от 15. 01. 2017 г., СМУ от 15. 01.
2017 г., протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на
местопрестъпление и фотоалбум от 15. 01. 2017 г., протокол за претърсване и
изземване от същата дата, протокол за освидетелстване на подсъдимия Н., заповед
за задържане и протокол за личен обиск, справка от Дирекция „Национална система
112” към МВР, справка за съдимост, характеристика, удостоверение за раждане,
както и заключенията на СМЕ, комплексните СППЕ на подсъдимия, пострадалата и
свидетелката И. А.от досъдебното производство, както и комплексната
психиатрична, психологична и сексологична експертиза на И.М., назначена в
съдебната фаза, основната и допълнителна техническа експертиза.
След анализа на тази
доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд е достигнал до фактически
изводи, които този съдебен състав споделя.
Подсъдимият М.В.Н. е роден на ***
г. в с. Якоруда, българин и български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, с ЕГН **********. От началото на месец август на 2016 г. и към
инкриминирата дата 15. 01. 2017 г. живеел във фактическо съжителство със
свидетелката Б.С., като заедно отглеждали нейното малолетно дете.
Свидетелките С. и И.М. били
най-добри приятелки към началото на 2017 г. М. познавала подсъдимия Н. от
момента, в който той станал интимен партньор на С., те общували добре и имали
приятелски отношения, включително общували по двойки със съпруга на М..
Вечерта на 14. 01. 2017 г.
свидетелката М. решила след работа да излезе с приятели на дискотека. Поканила
колегата си, свидетеля Д.Д., с когото била близка, и позвънила на приятелката
си Б.С., като й предложила тя и М.Н. да се присъединят към нея и Д.. С. и Н. се
съгласили, първата извикала в дома им свидетелката И. А., която да се грижи за
детето й, докато те са навън, а междувременно свидетелката М. предупредила по
телефона съпруга си, свидетеля А. М., че ще прекара вечерта на дискотека с
приятели. С. и Н. живеели в къща, находяща се в ж.к. Обеля в столицата, ул. *****.
Свидетелят Д. и пострадалата М. ги взели от този адрес с колата на мъжа и
всички заедно отишли в дискотека „Хъшове”.
В посоченото заведение четиримата
останали до около 03.00-03.30 часа на 15. 01. 2017 г., като се забавлявали
добре, танцували и употребили алкохол – подсъдимият, С. и Д. изпили една
бутилка уиски, а М. – 3-4 бутилки бира от по 500 мл. Тръгнали си заедно от
дискотеката с такси, като оставили Д. пред блока му в ж.к. Надежда, а тримата
продължили към къщата на С. и Н., където решили, че ще преспят.
В жилището на посочените двама
имало едно голямо легло, разположено в кухнята, и след влизането на компанията
там, М. заявила, че много й се спи, свалила обувките и якето си, и легнала в
леглото с дрехите си. Тя била обута с ластични дънки, а под тях носела бикини.
След лягането на М., я последвали С. и Н., които се разположили от двете й
страни. Тримата започнали взаимно да се докосват, галят и целуват, в резултат
на което подсъдимият свалил дънките и бельото на свидетелката М., след което
проникнал с половия си орган във влагалището й, а в това време С. го целувала.
В този момент М. изведнъж се дръпнала и казала на висок глас, че Н. я
изнасилва. Последният веднага спрял сексуалните действия, а М. станала права,
взела мобилния си телефон и позвънила на свидетеля А. М., като му казала, че
подсъдимият я изнасилва. Съпругът й я посъветвал веднага да се обади не телефон
112, което тя сторила в 05.48 часа, а междувременно подсъдимият Н. направил
няколко снимки на И.М. с телефона си, за да може да докаже, че тя не е била
изнасилена. На снимките свидетелката била изправена до леглото и не била
облечена с дънките си. Възмутен от обвиненията на М., десет минути след
обаждането й до телефон 112, самият подсъдим позвънил на този номер и казал, че
обвинението срещу него е невярно и поискал на място да дойдат полицейски
служители, за да извършват проверка. Отново М. се обадила на телефона за спешни
повиквания, но не могла да каже точния адрес, на който се намирала, поради
което се намесил Н. и уведомил оператора за местонахождението им.
Около 15 минути по-късно на място
пристигнали свидетелите И.И. и Р.К., полицаи при 09 РУ-СДВР, които снели
обяснения от засегнатите лица. Малко по-късно дошъл и съпругът на М., който се
наложило да бъде изведен от жилището от полицейските служители заради опит да
се саморазправи с Н..
В същия ден свидетелката М. била
освидетелствана в Съдебна медицина, като във влагалището й не били открити
травматични увреждания, нито сперматозоиди във влагалищния й секрет. От дома на
С. и Н. било иззето спалното бельо от леглото, в което лежали посочените
по-горе три лица, а самият подсъдим бил доброволно освидетелстван, при което по
тялото му не били открити следи от насилие.
