О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
260377
гр. Пловдив, 15.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX граждански състав, в
закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18612/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 213 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 74430/15.11.2019 г. на „ПроКредит
Банк България“ ЕАД, чрез адв. Б.Д., против И.Т.В. за установяване на паричните
притезания за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
5438/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва сумата от 10 801,
05 лв. – част от главница по договор за кредит № ***/13.09.2005 г., дължима за
периода от 04.10.2010 г. до 04.03.2013 г., сумата от 6 113, 77 лв. – договорна
лихва за периода от 05.10.2010 г. до 04.04.2013 г. и сумата 3 513, 71 лв. –
наказателна лихва за периода от 17.04.2012 г. до 03.04.2013 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното му се изплащане.
В отговора
на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост на
предявения иск на основание чл. 126 ГПК, тъй като между същите страни е
образувано гр.д. № 17689/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав. Съдът в настоящия съдебен състав е осъществил проверка
досежно предмета на образуваното производство, като последното е изискано за
послужване по настоящото дело с оглед преценка на предпоставките по чл. 213 ГПК
за обединяване на дела служебно от съда.
От
приложеното по делото гр.д. № 17689/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, се установява, че последното е образувано по искова
молба вх. № ***/30.09.2019 г. на „ПроКредит Банк България“ ЕАД, чрез адв. Б.Д.,
против И.Т.В. за установяване на паричните притезания за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5437/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, както следва сумата от 14 533, 13 лв. – част от главница по
договор за кредит № ***/13.09.2005 г., дължима за периода от 04.04.2013 г. до 04.09.2015 г., сумата от 205, 15
лв. – такси за управление, сумата от 225, 90 лв. – такси подновяване на
ипотека, сумата от 2 439, 19 лв. – договорна лихва за периода от
05.04.2013 г. до 04.09.2015 г. и сумата 14 703, 69 лв. – наказателна лихва
за периода от 04.04.2013 г. до 27.01.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното му се изплащане.
Ищецът е
посочил периодите, за които претендира вземането за главница в двете
производства, след изпълнение на указанията на съда, при констатиране на
нередовността на депозираните искови молби, доколкото в последните са изложени
твърдения, че общия непогасен остатък от задължението за главница е в размер,
надвишаващ размера на заявената за разглеждане претенция.
Съдът, в
настоящия съдебен състав, намира, че са налице предпоставките за обединяване на
настоящото производство с гр.д. № 17689/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIII граждански състав, като производството продължи под № 18612/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав. Съдът намира, че
производството по делото следва да се обедини от настоящия съдебен състав,
макар настоящото производство да е образувано второ по ред, тъй като релевантни
в случая са заявените за разглеждане периоди на дължимост на задълженията по
посочения договор за кредит. Доколкото настоящото производство е образувано за
разглеждане на заявените задължения за първия период от всички падежирали
вноски, настоящото дело е обуславящо по отношение на гр.д. № 17689/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав.
В случая
съдът намира, че производствата по двете граждански дела подлежат на
обединяване, доколкото са налице предпоставките по чл. 213 ГПК с оглед
обстоятелството, че претендираните парични притезания са частични задължения,
дължими на основание сключен договор за кредит № ***/13.09.2005 г. Когато ищецът претендира с
петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява
частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически
факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска,
включително при предявяването му като частичен. В случая основанието на
предявените искове е сключения между ищеца и ответника, в качеството му на
едноличен търговец договор за кредит № ***/13.09.2005
г. Предмет на производството по настоящото дело са задължението за главница от
10 801, 05 лв. – част, дължима за периода от 04.10.2010 г. до 04.03.2013 г., договорна лихва от 6
113, 77 лв. за периода от 05.10.2010 г. до 04.04.2013
г. и наказателна лихва от 3 513, 71
лв. за периода от 17.04.2012 г. до 03.04.2013 г., а предмет на гр.д. №
17689/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански
състав, са задължението за главница от 14 533, 13 лв. – част, дължима за
периода от 04.04.2013 г. до
04.09.2015 г., договорна лихва от 2 439, 19 лв. за периода от 05.04.2013 г. до 04.09.2015 г. и наказателна лихва от 14 703, 69 лв. за периода от 04.04.2013 г. до 27.01.2019 г.
Независимо, че с частичния иск се търси защита в
ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт
е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така
и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът
е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да
установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да
направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването
на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна
връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от
момента на тяхното възникване до реализацията им – аргумент от чл. 235, ал. 2 и
чл. 236, ал. 2 ГПК.
Следователно и предвид установеното от съда единно
основание на вземанията, заявени за разглеждане по двете производства, съдът
установи, че са налице предпоставките за тяхното обединяване, в който смисъл
съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че ако в съда има две висящи дела между едни и същи
страни, на едно и също основание, но претенцията е за различни части на едно и
също вземане, не е налице идентитет между двете дела, като в този случай производството по
последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното
решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Установено е, че спирането на производството по последващия частичен иск
може да бъде избегнато чрез съединяване на двете дела /по частичния иск и по
иска за останалия размер от спорното право/ за разглеждането им в едно
производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.
След обединяване на производствата по двете дела и с
оглед размера на общо заявената за разглеждане главница, съдът намира, че последният е подсъден на Окръжен
съд – Пловдив.
Цената на иска предявения иск се подчинява на
правилото на чл. 69 ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно цената на тези искове, като
критерий за родова подсъдност, се определя на размера на търсената сума, която
досежно вземането за главница е в общ размер от 25 334, 18 лв.
По така изложените правни съображения производството
по делото, образувано пред районния съд, следва да бъде прекратено и последното
– изпратено на Окръжен съд – Пловдив – родово и местно компетентен да разгледа
повдигнатия за разрешаване правен спор – арг. чл. 104, т. 4 ГПК във вр. с чл.
69, т. 1 ГПК и чл. 109 ГПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕДИНЯВА на основание
чл. 213 ГПК производството по гр.д. № 18612/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав, и производството по гр.д. № 17689/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, като производството продължи за
разглеждане като гр.д. № 18612/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18612/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд
– Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която производството
по делото е прекратено, подлежи на обжалване от ищеца пред Окръжен съд –
Пловдив с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението. В останалата му част определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да
се изпрати за сведение на Районен съд – Пловдив, XIII граждански
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анна Дъбова
Вярно с оригинала!
РЦ