№ 337
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500477 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба
подадена от В.К.М.К – М., против постановление с изх. № 3098/09.02.2022 г.
по изп. д. № 2974/2021 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова , с рег. № 803 на
КЧСИ, с което е отказано намаляване на приетите за събиране разноски по
изпълнителното дело, както и таксите по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, тъй като приетото за събиране адвокатско
възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004
г. Твърди, че начисленото от процесуалните предсавители на взискателя ДДС
не следва да се включва в разноските по изпълнението. Моли за отмяна на
обжалваното постановление и присъждане на разноски по настоящото дело.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са подадени писмени възражения от
взискателя срещу жалбата.
По отношение на обжалваният акт съдебният изпълнител излага
мотиви, че жалбата е допустима и подадена в срок и описва фактите по
делото.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен
интерес, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по
смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
1
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист
издаден на 17.09.2021 г. от РС Поморие в полза на взискателя „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД. По делото са приети разноски за платен адвокатски
хонорар при образуване в размер на 720 лв. На 26.01.2022 година е връчено
съобщение на длъжника за образуваното изпълнително дело чрез
пълномощник. На 02.02.2022 година е постъпило възражение от длъжника
под формата на молба за намаляване на разноските адвокатски хонорар
поради прекоремност при размер на вземането. С обжалванто постановление
от 09.02.2022 година е отказано намаляване на разноските. Постановлението
връчено на електронен адрес и на двете страни. На 03.02.2022 година по
сметка на ЧСИ е постъпило пълно погасяване от длъжника.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ДДС не следва да
се включва в размера на разноските за платен адвокатски хонорар.
Разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се
начислява върху начисленията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това означава, че
определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски
възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява
отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение. Това
означава, че в случаите, когато съдът намалява заплатеното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер,
установен по правилата на Наредба № 1/2004 г., то той е без включен в него
ДДС. В случаите, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, същият ще дължи
данъка върху определеното му от съда адвокатско възнаграждение. Поради
това, доколкото ДДС поначало се дължи от клиента, съдът следва да добави
дължимото се ДДС към вече определеното по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя
възражение за прекомерност, като заплатеният адвокатски хонорар е
съобразен с правната и фактическа сложност по делото, а и не надвишава
значително установените с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размери, предвидени в чл.10 от същата.
2
Въззивният съд намира жалбата за основателна по отношение на
начислените такси по ТТРЗЧСИ. Авансово заплатените такси от взискателя са
в размер на 174,20 лв. Дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на
616,37 лв. Не са налице доказателства за други платени авансово такси от
взискателя, поради което общия сбор на гореописаните такси, в размер на
790,57 лв. представлява общия дължим размер на таксите по ТТРЗЧСИ, а не
начисленият от ЧСИ размер – 993,15 лв.
Поради изложеното съдът намира обжалваното постановление за
незаконосъобразно, като същото следва да бъде отменено, а делото върнато
на ЧСИ за намаляване на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно
мотивите на настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление с изх. № 3098/09.02.2022 г. по изп. д. №
2974/2021 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова , с рег. № 803 на КЧСИ, район
на действие – Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Таня Маджарова , с рег. № 803 на КЧСИ,
район на действие – Окръжен съд Бургас, за изпълнение на указанията на
съда, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3