РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе, 20.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично съдебно заседание
на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело №
717 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на
дружество с ограничена отговорност „ВЕДИМА“, със седалище: ***, с ЕК *********, представлявано от Р.С.Р.
против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
376-
ФК от 24.11.2020г. на
в.и.д. Началник - отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ)
- запечатване на търговски обект
– бензиностанция,
находящ се в ***, стопанисван от търговеца-ЮЛ, както и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет)
дни на основание чл. 186, ал. 1 oт ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от с.з. В жалбата се релевират основания
за незаконосъобразност на заповедта поради
противоречие с материалноправни норми, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Изтъкват се
съображения по наведените основания. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – в.и.д.началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна към
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява
становище по същество.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите :
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 15.11.2020
г. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция, находяща се в ***,
стопанисвана от търговското дружество жалбоподател.
По време на проверката контролните органи установили, че жлбоподателят в
качеството на лице по чл. 118, ал.10 от ЗДДС не е подало в НАП данни за
доставката на полученото количество
течно гориво в размер на 4427л в резервоар №4 тип на горивото -308, на дата на
данъчно събитие 30.10.2020г. в 15,06,41ч. чрез въвеждане на документ АДД №
0520БГ001007024547 Р0. Извода на контролните органи се потвърждава от Справка за регистрирани съобщения
за доставка на гориво от „Ведима“ ООД за периода 01.10.2020г. до
15.11.2020г. Резултатите от проверката са
отразени в Протокол за
извършена проверка № 0430324 от 15.11.2020 г. (л.10- л.12 от преписката).
Протоколът сочи, че в обекта има 1 бр. фискално устройство, ЕСФП с бензинови
колонки и нивомерна система. Представено
е от жалбоподателя Свидетелство за регистрация на фискално устройство/л.35 от
делото/ .
От представените от страните документи – Товарителница №
102492 от 30.10.2020г./л.20 от делото/ се установява, че на 30.10.2020г.
изпращачът „Булмаркет“ ЕООД р.Русе чрез „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД Русе в
качеството на превозвач е доставил на
дружеството жалбоподател в обекта им в с.Ц. гориво – пропан бутан – с тегло
2376кг. Издаден е служебен бон №
59002024/л.21 от делото/. За доставката е изпратено съобщение до НАП на
31.10.2020г. в 16,32,56ч., за което е издадена доставка по документи 1844 /л.21
от делото/.
От справката за регистрирани съобщения за доставка на гориво за периода 01.10.2020г.
до 15.11.2020г. /л.17-18 от преписката/ се установява, че на 30.10.2020г. са
регистрирани съобщения от жалбоподателя за доставка на гориво от нивомерната
система в 15,06,41ч. в резервоар №4,
гориво тип 308, доставено количество в резервоара при реална температура – 4427,00л
и обем в литри на доставеното количество гориво в резервоара при 15градуса С – 4471,00л. От същата справка
се установява, че на 31.10.2020г. в 16,32,48ч.
е регистрирано съобщение за
изпратен документ АДД № 0520БГ001007024547 Р0, отнасящ се за доставено гориво в
резервоар №4, гориво тип 308, с 2376,00
маса на доставеното гориво в резервоара.
На 03.12.2020г. е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F 581642– л.7-8 от преписката, с който
на оспорващото дружество е вменено извършено административно нарушение на чл.3,
ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал. 10 от ЗДДС заради това, че не е изпълнило
задължението си при получаване на доставка на течни горива да подава в НАП
данни за движението и количеството им , като в срока за подаване в момента на възникване на данъчното събитие или промяната
не дава възможност да се определи
наличното количество в резервоара на
ЕСФП, съгласно чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Записаните констатации при проверката и съставеният АУАН за извършено
административно нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС, обосновали издаването на процесната ЗНПАМ
№ 376- ФК от 24.11.2020г. на в.и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна
към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ -928
от 05.07.2018г., упълномощен със Заповед ЗЦУ -1148 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на
НАП. Двете цитирани
заповеди не са приложени по делето и преписката. С атакуваната заповед,
на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „г“
от ЗДДС и чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – бензиностанция, находящ се в ***, стопанисван от
търговеца-ЮЛ, както и забрана за достъп до него за срок от 10
(десет) дни. В мотивите към заповедта е посочено, че при издаването и е взето
предвид, че на дружеството-жалбоподател са издадени 2бр. наказателни
постановления по ЗДДС, като едното НП е за същото нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС, а другото е за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Оспорващата страна представя по делото писмени
доказателства – преводно нареждане видно от което „ВЕДИМА“ ООД Русе на 03.12.2020г.
е заплатило в полза на НАП сума от 700лв по НП 543294-F571227 от 21.10.2020г./л.37 от делото/.
Представено е и наказателно постановление № 401283- F401642 от 07.01.2019г. /л.38-39 от делото/, издадено от
Директора на ТД НАП Варна, с което на дружеството жалбоподател за нарушение по
чл.118, ал.10, вр. чл.185, ал.1, вр. ал.2, т.1,2 от ЗДДС са наложени две имуществени санкции в
размер на 1000лв. всяка една от тях. С Разписка /л.40 от делото/ НП е връчено
на представляващ дружеството на 07.01.2020г., поради което към датата на о.с.з.
НП не е влязло в сила.
По правото
Допустимост :
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена с разписка/л.13
от делото/ на управителя, представляващ дружеството на 03.12.2020г. Дружеството не е упражнило правото си по
чл.81, ал.1 АПК на жалба пред горестоящия административен орган. Жалбата е подадена по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред съда в указания 14дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. При тези данни
съдът намира производството за допустимо.
По същество :
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена в условията на
делегирани правомощия на административния
орган, за компетентността на който не са представени необходимите доказателства
– цитираните в оспорвания акт заповеди – Заповед № ЗЦУ -928 от 05.07.2018г. и
Заповед ЗЦУ -1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС предвижда:
“Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.“ В
процесния случай Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от в.и.д. Началник - отдел „Оперативни дейности“ –
Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който не притежава самостоятелна
компетентност за издаване на подобен индивидуален административен акт и
оправомощаването за това е задължително. В атакуваната заповед са цитирани
заповеди, с които Изпълнителният директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК принципно може да
оправомощи Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки. В случая доказателства за
подобно оправомощаване не са представени, поради което се налага извода, че
административният орган не е компетентен да издава подобен административен акт.
Това е самостоятелно основание за отмяна на атакуваната Заповед за налагане на
ПАМ, тъй като същата се приема за нищожна на основание чл.146, т.1 от АПК,
поради липса на компетентност на административния орган, който я издава.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0430234 от 15.11.2020г., връчен на работещ в
дружеството, който може да се приеме и като уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да подава
на НАП данни, които да дават възможност за определяне наличните количества
горива в резервоарите за съхранение.
В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на наложената
принудителна административна мярка. Неизпълнението на задължението се
обосновава с подаване на данни с един ден закъснение, а не веднага, както е
предписал закона.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г"
от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.". В
нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е предвидено задължение за данъчно задълженото
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В
изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на
МФ, според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез
ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените
продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, е установено по безспорен начин. От събраните доказателства се установява,
а и по същество не се оспорва от страните, че на 15.10.2020г. в НАП не са
постъпили данни по реда на чл.118, ал.10 от ЗДДС за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях от търговския
обект-бензиностанция, стопанисван от жалбоподателя. Няма спор, че дружеството
жалбоподател е субект на нарушението по чл. 118, ал.10 от ЗДДС. Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (по чл.3, ал.2,
изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена
дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива, която има информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП. Санкционираното дружество ползва електронна
система от одобрен тип, липсват каквито и да било данни за модифицирани или
премахване на компоненти без уведомление до НАП, липсват данни, че в
обекта-бензиностанция се ползва софтуер, който не е включен в публичния
електронен списък на софтуерите за управление на продажби.
Всички
гореизброени обстоятелства сочат изпълнение на редицата изисквания, въведени с
Наредба №Н-18/2006 г. към лицата по чл.3, ал.3 от с.н. По силата на тези
установени факти липсва основание да се постанови извод, че дружеството не е
изпълнило задължението си да предава на НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Доказателство за това е представената от административния орган справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за периода 01.10.2020г. до
15.11.2020г. /л.17 от преписката/, видно от която на датата на данъчното
събитие – 30.10.2010г. до НАП е регистрирано
съобщение от нивомерната система, което по своята същност предава същата
информация като тази от изпратения след около 24часа документ АДД № 0520БГ001007024547 Р0, отнасящ
се за доставено гориво в резервоар №4, гориво тип 308, с 2376,00 маса на доставеното гориво в резервоара - данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме, че дружеството-жалбоподател
е нарушило съществено реда и начина за подаване на коректни данни в НАП. В
тежест на ответната страна е установяването на фактическите основания,
послужили за издаване на оспорения акт, тъй като не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи тежестта на формалното нарушение и настъпилия
тежък вредоносен резултат, обуславящ продължителността на наложената мярка. Налице
е формално твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване
на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е
запълнено с конкретни факти. По никакъв начин в оспорената заповед не е
отчетено, че допуснатото формално нарушение е отстранено за около 24часа и
задължението по чл. 118 от ЗДДС е изпълнено с минимално и незначително
закъснение. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите
основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил
това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните
предпоставки за това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че не
са обсъдени и отчетени от административния орган обстоятелствата, при които е
извършено нарушението наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на изискванията
по разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание
за предприемане на крайни действия за предотвратяване извършването на нарушения
на фискалната дисциплина.
Определеният
срок от 10дни е прекалено дълъг, за да бъде използван за това, което е
предвидено в закона – за отстраняване на нарушението и привеждане действията на
търговеца в съответствие с изискванията на Наредбата. Търговецът сам, още преди
установяване на нарушението е предприел действия по предотвратяване на
негативния ефект от него. При определяне на срока не е съобразен принципа на
съразмерност, не са взети предвид вида и големината на обекта, видовете стоки,
които се предлагат в него и изобщо всички негови особености на обект, в който
се извършва специфична дейност, каквато е доставката и продажбата на горива в
малко населено място, където този обект се явява единствен за района. Много
по-кратък срок е напълно достатъчен, за да се постигне целената превенция и
необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Мотивите на
административния орган относно срока на ПАМ не почиват на конкретни фактически
основания и не съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка,
която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът
приема, че срокът от 10 дни за запечатване на обекта не отговаря на тежестта на
нарушението и не е съобразен с целите
предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част
не е в съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел.
Закъснението с около 24часа за подаване
на информация до НАП за доставка на
горива и запечатване на обекта за срок от 10дни е мярка, която е необосновано
висока като размер и съдът не възприема, че в този вид тя има превантивен
характер и цел да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния. С много по-кратък
срок на наложената мярка адекватно би
бил защитен утвърдения ред на данъчна дисциплина за подобни обекти,
осъществяващи тясно специализирна дейност. По изложените съображения съдът
намира жалбата основателна и като такава тя следва да бъде уважена.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Дружество с ограничена
отговорност с фирма „Ведима“ ООД, със седалище в *** Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 376 – ФК от 24.11.2020г. на в.и.д. Началник отдел
"Оперативни дейности" - гр. Варна, Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП - гр. София, с която на „Ведима“ ООД, със седалище
в гр.Русе, представлявано от Р.С.Р., е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находящ се в ***, стопанисван от „Ведима“ ООД, със
седалище в гр.Русе и е забранен достъпът
до него за срок от 10/десет/ дни, на основание чл.186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: