РЕШЕНИЕ
№
349 04.03.2020 година,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪСТАВ, на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Йовка Банкова
прокурор:
Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер153 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ К. Ст. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Царево, ул. Лиляна Димитрова, №5, със законен представител К. С.против
решение № 173/27.11.2019г. постановено по а.н.д. № 461/2019г. по описа на
Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 423615-F401782/11.02.2019г. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ К.С. с ЕИК
********** със седалище и адрес на
управление : гр. Царево, ул. Лиляна Димитрова №5, за нарушение на чл.118, ал.1
от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.
В
касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.
В
съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от адв. Б..
Ответната
страна – Дирекция Фискален контрол , сектор оперативни дейности при ЦУ на НАП,
редовно призована, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
С НП,
дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 11.08.2018г. в 13:35
часа проверка на обект – къща за гости „Панорама“, находящ се в с. Резово, ул.
Крайморска №10, стопанисван от жалбоподателя. Проверката е била извършена по
документи - регистър на настанените туристи и дневните финансови отчети за
проверявания период. Констатирано било , че на дата 20.07.2018г. в къщата за
гости била настанена М. Петкова, като за предоставената услуга, както и за
целия период от 01.03.2018г. до 30.07.2018г. не бил издаден нито един фискален
бон от намиращото се фискалното устройство в обекта или касова бележка от
кочан.
За
констатираното бил съставен протокол за извършена проверка и акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, предявени на представляващия
дружеството. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение, първостепенният съд приема, че АУАН и НП
отговарят на изискванията на ЗАНН и при издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е намерил, че търговецът е
осъществил състава на административното нарушение. Посочил е, че са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и санкцията е в рамките на закона –
минималния законоустановен размер.
Така
постановеното съдебно решение е неправилно.
От
анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН
и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Същите са издадени от компетентни органи, съобразно представените в
първоинстанционното производство заповеди на изпълнителния директор на НАП.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. Тя обаче не е достатъчна, за да бъде прието за установено
конкретно нарушение
Съгласно
чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се
извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и
доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да
използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните
разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение
за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба
на стоки или доставка на услуги, което обстоятелство в настоящия случай е
останало недоказано. Вписването на конкретни лица в книгата за гости е
задължение на търговеца при осъществяване на търговската му дейност. От този
факт обаче недоказана остава както цената на съответната услуга, така и конкретния
момент на извършване на нарушението, т.е. денят на плащането за конкретната
услуга, а не на последно място и самото плащане. Тези обстоятелства са
съществени за ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. За да е налице съставомерност на
констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден фискален бон
непосредствено след заплащане на цената, което обстоятелство не е налице, доколкото
задължението за издаване на фискален бон е обвързано от момента на плащането,
което така или иначе е останало недоказано или поне неговия точен момент.
В
производството пред РС е разпитан и актосъставителя, чиито показания са
подробни, но основани на предположения и умозаключения изведени от недостатъчни
писмени доказателства.
Релевантни за крайния изход на спора са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя относно това, че за
едно и също деяние са били съставени два АУАН-а и две НП. След служебна
проверка този факт се установява от приложените по делото НП №423613-F401786/08.02.2019г. Видно от същите касаторът е
бил санкциониран с НП с идентично съдържание и за допуснато нарушение на същата
норма - чл.118, ал.1 ЗДДС , вр. чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС за неиздаден фискален бон
за заплатена услуга - нощувка, на същия ден - 20.07.2018г. при настаняване на
лицето Иван Плачков в същата стая, в която е била настанена и М. Петкова - стая
№6 на 2 етаж на къщата за гости. Доколкото, от документната проверка не се
установява двете лица да са извършили самостоятелни плащания за пренощуването
си в общата стая, а това е в тежест на административнонаказващия орган,
настоящата съдебна инстанция приема, че се касае за повторно санкциониране на
нарушителя за едно и също нарушение, което необосновано е било „разделено“ на
две отделни такива.
Предвид всичко изложено настоящата инстанция намира касационната жалба
за основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Царево следва да
бъде отменено, ведно със самото оспорено наказателно постановление, предмет на
спора пред въззивната инстанция.
Искане за присъждане
на разноски не е направено от касатора, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Воден от горното, на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 173/27.11.2019г.
постановено по а.н.д. № 461/2019г. по описа на Районен съд – Царево и вместо
него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление (НП) № 423615-F401782/11.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ К.С.с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление : гр.
Царево, ул. Лиляна Димитрова №5, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лева на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.