Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260102
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15221 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на
управление: гр.
София, бул. “Околовръстен път” № 260
представлявано от ******* Д. Ш. и ******* М. В., чрез адв. З.против П.Д.Д., с ЕГН **********,*** за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 6365.21 лв. /шест хиляди
триста шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ главница, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 10.08.2020 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва в
размер на
977.24
лв./деветстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/за периода от 24.10.2018 г. до 30.12.2019 г. вкл., както и мораторна лихва в размер на 388.49 лв./триста
осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ за периода от 24.10.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл., 122.25
лв./ сто двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ -
такси, катто и 42 лв. /четиридесет и два лева /за
нотариални разноски. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че по заявление
от 04.08.2003 г. между ответника и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИС” АД е постигнато съгласие за издаване на кредитна карта “EUROLINE” с
кредитен лимит от 2000 лв. Същия е усвоен. В
последствие лимита е увеличен на 3500 лв.-от 05.08.2005 г.; на 4600 лв. от
05.09.2006 г; 1200
лв. от 05.12.2006 г. ; 1800 лв.- от 05.02.2007
г.; 2500 лв. от 05.10.2007 г.; 3500 лв.от 05.01.2008г.; на 5000 лв.-от 05.04.2009
г.; 6200 лв.-от 05.10.2011
г. и последно на 7440 лв.-от 05.10.2012
г.
След сключен на 24.03.2005
г. Договор за продажба на предприятие между
кредитора и ищеца, последния става страна по договора. Картодържателя е уведомен за извършеното прехвърляне с месечно
извлечение след датата на сключване на договора. На 06.04.2017 г.
е сключено Допълнително споразумение към заявление за издаване на кредитна
карта "EUROLINE" , с което старата
карта е
заменена с нова
кредитна карта MASTERCARD CASH. От
24.10.2018 г. ответницата преустанови редовното заплащане на дължимите от нея
суми по изпращаните й месечни извлечения. Към 26.07.2020 г. задълженията на картодържателя по
договора възлизат на 7895.15 лв. Задълженията са обявни изцяло за
предсрочноизискуеми. Дължимата главница е в размер на 6365.21 лв., договорна
лихва в размер на 977.24 лв за периода от
24.10.2018 г. до 30.12.2019 г. вкл., както и мораторна лихва в размер на 388.49 лв. за периода от
24.10.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл., начислени са
такси
в общ размер на 164.25 лв., от които -такси
по заявление за издаване на кредитна карта - 122,25 лв. и 42 лв. за
нотариална
покана. Тези от 122,25 лв. включват такси
за използване на картата за теглене в брой от офис на банката 15-лв., начислена на 14.09.2018г.; 15 лв.,начислена
на 09,10,2018г.; 27 лв. начислена на 15.10.2018г.; 27 лв.-
25.09.2018г.; такса
при блокиране на карта 15 лв. начислена на
06.11.2018г; месечни
такси за обслужване на платежен инструмен по 2,65 лв.
месечно начислени в периода 10.10.2018г.-08.02.2019г.; такси
за хартиено извлечение по пощата-1.67лв.,
начислена на 10.10.2018г.; 0.33 лв., начислена на
10.10.2018г.; 1.67
лв., начислена на 09.11.2018г.; 0.33 лв., начислена на
09.11.2018г.; 1.67
лв., начислена на 10.12.2018г.; 0.33 лв., начислена на
10.12.2018г.; 1.67
лв., начислена на 10.01.2019г.; 0.33 лв., начислена на
10.01,2019г.; 1.67
лв., начислена на 08.02.2019г.; 0.33 лв., начислена на
08.02.2019г. Във
връзка с обявяването на предсрочната изискуемост е заплатена нотариална
такса
в размер на 42.00 лв.
В предоставения срок за отговор ответника
оспорва иска. Заявява, че изпълнява редовно задълженията си.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства заявление за издаване на кредитна
карта от 04.08.2003 г. допълнително споразумение от 06.04.2017 г. и приложение
1 към него, е видно, че през 2003 г. ответницата е отправила към „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИС” АД искане за издаване на кредитна карта. През 2017 г. между ищеца и ответницата е постигнато
съгласие за издаване и ползване на кредитна карта.
