РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 15.10.2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на дванадесети октомври
, през две хиляди
и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№21 / 2020 г. по описа на ПлОС и за
да се произнесе взе предвид:
Постъпила е
искова молба от Е.А.П. *** ,чрез пълномощника и адв.Н.Д. с адрес *** ,четвърти
полуетаж ,офис № 4 с която срещу Застрахователно дружество „***„ АД – гр.София
е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ
за сумата 50 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
,както и иск за сумата 1623 лв./ с допълнителна молба уточнен на
1630лв./ –претърпени от нея имуществени
вреди в резултат на ПТП от 15.09.2019г. с участието на застрахован при
ответника лек автомобил .
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е
родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба
се твърди ,че на 15.09.2019г. около 0,05ч. в гр.Плевен на кръстовището,
образувано от бул.“ „ с бул.“***„ В.Л.М. ,докато управлявал лек автомобил „***„ модел ***с
рег. № ***, собственост на Г.Ж.Т.и движейки се по бул.“***„ отнел предимството
на правилно движещия се по бул.“***„ А.П.Ц.,водач на лек автомобил“***„ модел
3 с рег. № ***,собственост на П.М.Ц.в
резултат на което последвал сблъсък на двата автомобила. Вследствие на това
ПТП Е.А.П. ,която била пътничка в лекия
автомобил ***3 с рег. № ***претърпяла телесна повреда –фрактура на дясна мишница.След катастрофата Е.А.П. била
приета в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски „ – гр.Плевен ,където били проведени
консултации с ортопед , анестезиолог и хирург , а на 16.09.2019г. била
извършена операция на фрактурата на ръката ,при което било извършено открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация ,хумерус. Е.П.
била лекувана в същата болница за четири дни – от 15.09.2019г. до 19.09.2019г.
,което се установявало от издадената епикриза от отделение по ортопедия и травматолагия . Твърди се също така ,че след изписването и
от болницата Е.П. е продължила да се лекува у дома си ,като е провеждала рехабилитация и възстановителни процедури.
Твърди се ,че в пряка причинна връзка с ПТП ищцата е претърпяла и продължава да
търпи силна пулсираща болка в областта на фрактурата ,има постоянно главоболие
и страда от безсъние поради болките. , а освен това изпитвала неудобства в бита
си ,както и необходимост от чужда помощ за ежедневни хигиенни процедури
,невъзможно било да се обслужва самостоятелно и да извършва домакинските си
задължения, а така също се откъснала от социалната и приятелска атмосфера. Твърди се ,че по случая било образувано ЗМ №
229 /2019г. по описа на ОДМВР –Плевен. Твърди се също така ,че към датата на
ПТП ,което същевременно представлява и застрахователно събитие , лек автомобил
„***„ модел ***, с рег. № ***е имал
валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите „ при ответното
дружество с период на валидност от 11.07.2019г.
до 10.07.2020г.
В исковата молба се
твърди ,че на
17.10.2019 г.е била предявена
извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс" АД
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , в резултат на
ПТП от 15.09.2019 г.,но
застрахователят изискал от молителката допълнителни документи,които според
ищцата не са нужни за определяне на
застрахователното обезщетение ,поради което същата счита, че е налице
необоснован отказ от застрахователя да изплати
обезщетение .
Поради това
и на основание чл. 432 от КЗ
се счита ,че пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД "Бул Инс" АД и се иска този ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в размер
на 50 000 лв. по повод гореописаните
неимуществени вреди, получени от ищцата
в резултат на процесното ПТП, както и законната лихва върху
претендираната главница ,считано от датата на изтичане на петнадесетдневния
срок по чл. 497,ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението, а така също да
бъде осъден да заплати и сумата 1623 лв./с допълнителна молба уточнена на
1630лв./ –обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на претърпяната оперативна интервенция ,като върху
тази сума се претендира и мораторна
лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД в размер на 62,67 лв.,
считано от датата на извършеното от ищцата плащане – 18.09.2019г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - 03.02.2020г. ,ведно със законната
лихва върху сумата 1630 лв. от подаване на искова молба до окончателното
плащане на тази главница.
Претендират се и
евентуално направени деловодни разноски .
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество – ЗД “***„ АД е подало писмен
отговор с който оспорва изцяло исковата претенция по основание и по
размер.
