Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Дряново,
10.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 19.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 181/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “***” ЕАД,
гр. *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 10.08.2017г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015г., сключен между “Микро кредит” АД и “***” ООД, по силата
на което вземането на “Микро кредит” АД, произтичащо от договор за паричен заем
CrediHome № 1182-00016061 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00016061, двата от дата
25.01.2017г. са прехвърлени в собственост на “***” ООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежност, включително всички лихви на
дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземанието си в полза на трети лица. “***” АД
(понастоящем “***” ЕАД е правоприемник на “***” ООД).
По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответникът било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо
от “Микро кредит” АД чрез “***” АД с изх. № УПЦ-П-МКР/ 1182-00016061 от
18.08.2017г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се е върнало в цялост. На 08.05.2019г. ищцовото дружество изпратило
повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от “Микро кредит” АД
чрез “***” АД с изх. № УПЦ-П-МКР/ 1182-00016061 чрез куриер. Към датата на
подаване на молбата обратната разписка не се била върнала.
Посочват, че
на 25.01.2017г. между “Микро кредит” АД и К.И.А. бил сключен договор за заем №
CrediHome № 1182-00016061, по силата на който дружеството е предоставило заем в
размер на 900 лв. Условията на договора за кредит се съдържали в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра “Искане за кредит” и
“договор за заем”, като “Общите условия”, при които се отпуска кредитът били
неразделна част както от “искане за кредит”, така и от “договор за заем”.
Подписвайки договора за заем заемополучателят удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите общи условия, сума в размер
на 1036,08 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него.
Съгласно
разпоредбите на общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверил, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен Стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация. Съгласно т. 2 от преамбюла на договора за заем,
заемополучателят се задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която е
в размер на 136,08 лв. на 36 равни седмични погасителни вноски, в размер на
28,78 лв., като първата погасителна вноска била платима на 03.02.2017г.. Така
страните договорили общ размер на плащанията по заема от 1036,08 лв.
Твърдят, че
на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане за
допълнителни услуги на 25.01.2017г. между “Микро кредит” АД и К.И.А. бил
сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00016061,
съгласно който “Микро кредит” АД се задължил да предостави на заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора,
което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи
заплащането на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 194,40 лв., като
му е предоставена възможността да я заплати на 36 равни седмични вноски, всяка
в размер на 5,40 лв., при първа погасителна вноска, платима на 03.02.2017г.
На основание
сключения договор за допълнителни услуги “Микро кредит” АД в качеството си на
застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финасиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на “Микро кредит” АД застраховка
“Защита” към застрахователна компания “УНИКА Живот” АД, ЕИК *********,
конкретните условия на която били посочени в индивидуална застрахователна
полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да върне на заемодателя
платената от страна на “Микро кредит” АД застрахователна премия, в срок от 36
седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 14,85 лв., платими,
считано от 03.02.2017г. или обща сума за застрахователна премия – 534,60 лв.,
която покривала следните застрахователни рискове : смърт, вследствие на
злополука, трайна пълна неработоспособност над 50 %, вследствие на злополука и
временна неработоспособност, вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от общите условия
към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставяли на заемополучателя само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
На длъжника
била начислена лихва за забава, както следва : по договор за заем : 58,24 лв.
за периода от 22.04.2017г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда и по договор за
допълнителни услуги 42,92 лв., за периода от 22.04.2017г. (датата, на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва бил съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена
погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 06.10.2017г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която погасил до момента била в
размер на 550 лв., с която са погасени както следва : 254,34 лв. – главница,
72,91 лв. – договорна лихва, 59,40 лв. – допълнителни услуги и 163,35 лв. –
застрахователна премия.
