Решение по дело №2645/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез мл.експерт В. С., против Решение № 933/20.06.2023г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 643/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № ***/10.09.2021г., с което за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП и на основание чл.104, ал.1 ЗАвП, на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 600,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно твърди, че решаващите мотиви на съда са неотносими към конкретното нарушение, т.к. организацията на работа от превозвача е дейност, която предхожда не само извличането на данните, но и извършването на самия превоз. В случая действията на превозвача по организиране на труда на водача са описани чрез цитирането на разпечатка от оторизирана програма СТD и информация от картата на водача, която отразява времето на осъществяване на превоза и на ползване на почивка, а международната товарителница отразява възложения му превоз, което обстоятелство обосновава необходимостта от навременно изпълнение на задълженията на превозвача по съответния договор. Сочи, че от приобщените по преписката доказателства, цитирани в АУАН и НП, се установява, че всички превози в периода от 01.08.2020г. до 10.08.2020г. са били така организирани във времето при възлагането им от превозвача, че за да бъдат изпълнени водачът не е имал възможност да ползва гарантираната му от закона намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. От приложените по делото данни от тахографа на МПС, с което водачът е изпълнил възложените му превози, е видно, че за период от 24 часа на управление не е ползвал намалена почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 6 часа и 16 минути, с което допустимата намалена почивка е съкратена с 2 часа и 44 минути. Твърди и че доколкото законът предоставя свобода в избора на методи и средства за постигане на преследваната цел, е въпрос на оперативна самостоятелност какви способи ще прилага в тази насока. Твърди и че в тежест на превозвача е да докаже положителния факт по създаване на такава организация, като инструктажът е само превантивна дейност, без обезпечаване на реална фактическа възможност и благоприятни работни условия, и без реален и ефективен контрол. Твърди, че за да бъде извършена цялостна организация на работата от страна на превозвача, то същият следва да е изготвял графици за работа на водачите, да е изготвял маршрути на разпоредените превози с определени географски точки - места за почивка, където водачите да преустановяват управление, за да са в състояние да спазват своите ежедневни, дневни и седмични почивки, като не е от компетенциите на водачите да преценяват и търсят места, където да домува или престоява съответното МПС в период на почивка. Сочи, че както във фазата на административнонаказателното, така и в съдебното производство, дружеството не е ангажирало доказателства, сочещи организиране на трудовата дейност на водачите с оглед числения им състав, брой превозни средства, обем на работа и срочност по изпълнение на договорите за превоз. Липсват и доказателства, които да установяват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по контрол за спазване на правилата за ползване на почивки от водачите, поради което правилно АНО е приел извършено нарушение на чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, вр. чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г. Относно приетото от съда - че неправилно са определени времето и мястото на извършване на нарушението, сочи, че на посочените дата и час бездействието на дружеството е било в нарушение на цитираните в НП разпоредби. Сочи, че конкретното място е седалището на дружеството - [населено място], откъдето дружеството ръководи дейността си, като предвид обективния характер на отговорността, превозвачът носи такава за нарушения на неговите водачи, в т.ч. когато са извършени на територията на друга държава членка. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „МАРК ТРАНС“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 136/03.02.2023г. на Адм.съд - Варна, Х-ти касационен състав, постановено по КНАХД № 2154/2022г., е отменено Решение 949/08.07.2022г. по НАХД № 5151/2021г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията за събиране на посочените относими доказателства.