От представените извлечения от заведената картовата сметка като притежавана
от ответника (лист 40-48 от делото), и заключение от 28.10.2021 г. по изготвена
ССЕ е видно, че в периода 14.11.2003 г.-17.10.2018 г. от процесната картова
сметка чрез теглене на каса, през АТМ в брой и заплащане на стоки е усвоена
сума от 22 032,18 лв. По сметката са извършени вноски в размер на 21744,02 лв.
в периода 23.12.2003-02.01.2019 г. Непогасените задължения към 06.014.2017 г.
са в общ размер от 9540,35 лв., от които 6365,21 лв. главница, 977,24 лв.
договорна лихва, 388,49 лв.-лихва за просрочие, 122,25 лв.-такси и 42 лв.
разноски.
От приложеното ч. г. д. 9735/20 г. на ПРС се установява, че за притендираните
вземания ищеца е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК на 10.08.2020 г., което е било отхвърлено от съда с
указания за предявяване на осъдителен иск.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Постановеното от ПРС разпореждане по ч. г. д. 9735/20 г., с което се
отхвърля заявлението на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК за процените вземания обосновава правния интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД.
С оглед отправеното възражение от длъжника в настоящето производство за
недължимост на притендираните вземания, съдът намира, че уважаването предявения
иск налага установяване, при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца, възникване на валидно
облигационно отношение между страните по договор
за револвиращ кредит ; усвояване
от кредитополучателя
на заявената сума като главница чрез извършени тегления
от АТМ, каса или плащане на покупки; наличие на падежирали и неплатени месечни вноски; упражняване право за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем; уговорена клауза за такси за администриране на
просрочен кредит и разходи за събиране на вземанията и техния размер.
Не се представя от ищеца писмен договор сочещ договорения кредитен лимит на
картата, срок на договора, дължимия лихвен процент за ползване на усвоената
сума, ГПР, дължими такси и разноски. Това съобразно отправеното оспорване от
ответника е пречка да се приеме, че е налице възниквало облигационно отношение
между страните пораждащо заявените от ищеца задължения на ответника.
Наред с това следва да се отбележи, че доколкото договора за заем е реален,
за да възникне задължение на кредитополучателя за заплащане на суми за главници
и лихва по договора е необходимо да се установи усвояване от негова страна на предоставените
му по кредита средства. Макар и да не се оспорва изрично от ответницата получаването
на уговорената кредитна карта, която позволява достъп до предоставената сума, непредоставянето
от ищеца на доказателства за това, налага извод у съда за липса на предаване на
заемните средства, което от своя страна не поражда задължение за връщане на
получени суми по договора. Следва да се има предвид, че представените
извлечения от картовата сметка са частни документи изготвени от ищеца и същите
не доказват, че сумите от картовата сметка са били изтеглени от ответницата или
упълномощено от нея лица, както и, че плащанията са извършвани от нея.
Съобразно с това съдът намира, че не е доказана първата от
комулативнопредвидените предпоставки за възникване на задължението на Д. за
плащане на притендираните суми, което налага иска да се отхвърли без да се
обсъждат обстоятелствата по неговата изискуемост, размера и периода на
възникване на задълженията.
С оглед изхода на делото
на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива
поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260
представлявано от ******* Д. Ш. и ******* М. В., чрез адв. З.против П.Д.Д., с ЕГН **********,*** иск за осъждане ответника да заплати
на
ищеца сумата от 6365.21 лв. /шест хиляди триста шестдесет и
пет лева и двадесет и една стотинки/ главница, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 10.08.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до
окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
977.24
лв./деветстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/за периода от 24.10.2018 г. до 30.12.2019 г. вкл., както и мораторна лихва в размер на 388.49 лв./триста
осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ за периода от 24.10.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл., 122.25
лв./ сто двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ -
такси, катто и 42 лв. /четиридесет и два лева /за
нотариални разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