№ 4265
гр. С., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110160752 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от Л. Т. И., ЕГН **********, срещу
Х. К. Г., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита на детето на страните –
С. Х. Г., ЕГН ********** /конституирано по делото като пострадало лице на основание чл.
9, ал. 2 ЗЗДН/ при твърдения за извършен от ответника спрямо пострадалото лице акт на
домашно насилие на 21.10.2022 г., изразяващ се в следното: на посочената дата, около 16,30
часа, в двора на Националното средно училище „С.“, в което се обучава пострадалото дете,
започнал да дърпа същото за ръката и да му вика да тръгне с него; детето избягало и се
скрило в училищния автобус, откъдето позвънило на молителката на телефонен номер
********** от личния си телефон с номер – **********, заеквало и шептяло, гласът му
треперел. Казало на майка си: „Мамо, той е тук, страх ме е“. Молителката чула как
ответникът крещи на детето веднага да му даде телефона си. Детето отново избягало и се
скрило при класния си ръководител – г-н Андриян б., на когото майката позвънила по
телефона. Майката подала сигнал и в 06 РУ-СДВР, след което тръгнала към училището. При
пристигането си заварила детето разплакано, стресирано и много уплашено, а ответникът
вече бил напуснал зоната на училището, което молителката разбрала от охраната.
В писмено становище от 15.12.2022г. ответникът оспорва подадената молба за защита. В
съдебно заседание не отрича, че на 21.12.2022 г. е бил в училището на С.. Отрича да е
дърпал детето за ръката и да е имало пререкание между тях. Пояснява, че на същата дата
малкият му син Х.чо имал рожден ден и по решение на съда следвало да вземе дъщеря си С.
1
и да отидат на рождения ден. Отишъл в училището заедно с детето Х.чо, което дало на
сестра си покана, а ответникът правил записи с телефона, защото знаел, че ще бъде съден.
Твърди, че между него и майката има висящи дела за това, че последната не му позволява да
вижда дъщеря си. Дъщерята на ответника взела поканата и нищо не казала. Дали й комплект
четки за рисуване, ответникът й казал да се обади на майка си и тя тръгнала към буса,
набирайки номера на майка си, като превключила разговора на микрофон. Допълва, че
майката чула, че ответникът е там и забранила на дъщеря си да ходи на рождения ден,
казала й да започне да крещи. След това отишли при класния ръководител, който също
започнал да крещи, че има заповед от майката и ответникът направил запис с телефона и на
него. Разказва, че имал среща и с директорката, която погледнала записите и след това
класният ръководител се е извинил на г-жа а. и я помолил да минат делата, за да отиде да се
срещнат и че ответникът не е лош баща. После си тръгнали. Твърди, че с него е имало
свидетели на случилото се - други родители, които били в двора - ц.й и н.д.. Ответникът си
тръгнал със сина си и свидетелите. Не взел С. със себе си.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
да е в родство по права линия с пострадалото лице, поради което и на основание чл. 8, т. 2
ЗЗДН, е процесуално легитимирано да търси защита лице. Между страните по делото е
безспорно и от представените доказателства /л.6 от делото/ се установява, че ответникът е
баща на С. Х. Г., предвид което същият попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и
психическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
Посоченият с молбата до съда акт на домашно насилие съдът намира за доказан по делото
като извършен от ответника по време, място, начин на извършване.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан актът на насилие от 21.10.2022 г. Така представената по делото декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът не взема предвид доколкото е подадена от името на детето С., а не
изхожда лично от него, а от неговата майка, която не може да декларира обстоятелства от
чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране. Отделно от
това, на акта на насилие са присъствали очевидци, поради което същата губи своята
доказателствена стойност. Съдът намира в случая, че процесният акт на насилие се
установява от събраните по делото гласни доказателствени средства. Разпитан по делото,
2
свидетелят а.г б., класен ръководител на детето С., си спомня, че описаният акт се е случил
в петък, края на м.октомври, около 16:30 часа, в двора на училището при предаване на
децата на родителите, което кореспондира в пълнота както с твърденията, изложените в
молбата за защита, както и с показанията на другия, разпитан по делото свидетел - ц.й, лице,
от което ответникът има дете, а и с изричното признание на ответника. От събраните по
делото свидетелски показания се установява безспорно и причината за посещението на
ответника в училището – рожденият ден на нейния еднокръвен брат. Последното се
потвърждава изрично и от детето С. при изслушването му по реда на чл. 15, ал.1 ЗЗДет. По
време на изслушването, наред с това, детето заявява, че изпитва страх от баща си поради
възможността той да я отвлече, и това била причината то да откаже да отиде на празника на
брат си и да се обади на майка си. С. заявява, че вследствие на нейния отказ бащата
започнал да й се кара, качил се след нея в училищния автобус и я изплашил. В тази връзка
следва да се отбележи, че извършеното обаждане от страна на детето към майката се
подкрепя и от показанията на св. Йорданова. Въпреки това, в останалата си част съдът
намира показанията й за недостоверни, доколкото са налице вътрешни противоречия.
Първоначално свидетелката твърди, че не е чула ясно разговорът между детето и бащата,
като само е чула, че то е отговорило с „не“ на въпроса дали ще дойде на рождения ден на
сина на ответника, след което бащата и дъщерята продължили към училищния бус.
Впоследствие свидетелката заявява, че детето отказало да дойде, защото майка му не
позволявала. Налице е несъответствие и нейните показания и тези, дадени от свидетеля б.,
които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, относно това дали детето е
плачело, слизайки от автобуса, както и дали е вървяло спокойно заедно. Предвид това и
като съобрази на основание чл. 172 ГПК връзката между свидетелката и ответника, съдът
намира, че показанията на ц.й не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са неясни,
вътрешно противоречиви и несъответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Ето защо, предвид изрично заявеното от детето при изслушването му, че на
процесните дата и час ответникът е дошъл в двора на училището му, поканил го е да дойде
на рождения ден на брат си, като в резултат на отказа, го е последвал и му се е карал, и с
оглед установеното показанията на св. б., че същото е изтичало обратно към училището,
плачейки, съдът намира, че ответникът е извършил твърдения акт на домашно насилие,
изразяващ се в упражняване на психическо насилие върху дъщеря му С.. Предвид
изложеното, съдът намира молбата за налагане на мерки за защита на молителката за
основателна и като такава същата следва да бъде уважена. Не се установи по делото
твърдението за осъществено спрямо детето физическо насилие, изразяващо се в дърпане за
ръката. За такова действие от страна на бащата не съобщава и самото дете, не се и
установява от събраните по делото доказателства.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не обсъжда останалите представени по делото
доказателства, доколкото същите са неотносими към процесния акт на домашно насилие.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
3
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да
се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия, което е постоянно негово законово
задължение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода право на разноски има молителката, в полза на която следва да бъдат
присъдени такива в размер на 1200,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
констатира, че молителката е внесла държавна такса в размер на 25,00 лв. /л. 2 от делото/, но
доколкото същата се дължи от ответника на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН, процесната сума
подлежи на възстановяване, като искане в тази насока липсва.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи
на ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Х. К. Г., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х. К. Г., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Х. Г., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Х. К. Г., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
4
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Х. К. Г., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х. К. Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Л. Т. И., ЕГН **********, разноски производството в размер на 1200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х. К. Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5