При новото разглеждане на делото от фактическа страна е установено, че на 10.06.2021г., при извършена комплексна проверка на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № ***, въз основа на разпечатка с програма CTD, на представена на магнитен носител информация от картата на водача и CMR от 05.08.2020г., ст.инсп. към РД „АА“ - Варна е установил, че водачът Г.Д.С. е извършвал обществен превоз на товари с МПС „В.“ от кат. N3 с рег. № [рег. номер], оборудвано с дигитален тахограф, като за времето от края на предходната дневна почивка - за времето от 07:04 часа (UTC) на 05.08.2020г. до 07:04 (UTC) на 06.08.2020г., е ползвал непрекъсната почивка от 6 часа и 16 минути, с което намаленото време за почивка от 9 последователни часа било намалено с 2 часа и 44 минути. При така установените факти било прието, че дружеството като превозвач, не е организирало работата на водача Г. Д.С. по такъв начин, че той да е в състояние да спазва Глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 - чл.8, § 2, за което срещу същото бил съставен АУАН № ***/10.06.2021г., а въз основа на него било издадено НП № ****/10.09.2021г., с което на основание чл.104, ал.1 ЗАвП била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. в НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, като в обстоятелствената част фигурира единствено правния извод, че дружеството - превозвач, не е изпълнило задължението си да организира работата на водача по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 - чл.8, § 2, но не фигурират факти, подкрепящи този извод. Прието е, че изобщо не става ясно кое конкретно свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво свое действие или бездействие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи на липсата на организация или на виновно поведение на своя водач. Липсват и факти организирал ли е превозвача по някакъв начин почивките и на какво се дължи неспазването на процесната почивка. Отделно ВРС е съобразил, че не може да се приеме, че мястото и датата на извършване на нарушението са посочените в НП, т.к. изобщо не е ясно къде се е намирало процесното МПС на процесната дата и защо се приема, че нарушението е извършено на датата, визирана в АУАН и НП, при положение че организацията на работата би следвало да се извърши много преди започване на превоза. Изведен е извод, че горните нарушения ограничават правото на защита на санкционираното дружество и препятстват съда да се произнесе по същество на правния спор. На следващо място ВРС е приел, че за да е осъществен състава на нарушението по чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/06, вр.чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач, а следва да се установи, че това нарушение е резултат от действия или бездействия на работодателя - превозвач, т.е., че то е резултат единствено от създадена от работодателя организация на работа или липсата на такава, която в случая по арг. от чл.88 ЗАвП дори не предполага изготвянето на график, а не от виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация, не е спазил правилата за почивките. Съобразено е и че осигуряването на спазване на разпоредбите на глава ІІ от Регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки, като в случая е изискана и представена Инструктажна книга. При разпита в с.з. актосъставителят е посочил, че не е видял документи, с които да е разпоредено на водача започване на превоза преди изтичане на времето за почивка, а по преписката липсват данни някакви други доказателства да са били изисквани. ВРС е споделил и изцяло становището в жалбата, че доколкото се касае за международен превоз и поради това че съгласно чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014г., превозвачите извличат данните от картата на водача на 90 дни - от които данни биха могли да установяват превишаване на времето на управление от страна на водача, то няма как преди изтичането на този тримесечен период да се изисква от превозвача да прави проверки. На още по-малко основание пък може да се приеме, че в момента в който водача превиши времето за управление или намали почивката си, превозвачът е в нарушение, т.к. не му е организирал работата.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, изпълнил е указанията в Решение № 136/03.02.2023г. на Адм.съд-Варна, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Дружеството, в качеството на превозвач, е санкционирано за нарушение на разпоредбата чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, съгласно която транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Съгласно чл.8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.

Съгласно разпоредбата на чл.19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, държавата членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които не е наложена санкция. Следователно, както транспортните предприятия, така и водачите, са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на съответните задължения – Решение на СЕС от 9 юни 2016г. по дело Юроспийд, С-287/14, т.32.

В изпълнение на задължението по чл.19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006г., по отношение отговорността на транспортните предприятия по чл.10, § 2 от Регламента, в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗАвП е предвидено, че превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.

Правилно ВРС е приел, че за да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя.

Противно на твърденията в касационната жалба, по арг. от чл.88 ЗАвП в случая график на водачите не се изисква (изготвянето на график за работа за водачите е възложено като задължение само за лицата по чл.6, ал.1, които осъществяват превози на пътници по автобусни линии и превози за собствена сметка, както и за лицата по чл.24е, които извършват превози с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR), като неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006 следва да е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава.

Както приема съдебната практика, създаването на организация на трудовия процес е необходимо присъщ елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т.н, а видно от материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани.

