РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Пловдив, 16.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХIII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Недялка Петкова и с
участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 3150/2021година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция по
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ -София чрез пълномощника юрк. Стоева против
Решение № 88 от 25.10.2021г., постановено по АНД № 20215320200253/2021 г. по
описа на Районен съд гр. Карлово, 1 наказателен състав. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление №ГБО-0036 от 12.04.20221г., издадено от зам.
Председател на ДАМТН, с което на ЕТ „С.Х.-Стенси“ ЕИК***, седалище в гр.К. за
извършено нарушение на чл.8а ал.6 от Закон за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000
лева на основание чл.34, ал.3 ЗЧАВ. Със същото решение жалбоподателят е осъден
и да заплати на касационният ответник сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и
понеже наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са подробни
съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на потвърденият с
него електронен фиш, както и присъждане разноски на жалбоподателя. В съдебно
заседание, редовно призован, касационният жалбоподател не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационна жалба ЕТ „С.Х.-Стенси“ гр.К. в
отговор на касационната жалба, депозиран чрез процесуален представител адв. К.,
излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание не се представлява, като с писмено становище от пълномощника
адв.К. се поддържа отговора и не се дава становище по неоснователността на
жалбата.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за безспорно установено, че
изложените в атакувания НП обстоятелства по констатирано нарушение не
съответстват на законовата квалификация на деянието. В тази връзка в обжалваното
решение се съдържа подробно описание на фактите и обстоятелствата по
констатиране на нарушението, която се възприема и от настоящия съд, поради което
същата е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, потвърдени
в хода на производството пред първоинстанционният съд, от негова страна е
направен законосъобразен извод за липса на установено административно нарушение
по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ от страна на жалбоподателя. В тази връзка подробно е
обосновал, че механизма на изписване на обстоятелствата
по нарушението не дават възможност да се извърши преценка относно формата на
изпълнителното деяние- дали същият е извършвал действия по разпространяване на
твърди горива без регистрация, или е разпространявал твърди горива в
нерегистриран обект. Посочил е, че са налице съществени процесуални пороци на
проведения административно – наказателен процес, защото са описани две форми на
административно нарушение, а е наложена една единствена санкция. Този извод на
първоинстанционният съд е законосъобразен,
с оглед изискването на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН при изписване на обстоятелствата на
извършеното административно нарушение да се даде прецизност относно
изпълнителната форма на деянието, която да съответства и на нарушената законова
разпоредба. Безспорно от събраните писмени доказателства, касаещи фактическите
основания по извършването му, не се установя конкретната форма на осъщественото
нарушение, което е в несъответствие с изискванията на административно
производствените правила за неговото установяване. В тази връзка обосновани са
изводите на пръвоинстанционният съд относно несъставомерността на извършеното
нарушение, липсата на конкретен механизъм на осъществяването му, което е довело
до съществено ограничаване на правото на
защита на нарушителя. И това е така, доколкото на практика при описание на
фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи на съда относно правната
квалификация на установеното нарушение, е дадено коректно, ясно и правно описание
на изискванията за съответствие с нарушените
правни норми. Видно е, че съдът е направил законосъобразен извод относно
правилността на правната квалификация на административното нарушение, като е
преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в
мотивите, въз основа на която е установил и конкретно поведение именно на касационният
жалбоподател, осъществяващо съществено нарушение на административно –
наказателните производствени правила. Поради това и възраженията на
касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани. Липсват
конкретни основания, оборващи изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразни
административни актове по установяване на административното нарушение, и водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.
Следва да се спомене, че тези възражения са били наведени още пред
първоинстанционният съд, на които първоинстанционният съд е дал подробен,
правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. Така в мотивите към първоинстанционното решение изрично е
прието, че са налице съществени нарушение на проведения административно –
наказателен процес, в която връзка са и изложените пред съда обстоятелства. Законосъобразна е
оценката на районния съд относно приложимостта на административно
производствените разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, която е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН. В тази насока и настоящият съд препраща на основание
чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като
споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. При
извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК,
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй
като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба,
следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора и направеното
искане за присъждане на разноски, такива се дължат на касационният ответник.
Същият е представил доказателства за тях, касаещи сключен договор за правна
защита и съдействие №12879/25.11.2021г. с изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Същото е в съответствие с минималния размер, предвиден в нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения и
следва да бъде
уважен.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 25.10.2021г., постановено по АНД № 20215320200253/2021
г. по описа на Районен съд гр. Карлово, 1 наказателен състав.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София да заплати на ЕТ „С.Х.-Стенси“ ЕИК***, седалище в гр.Карлово сумата от 600.00
/шестстотин/ лева разноски в настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
2.