Определение по дело №2506/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4565
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100502506
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4565
гр. Варна, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502506 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. И. С., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ж.к. „В.В.“ бл. №*, вх.*, ет.*, ап.*, частна жалба против Определение №
12196/03.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 14553/2022 г. по описа на ВРС, с
което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на
бъдещ иск, предявим против „ВиК-Шумен” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.„Воин”№1, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в общ размер на 1536,20лв., представляваща стойност на начислена
ВиК услуга – количество вода от 573 куб.м, за която е издадена фактура
№**********/01.10.2020г., за периода от 13.08.2020г. до 25.09.2020г., за
обект, находящ се в с.Могила, община Каспичан, област Шумен,
ул.“Бузлуджа“ №1, чрез налагане на обезпечителна мярка „възстановяване на
предоставените ВиК услуги” в имот, находящ се в с.Могила, ул.“Бузлуджа“
№1.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че водоснабденият имот се обитава от
майката на жалбоподателката, която е поставена под пълно запрещение. Към
момента на извършване на проверката от страна на служители на ВиК
дружеството е присъствало недееспособно лице, което е подписало
документи без да разбира съдържанието им. Поддържа се, че е обективно
невъзможно в имота да е потребено количество от 579 куб.м. вода, при
наличието на един консуматор – чешма. Прекратяването на водоподаването е
извършено на 05.09.2022г., което затруднява жалбоподателката в
обслужването на нейната майка. Обезпечителната нужда произтича от това,
че за молителя е трудно да задоволява обикновените си жизнени потребности.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна при
наличие на правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
1
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. № 14553/2022 г. по описа на ВРС е
образувано по молба на Д. И. С. с правно основание чл.390 от ГПК за
допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.124 от ГПК,
предявим срещу „ВиК-Шумен” ООД за недължимост на сумата от 1536,20лв.,
представляваща стойност на начислена ВиК услуга – количество вода от 573
куб.м, за която е издадена фактура №**********/01.10.2020г., за периода от
13.08.2020г. до 25.09.2020г., за обект, находящ се в с.Могила, община
Каспичан, област Шумен, ул.“Бузлуджа“ №1, чрез налагане на обезпечителна
мярка „възстановяване на предоставените ВиК услуги” в имот, находящ се в
с.Могила, ул.“Бузлуджа“ №1.
В молбата се излага, че молителката е настойник и полага грижи за
болната си майка, поставена под пълно запрещение, като редовно заплаща
всички сметки в имота й. При проверка на сметката й, установила, че за
периода от 13.08.2020г. до 25.09.2020г. ответникът издал фактура
№**********/ 01.10.2020г., в която било начислено изразходвано количество
вода от 573 куб.м. Тъй като не било възможно изразходването на такова
количество вода, подала жалба до ответника, като й било отговорено, че
кубиците са изразходвани. Впоследствие на 05.09.2022г. водоподаването в
имота било прекратено. Позовава се на Резолюция 64/292 на Общото
събрание на ООН, признаваща правото на безопасна питейна вода и добри
санитарни условия като основно право на човека, което е от съществено
значение за пълноценното упражняване на правото на живот и на всички
права на човека. Молителят моли за допускане на обезпечение на бъдещия
иск, посредством налагане на обезпечителна мярка „възстановяване на
предоставените ВиК услуги” в имота.
Към молбата са представени титул за собственост, справка за
задължението на абоната по процесната фактура, експертно решение на ТЕЛК
от 20.01.2009г., Решение №386/21.11.2008г. за поставяне на Петра Атанасова
И. под пълно запрещение и подписан от последната протокол за прекратяване
на водоподаването в процесния имот от 05.09.2022г.
С обжалваното Определение № 12196/03.11.2022 г. искането с правно
основание чл.390 от ГПК е оставена без уважение поради неадекватност на
обезпечителната мярка.
За да бъде допуснато обезпечение на бъдещите искове, следва да са
налице следните предпоставки: исковете трябва да са процесуално
допустими, да са вероятно основателни, т.е. да са подкрепени с писмени
доказателства, от които да се установи наличието на твърдяната
обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да е
подходяща, т. е. да съответства на обезпечителната нужда. Липсата на която и
да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за
обезпечаване на иска.
Съдът намира, че бъдещият иск е процесуално допустим, доколкото с
оглед изложените фактически твърдения за молителя е налице правен интерес
от провеждането на установителен иск за недължимост на претендирано от
ответника вземане, обусловен от предвидената в чл.38 от Общите условия
2
санкция при неплащане. Същевременно молителят е представил писмени
доказателства за твърденията си, че сумата е начислена, а протоколът от
извършената проверка е подписан от недееспособно лице.
Обезпечителна нужда се предполага с оглед паричния характер на
притезанието.
Независимо от изложеното искането по чл.390 от ГПК се явява
неоснователно, тъй като предложената обезпечителна мярка не е адекватна на
обезпечителната нужда. Обезпечителната мярка е защитата и санкцията, в
които се състои обезпечението на иска. С нея се цели да се осигури бъдещото
осъществяване на неоснователно отричаното право или да се осуети
настоящото осъществяване на неоснователно претендираното право.
Предложената обезпечителна мярка „възстановяване на водоподаването“ не
попада в нито една от посочените категории. Същата не е насочена към
улесняване изпълнението на решението при благоприятен за ищеца изход от
спора, нито към предотвратяване на евентуално създадени от ответника
пречки за постигане на целения с решението резултат. Предложената мярка
на практика цели задължаване на бъдещия ответник да изпълни реално
задължението си по договора, което не кореспондира с вида на търсената
защита по предявения отрицателен установителен иск и би представлявало
нерегламентирана съдебна намеса в облигационното правоотношение.
Съдържанието на мярката се свежда до извършване на фактическо действие,
което не е в състояние да обезпечи изпълнението на решението относно
съществуването на спорното материално право. Изложените в жалбата
житейски съображения и доводите за нарушаване на човешките права на
трето за спора лице нямат касателство към правната адекватност на мярката.
Налага се извод за неоснователност на искането по чл.390 от ГПК,
поради което първоинстанционният съдебн акт, с което същото е отхвърлено,
следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12196/03.11.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 14553/2022 г. по описа на ВРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3