В този контекст ВРС правилно е приел, че неизследването на релевантните обстоятелства е довело до нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в акта и в наказателното постановление не е посочено, в какво точно се изразява деянието вменено на дружеството като административно нарушение. Само бланкетно е посочено, че превозвачът не е организирал труда на водачите си в съответствие с правилото по чл.10, § 2 от Регламент № (ЕО) 561/2006, т.к. според данните от разпечатка със СТD (CarTrackerDigital) програма, информацията от картата на водача и CMR от 05.08.2020г., водачът в периода от 07:04 часа (UTC) на 05.08.2020г. до 07:04 (UTC) на 06.08.2020г., е ползвал непрекъсната почивка от 6 часа и 16 минути, с което намаленото време за почивка от 9 последователни часа било намалено с 2 часа и 44 минути.

Данните, извлечени от разпечатката от СТD и от картата на водача обаче дават информация само за това, за съответния период колко време МПС е било в период на управление или на почивка. Същите нямат нищо общо с организацията на работа, създадена от превозвача, т.к. нарушението на правилата по глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.

Противно на твърденията в жалбата, приложените по преписката CMR от 05.08.2020г. и разпечатки за периода 03.08.2020г. до 08.08.2020г. не доказват, че превозвачът е възлагал превозите на водача по такъв начин, че да е в обективна невъзможност да спазва регламентираните почивки. Международната товарителница удостоверява единствено сключването на договор за товарен превоз между товародателя и превозвача, и няма отношение към срока за извършване на превоза.

При това положение и при липсата на други доказателства, които да удостоверяват конкретно уговорена между превозвача и водача време за извършване на превоза, не може да се приеме, че превозите са възлагани за изпълнение в нарушение на правилата за почивки на водачите. В този смисъл правилно ВРС е съобразил показанията на св.Й., че при проверката не са установени документи, от които да е видно, че на водача е било разпоредено започване на превоз преди изтичане на времето за почивка, както и че по преписката липсват такива доказателства.

Нито един от описаните в АУАН и НП факти не сочат на извод, че превозвачът така е организирал работата на водача, че последният да не е в състояние да спазва глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006 – конкретно чл.8, § 2 от същия, поради което правилно ВРС е приел, че в описанието на нарушението липсва минимален обем от факти, необходими за изследване съставомерността на вмененото административно нарушение.

От друга страна и както следва от разпоредбата на чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на глава ІІ от регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки. Именно в тази връзка с Решение № 136/03.02.2023г. по КНАХД № 2154/2022г. делото е върнато за ново разглеждане, като във връзка с дадените указания ВРС е изискал всички представени от дружеството документи, в т.ч. книга за инструктаж, работни графици, пътни листи.

Макар да не е представена към молба вх.№ 21331/21.03.2023г., видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол дружеството е представило 1бр. книга за инструктаж за спазване на Регламент (ЕО) № 561/2006г., като в АУАН и НП липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи какво още друго е следвало да извърши транспортното предприятие за да осигури спазване на разпоредбите глава II от Регламент № 561/2006 от страна на водачите.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в тежест на превозвача е да изготвя маршрути на разпоредените превози с определени географски точки - места за почивка, където водачите да преустановяват управление за да са в състояние да спазват своите ежедневни, дневни и седмични почивки, т.к. подобно задължение не е нормативно установено.

Отделно, в контекста на разпоредбата на чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП, неоснователно е и твърдението, че не е в компетенциите на водачите да преценяват и търсят места, където да домува или престоява съответното МПС в период на почивка. Законът изрично вменява задължение на водачите да спазват изискванията за намалена дневна почивка, респ. - отговорност ако не изпълняват това свое задължение, и именно поради това в тежест на АНО е до обоснове и докаже, че неспазването на правилата за почивка се дължи не на виновното поведение на водача, а на създадената организация на работа от превозвача, съответно - на липсата на такава.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора разноски на ответника не следва да се присъждат, т.к. не се претендират.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 933/20.06.2023г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 643/2023г.

 

Решението е окончателно!