За “***” ЕАД
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по
образуваното ч. гр. дело № 564/ 2018г. била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, а заповедта
била връчена по реда на чл. 47, ал. 4 от ГПК, което обуславяло правния интерес
от подаване на искова молба. Молят съда да признае за установено по отношение
на ответника К.И.А.,, че същият дължи на “***” ЕАД сумата 645,66 лв. – главница
по договор за паричен заем, 63,17 лв. – договорна лихва от 21.04.2017г. до
06.10.2017г., 135 лв. – сума за допълнителните услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 21.04.2017г. до 06.10.2017г., 371,25 лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги от 21.04.2017г. до 06.10.2017г., 58,24
лв. – лихва за забава по договора за заем от 22.04.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда, 42,92 лв. – лихва за забава по договор за допълнители
услуги за периода от 22.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане. Претендират разноските в заповедното
производство, както и всички разноски, направени в настоящото производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В дадения от съда
срок е депозиран отговор от особения представител на ответника адв. Г.Н. ***, в
който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че между страните
съществували договорни отношения, по силата на които ответникът да дължи
посочените суми. Твърди, че нито ищецът, нито цедентът бил предоставил на
ответника сума от 900 лв. Липсвало реално предаване на пари. В този смисъл
оспорва твърдението, че ответникът дължи обезщетение за забава и неустойки по
договор от 25.01.2017г.
Счита, че в исковата
молба, а и в подаденото до Районен съд Дряново заявление по отношение на
неустойката било налице противоречие относно начина на формиране на
претенцията, като се твърди, че макар и начислена еднократно, неустойката била
разсрочена на равни части и била включена в размера на месечните погасителни
вноски, което водело до извода, че действителното начисляване на неустойката
било направено преди изтичане на предоставения съобразно договора срок за
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Оспорва и останалите
претенции за договорна лихва, допълнителни услуги, застрахователна премия и
лихва за забава, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда. Твърди, че допълнителни услуги от ответника не били ползвани.
Заявява, че
ответникът нямал непогасени задължения към “***” АД и към “Микро кредит” АД.
Оспорва твърдението, че “Микро кредит” АД прехвърлило ликвидно и изискуемо
вземане по отношение на ответника, както и че той не бил уведомен за
извършената цесия. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 564/ 2017г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ЕАД,
гр. *** против К.И.А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 172/ 07.12.2018 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 645,66
лв. – главница по договор за заем
CrediHome+ № 1182-00016061, сключен на 25.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и К.И.А., като с цесия от
10.08.2017 г. вземането е прехвърлено на
„***”
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането; сумата 63,17
лв., представляваща договорна лихва по договор за заем
CrediHome+ № 1182-00016061/25.01.2017 г. за периода от 21.04.2017 г. до 06.10.2017 г.; сумата 135,00 лв., представляваща сума за
допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome+ №
1182-00016061/25.01.2017 г., сключен на 25.01.2017 г.
между „Микро Кредит" АД и К.И.А., като с цесия от 10.08.2017 г.
вземането е прехвърлено на „***” ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от 07.12.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането; сумата 371,25 лв., представляваща
застрахователна премия за периода от 21.04.2017 г.
до 06.10.2017 г. по Договор за допълнителни услуги към договор за заем
CrediHome+ № 1182-00016061/25.01.2017 г., ведно със законната лихва считано
от 07.12.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането; сумата 58,24
лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.04.2017 г. до 07.12.2018 г. по договор за заем
CrediHome+ № 1182-00016061/25.01.2017 г.; сумата 42,92 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 22.04.2017 г.
до 07.12.2018 г. по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1182-00016061, сключен на 25.01.2017 г., както и сумата 26,32 лв., разноски по делото,
представляващи платена държавна такса, както и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм.
ДВ бр. 8/2017г.) във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
С разпореждане от 12.04.2019г.
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
На първо място
процесуалният представител на ответника оспорва активната процесуална
легитимация на ищцовото дружество, като оспорва твърдението, че същото е
придобило вземане против ответника. Това вземане не било описано в договора за
цесия, нито било индивидуализирано в Приложение 1. Както и възразява, че спрямо
ответника цесията не била произвела действие съобразно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД.
От представения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.01.2015г. се установи, че на
основание чл. 2.1 от същия страните са се споразумяли, че
цедентът “Микро кредит” АД регулярно ще прехвърля на “***” ООд станали ликвидни
и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера,
които вземания ще се индивидуализират в опис във вид и форма на Приложение № 1,
което ще бъде неразделна част от договора. Съгласно чл. 4.4 цесионерът се е
задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД по
силата издадено пълномощо от цедента под формата на Приложение № 5 (бланка). Във
връзка с горното е издадено и пълномощно, приложено по делото, с което
Изпълнителният директор на “Микро Кредит” АД от името на дружеството е
упълномощил “***” АД да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по
всички вземания на дружеството.
В представения препис – извлечение от
Приложение № 1/ 10.08.2017г. към договора под № 90 фигурира задължението по
договор 1182-00016061/ 25.01.2017г. на ответника, който е индивидуализиран с
трите си имена и ЕГН. До длъжника е изпратено уведомително писмо за
станалата цесия изх. № УПЦ-П-МКР/ 1182-00016061 на постоянния адрес на
ответника в с. Славейково, общ. Дряново. Видно от приложената по делото обратна
разписка писмото е върнато на подателя с отбелязване, че получателят отсъства.
От
посочените по-горе доказателства съдът приема, че по делото безспорно се
установи, че кредиторът валидно е прехвърлил вземанията си по процесния договор
за заем на ищцовото дружество. Във връзка с
възраженията на особения представител на ответника съдът счита, че упълномощаването
на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно
установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, в
който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор (цедента). Съгласно
съдебната практика няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати
съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо действие.
В този случай новият кредитор (цесионерът) не действа от свое име и за своя
сметка, а като представител на предишния кредитор (цедента). В този смисъл е
решение № 137/ 02.06.2015 г., по гр. дело № 5759/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Неоснователно е
твърдението в отговора на исковата молба, че връчване на съобщението за цесия
чрез особения представител, чрез който ответника извършва процесуални действия
по делото, не може да се счита за редовно връчване. Ако връчването на
съобщението за цесия беше извършено чрез нотариална покана, в т. ч. и чрез
проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се счита
връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в
нотариалното производство. Поради това следва да се приеме, че в исковото производство,
връчването на съобщение за извършена цесия чрез особен представител на
длъжника, представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В този смисъл
е и по-новата практика на ВКС – решение № 198/
18.01.2019 г. по търг. дело №
193/2018 г., I търг.
отд., в което е прието, че и
изявления пораждащи материално-правни последици за ответника, като уведомление
за обявена предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат
отправяни до него чрез особения му представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК. Интересите на длъжника в исковото производство относно
вземането са защитени в по-голяма степен отколкото в нотариалното производство.
След като материалноправно изявление на банката кредитор за настъпила
предсрочна изискуемост на кредит се счита за надлежно връчено на длъжника чрез
неговия особен представител, съдът приема, че и уведомлението за извършената
цесия до ответника чрез назначения му особен представител,
следва да се счита за надлежно връчено.
Категорично според
съда е установено сключването на договор за заем, който отговаря на
изискванията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, между ответника К.И.А. и "Микро
Кредит" АД, като ответникът е потвърдил с полагане на подпис, че е получил
заемната сума в размер на 900 лв., като част от нея (480,30 лв.) е използвана
за рефинансиране на друг заем. С горепосочения договор страните са уговорили
още и договорна лихва в размер на 40,68 % и ГПР в размер на 49,93 %. Заемателят А. се е задължил да върне главницата и
договорната лихва за срок от 36 седмици на равни седмични вноски от 28,78 лв.
всяка. Датата на първото плащане е опредЕ.на 03.02.2017г.
