РЕШЕНИЕ
№…
13. 02. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №158 по описа за 2014 год.
ИСК с правно основание чл.646, ал.2, т.3
от ТЗ с цена на иска 4415, 00 лева.
ИСК
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.34 от ЗЗД с цена на иска 4415,
00 лв.
Ищецът „АЛФА БАНК“АД – Гърция, гр.Атина, осъществяващо банкова дейност в България чрез клона „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ********, гр.София твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на ответното дружество „*******“ООД( в несъстоятелност) с ЕИК ********, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност на 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд с начална дата на неплатежоспособността 06.01.2012 г.Твърди се, че ищецът след началната дата на неплатежоспособността и преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ( 30.11.2012 г.) е изпълнил изискуеми задължения към ответника „**********“ЕООД на 01.10. 2012 г. чрез банков превод в размер на 4415,00 лева, като по този начин е налице хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Изразено е становище, че представените от ответника „**********“ЕООД договор за заем е симулативен, като прикрива други действия на страните по договора.
Ищецът е отправил искане за обявяване нищожността на извършеното плащане на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ в размер на 4415, 00 лева и на основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД да бъде осъден „**********“ЕООД да заплати на „*******“ООД сумата от 4415, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 03.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Предявен е при условията на евентуалност иск, ако съдът приеме, че погасеното парично задължение не е било изискуемо, то искът да бъде уважен по реда на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.
Конституирания по реда на чл.649, ал.3, изр.1 от ТЗ синдик на „*******“ООД ( в несъстоятелност) В.С. изцяло поддържа предявените искове, предявени от „АЛФА БАНК“АД.
Ответникът „**********“ЕООД е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.Изразено е становище, че „*******“ООД е извършил плащанията в кръга на обичайната си дейност, поради което е приложима разпоредбата на чл.646, ал.5 от ТЗ, която изключва приложението на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Твърди се, че е налице връщане на сума по договор за заем в срок от 30 дни от датата на падежа.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане, видно от представения Списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „*******“ООД( в несъстоятелност) под № 9 на предявяване, одобрен с определение № 179/ 25.02.2014 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
На 12. 08. 2011 г. между двамата ответници е сключен договор за заем, по силата на който „**********“ЕООД е предоставил в заем на „*******“ООД сумата от 4 000 лева, представляваща кредитна линия, като заемополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 01.09.2012 г. по банков път, по сметка на заемодателя, в посочена от него банка или в брой.
С Решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „*******“ООД.
С определение № 918/ 16.12.2014 г. съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да приключване на производството по ТД № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС на РБ.Това производство е приключило с решение за връщане на делото за ново разглеждане от ВТАС, като е образувано в.т.д. № 268/ 2015 г. и с решение № 76/ 08. 04. 2016 г. решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е потвърдено относно определената начална дата на неплатежоспособност 06.01.2012 г.С определение № 778/ 12.10.2016 г. по т.д.№ 1627/ 2016 г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение № 76/ 08.04. 2016 г. по в.т.д.№ 268/ 2012 г. по описа на ВТАС.
С определение № 821/ 24.10.2016 г. по настоящото дело производството е възобновено след приключване на производството по обжалване на Решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд досежно началната дата на неплатежоспособността.
За изясняване на въпроса какви суми е получил първия ответник от „**********“ЕООД по договора за заем, съответно какви суми е изплатил за погасяване на задължението и кога е извършено това изпълнение, е допусната съдебно – счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице се установява, че сумата по договора за заем от 12.08.2011г. в размер на 4000 лева е предоставена на „*******“ООД по банков път на 12.08.2011 г.В счетоводството на „*******“ООД сумата е осчетоводена като получен краткосрочен заем по разплащателна сметка, а в счетоводството на „**********“ООД сумата е осчетоводена като предоставен заем по разплащателна сметка.Вещото лице е отразило, че на 12.08. 2011 г. средствата са изтеглени от банкова сметка *** „*******“ООД и са внесени в касата на същото дружество, като са извършени плащания в брой, подробно описани в заключението за погасяване на задължения на дружеството.При проверката експертът е установил, че на 01.10.2012 г. от “*******“ООД е изплатена сума в размер на 4415 лева на „**********“ЕООД по банкова сметка *** „по договор за заем главница 4000 лева и лихви 415 лева“.Въз основа на извършената проверка на документацията на ответниците вещото лице е установило, че счетоводните записвания и при двамата ответници са в съответствие със Закона за счетоводството при осчетоводяване на сумата от 4000 лева, получена в заем от „**********“ЕООД.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищецът като кредитор е в кръга на лицата по чл.649, ал.1 от ТЗ активно легитимирани да предявят иска по чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.
Съдът приема, че предявеният иск е допустим, като е спазен едногодишния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба срокът е едногодишен от откриване на производството и това е датата на постановяване на решението от Плевенския окръжен съд – 30. 08. 2013 г.Видно от доказателствата по делото исковата молба е подадена на 01.09.2014 г., тъй като тогава е поставено пощенското клеймо на изпращане на исковата молба с доказателствата.
Съдът счита, че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, тъй като съгласно чл.60, ал.1 и 6 от ГПК едногодишният срок е изтекъл на 01.09.2014 г., който е първият присъствен ден след 30.08.2013 г., който е неприсъствен.По тези причини съдът приема, че срокът за предявяване на иска е спазен и същият е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността в шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
Видно от доказателствата по делото началната дата на неплатежоспособността е 06.01. 2012 г., а датата на подаване на молбата по чл.615 от ТЗ, като основание за образуване на ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е 30.11.2012 г.От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че „*******“ЕООД е погасило задълженията си към „**********“ЕООД на 01.10.2012 г. при падеж 01.09.2012 г.Следователно изпълнението е извършено след началната дата на неплатежоспособността и в шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.С оглед на това съдът приема, че извършеното плащане за погасяване на задължението по договора за заем от „*******“ЕООД към „**********“ЕООД попада в предпоставките на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ за прогласяване на нищожността на това действие от несъстоятелния длъжник.
С отговора на исковата молба ответникът „**********“ЕООД е изразил становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е налице хипотезата на чл.646, ал.5 от ТЗ и изпълнението на задължението е извършено в кръга на обичайната за несъстоятелния длъжник търговска дейност.Цитираната разпоредба предполага две хипотези при изпълнение от несъстоятелния длъжник в кръга на обичайната му дейност: изпълнението е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение; когато след извършването на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.В случая се твърди хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ за изпълнение след предоставяне на стока или услуга.
Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, тъй като плащането е по изискуемо задължение по договор за заем чрез връщане на предоставената в заем сума, като това изпълнение не е във връзка с обичайната търговска дейност на длъжника. Търговската му дейност, видно от регистрацията на ответника в Търговския регистър и предмета му на дейност е свързано с пътни строежи и ремонти и всички свързани с това други дейности.В случая ответникът е изискал от вещото лице да установи за какво са разходвани средствата, получени по договора за заем, но законът изисква изпълнението да е във връзка с обичайни търговски отношения между страните по договора,а не по отношение на трети лица.По делото не е налице договор за доставка или договор за услуга във връзка с пряката дейност на несъстоятелния длъжник с втория ответник, а е налице предоставяне на заем от втория ответник за покриване на разходи на този длъжник.По тези причини съдът приема, че изпълнението на изискуемото задължение по договора за заем не представлява изпълнение в кръга на обичайната търговска дейност, каквото би било изпълнението към доставчици на суровини за покриване и ремонт на пътищата или плащане стойността на гориво за машините, с които се осигурява тази дейност, а е налице изпълнение по договор за заем извън кръга на стоките и услугите, които биха се предоставили при осъществяване на основната търговска дейност на несъстоятелния длъжник. Плащания в кръга на обичайната дейност на длъжника са отразени в таблицата на вещото лице, което е посочило по какъв начин са изразходвани предоставените в заем средства към трети лица, но тези плащания не следва да се вземат пред вид при преценката на разпоредбата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, тъй като те касаят отношения на длъжника към трети лица, а не отношения между двамата ответници като страни по договора за заем.
