Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-58 28.05.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесет и
първи май две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 600 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от адв. Мария Николова от АК - Бургас,
ул. „Цар Симеон І“ № 102, ет.1, ат.1 в качеството й на особен представител на С.Т.Т.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “З.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, против
Решение № 581 от 14.03.2019 г., постановено по гр. дело №7120/2018 г. по описа
на БРС, с което съдът е наложил мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5,
ал.1, т. 1 и 3 от ЗЗДН на П.Г.Т., ЕГН **********
за осъществено на 28.09.2018 г. около 21.00 часа в гр. Бургас, ж.к. „З.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. ** домашно насилие от С.Т.Т. ЕГН **********, задължил е С.Т.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Т. и Г. Г.. Забранил е
на С.Т. да се приближава до жилището, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „З.“, бл. **,
вх.*, ет.*, ап.** и до пострадалите лица П.Т. и Г. Г. на по-малко от 100 метра
за срок от 9 месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който го намира за неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения, както и необосновано. Моли
съда за отмяна на решението в обжалваната му част, в която съдът е определил 9-
месечен срок, през който е забранено на въззивника да се приближава до пострадалите
лица и до жилището на по-малко от 100 метра. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил писмен отговор
от въззиваемите.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Подадената пред Районния съд – Бургас молба е с
правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1, във връзка с чл.3, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че С.Т.Т. е извършил домашно насилие спрямо въззиваемите на 28.09.2018
и на 29.09.2018 г. Първоинстанционният съд е изяснил делото обстойно от
фактическа страна и изводите до които е достигнал се споделят от настоящата,
която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Установено е, че 28.09.2018 г. около 21.00 часа въззивникът е опитвал да влезе
във входа на блока, в който живеят въззиваемите. Бащата на П.Т. /Г./–
въззиваемия Г.Г. не му разрешил да влезе във входа на блока в ж.к. “З.“ и
докато се опитвал да му обясни, че не трябва да се държи по този начин,
въззивникът който бил много пиян и агресивен го ударил два пъти след което паднал
на пейката. Последвало обаждане на полицията и дошли две полицейски коли, но
въззивникът не бил задържан. На 29.09.2018г. около 1,30 часа въззиваемият Г.Г.
и съпругата му чули шум отвън и поглеждайки през прозореца забелязали
въззивникът да се отдалечава от паркирания автомобил, собственост на Г.Г.. След
пристигане на повиканите от въззиваемия полицаи, те са установили нанесени щети
на автомобила. В молбата и подадената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е
посочено, че въззиваемата П. е получила няколко съобщения от въззивника в 1,37
часа, 1,53 часа, в 2.47 часа и след това от 9.00 часа нататък като съобщенията
са били в смисъл: „Купувай свещи“, „Ще горите“, „Взех на дядо щангата, ами
сега“, „Ще горите“…
Първоинстанционният
съд е счел, че лицето С.Т. е извършил домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1
от ЗЗДН и му е наложил мерки за защита от домашно насилие, посочени по-горе.
Забранил е на същия да се приближава до жилището, находящо се в гр. Бургас,
ж.к. З., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и до пострадалите лица П. Г. и Г.Г. на
по-малко от 100 метра за срок от 9 месеца. Въззивната жалба е насочена именно
срещу наложената мярка по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН като процесуалния представител
на страната счита същата за прекомерна. Излага съображения, че мярката е
изиграла своята роля, въззивникът не я е нарушавал и поради това счита, че
същата мярка следва да бъде наложена, но за срок от 3 месеца.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че мярката по чл.5 ал.2 т.3 от ЗЗДН може да се налага
съгласно изискванията на закона за срок до 18 месеца. Наложената мярка е за
срок от 9 месеца и в този смисъл съдът намира същата за адекватна, което налага
потвърждаване на обжалваното решение. Наложената мярка не е прекомерна и
подадената въззивна жалба в този смисъл се явява неоснователна.
По отношение на
направените разноски, съдът намира, че въззивникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 12,50 лева, както
и да заплати възнаграждение за особен представител в размер на 120,00 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 581 от 14.03.2019 г., постановено по гр. дело №7120/2018 г. по описа
на БРС.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “З.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. * да заплати
на Държавата по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 132,50 лева –
представляващи дължима държавна такса от 12,50 лева и възнаграждение за особен
представител от 120,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.