В първото по
делото заседание на 22.01.2020г. съдът във връзка с оспорванията на
процесуалния представител на ответника адв. Н. *** съдът е открил производство
по оспорване истинността на представените с исковата молба доказателства
договор за заем CrediHome № 1182-00016061 от 25.01.2017г.,
погасителен план към договор за заем CrediHome №
1182-00016061, ведно с Общи условия по договора и Искане за заем, Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00016061 от 25.01.2017г.,
ведно със застрахователна полица за застраховка “Защита”, искане за
допълнителни услуги към заем и Приложение № 1 – описание за допълнителни услуги
и Тарифа за допълнителни услуги.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допусната
съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписите в оспорените документи
са положени от ответника К.А.. В съдебно заседание вещото лице посочи, че
подписите са многовариантни, тъй като вероятно става въпрос за полуграмотно
лице. При тези лица подписите са много неустойчиви и те рядко могат да
възпроизведат други подписи, които са различни. Поради което на основание чл.
194, ал. 3 от ГПК съдът приема, че оспорването не е доказано, поради което
оспорените документи следва да се ползват от съда като доказателства при
постановяване на решението.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответникът
е направил пет погасителни вноски по заема на обща стойност 550 лв. съответно
на 02.02.2017г., 17.02.2017г., 03.04.2017г., 18.04.2017г. и на 02.05.2017г. Според
вещото лице длъжникът е погасил сумата 252,36 лв. главница. Видно от Приложение
1 – Описание на допълнителни услуги,
страните са се уговорили, че направените от клиента плащания ще погасяват първо
дължимите суми по договора за заем CrediHome и след това
дължимите суми по договора за допълнителните
услуги, то не може да се възприеме направеното от ищеца и вещото лице разпределение
на платената сума, а именно, че с нея са платени и 11 вноски по договора за
застраховка в размер на 163,35 лв. и 11 вноски по договора за допълнителната
услуга пакет “Комфорт” в размер на 59,40 лв. Според съда с тази сума, която
възлиза на 222,75 лв. е погасена главницата по кредита или общо 475,11 лв. Поради
което останалата непогасена главница възлиза на 424,89 лв. и за тази сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 645,66 лв.
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху главницата от 424,89 лв.
е следвало да бъде начислена и сумата 58,24 лв. дължимата лихва за забава за
периода от 22.04.2017г. до 07.12.2018г. – датата на подаване на заявлението в
съда. За това задължение цесията е могла да произведе прехвърлително действие.
До тези размери претенцията е основателна и като такава следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (07.12.2018г.) до окончателното й
изплащане.
Макар да няма
възражение в тази насока от страна на ответника, съдът, който е задължен
служебно да следи за нищожност, намира, че клаузата, с която е договорен
размерът на договорната лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата
от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица
прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически
по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните
защитни механизми от ЗЗП и ЗПК.
За периода след датата на сключване на
процесния договор (25.01.2017г.) основният лихвен процент на БНБ е 0 %. Съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994
г. размерът на законната лихва към дата на сключване на договора е бил 10 %.
Трикратният размер на законната лихва към 25.01.2017г. е 30 %. По процесния
договор ответникът се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен
процент 40,68. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството – в
този смисъл решение № 61/21.10.2015
г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва) - решение
№ 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г., II г.
о., ВКС и решение № 378/18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г.,, II
г. о., ВКС. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на 4 пъти размерът
на законната лихва противоречи на добрите нрави. Предвид характера на предоставяната по
договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните по договора. Поради което предявеният иск за
сумата 63,17 лв. – договорна лихва за периода 21.04.2017г. до 06.10.2017г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Разпоредбата от сключения
договор, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги Пакет
"Комфорт", е недействителна, поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква
плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита,
какъвто характер има уговореното възнаграждение. Освен това въпреки изрично
указаната доказателствена тежест ищцовото дружество не представи доказателства
потребителят да се е възползвала от която и да е от допълнителните услуги по Пакет
"Комфорт", за да дължи заплащането им.