Ответникът признава само наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите „ за процесния автомобил
„***„ модел ***с рег. № ***.
Ответникът оспорва
механизма на ПТП, описан в исковата молба ,като счита ,че представеният в това
отношение констативен протокол няма материална доказателствена сила в
частта си „обстоятелства и причини за
ПТП „ доколкото няма данни длъжностното лице ,което го е съставило да е
възприело лично настъпването на инцидента.
Оспорва се осъществяването на деликт от водача
на застрахованото МПС във всеки от елементите на фактическия състав на деликта в т.ч. и по отношение противоправност
и вина в поведението на водача на застрахования
при ответника автомобил. Твърди
се ,че събитието било случайно по отношение на този водач ,като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Оспорва се ,че са били допуснати нарушения на правилата за движение по
чл. 20 от ЗДвП от водача на застрахования при ответника автомобил.
Прави се възражение
за съпричиняване на вредите от страна на самата пострадала ,тъй като е пътувала
без обезопасителен колан ,като се счита ,че приноса и за вредите е поне 90% .
Оспорват се по вид и
степен посочените в исковата молба
телесни повреди ,както и че те са резултат именно от процесното ПТП ,а се
оспорва и продължителността на болките и страданията.По отношение на продължителността
на оздравителния процес пък се твърди ,че е налице виновно поведение на самата
пострадала поради неспазване на лекарските предписания , а така също и че
ищцата е имала предходни заболявания ,както и хронично-дегенеративни изменения
,които нямат връзка с това ПТП.
Оспорва се
претенцията за имуществени вреди ,като се счита ,че представените с исковата
молба документи не установяват описаните в тях услуги и лекарства да са във
връзка с ПТП и да са провокирани от процесното събитие.
Оспорва се
претенцията и по размер ,като се счита,
че тя е в завишен размер , като не били
отчетени младата възраст на пострадалата , липсата на настъпили усложнения и
липсата на трайни пожизнени последици за здравето и .
Подадена е и
допълнителна искова молба в която е взето отношение по възраженията на
ответника и по направените от ответника
доказателствени искания.
Върху ищеца е
доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават
ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1. за механизма на
осъществяване на процесното ПТП и за вината и противоправното поведение
на водача на лекия автомобил „***„ модел
***с рег. № ***, за неговото настъпване.
2. че има причинно - следствена връзка между описаното в
исковата молба ПТП и претърпените от
ищцата болки и страдания ,както и с претърпените от нея имуществени вреди.
3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания,както и за обема на имуществените вреди.
Ответникът следва да
докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват
неговата отговорност , които
твърди в писмения си отговор , в т.ч. ,че за водача на лекия автомобил „***„ модел ***с рег. № ***въпросното ПТП се
явява случайно събитие ,както и за
съпричиняване на вредите от самата пострадала Е.А.П. ,както и за наличието на
виновно поведение на самата пострадала поради неспазване на лекарските
предписания , а така също и че ищцата е имала предходни заболявания,както и хронично-дегенаративни изменения ,които нямат връзка с това
ПТП.
Като съобрази
посоченото по-горе разпределение на доказателствената тежест между страните по
делото , Плевенски окръжен съд намира ,че ищцата е изнесла успешно в този
процес възложената и доказателствена тежест изцяло що се отнася за
механизма на осъществяване на процесното
ПТП,както и за вината и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „***„
модел ***с рег. № ***, за неговото настъпване, както и за наличието на причинно
- следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищцата болки и
страдания ,както и за претърпените от
нея имуществени вреди , и частично
що се отнася до обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания .
От приложеното като доказателство ДП № 1442/ 19 г. на
РП-Плевен се вижда ,че това производство, което е било водено за престъпление
по чл. 343, ал.1 б.“б“ във вр. с чл. 342 от НК е било прекратено с Постановление от 12.02.2020 г. на осн.
чл. 199 , чл. 243 ,ал.1 т.1 във вр. с чл. 24 ,ал.1
т.9 от НПК ,тъй като пострадалата от престъплението е поискала това и тъй като
срещу двамата водачи на МПС ,участвали в ПТП не е било прекратявано наказателното
производство на това основание.
В т.см. не е налице влязла в сила присъда по наказателно общ
характер дело ,която да се явява задължителна за гражданският съд на осн. чл. 300 от ГПК и която да бъде съобразена по въпросите
за това извършено ли е деянието ,дали същото
е противоправно и виновен ли е дееца .
Тези въпроси се налага да се изследват от гражданският съд
,който следва да прецени събраните по този въпрос писмени и гласни
доказателства .
На първо място
следва да се отбележи ,че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по отношение на
доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП.
Вложеният в делото
на л. 9 Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е съставен на осн.
чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР
,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд .Този протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй
като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Следва да се отбележи ,че произшествието е било посетено от съставилия
протокола мл. автоконтрольор
Б.М. ,който лично и непосредствено е възприел местоположението на участвалите в
ПТП автомобили за което е съставил и
скица на местопроизшествието , вложена на л. 10 от делото . В раздела „
обстоятелства и причини за ПТП“ на процесния протокол длъжностното лице е отразило „ На 15.09.2019
г. около 0.05 ч. в гр.Плевен на кръстовище , образувано от бул“***„ с бул .“ ***„ участник № 1/ това е водачът на лек автомобил ******/
,движейки се по бул. „***„ отнема предимството на правилно движещия се по бул.“***„
участник № 2/ водач на лек автомобил ***3 /
,вследствие настъпва ПТП с материални щети и пострадало лице “.Следователно
изводът относно механизма и причините за настъпване на ПТП,направен в този
протокол не е произволен , а се основава на възприетите от длъжностното лице
факти и обстоятелства ,намерени на местопроизшествието ,огледано от него.
Освен това констатираното в този протокол относно причините
и механизма на възникване и протичане на произшествието, е подкрепено и от другите писмени
доказателства по делото и по –конкретно от протокола за оглед на
местопроизшествието и албума на
посетеното местопроизшествие ,които се намират в приложеното досъдебно
производство , както и от приетата от
страните без възражения и оспорвания съдебна автотехническа експертиза , а така
също и от показанията на разпитания като свидетел водач на МПС ******–В.Л.М.
,който всъщност потвърждава ,че е предизвикал
ПТП ,като е пресичал път с
предимство по който се е движила кола, която той не е възприел и не е пропуснал
. Свидетелят също така сочи, че по този
повод има влязло в сила наказателно постановление с което е ангажирана
административно- наказателната му отговорност,като му е била наложена глоба в размер на 200лв.
и са отнети 13 контролни точки.
В т.вр. съдът съобрази и
представеното / на л. 198 / решение № 405 /21.07.2020г. по нахд
№ 582/2020 г. на ПлРС с което е било отменено наказателно постановление от
14.02.2020г. на началник сектор ПП към ОД на МВР –Плевен с което на другия
водач / на лекия автомобил ***3 / А.П.Ц.за участието в процесното ПТП е било наложено административно наказание
глоба за извършено нарушение на чл. 50,ал.1 от ЗДвП като неправилно и
незаконосъобразно.В него се приема ,че този водач не е нарушил правилата за
движение ,т.е. няма вина за процесното ПТП.
Вещото лице по САТЕ
– инж.И. , в заключението си потвърждава извода за това ,че вина за настъпилото
ПТП има водача на лекия автомобил ******,като на изрично зададените му в о.с .з.
на 12.10.2020г. въпроси отговаря ,че в причинна връзка с ПТП се намира
навлизането в кръстовище без предимство от водача на този лек автомобил и в
непредприети своевременни действия от него за намаляване на скоростта преди
това кръстовище с цел пропускане на косо движещия си по бул.***автомобил ,който
се движи по път с предимство.
От изложеното дотук
за съда се налага категоричния извод ,че вина за причиняване на процесното ПТП
има водачът на лекия автомобил „***„ модел ***с
рег. № ***- В.Л.М. *** навлязъл в кръстовището с бул“***„
,като при това отнел предимството на правилно движещия се по бул.“***„ А.П.Ц.,водач
на лек автомобил“***„ модел 3 с рег. № ***.
С оглед на това
съдът приема ,че е налице виновно поведение на водачът на лекия автомобил „***„ модел ***с
рег. № ***- В.Л.М.,което при това е и противоправно ,тъй като водачът на този
лек автомобил е нарушил нормите на чл. 47 и чл. 50, ал.1 от ЗдвП
. Последната норма предвижда на кръстовище на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство ,водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства ,които се движат по
пътя с предимство. Чл. 47 от ЗДвП пък сочи,че водач на ППС приближаващо към
кръстовище ,трябва да се движи с такава скорост ,че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението ,които имат предимство .