Ответникът „**********“ ЕООД е изразил становище, че при сделката по чл.646, ал.2, т.1 и 3 от ТЗ следва да се установи намерение за увреждане на кредиторите на несъстоятелността, като по делото такова намерение не е доказано по безспорен начин.Съдът счита, че тези доводи са неоснователни, като неправилно се съчетава разпоредбата на чл.646, ал.2 от ТЗ и разпоредбата на чл.135 от ЗЗД.При хипотезата на чл.646, ал.2 от ТЗ, когато са налице предпоставките на съответната хипотезата на законовата разпоредба, се приема, че със съответните действия по изпълнение несъстоятелният длъжник е увредил масата на несъстоятелността, поради което следва тези действия да бъдат прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.По тези причини за разлика от разпоредбата на чл.135 от ЗЗД не следва да се установява изрично намерение да се вреди на масата или на кредиторите на несъстоятелността, тъй като извършените действия предполагат по силата на закона наличие на увреждане на масата на несъстоятелността и съответно на интересите на кредиторите на несъстоятелността.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде прогласено за нищожно извършеното от несъстоятелния длъжник плащане на 01.10.2012 г. в размер на 4415 лев към ответника „**********“.
С оглед на това, че съдът счита, че е налице хипотезата по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, тъй като е изпълнено изискуемо задължение по договора за заем от длъжника, то не следва съдът да се произнася по евентуално предявения иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ с оглед на това, че евентуалният иск е обусловен от изхода на първоначалния иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, който съдът приема, че е основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД.Ищецът, който е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност с иска си по чл.55, ал.1 от ЗЗД е предявил чуждо право на иск за връщане на даденото след прогласяване за нищожно плащането по изискуемо задължение по договора за заем.Този иск е обусловен от изхода на производството по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, като разпоредбата на чл.648 от ТЗ дава възможност да се търси връщане на полученото от третото лице, каквото в случая по отношение на производството по несъстоятелност е „**********“ЕООД. Активно легитимиран да предяви този иск е несъстоятелният длъжник, в чиято маса на несъстоятелността следва да бъде върната сумата от 4415 лева получена въз основа на прогласено за нищожно плащане от страна на несъстоятелния длъжник по реда на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Предоставянето на възможността на кредиторът да предяви този иск от името на длъжника представлява предявяване на чуждо имуществено право по чл.134 от ЗЗД без да е дадена такава възможност на кредитора на несъстоятелността.В този смисъл е Решение № 149 от 02.11.2011 г. на ВКС по т.д.№ 1192/ 2010 г., ІІ т.о. и Решение № 248 от 17.01.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/ 2010 г., ІІ т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които с уважаването на иска по чл.646 настъпват предвидените в чл.648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното права да предяви осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД за ефективно връщане на даденото от длъжника и за попълване на масата на несъстоятелността.Съгласно Решение №235 от 1907.2010 г. на ВКС по т.д.№ 996/ 2009 г., І т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК кредитор по несъстоятелността не разполага с активната легитимация да предявява иск по чл.134 от ЗЗД за връщане на суми, като платени без основание след уважен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, с който е признато за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното плащане от длъжника в подозрителния период.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът като кредитор на несъстоятелността не е активно легитимиран да предяви иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, поради което този иск се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.
В производството по чл.646, ал.2 от ТЗ в съответствие с разпоредбата на чл.649, ал.3 от ТЗ като съищец е конституиран синдикът на „*******“ООД В.С..Въпросът за активната легитимация от предявяване на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД възниква и по отношение на този съищец и съответно допустим ли е предявения от синдика иск заедно с кредитора за връщане на даденото от втория ответник в масата на несъстоятелността.Разпоредбата на чл.649, ал.3 от ТЗ въвежда задължението за конституирането на синдика като съищец, като е налице необходимо задължително другарство между кредитора, предявил иска и синдика на несъстоятелния длъжник като съищец в производството.В този смисъл е и Решение № 366 от 23.03.2015 г. на САС по в.т.д.№ 3437/ 2014 г., в което се приема, че синдикът е задължителен необходим другар по силата на чл.649, ал.3 от ТЗ и ако не бъде конституиран в първоинстанционното производство, това е основание за обезсилване на решението и връщане на първата инстанция за разглеждане на делото след конституирането на синдика. При необходимото задължително другарство недопустимостта на делото спрямо единия от другарите прави процеса недопустим спрямо всички ( Българско гражданско процесуално право, девето издание, с.2012 г., с.391).
С оглед изложеното съдът счита, че искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД е недопустим и спрямо съищеца синдикът на несъстоятелния длъжник, поради което следва в това производство искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде оставен без разглеждане поради неговата недопустимост – липса на активна легитимация за ищеца – кредитор в производството по несъстоятелност и за синдика като съищец при условията на задължително необходимо другарство в хипотезата на чл.649, ал.3 от ТЗ.
