№ 7425
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110113858 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. В. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, кв. ........ III, ул. „Р..." № 8, чрез адв. Н. Р. от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Гладстон" № 1, вх. 2, ет. 3, ал. 6 против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Възраждане", ул. „Света
София“ № 5, представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи ЗАЕДНО
или от всеки изпълнителен директор, действащ ЗАЕДНО с прокурист ..........
Ищецът твърди, че не дължи на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
сумата в размер на 2 884.66 лв., от които 2034.70 лв. - главница по договор за кредитна карта
от 2004 г., 491.09 лв. - договорна лихва за периода 06.06.2008г. до 26.08.2009 г., 46.80 лв. –
наказателна лихва , както и 312.07 лв. - разноски.
Твърди се, че въз основа на издаден в полза на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД изпълнителен лист е образувано срещу ищеца Г. В. В. изпълнително дело с №
1025/2009г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, peг. № 758 на КЧСИ и район на действие
ОС-Пловдив за събиране на гореописаните суми.
Ищецът твърди, че вземането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по
изпълнителен лист от 31.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение .от
31.08.2009г. по ч. гр. д № 10042/2009г., по описа на PC-Пловдив както и правото на
принудително изпълнение са погасени по давност.
Ищецът навежда аргументи, че изпълнение по представения за събиране пред ЧСИ
Мариана Обретенова изпълнителен лист не се дължи, защото по изпълнителното дело са
искани и извършвани изпълнителни действия в периода след образуването му до
20.02.2017г., когато с нарочна за целта молба „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е
поискала налагане на запор на банковата му сметка. Ищецът твърди, че след 20.02.2017г. до
датата на депозиране на исковата молба, инициирала образуването на настоящото
производство, други изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител не са
предприемани.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
1
че Г. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. ........ III, ул. „Р..." № 8 не дължи на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Света София“ № 5 следните суми: 2 884.66 лв.,
от които 2034.70 лв. - главница по договор за кредитна карта от 2004 г., 491.09 лв. -
договорна лихва за периода 06.06.2008г. до 26.08.2009 г., 46.80 лв. – наказателна лихва ,
както и 312.07 лв. – разноски, описани в изпълнителен лист от 31.8.2009 година, издаден по
ч. гр. дело № 10042/2009 година по описа на Районен съд – Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
ответникът оспорва иска като недопустим.
Посочва, че няма спор, че изпълнително дело № 1025/2009г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова с peг. № 758 с район на действие ОС Пловдив е прекратено, както и че към
датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност. Поддържа се
становището, че е погасена по давност възможността за принудително събиране на
вземането, а не самото вземане.
В подкрепа на направеното твърдение, че "Обединена Българска банка" АД, в
качеството си на ответник, не е дала повод за завеждане на иска и че не може да предприеме
каквито и да било правни действия по събиране на задължението, последната отправя
покана до ищеца Г. В. В. да получи от дружеството оригиналния екземпляр на изпълнителен
лист, издаден на 31.08.2009г. по ч. гр. д. 10042/2009 на Районен съд Пловдив.
Твърди се, че ищецът не е отправял искане за връщане на изпълнителния лист, за да се
приеме, че това е отказано или неизпълнено от ответното дружество. Навеждат се
аргументи, че между страните липсва спорно право, респективно за ищеца липсва правен
интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим и се иска
прекратяване на производството.
Ответникът твърди, че следа да се признае настъпване на погасителна давност по
отношение принудителното събиране на вземането, но не спрямо самото вземане. Навеждат
се аргументи, че разноските следва да останат в тежест на ищеца Г. В. В., предвид
обстоятелството, че дружеството не е дало повод за образуване на делото и в отговора си
признава иска.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати
производството поради липса на правен интерес от водене на иск по чл. 124 от ГПК или, ако
искът бъде уважен, да бъде постановено решение, с което да бъдат присъдени направените
разноски в тежест на ищеца, предвид твърдяното обстоятелство, че ответното дружество не
е дало повод за завеждане на иска.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и присъди
разноски в полза на ищеца, ответникът прави възражение за прекомерност на същите с оглед
на пр...та и фактическа сложност на делото. С отговора ответникът отправя молба до съда да
присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че
ищецът докаже заплащането им. Допълнително се иска в съдебното решение да бъде
посочена банкова сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца
разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист
31.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 31.08.2009г. по ч.гр.д №
10042/2009г., по описа на PC-Пловдив по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, peг. № 758 на
КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив.
Видно от приложения по делото препис от изпълнително дело № 1025/2009 г., по описа
2
на ЧСИ Мариана Обретенова, peг. № 758 на КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив,
изпълнителното производство е започнало въз основа на гореописания изпълнителен лист и
заповед за изпълнение на парично задължение. По делото за предприети редица
изпълнителни действия, в това число опис на движими вещи в дома на длъжника – ищец по
настоящото дело; запор на трудово възнаграждение и банкови сметки, възбрана на
недвижим имот и др.
Видно от преписа от изпълнителното дело няма предприемани законосъобразни
действия по изпълнението след датата 10.05.2017 г.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с пр...
квалификация чл. 439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като
основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание позовавайки се на изтекла в
негова полза погасителна давност.
По същество
В настоящото производство в тежест на ищеца по отрицателния установителен иск е
да установи твърденията си относно размера на оспореното вземане по изпълнителното
производство, съществуването на изпълнително производство. За ответника е тежестта да
докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.
Относно наличието на правен интерес на ищеца.
На първо място, настоящият съдебен състав следва да разгледа направеното от
ответното дружество възражение за липса на правен интерес на ищеца по отношение на
предявения иск.
В настоящия казус исковата претенция на ищеца е формулирана като отрицателен
установителен иск за недължимост на изпълнението и плащането на едно парично
задължение. Макар в уводното изложение исковата молба да съдържа и волеизявлението, че
се търси отричане на съществуването на паричното задължение, в определението си,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 439 ГПК,
а не като установителен иск с правно основание чл. 140 ГПК.
Причините за това са следните:
Независимо от споровете в доктрината, а и в част от съдебната практика, общо
формулираното искане за недължимост на едно правно задължение поради погасяване по
давност има за предмет несъществуването на притезание на кредитора (като правомощие,
което е част от вземането, особено състояние на вземането) поради погасяването по давност
на вземането и точно такъв диспозитив на решението следва да бъде постановен при
уважаване на такива искове, независимо от общо формулирания петитум.
Макар и постановено по въпросите на придобивната давност, Тълкувателно решение
от 17 декември 2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС дава насока с оглед
фактическия състав на давността от гледна точка на процесуалното и на материалното
право. В т. 1 и 2 от същото се изяснява, че фактическият състав на придобивната давност е
двуелементен и от гледна точка на материалното право собствеността по давност се
придобива към момента на изтичане на законовия срок, но е необходимо упражняването на
особено процесуално право на позоваване.
3
Mutatis mutandis, това тълкувателно решение е приложимо и при погасителната
давност, като с изтичането на срока на исковата давност се погасява от гледна точка на
материалното право притезанието на кредитора към длъжника, а за целите на процеса е
необходимо упражняване на особено процесуално право - право на позоваване от страна на
длъжника на този факт, за да бъде съобразен от съда, с арг. чл. 120 ЗЗД. Това може да стане
освен с възражение на длъжника ответник по предявен срещу него осъдителен иск или иск с
правно основание чл. 415 ГПК, и с отрицателен установителен иск на този
материалноправно реализирал се факт.
Липсата на право на принудително изпълнение, респ. липса на изпълняемо право, е
предмет на исковете по чл. 439 ГПК. Предпоставка за тези искове е наличието на издаден
изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 или 417
ГПК. С тези нарочно уредени в закона искове се парира изпълнителната сила на несъдебното
или съдебното изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес.
В настоящия казус, доколкото изпълнително дело е било образувано срещу ищеца,
предприемани са били изпълнителни действия и се твърди изтичане на съответната
погасителна давност, ищецът има правния интерес да иска от съда да постанови решение с
диспозитив в смисъл, че не съществува право на притезание на кредитора поради
погасяването по давност на вземането. Следователно тази абсолютна положителна
процесуална предпоставка е налице.
По допустимостта на исковете
Допустимостта на иск за несъществуване на право на принудително изпълнение се
свързва с правен интерес, а той е налице винаги когато ответникът е имал поведение или
твърдения преди или по време на процеса, че в негова полза съществува отричаното с иска
право.
В настоящия казус съдът намира иска за допустим, доколкото е видно от отговора на
исковата молба, че между ищеца и ответното дружество съществува спор относно предмета
на производството. С оглед на това възраженията на ответното дружество по отношение на
допустимостта на иска са неоснователни и съдът ги оставя без уважение.
По основателността на исковете
В настоящия казус процесното вземане, чиято изискуемост се спори, се погасява с
изтичането на общата петгодишна давност, предвидена в чл. 110 от Закона за задълженията
и договорите. Видно от приложения препис от изпълнителното дело е, че последното
действие по изпълнението датира от 10.05.2017 г., следователно давността е изтекла на
10.05.2022 г. С оглед на това и предвид липсата на действия от страна на взискателя –
ответното дружество, към датата на предявяване на иска давността е изтекла, а притезанието
на ответното дружество – погасено.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание,
поради което я уважава.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. въпреки направените възражения от
ответното дружество за недължимост на разноски поради факта, че същото не е дало
основание за завеждане на делото, разноски се дължат и то в пълен размер. Съдът мотивира
това с висящото изпълнително дело срещу длъжника – ищец, което е дало повод и
основание на последния да иска от съда произнасяне в смисъл, че правото на принудително
изпълнение е погасено по давност. С оглед на това, съдът намира, че ответното дружество е
дало повод за завеждането на делото и по тази причина не следва да бъде освободено от
разноски.
4
При този изход на спора, вземайки се предвид размера на уважените претенции, на
ищеца се дължат разноски в пълен размер. Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда
за заплатена държ... такса – 116 лева.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. В. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. ........ III, ул. „Р..." № 8 и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Възраждане,“ ул.
„Света София“ № 5, представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи
заедно или от всеки изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист ........., че в полза
на ответника и в тежест на ищеца не съществува притезание за сумата от 2 884.66 лв., от
които 2034.70 лв. - главница по договор за кредитна карта от 2004 г., 491.09 лв. - договорна
лихва за периода 06.06.2008г. до 26.08.2009 г., 46.80 лв. – наказателна лихва , както и 312.07
лв. - разноски, поради погасяване по давност на вземанията.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, район „Възраждане,“ ул. „Света София“ № 5,
представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки
изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист ......... да заплати на Г. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. ........ III, ул. „Р..." № 8 сумата на сторените разноски в ГД
13858/2023 г. по описа на Софийски районен съд –сумата от 116 лева, представляваща
заплатена държ... такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5