Заедно с това ,от
експертното заключение на САТЕ се установява ,че другият лек автомобил ***3 се
е движил със скорост 33,62 км./ч. непосредствено преди удара . Както се вижда,
тази скорост не е била висока и в т.см. няма основание да се приеме ,че този
автомобил е навлязъл така внезапно и с
такава висока скорост в кръстовището ,че да не е могъл да бъде своевременно
възприет от водачът на лекия автомобил
„***„ модел ***с рег. № ***и последният по тази причина да не е могъл да предприеме действия за спиране преди да
навлезе в кръстовището за да пропусне лекия автомобил ***3. В т.см. напълно
неоснователно се явява възражението на ответника ,че за водачът на лекия автомобил „***„ модел ***с
рег. № ***- В.Л.М.,процесното ПТП се
явявало случайно събитие,което той не е могъл да избегне.
По отношение на
причинната връзка между процесното ПТП и причинените на пострадалата Е.А.П. болки и страдания /неимуществени вреди /
,както и имуществените вреди също така
се налага извод ,че такава причинна връзка е налице. В т.см. съдът възприема заключенията на
вещите лица по САТЕ и СМЕ от които следва ,че полученото от Е.П. счупване на
дясната раменна кост е резултат от тъпа травма ,в условията на станалото ПТП
при което пострадалият пътник е седял на задна дясна седалка в лекия автомобил,последвал
е челно-страничен кос удар в областта на преден десен ъгъл на автомобила с друг
автомобил при което се е получило инерционно преместване на тялото на пострадалата напред-надясно и удар в
мястото на счупване върху вътрешна прилежаща повърхност на купето.
По въпроса за обема ,продължителността и интензитета на
търпените от пострадалата болки и страдания съдът съобрази СМЕ ,както и
показанията на разпитаните по делото свидетели .В заключението на СМЕ се сочи
,че след инцидента пострадалата е била откарана до спешно отделение на УМБАЛ
„Г.Странски „-Плевен ,направено е било рентгеново изследване след което е била
хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология ,където на 16.09.2019г.
е била извършена оперативна интервенция за наместване на счупената кост с метална плака и винтове . Била е приложена медикаментозна
терапия включваща антибиотик и обезболяващи ,както и медикамент за профилактика
на възможни ерозивни промени на стомашната лигавица .Сочи се ,че
следоперативния период в клиниката е
протекъл гладко,като пострадалата е била
изписана на 19.09.2019г.в добро общо състояние и подобрение по отношение
състоянието на горния десен крайник ,който е бил обездвижен с лонгета.Дадени са били указания за последващо домашно
–амбулаторно лечение предвиждащо сваляне на конците на 14-ти постоперативен ден
, рехабилитация за преодоляване на посттравматичните контрактури
на травмирания крайник и ненатоварване на крайника с физически упражнения до рентгенографски установено зарастване на счупването ,но не
по-малко от 3 месеца.
Според обсъдения от
в.л. амбулаторен лист № 1351/ 16.12.2019г. издаден от лекуващия лекар д-р Д. в
средата на м. декември 2019г. пострадалата все още е с контрактура на
дясната раменна става ,проявена с ограничени по обем в крайната фаза и болезнени
движения в ставата.Поради това тя е била
насочена за физиотерапия и
рехабилитация.От показанията на разпитания
като свидетел съпруг на пострадалата се установява ,че тя е изкарала три курса на физиолечение
с продължителност по седем дни ,започнала е да раздвижва ръката си около 6
месеца след инцидента , а към настоящия момент
продължава да изпитва болки в травмирания крайник за които продължава да взема обезболяващи
медикаменти.
Според вещото лице
счупването на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за около 4-5 месеца ,през което време
пострадалата е била затруднена във самообслужването си , а възможността за
полагане на физически труд е била затруднена за срок от около 5-6 месеца.