Контролираният съд е изложил
подробни и убедителни аргументи, като се е мотивирал на кои доказателства и
доказателствени средства дава вяра и на кои – не. Правилно СРС е отграничил
спорните от безспорните факти. Наистина, съвкупният доказателствен материал е
еднопосочен относно предхождащите описания инцидент отношения между
пострадалата, подсъдимия и свидетелката С., както и относно конкретния повод,
по който те са били заедно вечерта на 14. 01. 2017 г. нощта на 15. 01. 2017 г.,
местата, на които са били заедно, вкл. и вида и количеството на алкохол, който
употребили. Безспорно е също така, че след инкриминираната дата и обвинението в
изнасилване, приятелството между И.М. и Б.С.приключило.
Противоречия възникват в гласните
доказателствени средства за събитията, последвали пристигането на И.М., С. и Н.
в дома на двойката. Тримата участници в процеса посочиха, че М. е легнала в
двойното легло, в кухнята, където спели партньорите, както и че последните
легнали там след нея. Спорно е какво е било поведението на тримата след
лягането на М.. Тя поддържа, че е заспала, защото била много уморена и внезапно
се събудила, като усетила, че Н. се намира върху нея, а половият му член е
проникнал във влагалището й. От своя страна С. и Н. са посочили, че
пострадалата не е заспивала, както и че тя е участвала в интимни ласки, които
тримата си разменяли преди проникването на подсъдимия в половия й орган. Този
съдебен състав се солидаризира с преценката на СРС, че следва да се даде вяра
на изявленията на подсъдимия и неговата интимна партньорка. Естествено е при
това да се отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото, но същата
опасност от недобросъвестни показания съществува по принцип и при пострадалата,
която е страна по делото. Разгледани дори отделно от останалата доказателствена
съвкупност, показанията на И.М. относно конкретните действия на подсъдимия и
собствените й такива при твърдяното от нея изнасилване, са нелогични. Без
съмнение, както сочи самата тя, а и нейните приятели, в инкриминираната нощ М.
е била обута с ластични дънки, които са се закопчавали с цип и копче. Твърди,
че е била дълбоко заспала, така че не е усетила кога подсъдимият е свалил
дънките, осъзнала се е чак, когато е усетила тежестта на Н. и неговото
проникване. Без да е необходимо съдът да притежава специални знания, само по
правилата на житейската логика, следва да се приеме, че заради материята си
панталонът на М. е бил плътно прилепнал към тялото й. Това означава, че са
необходими или специални и по-продължителни усилия от страна на Н. за свалянето
му, или съдействие на М.. Заключенията на СППЕ, изготвени спрямо пострадалата,
са посочили, че тя е била в обикновена степен на алкохолно опиване, както и че
в инкриминираната нощ е употребила алкохол в нормални за нея количества, поради
което не може да има физиологична причина да заспи толкова дълбоко, че да не
усети свалянето на панталона си, а и на бельото си. От друга страна, според
думите на С. и Н., те са легнали в леглото с М. малко след нея, т.е. не е било
изминало дълго време от твърдяното от М. заспиване, така че сънят й да е
достатъчно дълбок и да притъпи чувствителността на тялото й. В насока към това,
че пострадалата въобще не се е намирала в състояние, което да е лишило от
възможността да възприема обстоятелства от обективната действителност или да е значително
затруднена за това, е и фактът, както е посочил СРС, че незабавно след
ставането от леглото тя е предприела действия, който са индикирали, че има
достатъчна психическа и физическа адекватност, за да може да предприеме
действия, които желае. Съобразено беше и, че към инкриминираната дата И.М. е
била в изключително близки отношения със свидетелката С., определяла я като
своя най-добра приятелка. Също в добри отношения, вкл. заедно със съпруга си,
тя е била и с подсъдимия. Няма каквито и да било свидетелства, че преди
твърдяното от нея изнасилване е имало напрежение между нея и приятелите й.
Поради това по-логична е тезата на С. и Н. за хода на физическите им действия
след лягането в леглото. В тази връзка трябва да се посочи и, че според
заключението на комплексната психиатрична, психологична и сексологична
експертиза, допусната и изслушана от СРС, пострадалата има преобладаващи
нагонни тенденции и следващ от тях вътрешен конфликт за нея при
противопоставянето им на желанието й за постигане на стабилен социален статус,
съобразен и със обичайните стандарти за приемливо поведение в сексуален план. В
този ред не мисли житейски е лесно обяснимо тя да се е поддала на сексуално
желание в конкретния случай, а не да е била принудена да прави секс и то от
мъжа на най-добрата си приятелка и с нейното съдействие. Факт е, освен това, че след ставането на М.
от леглото, където тя твърди да е била насилена, същата е останала
продължително време в дома на С. и Н. до пристигането на полицейските
служители, без по какъвто и да било начин да опита да се отдалечи от мястото на
престъплението, за да се осигури защита. Това индикира отново на извод, че тя
не е била поставена в положение да приема сексуални ласки без нейно съгласие,
както твърдят С. и Н..
