Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр. МОНТАНА, 23
март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 18 03 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 57 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на К.Б.К.,***,
чрез адв. Н.Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 20-0996-000531 от 25 08 2020 г. на Началник Сектор Пътна Полиция
към ОДМВР Монтана, с която временно му е отнето свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца –
правно основание по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна. При
постановяването й неправилно е приложен материалния закон и са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като преди
издаването й не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Твърди, че талон за изследване не му е издаван, не му е връчван и не е отказвал
да го получи. Има влошено здравословно състояние и приема множество лекарства,
които биха оказали влияние на съдържанието на алкохол в кръвта. Издадено му е и
Наказателно постановление № 20-0996-003542 от 28.10.2020 г. от Началник сектор
към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция, което е обжалвано пред Районен съд
Монтана, а делото е насрочено за 11.03.2021 г. от 11:10 ч. Счита, че неправилно
административният орган е приел, че при описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка е следвало да му бъде наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП. Моли отмяна на Заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответната страна Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана, в писмо
от 01 02 2021 г. на Адм съд Монтана заявява, че оспорва жалбата и моли
обжалваната Заповед да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена. При евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 24.02.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Сьс Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0996-000531 от 25 08 2020 г. издадена
от Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана, на оспорващия временно е
отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. Заповедта е издадена затова, че на 24 08 2020 г. около 15:00 ч., в град
Монтана, бул. „Т*** М*** ” - района на бензиностанция ОМВ, К.Б. управлява лек
автомобил „С*** Л*** ”, номер на рама VSSZZZIMZ4R007760, след употреба на
алкохол над 0.5 промила, установено с техническо средство Алкотест 7510 с
фабричен номер ARDM-0228 което техническото средство отчита 0.53 промила от
издишания от водача въздух в техническото средство. Издаден талон за изследване
номер 0063160. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия GA, № 281610
от 24.08.2020 г., с което нарушението е установено.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана,
Началниците на РУ Лом при ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да
издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание са издадени
оспорените заповеди.
По делото са представени още Талон
за медицинско изследване № 0063160, справка за нарушител и доказателства за
годността на техническото средство за измерване - Алкотест 7510 с фабричен
номер ARDM-0228, с което оспорващият е изпробван за наличието на алкохол.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, същият е връчен на дата 12 01 2021 г. /л. 5/ като в него е записано,
че подлежи на обжалване в 14 дневен срок по административен ред пред
непосредствено по-горестоящия административен орган или по съдебен ред пред
Административен съд Монтана. Жалба против издадената Заповед е подадена от лице
с правен интерес - адресата на акта, на дата 26 01 2021 г. /л. 3/, което е в
законоустановения 14 дневен срок, поради което се явява допустима за
разглеждане по същество.
Сьгласно чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП - На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП
- За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Сьгласно чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - за срок от 6 месеца до
една година.
Сьгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП - В
случаите по чл. 171, т. 1, букви "б",
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се
изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
Сьгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП - В
случаите на чл. 171, т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
като се изземват и табелите с регистрационен номер.
Съдът с оглед вмененото служебно
начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, видно от представените
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР и Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД
на МВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната
писмена форма.
Фактическата обстановка по управление
на МПС на посочените в оспорената Заповед дата, час и място на управление на лекия автомобил,
респ. наличието на концентрация на алкохол в крьвта над 0.5 промила на хиляда, последното
установено с техническо средство – не са спорни обстоятелства. В тази връзка с
техническото средство е отчетено наличие на концентрация на алкохол в крьвта от
0.53 промила, което се явява над законово допустимият 0.5 промила. В тази
връзка без правно значение е обстоятелството дали и какво количество алкохол е
изпил оспорващият, предвид заявеното от него, че е изпил една бира.