След преценка на
представените от ищцата в последното
съдебно заседание от 12.10.2020 г. медицински документи- медицинско направление
и амбулаторен лист от 05.10.2020г., вещото лице д-р К. сочи ,че според тези
документи към посочената дата- 05.10.2020г. пострадалата е все още с установено
известно ограничение на обема на движение в крайните фази на дясната раменна
става ,т.е. не е напълно преодоляна контрактурата
,която се е развила в резултат на продължителното обездвижване на крайника
,като вещото лице обаче уточнява, че се касае за крайните фази на обема на
движенията ,които са без съществена практическа стойност.Потвърждава се също
така ,както от експертизата ,така и от показанията на свидетеля Х.М.наличието
на остатъчен белег върху горния десен крайник на пострадалата в резултат от оперативната интервенция .Свидетелят
Х.М.П.установява ,че след излизването
на съпругата му от болницата ,тя в продължение на около половин година не е
могла да се справя сама с обслужването си и с домашната работа ,поради което се
е налагало да и помага той.
От тези
обстоятелства се налага извод, че пострадалата Е.П. е претърпяла значителни
болки и страдания ,които са били особено интензивни първоначално след инцидента
и получаването на травмата , както и непосредствено след оперативната намеса по
време на престоя и в болница ,който е продължил от 15.09.2019г. до 19.09.2019г.
, а след изписването и за домашно-амубалаторно
лечение е продължила да търпи болки и страдания и неудобства, свързани с
обездвижването на горния десен крайник , а след това и със затрудненото му движение ,което е продължило за около 5-6 месеца . Тези страдания намират израз и в
невъзможността пострадалата да се обслужва сама за продължително време –половин
година и да има нужда от чужда помощ ,което е неудобство ,независимо от факта
,че такава помощ и е била оказвана от близък човек - от съпруга и . Освен
това свидетелят Х.М.установява , че пострадалата се притеснява от останалия
сериозен белег на дясната и ръка ,което се засилва особено през лятото , когато
ходи с къс ръкав и белегът се вижда ,като сочи ,че тя се притеснява да общува с
приятелките си заради този белег. Свидетелят сочи също така ,че пострадалата
има и притеснения, когато се налага да се вози с лек автомобил поради
преживянето ,както и че и досега продължава да пази дясната си ръка и избягва да я натоварва .
Тези болки и
страдания по своя обем ,значителна
продължителност и сравнително висок интензитет в началото ,който
постепенно с течение на времето е затихвал ,но все още е налице болезнена
симптоматика в горния десен крайник на пострадалата,както и притесненията, свързани
с влошения външен вид поради останалия белег , съдът намира че обосноват обезщетение общо в
размер на 40 000 лв. Заедно с това следва да се отбележи ,че според СМЕ с
изключение на обичайната за това увреждане контруктура
на дясната раменна става ,липсват данни за други увреждания и усложнения в
здравословното състояние на пострадалата от ПТП,които да налага увеличаване на
този размер на обезщетението.
Що се отнася до
възражението на ответника ,касаещо продължителността на оздравителния процес в
което се твърди ,че е налице виновно
поведение на самата пострадала поради неспазване на лекарските предписания , а
така също и че ищцата е имала предходни заболявания ,както и
хронично-дегенеративни изменения ,които нямат връзка с това ПТП,то това
възражение остана изцяло недоказано ,тъй като ответникът не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока ,нито пък има подобни данни в заключението на в.л.
по СМЕ.
В т.вр. ,обаче, се налага да се обсъди и възражението на ответника
за съпричиняване на вредите от самата пострадала ,поради това ,че същата се е
возила като пътник в лекия автомобил ***3 , без поставен обезопазитгелен
колан . Според пълномощника на ответното дружество това съпричиняване от нейна
страна е в размер на 90 % от вредоносния резултат.
По делото не се
събраха доказателства за положителния факт ,подлежащ на установяване ,че пострадалата Е.А.П. е била с поставен обезопасителен колан
при ПТП. От свидетелските показания на свидетеля Х.М.не се установява
пострадалата да е била с обезопасителен колан .Свидетелят твърди ,че при качването в
автомобила я е предупредил да си сложи
колана ,но не е възприел дали тя е поставила колана или не. /„ но не мога да
кажа дали го е сложила .Със сигурност не съм се обърнал да я видя .Предполагам
,че го е сложила ..“/ Нито този
свидетел,нито другият разпитан по делото
свидетел установява пострадалата да е била с поставен обезопасителен колан при
ПТП.
В подкрепа на извода
,че тя е била без поставен обезопасителен колан е заключението на СМЕ ,която
дава достатъчно обоснован отговор на
въпроса има ли медицински данни Е.П. да е била с поставен обезопасителен колан
,като сочи ,че такива данни няма ,тъй като липсват увреждания от действието на
обезопасителен колан / охлузване , кръвонасядане в зоната на контакт на колана
с тялото / ; че механизмът на счупване предполага инерционно ускорение на
тялото на пострадалата от мястото на седене към точката на удара напред-надясно
и че в протокола за оглед на ПТП липсват данни за блокиран обезопасителен колан на мястото на което е седяла пострадалата
.
Категорично е заключението на СМЕ по въпроса
ако пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан ,че той би предотвратил конкретното счупване , а не би
предотвратил преместване на тялото на пострадалата надясно ,което предполага
обаче други контактни повърхности ,респ. други възможни увреждания ,каквито не
се налице.
В същия смисъл е и
заключението на в.л.инж.В.И. . Поради това
съдът намира , че възражението на ответника за съпричиняване на
увреждането от самата пострадала се явява основателно ,но според съда водещо
значение в тази причинна връзка има виновното и противоправно поведение на водача
на лекия атомобил ******,което е поставило началото
на причинно- следствената връзка / механизма / на причиняване на вредите , докато
виновното поведение на самата пострадала в по-ниска степен обуславя причинените
вреди . Според съда това съотношение
между поведението на водача на лекия автомобил ******и поведението на пострадалата
Е.А.П. е 60 / 40 , т.е. има основание общият размер на поначало определеното
обезщетение да бъде намален с тези 40 %
,които се дължат на поведението на самата пострадала ,което се е возила без
поставен обезопасителен колан.
При това ,посоченият
по-горе размер от 40 000 лв. следва
да се редуцира с 16 000 лв. / 40 %
от 40 000лв./, при което остава
обезщетение в размер на 24 000 лв.За разликата до претендираните
50 000лв. искът се явява неоснователен.
Що се отнася до
причинените на пострадалата имуществени вреди,свързани с процесното ПТП ,техният размер се установява от
представените по делото писмени доказателства / на л. 184 – 185 от делото/ от
които се вижда ,че за извършената
операция на Е.А.П. е била заплатена
сумата 1630,83лв. По отношение на тези
вреди също така следва да бъде съобразено възражението за съпричиняване на
вредите от самата пострадала ,което съдът прие , че е в размер на 40 %. Поради това
претенцията за обезщетение на причинените и имуществени вреди ,която е
заявена в размер на 1630лв. следва да бъде
уважена до размер на 978 лв./ 1630лв .
- 652 лв.,представляващи 40 % от
общия размер на имуществените реди /.
Върху обезщетението за претърпени неимуществени и имуществени реди
се дължи и законна лихва ,която в случая според съда попада в хипотезата на чл.
497,ал.1 т.1 от КЗ и се дължи от
изтичането на 15 работни дни от представянето от страна на пострадалата на
всички доказателства по чл. 106, ал.3 от КЗ .Това според съда е станало още с
подаването на извънсъдебната претенция до застрахователното дружество,което
според представените доказателства е станало на 17.10.2019г. и към която са
били приложени тези документи с които ищцата е разполагала и които дават достатъчно основание и възможност на застрахователя да се произнесе по заявената пред него претенция.
В т.сл. срокът по
чл. 497, ал.1 т.1 от КЗ е изтекъл на 07.11.2019г. и оттогава именно са дължи и
законна лихва за забавено определяне и изплащане на застрахователното обезщетение.
По този повод следва да се има предвид,че с исковата молба мораторната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира от изтичане на 15
дневния срок по чл. 497,ал.1 от КЗ ,докато по отношение на обезщетението за имуществени
вреди с допълнителната уточняваща молба е посочено ,че се търси мораторна лихва
за периода от 18.09.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 62,67 лв. , както и
мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди от подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане.Съдът приема ,че и спрямо обезщетението за имуществени вреди
застрахователното дружество е изпаднало в забава след 07.11.2019г. ,когато е
изтекъл срокът по чл. 497, ал.1 т.1 от КЗ , а не още от датата на извършване на
тези разходи,тъй като доказателствата за
тяхното извършване са били представени пред застрахователя с извънсъдебната претенция ,което е станало
на 17.10.2019г. откогато е започнал да
тече и срокът по чл. 497,ал.1 от КЗ.Мораторната лихва
за периода от 07.11.2019г. до
03.02.2020г. / дата на предявяване на исковата молба / съдът изчисли с помощта
на електронен калкулатор и тя възлиза на 24,18 лв.и до този размер е
основателен искът по чл. 86 от ЗЗД. За разликата до 62,67 лв. този иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход
на делото ,следва ответникът по исковете да бъде осъден да заплати на адв.Н.Н.Д. адвокатско възнаграждение за осъществената от него
безплатна правна помощ на Е.А.П. ,на осн. чл.38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,което с оглед цената на
уважените искове ,се явява в размер на 1279,34лв.
Върху този размер ,обаче ,следва да се начисли и 20 % ДДС поради това ,че адв.Н.Д.
е регистриран по ЗДДС / което се вижда от документа ,вложен на л. 214 от делото
/ , поради което размерът на дължимото от ответника адвокатско възнаграждение
става 1 535,21лв.
Ответникът също има право на част от направените от него
деловодни разноски / които общо са в размер на 3000лв. според представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване / ,съразмерно с
отхвърлената част на иска ,като този размер на
разноските в конкретния случай е 1 548,63
лв.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд и съответна част
от деловодните разноски, направени от бюджета на този съда .Общият размер на
тези разноски е 767,30лв./ от които 300лв. за СМЕ и 467,30 лв. за АТЕ /
Съответната част от тези разноски ,съразмерна с уважената част на исковете се
равнява на 371,21лв.
Ответникът също
така следва да бъде осъден да заплати и дължимата д.т. върху размера на
уважените искове ,тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса
, а решението спрямо ответника е осъдително .
Тази държавна такса е в размер на
999,12лв.
Поради тези
съображения ,Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***„ АД – гр.София,
ЕИК-***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул***на
осн. чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 51 , ал.2 от ЗЗД да заплати на Е.А.П. *** , ЕГН – **********, сумата
24 000/двадесет и четири хиляди лева/ лв. , представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди при ПТП на 15.09.2019г. около 0,05ч. в гр.Плевен на
кръстовището, образувано от бул.“***„ с бул.“***„ ,настъпило по вина на В.Л.М. , който управлявал лек автомобил „***„ модел ***с рег.
№ ***, ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от 07.11.2019г.
до окончателното и изплащане ,като за РАЗЛИКАТА до претендираните 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***„ АД – гр.София, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул***на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 51 , ал.2 от ЗЗД да заплати на Е.А.П. *** , ЕГН- ********** сумата 978 лв./деветстотин ,седемдесет и осем лева /,. представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди при ПТП на 15.09.2019г. около 0,05ч. в гр.Плевен на кръстовището, образувано от бул.“***„ с бул.“***„по вина на В.Л.М. ,който управлявал лек автомобил „***„ модел ***с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 03.02.2020 /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното и изплащане ,като за РАЗЛИКАТА до претендираните 1630 лв. ,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „***„ АД – гр.София, ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407,бул***на осн.
чл. 86 от ЗЗД да заплати на Е.А.П. *** ,
ЕГН- ********** сумата 24,18лв.,
ПРЕДСТАВЛЯВАЩА МОРАТОРНА ЛИХВА върху размера на обезщетението за имуществени вреди
за периода от 07.11.2019г. до 03.02.2020г. , като за разликата до
претендираните с уточняваща искова молба 62,67 лв. ,ОТХВЪРЛЯ иска , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***„
АД – гр.София, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул***, на осн. чл. чл.38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА и
във вр. с чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.Н.Д.
, със служебен адрес *** четвърти полуетаж, офис № 4, адвокатско възнаграждение
за оказаната на Е.А.П. безплатна правна помощ по това дело , в размер на 1 535,21лв.
ОСЪЖДА Е.А.П. *** , ЕГН- **********, на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплати на Застрахователно дружество „***„ АД – гр.София, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул***сумата 1 548,63 лв.представляваща част от
направените от ответника деловодни разноски ,съразмерна с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество
„***„ АД – гр.София, ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление гр.София
1407,бул***да заплати на
Плевенски окръжен съд деловодни
разноски, направени от бюджета на съда в размер на 371,21лв.,както и да
заплати държавна такса върху
уважения размер на исковете , която е в размер на 999,12лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :