РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Горна Оряховица, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101108 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.421, ал.1 ТЗ.
Ищцата В. Г. Д. твърди, че сключила с ответника „Уникредит
Булбанк“ АД договор за депозитна сметка от 21.12.2007 г., по силата на който
тя предоставила на ответника сумата от 6 100,31 евро, който той се задължил
да съхранява по депозитна сметка с IBAN: ***. Твърди се, че от него ищцата е
изтеглила сумите 50 евро и 110 евро. Твърди, че на 17.06.2014 г. за част от
сумата – 2 500 евро, ищцата сключила с ответника договор за срочен депозит
„Рокада“, при което сумата в посочения размер била преведена по сметка с
IBAN: ***, обслужваща новия депозит. Твърди се, че на 17.12.2015 г. за
същата сума от 2 500 евро бил сключен договор за срочен депозит до
17.12.2016 г., за което била открита депозитна сметка с IBAN: ***. На датата
на сключване на договора сумата от 2 500 лв. бил прехвърлена от депозитна
сметка с IBAN: ***по депозитна сметка с IBAN: ***. Твърди се, че на
17.12.2015 г. е сключен договор за депозит, с който са предоговорени
условията за част от сумата, налична по депозитна сметка с IBAN: ***– 1
245,31 евро, която продължила да се съхранява по същата сметка. Ищцата
твърди, че след справки през месец септември и октомври 2021 г. установила,
че през периода 21.10.2008 г. – 26.06.2012 г. от депозитна сметка с IBAN: ***
са изтеглени 6 808 евро без нейно знание, съгласие, и без нейно възлагане.
Твърди също, че не е внасяла други парични средства по депозитна сметка с
IBAN: ***освен първоначално вложената сума. Сочи, че на 26.10.2021 г. по
1
депозитна сметка с IBAN: *** били налични 2 525 евро, а по депозитна сметка
с IBAN: *** – 1 245 евро, които й били изплатени. Заема становище, че
вземането не е погасено по давност, защото тя тече от закрИ.е на сметката.
Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 2 170 евро, вложена по депозитна сметка IBAN: ***
съгласно договор за депозитна сметка от 21.12.2007 и договор от 17.12.2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска –
01.07.2022 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.
Ответникът признава сключването на твърдените от ищцата договори,
но твърди, че е извършвала многократни операции по теглене в брой и
прехвърляне на средства между сметките в периода 2007 г. – 2021 г., в
резултат на което към момента тя няма вземания по никой от договорите, а
трите банкови сметки към момента са закрити при крайно салдо 0 евро.
Твърди, че правото на ищцата да оспори автентичността или точното
изпълнение на платежните операции понастоящем е погасено с изтичане на 5-
годишна давност и с изтичане на срока по чл.77, ал.1 ЗПУПС. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения договор за депозитна сметка
от 21.12.2007 г. се установява, че ответникът приел на влог от ищцата сумата
от 6 100,31 евро по банкова сметка с IBAN: *** за срок от 1 месец – до
21.01.2008 г. при годишна лихва от 2.28 %. Съгласно чл.2.1. от договора ако
на падежа депозантът не се разпореди със сумата на депозита, действието му
се подновява за същия срок. Видно от информация за сметка с IBAN: ***, тя
била открита преди сключване на процесния договор, а салдото от 6 100,31
евро към датата на сключване на договора било формирано като разлика
между постъпленията и начислената лихва за периода от 02.07.2007 г. до
21.12.2007 г. – общо 6 265,31 евро, и тегленията от 50 евро и 115 евро на
21.12.2007 г. С оглед това, че са извършени преди сключване на договора,
сочените от ищцата две разпореждания не следва да се вземат предвид.
Същото следва и от заключението по задача № 1 на експертизата, в което не
са отразени обсъжданите транзакции – първата операция по сметката след
сключване на договора е начисляването на лихва на 21.01.2008 г.
Видно от посоченото извлечение и съгласно констативно-
съобразителната част по задача № 1 на експертизата, за периода от 04.08.2008
г. – 26.06.2012 г. по сметката били регистрирани две вноски на каса в общ
размер 3 850 евро и изпълнени 21 теления в общ размер 8 095,57 евро. За
посочените транзакции не се съхраняват първични счетоводни документи,
поради тяхното унищожаване от ответника.
Видно от заключението по приетата експертиза към 17.06.2014 г.
