Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
четиринадесети януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Евгения Русева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 825 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 344 от 5.03.2020г по гр. дело № 4803/2019 г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.В.Т., ЕГН **********,
Адрес: гр.Плевен 5800, кв.***, ДЪЛЖИ на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***”,
Бизнес парк София, сграда 14, следните суми : 434.28лв., представляваща
главница по револвиращ кредит; 7,35лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 15.09.2018 до
15.11.2018; 8.11лв.; обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 до 11.02.2019, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
21.02.2019год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1182/2019год. по описа на ПлРС, като за разликата от присъдените 7,35лв. до
претендираните 11,07лв. и за периода от
16.11.2018год. до 06.12.2018год. е ОТХВЪРЛИЛ иска, като неоснователен и недоказан.Съдът се
е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в частта, в която са уважени предявени искове е постъпила от адв. Б.Д. като особен представител на въззивника
И.В.Т., в която се възразява, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Според въззивната жалба съдът е приел, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит за покупка на стойност от 349 лв
за смартфон, но такива твърдения в исковата молба
липсват. В нея се твърди, че става
въпрос за кредитна карта и револвиращ кредит при
кредитен лимит от 700 лв. Твърденията са за активиране на картата на
1.07.2018 г, последно плащане на 1.08.2018 г след което е налице блокиране на
картата. Според жалбата по делото е налице
догжовор за закупуване на смартфон
от 2.05.2018 г на стойност от 349 лв, но от
заключението на ВЛ се установява, че същият е закупен чрез платежно нареждане, а не с кредитна
карта.Датата на закупуване на смартфона е преди
датата на активиране на кредитната карта, поради което, според жалбоподателя не
е възможно същата да е използвана за закупуване на смартфона.Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата чрез писмено становище за потвърждаване на решението. Възразява
се, че револвиращият кредит, съгласно условията по
него, може да се усвоява посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора“. Претендира се потвърждаване на решението.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно наличието предоставен револвиращ
кредит и кредитна карта, усвояването му и заплащането на вноските
РС – Плевен е приел, че от доказателствата по
делото се установява, че между страните
е сключен договор за потребителски
кредит № CARD-15927516/02.05.2018год., предоставен
за покупка на стока на стойност 349 лв.
–смартфон марка ASUS, 1
бр. с цена 349лв.,застраховка-31,41лв., с месечна погасителна вноска 35,50лв., лихвен процент – 20,22 %, такса
ангажимент 18,55 % Съгласно договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на
кредитна карта № CARD-15927516/02.05.2018год. кредиторът/ищцовото дружество/ е отпуснало на ответника револвиращ
кредит в размер 700лв., като е издадена кредитна карта Master Card . Като доказателство е
приета фактура от 02.05.2018год., издадена от *** ЕАД-Плевен
на клиент – ответника, която е на стойност 349лв. за продадена стока – мобилен
телефон, с начин на плащане-платежно. Процесният
кредит е в размер 349лв. и е усвоен на 02.05.2018год. Плащания по
кредита до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до датата на предоставяне на информацията/за
нуждите на експертизата/ 20.01.2020год., не са извършени от страна на
ответника. На 13.12.2018год. е изпратена
покана до същия за заплащане на
дължимите по договора суми, които с оглед неизпълнение на задължението му са
станали изискуеми в пълен размер. От
заключението на вещото лице, според РС, се установява, че размерът на дължимата
главница е 438лв., договорна лихва 7,35лв. - за периода от 15.09.2018год. до 15.11.2018год.; 8,52лв. обезщетение за забава за
периода от 13.12.2018год. до 21.02.2019год.
РС е приел, че искът по отношение на главницата,
претендирана в по-малък размер следва да се
уважи, а за договорната лихва следва да се уважи до размер, изчислен от ВЛ
7,35лв. и за посочения от него период, а за разликата до претендираните
11,07лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, както и за
периода от 16.11.2018год. до 06.12.2018год.; искът за обезщетение за забава
следва да се уважи за сумата, както се претендира 8,11лв. и за претендирания
от ищеца период от време.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е правилно и
законосъобразно
РС е изложил кратки,
но ясни мотиви относно изводите си, които се споделят от въззивната инстанция почти изцяло
и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени. Пред въззивната инстанция не са представени
доказателства, които да мотивират други изводи, различни от тези на ПлРС.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства в
тяхната съвкупност и е постановил решение, съобразено със събраните по делото
доказателства. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно разминаване
в датите по активиране на кредитната карта и извършената покупка. Видно от
материалите по делото , представения договор за кредит на л. 7 от делото на РС
– Плевен същият договор касае и издаването на кредитна карта. Според приетото
заключение на ВЛ В.кредитът може да се усвои и чрез покупка, което е и сторено.
Представеният договор е за револвиращ кредит и за
издаване на кредитна карта. Действително в исковата молба липсват твърдения за
закупуване на смартфон от длъжника, но е налице
твърдения, че се касае за револвиращ потребителски кредит, който може да бъде усвоен по всякакъв начин като се
изброяват възможните варианти. От заключението на ВЛ по делото се установява по
категоричен начин задължението на въззивника към другата страна. Следва да се
потвърди атакуваното решение.
При този изход на делото следва да се осъди
въззивника да заплати на въззиваемия деловодни разноски за тази
инстанция в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 344 от 5.03.2020г по гр. дело №
4803/2019 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА И.В.Т., ЕГН **********,
Адрес: гр.Плевен 5800, кв.*** ДА ЗАПЛАТИ
на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж
рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. ***”, Бизнес парк София, сграда 14
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :