№ 16
гр. Велико Търново, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500503 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435-чл.438 ГПК във връзка с чл.282 ал.2 ГПК във
връзка с чл.274-чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника Парапир сервиз
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
представлявано от управителя Ивайло Спасов Иванов, чрез процесуален
представител адвокат А.Ч., от Адвокатска колегия-Велико Търново,против
определение №960 от 19.10.2021г., постановено по в.гр.д. №704/2021г., на
Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, жалбата на Парапир сервиз ООД-гр.Велико
Търново, чрез пълномощник адвокат А.Ч., срещу разпореждане
№2339/12.08.2021г. на ЧСИ В. Г., от района на Великотърновския окръжен
съд, за отказ за вдигане на запори, наложени по изп.д. №1085/2021г. по описа
на същия ЧСИ; както и е прекратено производството по в.гр.д. №704/2021г.
по описа на Окръжен съд-Велико Търново поради недопустимост на жалбата,
въз основа на която е образувано..
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен. В случая
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
е издаден по невлязло в сила въззивно решение, чието изпълнение е спряно с
определение №397/26.07.2021г. на Върховния касационен съд. Независимо от
1
това било образувано процесното изпълнително дело, по което ЧСИ им
връчил покана за доброволно изпълнение на 05.08.2021г. Т.е. към момента на
издаване на изпълнителния лист е било постановено определението на ВКС за
спиране изпълнението на въззивното решение на Великотърновския
апелативен съд, въз основа на което е издаден изпълнителния лист и
образувано изпълнителното дело. Цялата сума по въззивното решение е в
размер на 43 279,44 лева и е внесена по сметката на ВКС. Следователно била
налице злоупотреба с право с отказа да се вдигне наложения запор върху
банковата сметка на дружеството-длъжник до размер на присъдената с
въззивното решение на ВТАС сума. Отделно от това цялото задължение към
взискателя било обезпечено с внесената гаранция по сметката на ВКС.
Повторното обезпечение с наложения от ЧСИ запор било недопустимо, още
повече с него се спирала дейността на работещо дружество, което
изпълнявало точно задълженията си към държавата.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение и вместо него да постанови вдигане на наложените по
процесното изпълнително дело запори.
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания и прецени
данните по делото Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена от страна по делото,
притежаваща правен интерес да обжалва, насочена е против валиден съдебен
акт и е подадена в срок.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК във връзка с чл.278 ал.4 от ГПК Въззивният съд намира
обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като
е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното определение е валидно
и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му, при
която намира същото за неправилно. При напълно и всестранно изяснена
фактическа обстановка Окръжният съд въз основа на нея е направил
неправилния и незаконосъобразен извод, че жалбата на длъжника по
2
процесното изпълнително дело Парапир сервиз ООД-гр.Велико Търново
срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложен запор върху банковите сметки на
дружеството длъжник е процесуално недопустима, тъй като в разпоредбата на
чл.435 ал.2 от ГПК, която съдържала изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване изпълнителни действия от страна на длъжника, не
било предвидено отказ да се вдигне наложен запор да е обжалваем.
От фактическа страна се установява, че на 27.07.2021г. по невлязлото в
сила въззивно решение, постановено по в.т.д. №178/2021г., на Апелативен
съд-Велико Търново е издаден изпълнителен лист, с който Парапир сервиз
ООД-гр.Велико Търново е осъдено да заплати на ЕТ ММ М. Й.-А. И.-
гр.Разград сумата 34 000 лева, дадени без основание, заедно със законната
лихва считано от 04.06.2020г. до окончателното изплащане.
Образувано е на 04.08.2021г. изп.д. №1085/2021г. по описа на ЧСИ В.
Г., от района на Окръжен съд-Велико Търново.
На дружеството длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение
на 05.08.2021г. и едновременно с нея, на същата дата, са наложени запори
върху банковите сметки на длъжника в 4-ри банки.
При служебна справка ЧСИ е констатирал, че Парапир сервиз ООД-
гр.Велико Търново има публичноправни задължения към НАП-ТД-Велико
Търново в размер на сумата 560 381,07 лева, към заложен кредитор Банка
ДСК ЕАД-гр.София в размер на 27 627,74 лева, както и към Юробанк
България ЕАД-гр.София в размер на 4 792,16 лева. Според ЧСИ тези
кредитори са присъединени по право.