Относно претенцията за
дължимост на сумата за застрахователна премия по чл. 4. 3 от договора за
допълнителни услуги. От съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът
е избрал да сключи застраховка защита пакет "ПРЕМИУМ ЖИВОТ" със ЗК
"УНИКА" АД с посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ"АД при
уговорена премия от 534,60 лв., разсрочена на 36 седмични вноски от по 14,85
лв. всяка с ден на изплащане – петък. Така постигнатите уговорки сочат правоотношение
по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който
"МИКРО КРЕДИТ"АД е поел задължението да заплати на застрахователя
дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил
да върне разсрочено на кредитора. Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не
може да се направи и извод за валидност на полицата. Представеното писмо от ЗК
“Уника живот” АД не съдържа конкретни данни относно размера на
застрахователната премия.
Освен това, клаузата за
заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителя, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума.
Поради което същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга
поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като
по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно чл. 4.8
от договора за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от
потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем,
както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги
се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или
прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения.
При този изход на делото
относно претендираните суми за главница по договора за допълнителни услуги,
неоснователна е и претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от
22.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С оглед изложеното съдът
приема, че договорът за допълнителни услуги към процесния договор за заем е нищожен
и като такъв не поражда права и задължения за страните за посочените по него
допълнителни услуги. Затова претенциите по реда на чл. 422 от ГПК за
дължимостта на претендираните вземания за сумата от 135 лева – сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода 21.04.2017г. до 06.10.2017г.,
сумата от 371,25 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода 21.04.2017г. до 06.10.2017г. и сумата 42,92 лв. – лихва за забава за
периода по договора за допълнителни услуги за периода от 22.04.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на
28,01 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане
ответникът дължи на „***та” ЕАД сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на
същите съразмерно на уважената част от исковете възлиза на 237,73 лева. Юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
При този изход на делото на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска ищцовото дружество
следва да заплати по сметка на Районен съд Дряново сумата 126,59 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, както и сумата 5 лв.
– държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт Е.Р.,
че К.И.А., ЕГН **********,*** дължи по Договор за заем Credi Home №
1182-00016061,
сключен на 25.01.2017 г. между
последния и „Микро Кредит» АД, като с цесия от 10.08.2017 г.
вземането е прехвърлено на „***” ЕАД, СУМАТА 424,89 лв. (четиристотин двадесет и четири лв. и осемдесет и
девет ст.) – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до окончателното изплащане на
дължимата сума и СУМАТА 58,24 лв. (петдесет и осем лева и двадесет и четири
ст.) – обезщетение за забава за периода от 22.04.2017г. до 07.12.2018г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 564/ 2018г. по
описа на Районен съд Дряново, като в останалата му част искът за главницата за
разликата над 424,89 лв. до пълния претендиран размер от 645,66 лв. ОТХВЪРЛЯ,
като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт Е.Р.,
ПРОТИВ К.И.А., ЕГН **********,*** за
договорна лихва в размер на 63,17 лв. (шестдесет и три лв. и седемнадесет ст.)
за периода от 21.04.2017г. до 06.10.2017г., за допълнителни услуги в размер на
135 (сто тридесет и пет) лв. за периода 21.04.2017г. до 06.10.2017г., за застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги в размер на 371,25 лв. лв. (триста
седедесет и един лв. и двадесет и пет ст.), дължима за периода от 21.04.2017г.
до 06.10.2017г. и за лихва за забава в размер на 42,92 лв. (четиридесет и два лв. и деветдесет и две ст.)
по договор за допълнителни услуги от 22.04.2017г. до 07.12.2018г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.И.А.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. ***, представлявани от пълномощника
юрисконсулт Е.Р. СУМАТА 28,01 лв. (двадесет и осем лв. и една ст.) – разноски в
заповедното производство и СУМАТА 237,73 лв. (двеста тридесет и седем лв. и седемдесет
три ст.) – разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт Е. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Дряново СУМАТА 126,59 лв. (сто двадесет и шест лв. и петдесет и
девет ст.) – заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда
съразмерно с отхвърлените искове, както и сумата 5 (пет) лв. – държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.
След влизане на решението в сила
препис да се приложи по ч. гр. дело № 564/ 2018г. по описа на Районен съд
Дряново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :