О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.10.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 09.10.2019година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №286 по
описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Г.К.М. ***, подадена от пълномощника й мл. адвокат Г.Я., против Решение
№574/08.08.2019г., постановено по гр.д. №3806/2018г. по описа на Ямболски
районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
въззивницата против Община Ямбол иск по чл.54, ал.2, вр. с ал.1 и чл.51, ал.1,
т.2 ЗКИР, че към момента на одобряване на КК и КР на гр.Ямбол, одобрени със
заповед № РД 18-18-39/30.08.2005г., Г.М. е била собственик на 117кв.м в ПИ с
идентификатор 87374.559.103, бивш имот с пл. № 6618 по регулациония план от
1989г., който имот по действащата кадастрална карта на гр.Ямбол е неправилно
заснет като общинска собственост - за кооперативно жилищно строителство.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на
страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з., като преди това съгл.
разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба:
Оплакването на въззивницата е за
неправилност на решението на районния съд, поради нарушение на материалния
закон. Излагайки каква е фактическата обстановка по спора, въззивницата сочи,
че в продължение на 52 години тя е владяла необезпокоявано имота си с площ от
248кв.м. и го е придобила по давност. Счита, че районният съд неправилно е
възприел заключението на вещото лице, съгласно което имотните граници
/материализираните на място/ не съответстват на кадастралните граници и имотът
се ползва по старите граници на имот с пл. №6618, както и че понастоящем ищцата
владее 225 кв.м. по заснети на място граници. Също неправилно съдът приел, че не е имало отчуждаване на част от
процесния имот и извършване на процедури по уреждане на регулационни сметки,
касаещи имота и по придаване на части от имота към други имоти. Районният съд
неправилно приложил разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на писмения договор
от 1967г., с който съпругът на въззивницата е закупил целия имот 248 кв.м, при
което тълкуване съдът е следвало да разкрие действителната воля на страните,
която е била да се прехвърли имот с площ 248кв.м, а не жилище. По отношение на
същия договор въззивницата сочи, че не е сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД
нотариална форма, но съгласно чл.79, ал.2 ЗС тя е придобила качеството на
добросъвестен владелец и е придобила правото на собственост върху целия имот по
давностно владение, след изтичане на 5- годишен давностен срок, или на
15.09.1972г., като сключеният договор с нот. акт №184/1970г. за 127 кв.м от
дворното място е без значение за осъщественото владение върху целия имот от 248
кв.м. Неправилно районния съд обосновал и изводите си с нормата на чл.86 ЗС,
тъй като към 1965г. имотът е бил частна собственост и е ако е имало
регулационни промени, въззивницата е следвало да бъде обезщетена. В нарушение
на чл.33, ал.2, вр. с чл.32, ал.1, т.1 ЗТСУ /отм./ и на разясненията, дадени с
ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВКС, съдът приел, че регулационният план от
1992г. е бил приложен и извършените с него промени за влезли в сила, тъй като
по делото не е установено придаваемите части да са били заети по
законоустановения ред или чрез заплащане на парично обезщетение. Въззивницата
счита, че при неприложен регулационен план, кадастралната карта трябва да
отразява имотните, а не регулационните граници и за това е следвало да послужат
регулационните планове от 1978г., 1989г. и 1992г., при които имотните и регулационните граници
съвпадат, съгласно комбинираната скица
№7 на вещото лице. По тези съображения счита, че при изготвянето и одобряването
на кадастралния план от 2005г. е допусната грешка, при която поземленият й имот
е заснет с площ от 131кв.м, а останалите 117 кв.м. са заснети като общинска
собственост, макар поземленият имот с обща площ от 248кв.м да е нейна
собственост. Моли за отмяна на решението на ЯРС изцяло и за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна Община Ямбол не е депозирала писмен отговор.
Въззивният съд намира, че при
условията на чл.267, ал.2 ГПК следва да изслуша отново вещото лице инж.В.Ф., извършило назначената по делото съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице следва да бъде призовано в о.с.з., след внасяне от
въззивницата на депозит в размер на 20 лева, в 5-дн. срок от съобщението.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.12.2019г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
За о.с.з. да се призове за изслушване вещото лице инж.Ф., като задължава въззивницата в Г.М. в 5-дневен срок от съобщението да
внесе 20лв. депозит за вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.