С определение №397 от 26.07.2021г. по т.д. №1589/2021г. Върховният
касационен съд спира изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение
на Великотърновския апелативен съд, по което е издаден процесният
изпълнителен лист. Видно от определението дружеството длъжник Парапир
сервиз ООД-гр.Велико Търново е внесло сумата 43 279,44 лева, като е
безспорно че дължи по изпълнителното дело именно този размер сума на
взискателя ЕТ, по особената сметка за обезпечения на ВКС и сумата е
внесена по сметката на ВКС на 26.07.2021г.
Спирането изпълнението на въззивното решение е на основание чл.282
ал.2 от ГПК т.е. в хипотезата на внасяне на дължимото обезпечение, в размер
3
на задължението, по специалната съдебна сметка.
Видно от обясненията на ЧСИ, дадени по делото по реда на чл.436 ал.3
от ГПК, същият е спрял изпълнението по изпълнителното дело по реда на
чл.432 ал.1 т.4 от ГПК т.е. по повод определението на ВКС, постановено по
реда на чл.282 ал.2 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд, в настоящият
състав, намира че в случая е налице жалба, подадена от длъжника в
изпълнителното производство в хипотезата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК, а
именно против отказа на ЧСИ да вдигне наложен запор във връзка с
постановено спиране на изпълнението. Съществува неразривна връзка между
спирането на изпълнението и вдигането респективно отказа да се вдигне
наложения запор.
Поради това жалбата на Парапир сервиз ООД-гр.Велико Търново с
предмет разпореждане на ЧСИ във връзка с искано вдигане на наложени
запори на банкови сметки във връзка със спиране на изпълнението от ВКС в
хипотезата на чл.282 ал.2 от ГПК,
е процесуално допустима. По реда на инстанционния контрол Окръжният съд
следва да прецени по същество дали с внасянето на дължимото обезпечение
на основание чл.282 ал.2 от ГПК отпада необходимостта от наложените по
изпълнителното дело обезпечителни мерки с наложения запор, дали се касае
за запор върху несеквестируемо вземане, какво е значението на наличието на
други кредитори за други вземания, извън вземането предмет на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
не е ли задължен длъжникът два пъти със сумата, присъдена по въззивното
решение, следва ли да се обезпечи вземането на НАП-ТД-Велико Търново
респективно на Банка ДСК ЕАД и на Юробанк България ЕАД чрез процесния
запор.
На тези въпроси Окръжният съд следва да даде отговор с решение, с
което да се произнесе по съществото на жалбата, като решението му ще бъде
окончателно с оглед разпоредбата на чл.437 ал.4 от ГПК.
Този свой извод Апелативният съд обосновава и със съдебната
практика, като се позовава на следните съдебни актове, в които има
произнасяне по жалба против отказ да се вдигне наложен запор, а именно:
4
решение №6962 от 15.10.2019г. по в.гр.д. № 9776/2019г. на Софийски градски
съд; определение №13 от 09.01.2012г. по ч.гр.д. №369/2011г. на Върховния
касацинен съд, 1-во г.о.; решение №260276 от 24.02.2021г. по в.гр.д.
№355/2021г. на Окръжен съд-Пловдив.
Предвид изложеното тъй като според настоящият съдебен състав
процесният случай на жалба против действия на ЧСИ, подадена от длъжника,
следва да се субсумира като такъв по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК, настоящата
жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от
Великотърновския окръжен съд по същество, с решение, което по реда на
чл.437 ал.4 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Обжалваното определение, в което Окръжен съд-Велико Търново е
стигнал до извод за недопустимост на жалбата, поради което я е оставил без
разглеждане и е прекратил производството по делото, е неправилно, следва да
се отмени и делото върне на същия съд за произнасяне по съществото на
процесната жалба, с решение.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №960 от 19.10.2021г., постановено по в.гр.д.
№704/2021г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Парапир сервиз
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, чрез
пълномощник адвокат А.Ч., от Адвокатска колегия-Велико Търново, срещу
разпореждане №2339/12.08.2021г. на ЧСИ за отказ за вдигане на запори,
наложени по изп.д. №1085/2021г. по описа на ЧСИ В. Г., от района на
Великотърновския окръжен съд; както и е прекратено производството по
в.гр.д. №704/2021г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия с разглеждане на жалбата по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6