При този изход на делото и на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ вр. чл.620, ал.3 от ТЗ несъстоятелният длъжник следва да заплати половината от дължимата държавна такса за предявяване на иска в размер на 88, 30 лева по сметка на Плевенския окръжен съд и следва ответникът „**********“ЕООД да заплати същата сума държавна такса по сметка на Плевенския окръжен съд на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ.
Ищецът на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ следва да заплати държавна такса в размер на 176, 60 лева по сметка на Плевенския окръжен съд за оставения без разглеждане иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като държавната такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „*******“ООД.
С оглед изхода на делото и на основание чл.621 и чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „**********“ЕООД следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 162 лева съобразно уважената част от иска, които са половината от общо дължимите разноски в размер на 324 лева на ищеца с оглед участието и на ответника „*******“ООД( в несъстоятелност).Съответно ответникът „*******“ООД( в несъстоятелност) следва да заплати на ищеца на основание чл.621 вр. чл.620, ал.3 и чл.78, ал.1 от ТЗ направените по делото разноски в размер на 162 лева, които да се заплатят от масата на несъстоятелността.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на „**********“ЕООД , което видно от списъка по чл.80 от ГПК е в размер на 1200 лева.Съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения размерът на възнаграждението следва е в размер на 539, 05 лева, като половината от това възнаграждение е в размер на 269, 52 лева и съответно половината от депозита за вещо лице е 200 лева съобразно оставения без разглеждане иск по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.34 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото ищецът следва на основание чл.621 от ТЗ вр. чл.78, ал.3 и 5 от ГПК да заплати на „**********“ЕООД направените по делото разноски в размер на 269, 52 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът по несъстоятелността
Р
Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.646, ал.2,
т.3 от ТЗ НИЩОЖНОСТТА по отношение на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „*******“ООД ( в несъстоятелност) с ЕИК******** , открито по ТД №269/ 2012 г. по описа на
Плевенския окръжен съд с решение от 30.08.2012 г., на плащане от „*******“ООД(
в несъстоятелност) на „**********“ООД на 01.10.2012 г.
в размер на 4415 лева за погасяване на задължение по Договор за заем от
12.08.2011 г., сключен с „**********“
ЕООД( понастоящем ООД).
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим
предявения на основание чл.55, ал.1, пр.3
и чл.34 от ЗЗД иск от „АЛФА БАНК“АД – Гърция осъществяващо банкова
дейност в България чрез клон „АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК********, гр.София,
бул.“Цариградско шосе“№99 със СЪДЕБЕН АДРЕС ***, адв.Т.Н. И съищеца по чл.649,
ал.3 от ТЗ синдик на „*******“ООД ( в несъстоятелност) В.С.С. срещу „*******“ООД( в несъстоятелност) с ЕИК******** и
„**********“ЕООД с ЕИК******* за сумата от 4415 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. е чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ вр. чл.620,
ал.3 от ТЗ „*******“ООД( в несъстоятелност) с ЕИК******** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна
такса в размер на половината дължима
държавна такса в размер на 88, 30 лева., която да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на „*******“ООД( в
несъстоятелност) .
ОСЪЖДА на основание чл. е чл.649, ал.6,
изр.2 от ТЗ „ЛОГОС ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна
такса в размер на половината дължима
държавна такса в размер на 88, 30 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ„АЛФА БАНК“АД – Гърция осъществяващо банкова дейност в България чрез клон
„АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК******** да заплати държавна такса в размер на
176, 60 лева по сметка на Плевенския окръжен съд за оставения без разглеждане иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като държавната
такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „*******“ООД.
ОСЪЖДА на основание чл.621 от ТЗ вр. чл.78,
ал.1 от ГПК „**********“ЕООД с ЕИК********
да заплати на „АЛФА БАНК“АД – Гърция осъществяващо банкова дейност в България
чрез клон „АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК******** направените по делото разноски
в размер на 162 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.621 от ТЗ вр. чл.78,
ал.3 и 5 от ГПК „АЛФА БАНК“АД – Гърция
осъществяващо банкова дейност в България чрез клон „АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с
ЕИК******** да заплати на„**********“ЕООД
с ЕИК******** направените по делото разноски в размер на 269, 52 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: