Решение по дело №1173/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 210
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20212130101173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Карнобат, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130101173 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на АПС Бета
България ЕООД гр. София с която това дружество чрез неговия пълномощник юрк. Й. Н.
е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 86 от ЗЗД против Т. Ц. В. , с които моли съда да постанови решение с което
приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи общата сума
от 1541,56 лв. включваща следните суми, а именно: 1.сумата от 650 лв. – неплатена
главница по сключен договор за кредит № 640187 от 24.3.2016 г. сключен между
Кредисимо АД гр. София и ответницата Т. Ц. В. , 2. Сумата от 332, 10 лв. представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство сключен на дата 24.3.2016 г.
между Ай Тръст ЕООД гр. София и ответницата Т. Ц. В. , 3. Сумата от 68, 50 лв.
представляваща дължима се възнаградителна лихва върху главницата по горепосочения
договор за кредит , дължима се за периода от 20.04.2016 г. до 20.08.2016 г. , 4. Мораторна
лихва / обезщетение за забава / върху главницата по горепосочения договор за кредит в
размер на сумата от 335, 76 лв. дължима се за периода от 20.04.2016 г. до 23.02.2021 г.и
5. Сумата от 155, 19 лв. представляваща мораторна лихва / обезщетение за забава / по
горепосочения договор за предоставяне на поръчителство от 24.3.2016 г. дължима се за
периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. , както и законната лихва върху главницата по
договора за кредит , считано от датата на подаването на заявлението за издаването на
съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 09.08. 2021
г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли
съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените
от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,
включващи и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78 ал.8 от ГПК . Същият
ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените
от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 938 / 2021 г. по описа
на КРС .
В съдебно заседание редовно призовано не се явява съответния законен
или процесуален представител на ищцовото търговско дружество , като
същото чрез нарочна писмена молба подадена от процесуалният му
представител поддържа така предявения иск респ. искове , като последният
1
твърди, че понеже ответника не е подал в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото по делото съдебно заседание , то налице били
предпоставките по чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по настоящото дело и моли съдът да прекрати съдебното дирене по
настоящото дело и да се произнесе с неприсъствено решение , като освен това
понеже ответника с поведението си е дал повод за завеждането на иска моли
съдът да го осъди да му заплати всички направени от него съдебни разноски
по настоящото дело в размер определен от съда на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК. Освен това моли съдът да му присъди и направените от него съдебни
разноски по горепосоченото заповедно производство.Не представя списък за
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Т. Ц. В. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е
подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените
установителни искове срещу него . Същият ответник редовно призован не се
явява лично в съдебно заседание и не взема по този начин становище по
повод на предявените срещу него искове .
Горепосочените предявени от ищцовото дружество искове се явяват
по своята същност положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на
твърдените от него вземания за посочената от него сума, респ. суми . За да
бъдат уважени тези претенции , установителни такива съдът намира, че
следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко
императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в
твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение,
ищецът като страна по това валидно правоотношение да е изпълнил поетите
от него задължения – да предоставил на ответника процесната заемна сума ,
ответникът също като страна в това правоотношение да не е изпълнил
дължимата се в твърдяния от ищеца размер насрещни престации и последно
в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и
съответна заповед за изпълнение. Същите императивни предпоставки се
доказаха от ищеца , чрез представените по делото писмени доказателства .
С оглед на така направеното искане от страна на ищцовото дружество за
постановяване от съда на неприсъствено решение по иска на основание чл.
238 от ГПК съдът намира, че така направеното искане се явява напълно
основателно поради следните съображения: ответникът не е подал в срока по
чл. 131 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и не се явява в първото и
единствено по делото съдебно заседание , без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие . Освен това на страните по делото са
указани последиците по чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК за неспазване на
процесуалните срокове за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Освен това съдът намира, че исковете се явяват основателни с
оглед на представените с исковата молба писмени доказателства , като затова
съдът прие, че в случая е налице е предпоставката на чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК.
2
Затова съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение по
иска респективно исковете по смисъла на чл. 238 ал.1 от ГПК. Следва да се
осъди ответника да заплати на ищцовата страна всички направени от него
съдебни разноски по настоящото производство в размер на сумата от 350 лв.
на основание чл. 78 ал.8 във вр. с ал.1 от ГПК включваща платена се от
ищцовото дружество държавна такса от 250 лв. и юрс.възнаграждение от 100
лв. , тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждането на
настоящите искове , както и ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество и направените от него съдебни разноски по заповедното
производство в размер на сумата от 130,83 лв. .
С оглед на гореизложеното , съдът намира, че искът респ. исковете на
ищеца се явяват напълно основателни и доказани и като такива следва да
бъдат уважени изцяло , като ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца горепосочените суми представляващи направените от него съдебни
разноски по настоящото дело, както направените по заповедното
производство разноски.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Ц. В. с ЕГН
********** с адрес на същата в гр. Карнобат , обл. Бургаска бул. *** , че
същият дължи на АПС Бета България ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в гр. София *** чрез юрисконсулт Й. Н. общата сума
от 1541,56 лв. включваща следните суми, а именно: 1.сумата от 650 лв. –
неплатена главница по сключен договор за кредит № 640187 от 24.3.2016 г.
сключен между Кредисимо АД гр. София и ответницата Т. Ц. В. , 2. Сумата
от 332, 10 лв. представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство сключен на дата 24.3.2016 г. между Ай Тръст ЕООД гр.
София и ответницата Т. Ц. В. , 3. Сумата от 68, 50 лв. представляваща
дължима се възнаградителна лихва върху главницата по горепосочения
договор за кредит , дължима се за периода от 20.04.2016 г. до 20.08.2016 г. ,
4. Мораторна лихва / обезщетение за забава / върху главницата по
горепосочения договор за кредит в размер на сумата от 335, 76 лв.
дължима се за периода от 20.04.2016 г. до 23.02.2021 г.и 5. Сумата от 155, 19
лв. представляваща мораторна лихва / обезщетение за забава / по
горепосочения договор за предоставяне на поръчителство от 24.3.2016 г.
дължима се за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. , както и законната
лихва върху главницата по договора за кредит , считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 329 от 12.08.2021 г.
постановено по ч.гр.д. № 938 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат –
3
09.08. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Ц. В. с ЕГН ********** с адрес на същата в гр.
Карнобат , обл. Бургаска *** да заплати на АПС Бета България ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София *** чрез
юрисконсулт Й. Н. сумата от 350 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 1173 / 2021 г. по описа на КРС на основание
чл. 78 ал.8 във вр. с ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Ц. В. с ЕГН ********** с адрес на същата в гр.
Карнобат , обл. Бургаска *** да заплати на АПС Бета България ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София *** чрез
юрисконсулт Й. Н. сумата от 130, 83 лв. представляваща направените
съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 938/ 2021 г. по
описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .


Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4