салдото по сметка с IBAN: *** било 3 665,44 евро. Не е спорно между
2
страните, че на тази дата ищцата се разпоредила с част от сумата – 2 525 евро,
за която сключила с ответника договор за срочен депозит „Рокада“ за срок от
една година – до 17.06.2015 г., като след изтичането на срока, главницата
служебно се прехвърля по тримесечен стандартен срочен депозит сметка с
IBAN: ***. До 17.12.2015 г. по тази сметка били начислени и 81,25 евро
лихви, от които бил удържан данък 6,51 евро. С остатъка – 2 599,74 евро,
ответницата се разпоредила изцяло като сумата от 2 500 евро била вложена
при ответника съгласно нов договор за срочен депозит, обслужван по сметка с
IBAN: ***, а сумата от 99,74 евро – преведена по сметка с IBAN: ***. С този
превод салдото по сметка с IBAN: *** към 17.12.2015 г. станало 1 245,31 евро.
Между страните е безспорно, че за тази сума и на посочената дата бил
сключен нов договор за депозитна сметка, влогът по която да се съхранява по
същата банкова сметка с IBAN: ***.
Съгласно заключението по задача № 1 от експертизата постъпленията
по сметка с IBAN: *** – 2531,32 евро, в т.ч. и лихви, били изцяло разпоредени
като 2,50 евро бил размерът на удържания данък върху лихвата, а 2 528,82
евро – били изтеглени с две операции на 26.10.2021 г. от ответницата, след
което сметката била закрита. На същата дата ищцата се разпоредила изцяло и
със средствата по сметка с IBAN: *** – 1246,78 евро, която сума изтеглила с
две операции и закрила сметката.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.421, ал.1 ТЗ – за
заплащане на влогодателя на парична сума във валута и размер като
вложената. Уважаването на иска е предпоставено от установяване на
сключване на договор за банков паричен влог с посоченото от ищеца
съдържание, а доколкото ответникът твърди извършени разпореждания в
размер, равен на вложените от ищцата парични средства и начислените
лихви, то в негова тежест е доказването им.
Страните не спорят по първата от посочените предпоставки –
сключване на договора за банков паричен влог за сумата от 6 100,31 евро с
твърдяното съдържание. Установи се и постъпление по сметката, по която се
съхраняват средствата от 99,74 евро на 17.12.2015 г. – след закрИ.е на сметка
с IBAN: ***. Така постъпленията по сметка с IBAN: ***, без начислените
лихви, са в общ размер 6 200,05 евро. Не се спори разпореждането с 2 525
евро за сключване на договора за срочен депозит „Рокада“ на 17.06.2014 г., а
също и тегленето на сумата от 1 246,78 евро при закрИ.е на сметката, или
разпореждане с общо 3 771,78 евро. Спорен по делото е въпросът извършени
ли са други транзакции по сметката в частност – две вноски на каса в общ
размер 3 850 евро и 21 теления в общ размер 8 095,57 евро през периода от
04.08.2008 г. – 26.06.2012 г.
За установяване на твърденията си, че посочените операции са
извършени, с което е погасено задължението за връщане на пари във валутата
3
и размера, в които са вложени, ответникът ангажира извлечение от банкова
сметка с IBAN: ***, възпроизведено и в експертизата. Същите не са
противопоставими на ищцата, доколкото не се установи да се основават на
първични счетоводни документи, които важат срещу нея. Дори да се приеме,
че представените актове за унищожаване на архивни документи се отнасят и
за процесните нареждания (за какъвто категоричен извод съдържанието им не
дава основание), това не разколебава горния извод. Приложимият за
сроковете материален закон е чл.22, ал.3 ЗПУПС /отм./, съответно чл.24, ал.3
ЗПУПС, като не може да бъде приет за основателен доводът на ищеца, че е
приложим срокът по чл.12, ал.1, т.2 ЗСчет – 10 години, съответно следва да се
приложи санкцията по чл.190, ал.2 ГПК. Посоченият срок е уреден само за
счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен
контрол, одит и последващи финансови инспекции, каквито процесните
нареждания не са. Посочените норми за отменения и действащия ЗПУПС
регламентират задължение за доставчиците на платежни услуги да
съхраняват документите за предоставените платежни услуги за срок от пет
години, но не урежда задължение за унищожаването им, нито забрана за
съхранението им след този срок. Унищожаването на документите след
изтичане на срока за съхранението им е правна възможност, възползването от
която не е извинителна за ответника, нито го освобождава от възложената му
доказателствена тежест. С оглед изложеното съдът няма основание да приеме,
че транзакциите по теглене и внасяне в периода 04.08.2008 г. – 26.06.2012 г.
