№ 490 / 26.10.2017 г.
Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Монтана 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 26.09.2017 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Д. Цветанов, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 1193 по
описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Исковете са обективно съединени, за: упражняване
родителски права, лични отношения между родител и дете и за издръжка на дете,
сътв. с пр.осн. чл.127, ал.2,
във вр. чл. 59, чл.142, чл. 143 и
чл.149 от СК.
Ищецът- К.Д.К. xxx /съдебен
адрес: чрез адв.М.М. и адв. М.М.,xxx,/ е предявила искове против против М.Л.К. xxx.
В исковата молба се твърди, че страните са
живели на фактически семейни начала в
продължение на 12 години, от което съжителство се родило детето им Д. М. К. с
ЕГН xxxxxxxxxx. След раздялата им от м. юни 2016г. ищцата живее с детето в дома
на родителите си в гр. Монтана. Тя с помощта на родителите си се грижи за
издръжка, отглеждане и възпитание на детето.
От
раздялата им ответникът е заплащал за издръжка за
детето в
изключително ниски суми-по 50
лв месечно, за 01.2017г- 80 лв и след това-по 105 лв до м. 04.2017г. вкл.
Твърди се още, че ищцата работи, но сама няма възможност да осигури необходимите
средства за отглеждане на детето- за храна, обувки, дрехи, лекарства и пр. За
това е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с
което:
1. Да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето Д.;
2. Същото да има местоживеене при нея, на адреса й по
исковата молба-гр.
Монтана xxxx ;
3. Да бъде осъден ответникът
да й заплаща като майка и законен представител на детето им Д. по 210.00 лв ежемесечна
издръжка, платима до 10-то число на месеца , за който се отнася,
считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства, даващи основание за
изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане;
4. Да бъде
осъден ответникът да й заплати като майка и
законен представител на детето им Д. издръжка за минало време- сумата 1015.00 лв, за периода
от м. 06.2016г. до м. 03.2017г. вкл т.е. по 160 лв на месец, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане;
5. Да
бъде определен режим на лични отношения с бащата - да има право да вижда детето
всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч до 14:00 часа и неделя от
10:00ч до 16:00 часа-без преспиване, както и два пъти по 5 дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на ищцата.
В открито съдебно заседание се
явява лично и чрез упълномощения си процесуален
представител адв. М.М., поддържа исковете, а по същество – моли съдът
да ги уважи. Представя писмена защита.
Претендира
за присъждане на разноските по водене на делото, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът М.Л.К. xxx е подал писмен отговор на исковата молба, в рамките на указания му едномесечен срок със
съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез
пълномощник адв. Н.А.. С изразеното в отговора становище са оспорени твърденията в исковата молба
относно това, че ответникът не полага грижи и не участва в издръжката на детето
Д.. Оспорва исковете по
съображения, изложени в отговора, заедно с който предявява насрещен иск против К.Д.К. с претенции: На
него да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето им Д., което да има неговото
местоживеене-xxx; Ответницата да му заплаща по 115 лв месечно за издръжка
на детето, считано
от влизане в сила на решението;
На майката да бъде определен режим на лични
отношения с детето-
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10часа в събота до 17ч.в неделя по местоживеенето й,
през зимната ученическа ваканция и един месец през лятото, който да не съвпада
с неговия платен годишен отпуск.
Претендира за присъждане на разноските по делото.
В открито съдебно заседание се
явява лично и чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Н.А. поддържа отговора на исковата молба и
насрещния иск, а по същество – моли съдът да го уважи. Представя писмена защита
чрез адв. А..
Претендира за присъждане на разноските по водене на делото, за които представя списък по
чл.80 ГПК.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с изразените становища на страните и съобр.
чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено,
че ищцата и ответникът са родители на детето Д. М. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, родено от фактическото им съжителство на съпружески
начала, продължило 12 години- до м. юни 2016г. Живели
заедно в апартамент на родителите на ответника М.Л.К.,xxx, заедно с майка му. Разделили се , когато детето Д. празнувало
10-ия си рожден ден. Тогава ищцата и
родителите й били организирали детско
тържество по този случай в ресторант ”С.”-гр. Монтана. За тържеството ищцата
била подпомогната финансово от родителите си. Ответникът не бил съгласен родителите
на ищцата да са на празнуването и им заявил, че ако те с К. са там, той няма да дойде. Звънял й по телефона, при което ги
наричал”мишки”. По негово искане след 21:30 часа отишли в дома на отв. М., където се разразил голям скандал.
Ответникът бил пиян, започнал да им крещи, да ги обижда, затворил К. и детето в
кухнята, а той с родителите й били в хола. Ударил по масата, извадил нож от
задния джоб на панталона си и посегнал към бащата на ищцата, който инстинктивно
започнал да се брани. Майка й извикала силно от уплаха, К. влязла и останалата
част от сцената се разиграла пред очите на детето Д., което се разплакало, гушнало домашния си любимец и
казало”Много ме е страх, не искам да живея тук”. Майката на ищцата веднага го извела
навън , за да не се стресира повече и извикала полиция. На ответника бил
съставен предупредителен протокол от дошлите на място полицаи/л.11 от делото/. Така
се стигнало до фактическата им раздяла на страните. Ищцата се установила при своите родители,
в жилището им в гр. Монтана xxxx заедно
с детето Д., където продължават да живеят.
През
всичките години от раждането на детето насам във времето грижи за него са
полагали и двете страни по делото, подпомагани от родителите на ищцата и от
майката на ответника. След фактическата им раздяла ответникът виждал епизодично
и за кратко сина си. Грижите по отглеждане и възпитанието му били поети изцяло
от ищцата, подпомагана от своите родители. Майка й е пенсионер, а баща й -
работи в завод „Б.”-Монтана. Бабата води детето на училище и го взема обратно. Ищцата
работи в „Б. п.”-Монтана. Помага на детето при нужда в подготовката за училище.
Заедно полагат грижи да е уютно в дома им и детето да е спокойно. Изложеното се
установява от показанията на свидетелите А. Т. и Д. Т./родители на ищцата/,
които кредитира независимо от близката им родствена връзка. Обективни са,
касаят непосредствено възприети факти и не противоречат на останалия
доказателствен материал. Същите говорят и за „болезнена ревност„ от ответника
към дъщеря им, което допълнително изостряло взаимоотношенията им през годините.
Ищцата
работи в „Б. п.”-Монтана. Трудовото й възнаграждение за периода от м.01.2016г.
до м. 01.2017г. е в общ размер на 5546.12лв или средно месечно по 462 лв, видно
от удостоверение /22.02.2017г. от БП РУ ”Западен регион” ОПС Монтана/л.10/. Получава
детски месечни добавки по чл.7 от ЗСПД.
Ответникът М.Л.К. както по-горе е споменато също е полагал грижи за
детето Д.. След раздялата му с ищцата е заплащал посочените в исковата молба
суми за издръжка на детето, както и 105лв- такава за м. 05 и м.06.
2017г/л.35-л.46/. Работи по трудов договор като охранител към фирма „Сибелиус
Р” ЕООД, София на обект в гр. Монтана, на смени/дневна и нощна. /л.28/.
Издадена му е характеристика от работодателя с добри данни относно
изпълняваната работа във фирмата/л.31/. Данни за доходите му от 01.04.2016г. до
01.03.2017г. се съдържат в удостоверение изх. №34/22.05.2017г. на посоченото
дружество-работодател за трудово възнаграждение в общ размер на 5825.83 лв или
средно месечно по 485 лв/л.32/. Ответникът живее в дома на родителите си в гр.
Монтана. Присъдена му е сумата 12000 лв-обезщетение за неимуществени вреди,
резултат от трудова злополука на 04.12.2009г., ведно със законната лихва и
др./изпълнителен лист по гр.д.№ 497/2010г. на МРС-л.33/. На 25.04.2017г.
ответникът е продал недвижим имот , закупен от него с нот. акт от 18.02.2016г/л.34/,
с купувач Е. И. Г./л.12/.
За
здравословното състояние на ответника е представен амбулаторен лист с дата
25.05.2016г. от д-р С. Луканова със съответно записана диагноза, друг такъв от
дата 05.10.2016г. на д-р И. Г. със съответна диагноза, Епикриза от 23.10.2010г.
от лекари при МБАЛ”Д-р СТамен Илиев”-Монтана, Епикриза от 10.10.2016г. на
Алексанровска олница- София с оперативен протокол.
По делото са разпитани свидетели, ангажирани
от ответника, които съдът кредитира, като преценява тези, които са в родство с него
във връзка с останалите събрани в процеса доказателства, вкл. и представения
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Монтана /л.88/.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в най- добрия интерес на детето на страните е упражняването на родителските права по отношение на същото да бъде предоставено на майката /ищцата/ . Въз основа на събраните доказателства и законовите критерии, визирани в чл.59, ал.4 от СК, може да се направи извод за това, че ищцата е по- подходящият родител, притежаващ необходимите качества за упражняване на родителските права по отношение на детето им с ответника. Тук следва да се отчете и ниската му възраст, при която непосредствените майчини грижи са особено важни. За ищцата не се установиха такива негативни качества, които да я правят непригоден родител. За ответникът би било по-трудно да се справи с родителските задължения. В случая при него има по- неблагоприятно стечение на обстоятелствата: работата му като охранител налага да я върши и през нощта/както по-горе е казано. Здравословното му състояние също е от значение, за което говорят представените от него документи, посочени по-горе. Детето е категорично в желанието си да остане да живее заедно със своята майка/ищцата/, с която никога до сега не се е разделяло и която има сериозна подкрепа от своите родители. Не желае да остава нощем в дома на баща си. Ето защо упражняване на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата. На ответника като баща следва да бъде определен режим на лични отношения с малолетното си дете Д., като да има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа до 16:00 часа, без преспиване в дома му.
Местоживеенето на детето следва да бъде на адреса, на който се намира майката/ищцата/, в случая този по исковата молба- гр. Монтана xxxx .
Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Законът изрично постановява размерът на издръжката в такива случаи да е обусловен от редица фактори- както в зависимост от нуждите на децата, така и в зависимост от възможностите на родителя, при фиксиран минимум в ал. 2 на чл.142 СК. В посочената разпоредба минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента последната е 460 лв или минималният размер на издръжката е 115 лв. До 31.12.2017г. - МРЗ 420лв, съотв. минимална издръжка в размер на 105 лв.
С оглед данните по делото за доходите на страните и възрастта на детето Д.- сега е на 11
години, съдът определя месечният размер на необходимата издръжка за същото на
сумата 310 лв. От тази сума ответникът следва да
участва месечно с квота от 170 лв, което не би го затруднило в собствената му
издръжка, предвид
данните за доходите му, посочени по-горе. Останалата част- разлика между двете суми следва да
бъде осигурена от майката. Тук следва да се
отчете трудът и грижите, които се налага
тя да полага непосредствено за детето. Ответникът следва да бъде осъден да
заплаща за издръжката му по 170 лв месечно, считано от
завеждане на исковата молба в съда- 02.05.2017 г. до настъпване на
причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. В останалата част над уважения размер до претендирания
от 210 лв месечно искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Искът за издръжка за минало време с пр. осн. чл.149 от СК-от м.06.2016г.
м. 04.2017г. съдът намира за частично основателен. С оглед данните за
заплащаната от ответника издръжка за този период и месечно необходимата
издръжка на детето за същия-290 лв, то общата сума, която следва да бъде
заплатена на ищцата като майка и законен представител на детето на страните Д.
възлиза на 1650 лв/ по 150 лв месечно/, а след приспадане на заплатените суми от
ответника за посочения период в общ размер на 745 лв- на ищцата следва да бъде
присъдена общо сумата 905 лв, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане. В останалата част над уважения
размер до претендирания от общо 1015лв
лв искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Предвид изложените съображения предявеният насрещен иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При очертания изход на делото и съобр. Тарифата
за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат присъдени дължимите държавни такси. Ответникът
следва да заплати по сметка на Районен
съд- гр. Монтана сумата 230.40 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 5.00 лв- държ.такса
при служебно издаване на изпълнителен лист /чл.78, ал.6 от ГПК, във вр.чл.83,
ал.1,т.2 ГПК/.
На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по водене на
делото разноски. По представения списък по чл.80 ГПК те възлизат общо на сумата
737.50 лв, а съразмерно с уважените искове следва да й заплати сумата 705.00 лв.
На
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника сумата 41.00 лв- разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка. По представения
списък по чл.80 ГПК те възлизат общо на сумата 600.00 лв- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняване на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение малолетното дете Д. М. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, на майка му- К.Д.К. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, при която и на посочения адрес определя местоживеенето му.
Бащата- М.Л.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx има следния режим на лични отношения
с малолетното си дете Д. М.: има право да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа до 16:00 часа, без преспиване в
дома му,както и два пъти по 5 дни през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на
майката.
Осъжда М.Л.К., /с адрес и ЕГН по-горе/ да заплаща на К.Д.К. /адрес и ЕГН по-горе/, като майка и законен представител на детето им Д. М. К. с ЕГН xxxxxxxxxx издръжка в размер на сумата по 170 лв месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда- 02.05.2017 г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата част над уважения размер до претендирания от 210 лв месечно, като неоснователен.
Осъжда М.Л.К., /с адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на К.Д.К.
/адрес и ЕГН по-горе/, като майка и законен представител на детето им Д. М. К.
с ЕГН xxxxxxxxxx издръжка за минало време- от м.06.2016г. до м. 04.2017г. в общ размер на сумата 905 лв, като в
останалата част над уважения размер до претендирания от общо 1015лв лв отхвърля иска като неоснователен.
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка за детето.
Отхвърля предявеният насрещен иск
от М.Л.К. против К.Д.К. за
родителски права, местоживеене и издръжка на детето им Д. М. К. с ЕГН xxxxxxxxxx като неоснователен.
Осъжда М.Л.К. /с адрес и ЕГН по-горе/ да
заплати на К.Д.К. /адрес и ЕГН по-горе/ сумата 705.00 лв - разноски по водене на делото.
Осъжда К.Д.К. /с адрес и ЕГН по-горе/ да
заплати на М.Л.К./адрес и ЕГН по-горе/ сумата 41.00 лв- разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска за издръжка.
Осъжда М.Л.К. /с адрес и ЕГН по-горе/ да
заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 230.40 лв- държавна
такса съобразно размера на издръжката и
5.00лв-държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: