№ 551
гр. Бургас, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ил. Лазарова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100500475 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
10030/11.11.2022г. на НРС от И. Т. Ч. , с ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощника й адв.Л., против съдебно решение № 332/17.10.2022г.,
изменено в частта по разноските с определение № 97/24.01.2023г. и двете
по гр.д.№ 1217/2021г. по описа на НРС, в частта, с която съдът е приел за
установено по отношение на ответницата Ч., че дължи на „Топлофикация-
София“ ЕАД с ЕИК: ****, при участието на третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД с ЕИК: ****, сумата от 180 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлоенергия за периода от м.октомври 2017г. до
м.януари 2018г., доставена в обект, находящ се в гр.С******, ведно със
законна лихва, считано от 08.04.2021г., до изплащане на вземането и сумата
в размер на 19.30лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 18.03.2021г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение №180/14.05.2021г. по ч.гр.д.№653/2021г. по описа на НРС. Твърди
се, че актът на съда е постановен при допуснати нарушения на закона и
трайно установената съдебна практика, включително и ТР № 3/2011г. от
1
18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГТК на ВКС, а именно: неправилно
приложение на правилата за давността. Заявява, че вземането за горната
главница представлява формирано общо задължение за период, състоящ се от
няколко месеца. Счита, че неправилно за крайна дата на дължимост на сумата
е зачетена датата, посочена по фактурата, защото сумата е за дължими
плащания за няколко месеца, като за всеки месец задължението има отделно
съществуване и за претендирането му по съдебен ред тече самостоятелен
срок. По изложените причини моли решението на НРС да бъде отменено и
постановено ново, в горния смисъл.
Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца „Топлофикация-
София“ ЕАД, като в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба. С нарочна молба, преди проведеното открито съдебно
заседание по настоящото дело оспорва въззивната жалба и претендира
разноски. Моли за потвърждаване на решението на НРС.
Третото лице-помагач на въззиваемия – „Техем сървисиз“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 с.з.
Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски районен съд е сезиран със заявление от „Топлофикация
София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
въззивницата за сумата от 1864.94лв., представляваща стойността на
доставена топлоенергия за периода м.10.2017г. – 04.2020г., лихва за забава
върху горната главница в размер на 200лв. за периода 15.09.2018г. –
18.03.2021г., сумата от 12.50лв. – главница, представляваща стойността на
дялово разпределение на суми за периода м.12.2019г. – м.04.2020г., лихва за
забава за периода 31.01.2020г. – 18.03.2021г. в размер на 1.13лв. върху
втората главница, ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от депозиране на заявлението, до окончателното изплащане на главниците,
както и разноските по делото. Посочило е, че вземанията произтичат от
задължение за заплащане на доставена топлинна енергия, стойност на
изравнителни сметки и сума за дялово разпределение за периода м.10, 2017г.
2
– м.04.2018г., за имота, описан по-горе.
Делото е изпратено по подсъдност на НРС и е образувано като ч.гр.д.
№ 653/2021г. по описа на с.съд. Заявлението е удовлетворено изцяло и е
издадена заповед № 180/14.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 653/2021г. на НРС.
След връчването й на въззивницата по реда на чл.411, ал.3 ГПК, в
срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение за исковите суми. В останалата
част въззивницата е заявила, че не оспорва и изрично признава вземането на
„Топлофикация София“ ЕАД, следователно признава ангажиране на
отговорността й за сумите по заповедта, произтичащи от валиден и действащ
към датата на изготвяне на фактурите договор за топлоснабдяване на
притежавания от нея имот, по който тя е страна.
Както бе изложено по-горе, основният спор по настоящото дело се
свежда до това дали изравнителната фактура, която се изготвя след
приключване на отоплителния сезон, материализира едно самостоятелно
вземане или материализира множество вземания, относими към всеки месец,
за който по прогнозна сметка е доставена и фактурирана топлоенергия за
процесния имот и които вземания се погасяват по давност, съгласно
цитираното от въззивницата ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г.
ОСГТК на ВКС, в тригодишен срок от изтичане на крайния срок за
погасяването им.
По този повод настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Заплащането на топлинна енергия от страна
на потребителите/клиентите на топлинна енергия в сграда –етажна
собственост в полза на топлопреносното предприятие, съгласно чл.156 от ЗЕ
е предпоставено от установяване на реално доставена на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
обитаемия обект и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
3
Съгласно чл. 31, ал.1 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД,:
„Клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска;
3. по реална месечна консумация.
Съгласно чл.31, ал.2 на ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД: „Когато
клиентите в СЕС, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т.
2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на прогнозната
консумация, определена от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период“.
При приложение на горната методика за отчитане на доставената
топлоенергия до топлоснабдените обекти в сгради - етажна собственост, в
съобразяване със спазването на вмененото задължение за заплащане на
реално доставена и потребена топлоенергия, 12-тата дължима вноска се
определя, след определяне на действителното количество топлоенергия,
доставено до границата на топлоснабдения имот.
Заплащането на доставената топлоенергия по прогнозна консумация
изключва възможността да бъде определена реалната потребена топлоенергия
за съответния месец на отоплителния сезон, за да бъде кредитирано
твърдението на въззивната страна, че крайната изравнителна фактура
инкорпорира множество отделни самостоятелни вземания за отделните
месеци на отоплителния сезон, за които текат самостоятелни давностни
срокове.
Настоящият състав приема, че изравнителната фактура е съставена за
самостоятелно вземане, чийто срок за погасяване е посочен в самата фактура.
При изложеното и като споделя изцяло мотивите на районния съд по
реда на чл.272 ГПК, БОС приема, че първоинстанционното решение е
правилно и съобразено със закона и подлежи на потвърждаване.
В полза на въззиваемата страна се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ, вр. с чл.78, ал.8 ГПК – 100лв.
4
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332/17.10.2022г., изменено в частта
по разноските с определение № 97/24.01.2023г. и двете по гр.д.№ 1217/2021г.
по описа на НРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Т. Ч., с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр.С***** и настоящ адрес: гр.Н****, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София,
община Столична, район Красно село, улица ****** № *****, представлявано
от А.С.А. и И. И.Е. сумата от 100лв. разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5