са извършени от ищцата.
Неоснователно е позоваването на чл.77, ал.1 ЗПСПУ. Към датата на
твърдените операции посочената норма не е действала, доколкото законът
влиза в сила на от 06.03.2018 г. За операциите след 01.11.2009 г. до 26.06.2012
г. приложим е бил ЗПЗПУ /отм./, който в чл.55, ал.1 урежда по сходен начин
презумпция за одобрение на извършената от доставчика платежна операция, в
случай, че ползвателят не го уведомил без неоснователно забавяне, след като
е узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция, но не
по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. Безспорно
този срок е изтекъл, но съгласно чл.55, ал.3 ЗПЗПУ /отм./ той не се прилага,
ако доставчикът на платежни услуги не е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация за платежната операция съгласно Глава трета
ЗПЗПУ /отм./. Това правило е въведено за да се изключи възможността
доставчикът да черпи права от неизпълнение на задълженията си, доколкото
именно предоставянето на информацията е моментът на узнаване за
неразрешената или неточно изпълнената платежна операция (чл.55, ал.2
ЗПЗПУ /отм./). В случая не само не се твърди ответникът да е изпълнил
задълженията си да информира ищцата за платежните операции, но и от
данните по делото и естеството на иска е явно, че не го е сторил. По тази
причина нито операциите могат да се счетат одобрени, нито се е погасила
възможността за коригирането им. Предвид обсъдената специална уредба,
няма основание за приложение на общата петгодишна давност и с оглед
4
възражението на ответника, тук е мястото да се посочи, че оспорването на
автентичността на платежната операция – чл.56, ал.1 ЗПЗПУ /отм./, не е
самостоятелно основание за корекция. Видно от съпоставката между двете
норми, чл.56, ал.1 ЗПЗПУ /отм./, освен да възлага доказването на доставчика,
изяснява понятията по чл.55, ал.2 ЗПЗПУ /отм./ неразрешена и неточно
изпълнена платежна операция, или неавтентична е тази операция,
изпълнението на която ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал. Пак в тази връзка и доколкото срокът по чл.56, ал.1 ЗПЗПУ /отм./
не се прилага, ответникът не ангажира доказателства за автентичността на
обсъжданите операции, поради което те следва да се счетат неразрешени.
Ответникът не въвежда възражение за погасяване с изтичане на
погасителна давност на паричното вземане за връщане на вложената сума, а
само досежно правото да се оспорят операциите, което бе обсъдено по-горе.
Не са въведени твърдения за плащане или погасяване на паричното
задължение по друг начин, с оглед което ответникът дължи на ищеца
заплащане на разликата между вложената и разпоредената сума – 2 428,27
евро. Претенцията е в по-нисък размер – 2 170 евро, поради което искът се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане и е
представил доказателства реално да е сторил разноски общо от 1 212 лв. (174
лв. за държавна такса; 738 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 300 лв.
за депозит за възнаграждение на вещо лице). Неоснователно се явява
възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Основание
за искането по чл.78, ал.5 ГПК е претендирано от страната несъответствие
между размера на заплатеното за труда на адвоката и действителните усилия,
необходими по конкретното дело с оглед фактическата и правната му
сложност. Уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар съставляват
признание на страната, че това е цената на адвокатския труд по конкретното
дело. В случаи като настоящия, когато възразилата страна е заплатила по-
висок хонорар, искането за намаляването му поради прекомерност е винаги
неоснователно (в посочения смисъл Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д.
№ 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7,
представлявано съвместно от двама от изпълнителните директори Ан.Т. и
Цв.Г.М. да заплати на В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** сумата от 2 170 евро /две хиляди сто и седемдесет евро/,
5
вложена по депозитна сметка с IBAN: *** съгласно договор за депозитна
сметка от 21.12.2007 и договор за депозитна сметка от 17.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 01.07.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7,
представлявано съвместно от двама от изпълнителните директори Ан.Т. и
Цв.Г.М. да заплати на В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** сумата от 1 212 лв. (хиляда двеста и дванадесет лева) ,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6