Така може да се заключи, че
показанията на И.М. остават напълно изолирани от останалия доказателствен
материал по отношение на посочените по-горе факти, при почти еднаква по степен
заинтересованост от изхода на делото със С. и Н., но и с установена нелогичност
в нейните твърдения, както беше посочено по-горе. Ето защо в съответната част
правилно е прието от СРС, че показанията на М. не следва да бъдат кредитирани
за сметка на обясненията и показанията на С..
Няма и доказателствени източници
с косвен характер, които да подкрепят тезата за събитията, изложена от
пострадалата. Нито по тялото й, нито по бельото й, са установени обективни
находки, които да навеждат на преценка за извършени действия спрямо нея чрез
сила или без нейното съгласие, вкл. по влагалището й няма травматични
увреждания, обичайни за ситуации на проникване на полов член без желанието на
жената.
По отношение показанията на Б.С.и
обясненията на М.Н., напълно адекватно първоинстанционният съд е посочил, че
при съжителката на подсъдимия се установява само едно противоречие спрямо
показанията й от досъдебното производство, което е било преодоляно по реда на чл. 281 от НПК и с уточненията на
свидетелката, а обясненията на Н. не са били кредитирани само в частта им, в
която той заявява, че половият му член не е проникнал във влагалището на М..
Отчетено е вярно, че в тази част обясненията са опровергани не само от
показанията на пострадалата, но и от думите на С., така че е очевидно, че Н. се
домогва да омаловажи собствените си действия, но обясненията му не следва да
бъдат изключвани като цяло от доказателствата,защото в останалата им част те са
подкрепени от други елементи на съвкупността.
Другите гласни доказателствени
средства са достоверни и правилно са изцяло кредитирани от СРС при
съобразяването, че те са относими към събития, предхождащи или следващи
инкриминираното, така че допълват фактическата обстановка, без да имат
съществен принос за решаването на основния проблем по какъв начин се е
реализирал сексуалният контакт между подсъдимия и пострадалата. Всички
експертизи са обективно и компетентно изготвени, поради което и този съд се
доверява на заключенията им. Писмените доказателства не са оспорени от страните
и не са оборени от други доказателства, а писмените доказателствени средства са
изготвени по предвидения в НПК ред и надлежно удостоверяват извършените следствени
действия и резултата от тях.
При тези факти от правна страна
преценката на контролирания съд, че подсъдимият Н. не е извършил
престъплението, за което е предаден на съд, е единствено правилната.
Действително, прокуратурата не е
успяла да ангажира доказателства, които по начин, изключващ всяко съмнение, да
установят, че сексуалният акт между Н. и М. е бил осъществен в ситуация, в
която жената е била в безпомощно състояние, респ. – че не е бил съпроводен с
нейното съгласие. Напротив, доказателствата установяват, че пострадалата според
обвинението е участвала доброволно в сексуален контакт с Н. и С., което по
принцип изключва възможността тя да е била в безпомощно състояние. И обективно,
дори да се приеме, че е спяла, това състояние само по себе си не може да се
квалифицира като безпомощно, а следва да се докаже, че М. не е имала каквато и
да било възможност да възприеме и/или осуети действия, предприети срещу нейната
физическа неприкосновеност и противни на волята й. Вещите лица по СППЕ са
изтъкнали, че причина за подобно състояние не би могло да бъде употребеното
количество алкохол, защото то е било в рамките на обичайното потребление на
пострадалата.
При това положение подсъдимият М.Н.
не е извършил престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК и поради това
законосъобразно е оправдан на основание чл. 304 от НПК от СРС.
Доколкото той не е осъществил
виновно противоправно деяние спрямо И.М., предявеният от нея граждански иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД е лишен от основание и отхвърлянето му от
първоинстанционния съд е закономерно. Правилно е и произнасянето разноските с
оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
След извършена служебна проверка
на дейността на СРС този състав не констатира допуснати нарушения на правото на
защита на пострадалата. Във въззивната жалба на нейния повереник бланкетно е
въведено, че такива има, но не е изтъкната конкретика, поради което трябва да
се посочи, че на М. е била осигурена възможност да упражни всички свои права по
начина и в обема, в които тя е преценила. Не е нарушило правото й на защита и с
допуснатото изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, защото то е
съобразено със стандартите на процесуалния закон и не оставя съмнение за
естеството на твърденията на СРП относно обективните и субективни елементи на
деянието, за което е обвинен Н., което предопределя и параметрите за частния
обвинител да реализира защита на правата си.
Така, след като няма основания за
изменение или отмяна на оспорената по въззивен ред присъда, жалбата и протестът
срещу нея се явяват неоснователни и тя трябва да бъде потвърдена в цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17. 04. 2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 9233/17 г. по
описа на СРС, НО, 132 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.