Спорът между страните обхваща дали са
допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила, тъй като преди издаването й не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая; издаден ли е талон за изследване и на
оспорващия връчван ли му е такъв, включително и при условията на отказ; дали влошеното
му здравословно състояние и приема на множество лекарства биха оказали влияние
на съдържанието на алкохол в кръвта; има ли правно значение наличието на издадено
Наказателно постановление, което не е влязло в законна сила, поради обжалване
пред РС Монтана.
Настоящият състав приема, че след като
между страните няма спор по обстоятелството, че на посочената в оспорената
Заповед дата, час и място, оспорващият е управлявал ППС с концентрация на
алкохол в крьвта над допустимия законов минимум от 0.5 промила, то с това си
фактическо деяние същият осъществява правния състав на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тьй като с цитираната разпоредба на водачите на ППС е забранено да
управляват, когато имат концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
В тази връзка не се сочат, кои факти и
обстоятелства от значение за случая не са изяснени от административния орган,
за да бъдат обсъдени от съда. При съставяне на АУАН, оспорващият не е посочил
възражения, а в съдебно заседание, въпреки дадените изрични указания за
установяване на твърденията в жалбата, касаещи допуснатите процесуални
нарушения от административния орган, респ. кои факти и обстоятелства не са
изяснени от него, такива конкретни не са посочени, поради което съдът не може
да изложи съображения по несъществуващи и незаявени доводи.
За да се наложи ПАМ от вида „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач”, законодателят изисква водачът да управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, така както е предвидено в
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Това обстоятелство надлежно се доказва с
приложения АУАН и издаден Талон за изследване, в който изрично е посочено, че
лицето приема показанията на техническото средство и отказва да бъде изследван.
Това, че е приел показанията на техническото средство и е отказъл друго
изследване, което е удостоверил с подписа си, на същия не му е връчван
въпросният талон, предвид липсата от такава необходимост. Т.е. въпросът не
касае връчването на талон за изследване, а изборът на водача да не бъде
изследван при условията на същия този талон, тъй като не е имало спор по
отчетените от техническото средство показания. Налагането на мярката е въпрос
уреден императивно от законодателя при установяване на визираните в нормата
фактически обстоятелства, а именно установяването на определено количество на
алкохол в крьвта, каквото в случая е установено по съответния надлежен ред и
със съответното средство. Така наложената мярка е в съответствие, както с
материалния закон, така и с неговата цел. Същата е с два алтернативно посочени
срока, а именно: до решаване на вьпроса за отговорността и за не повече от 18
месеца, каквито крайни срокове са предвидени и в закона. Административният
орган не може да предполага кога ще бьде решен вьпросьт за отговорността,
поради което не може да посочи точна дата за действие на наложената от него
ПАМ, затова обвьрзва действието й сьс сбьдването на конкретно обстоятелство –
решаване на вьпроса за отговорността, което определя нейния краен срок на
действие. Вторият срок е алтернативен, в случай че вьпросът за отговорността не
се реши в период от 18 месеца или след тяхното изтичане наложената ПАМ
прекратява своето действие по силата на закона, т.е. 18 месеца е окончателният
срок за нейното действие, поради което съдът не установява противоречие с
материалния закон или с неговата цел.
Недоказано остава възражението, че здравословното
състояние и приема на „множество лекарства” /също неустановено/ са оказали
влияние на съдържанието на алкохол в кръвта, което доказване е в тежест на
оспорващия.
Обстоятелството, че има издадено
Наказателно постановление, което не е влязло в законна сила, поради обжалването
му пред РС Монтана, не се отразява върху законосъобразността на издадената и
обжалвана Заповед, тъй като производството пред районния съд не е преюдициално
спрямо настоящото производство или двете производства са независи едно от
друго, тъй като решават различни въпроси.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в съответната форма и при спазване на
процесуалния и материалния закон.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172, ал.
1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Б.К.,***, чрез адв. Н.Б. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-0996-000531 от 25 08 2020 г. на Началник
Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана, с която временно му е отнето СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :