Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.03.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесет и пети февруари 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана Иванова
Бисера Максимова
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
гр. д. № 35 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 607 от 03.12.2018 година, постановено по гр. д. 1232/2018
година по описа на ТРС, съдът е осъдил И.Г.Б. ЕГН ********** и П.И.Б. ЕГН **********,***
да заплатят на Н.К.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 117, адв.
Р. Д. сумата от 211 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, представляващи повреди в жилището на Н.К., на основание чл.45 от Закона за задълженията
и договорите, ведно със законната лихва от 24.12.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер
от 500 лв., като неоснователен. Съдът е осъдил И.Г.Б. и П.И.Б. да заплатят на З.К.К.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 117, адв. Р.Д. сумата от 211
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,
представляващи повреди в жилището на З.К.,
на основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите, ведно със
законната лихва от 24.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 500 лв., като
неоснователен. Със същото решение ТРС е отхвърлил предявения от Н.К.К. против И.Г.Б.
и П.И.Б. иск за сумата от 2005 лв., представляваща обезщетение за причинените
на 24.12.2015 година неимуществени вреди, като неоснователен. Съдът е отхвърлил
и предявения от З.К.К. против И.Г.Б. и П.И.Б. иск за сумата от 2005 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на 24.12.2015 година неимуществени
вреди. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от ищците чрез техния процесуален
представител адвокат Р.Д. *** против така постановеното съдебно решение, в
частта, в която предявените от тях искове са отхвърлени.
В жалбата се излагат следните основни съображения:
Ищците считат, че имуществените вреди са оценени при сериозно занижение
от вещото лице, тъй като смятат, че запушването на така пробитите от
ответниците дупки не е достатъчно да възстанови причинените вреди. Според тях,
в резултат на пробиването плочата е напукана и овлажняването продължава; следва
да се заздрави самата плоча, след което да се полага замазка .
На следващо място се акцентира, че тълкувайки практиката на ВС и ВКС,
относно определянето на неимуществените вреди, съдът отказал да я прилага, като
счел, че никакви доказателства в тази насока не са събрани. Според ищците, това
не отговаря на истината. Не се спори, че в резултат на действието на
ответниците, банята на ищците месеци наред е била неизползваема и заливана
постоянно с мръсотията от банята и кухнята на ответниците. Естествено е, че в
резултат на това, тази баня не би могло да се използва по предназначение и че
месеци наред ищците са били подлагани на постоянно засипване с мръсна и воняща
отпадна вода, което им е причинило страдания, неудобства и мъки. Месеци наред
те са били принудени да ходят на село да се къпят, което се установява и от
свидетелските показания.
Предвид изложеното, въззивниците молят съда да отмени обжалваното
съдебно решение като незаконосъобразно, като вместо него постанови друго, с
което да уважи исковете така, както са предявени.
Прави се доказателствено искане - съдът да назначи повторна строително
техническа експертиза, със задача да оцени стойността на причинените вреди,
както и на отремонтирането им, до максимално възможното приближаване на
резултата, към първоначалното състояние на увредената плоча между жилищата на
страните.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Н.С., ТАК в качеството му
на процесуален представител на И.Г.Б. и П.И.Б.. В отговора се акцентира на
следното: Считат, че изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд по
отношение на исковете за присъждане на неимуществени вреди са правилни.
Действително ищцовата страна не е успяла да проведе пълно и главно доказване в
тази насока. Не са били събрани каквито и да е доказателства, сочещи за болка,
страдание и неудобство, изпитани от ищците. Не било установено жилището, в
което се намира въпросната баня и по-конкретно самата баня въобще ползват ли се
от тях и ако да - колко често. Отделно от това
ищците в рамките на три години не
са отстранили повредите, които твърдят, че им пречат да ползват пълноценно това
мокро помещение.
На второ място, не споделят заключението на съда, че действията на И.Б.
са „странен и в същото време недопустим подход за разрешаване на проблема”.
Считат, че той е действал при условията на крайна необходимост. Пробиването на
пода е бил единствената възможност да се махнат водите от банята на
ответниците, за да може да се влезе в нея. Умишлени щети не са извършвани. На трето
място, не ставало ясно защо исковете са насочени и срещу втория ответник — П.Б..
Самите ищци твърдят, че действията са извършвани от г-н Б., а не от съпругата
му. Това било потвърдено и от свидетелите. Отделно от горното отбелязват, че не
отговарят на истината твърденията на ищците, че тези дупки са съществували с
месеци, както и че те увреждат по някакъв начин плочата между етажите.
Предвид изложеното, ответниците чрез своя процесуален представител молят
съда да потвърди атакуваното решение.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез адвокат Р.Д., процесуален
представител и на ищеца, поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание ответната страна – ответниците по делото се
представляват от адвокат Н.С., който оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Пред ТРС ищците
Н.К.К. и З.К.К. *** са предявили искове срещу И.Г.Б. и П.И.Б. с правно
основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – искове за имуществени вреди в
резултат на поведението на ответника, изразяващо се в пробиване на две дупки на
пода на неговага баня, съответно – на тавана на банята на ищците, от което
поведение са последвали вреди в банята на притежаваното от ищците жилище, и
искове за присъждане на неимуществени вреди, причинени в резултат на описаното
поведение, обосновани със съображения, че ищците не са могли да ползват банята си за определен период
от време.
Фактите по спора са установени
както следва:
Ищците са съпрузи, които притежават и живеят в жилище на първия етаж в
жилищен блок с административен адрес в гр. Търговище, кв. “ххх“, бл. 5, а
ответниците са съпрузи, които притежават и живеят в жилище на втория етаж,
разположено над апартамента на ищците. Отношенията между страните не са добри в
резултат на възникнали проблеми в стопанисването на блока и възникнали ситуации
за ремонт на общи части или осигуряване на достъп за извършване на ремонт на
тези общи части. Безспорно е по делото, че ответникът Б. в края на декември 2015
година е пробил две дупки в пода на банята в жилището, което обитава,
мотивирайки действията си с необходимостта събраната в банята му мръсна вода да
се отече по някакъв начин. В резултат на тези негови действия са причинени
повреди в банята на ищците, изразяващи се в повреда на окачения таван, изгоряла
ел. инсталация и мръсотия навсякъде в банята. Видно от изготвената по делото
техническа експертиза, за да се ремонтира банята трябва да се извършат следните видове работи:
демонтиране на окачения таван, демонтиране на гипсокартон, направа на
водоустойчива мазилка по плочата, подмяна на ел.кабелите за осветлението, монтиране на противовлажни две осветителни
тела, монтаж на влагоустойчив гипсокартон и монтаж на окачен таван. Необходимите
за ремонт на банята СМР са остойностени от вещото лице на сумата от 422 лв. Самите
дупки били запушени към март 2016 година. Отделно от това се установява, че след
този инцидент ищците не можели да използват банята си около 3-4 месеца,
пътували си до село, където имат къща, за да могат да посрещат хигиенните си
нужди.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Поведението на ответника Б., което не е било възпрепятствано от неговата
съпруга и ответница в производството, определено е противоправно. Същият не се
е възползвал от възможните законови средства за разрешаване на възникналия
между двете семейства проблем за ремонт на канализацията, което се явява обща
част в една етажна собственост, каквато представлява блокът, в който живеят
страните. Не може да се приеме, че е налице крайна необходимост, която да
изключва отговорността на ответниците. Още повече, че съгласно Постановление № 7 от 30.XII.1959 г.
на Пленума на ВС лицето, което е
причинило вреди другиму при крайна необходимост, дължи обезщетение за тях,
макар и деянието му да не е общественоопасно. По делото са установени всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
предявените искове се явяват основателни с оглед основанието, на което са
предявени.
Исковите претенции на ищците за обезщетение на имуществени вреди са
основателни с оглед така приетото по делото заключение на вещото лице. Същото е
мотивирано. Вещото лице е изслушано подробно в съдебно заседание, поради което
настоящият въззивен състав приема, че на ищците се дължи обезщетение в размер
на общо 422 лева, колкото е присъдил и районният съд. Въззивната жалба в тази
насока се явява неоснователна.
Що се отнася до предявения от всеки един ищец иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ „Всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо
е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и
бани-тоалетни.“ Невъзможността на обитателя да ползва банята на практика
означава невъзможност за цялостно ползване на жилището. Банята е съществена
част от жилището не само като обособено помещение, но като част от бита на
обитателя му. Това е място за поддържане на лична хигиена, без което животът на
обитателя се затруднява изключително много. Установено е по делото, че ишците
не са могли да ползват банята за определен период от време. Установяването само
на този единствен факт е достатъчно да обоснове основателността на претенцията
на ищците за неимуществени вреди. Всякакви предположения в обратния смисъл са
лишени от житейска и правна логика. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че ищците са доказали, че са претърпели неимуществени вреди от настъпилото в
банята им увреждане, осъществено от ответниците. Съобразявайки периода от около
три-четири месеца, през който ищците не са могли да ползав своята баня, съдът
приема, че справедливото в случая обезщетение следва да се определи на сума в
размер на 800 лева. Искът за неимуществени вреди, предявен от всеки ищец, се
явява основателен за сумата от 800 лева, поради което решението на ТРС следва
частично да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на
спора, с което да бъдат уважени предявените от ищците искове за неимуществени
вреди за 800 лева. За разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 2005
лева всеки иск се явява неоснователен и в тази част решението следва да се
потвърди.
По разноските: пред първостепенния съд разноските на ищците са в размер на 990.40 лв.
Разноските на ответниците са в размер на 400 лв. Съразмерно уважената част на
предявените искове на ищците се дължат разноски в размер на 392.69 лв., на
ответниците се дължат разноски в размер на 241.40 лв.
Във въззивната инстанция ищците са направили разноски в размер на 405
лева. Въззивната жалба е основателна в процентно изражение на 34.20%, поради
което въззивниците имат право на разноски във въззивното производство в размер
на 138.51 лева. Ответниците не претендират разноски за въззивната инстанция.
Следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищците сумата от 289.90 лева,
след прилагане служебно на компенсация, представляваща разноски за двете
съдебни инстанции съобразно резултата от делото.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 607
от 03.12.2018 година, постановено по гр. д. 1232/2018 година по описа на ТРС, в
частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Н.К.К. против И.Г.Б. и П.И.Б.
иск за сумата от 2005 лв., представляваща обезщетение за причинените на
24.12.2015 година неимуществени вреди, като неоснователен, САМО за сумата от 800 лева, като в тази част постановява:
ОСЪЖДА
И.Г.Б. ЕГН ********** и П.И.Б. ЕГН **********,*** да заплатят на Н.К.К. С ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, кантора 117, адв. Р. Д. сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
невъзможност да ползва банята на жилището си, в резултат на поведението на И.Г.Б.
и П.И.Б., на основание чл.45 от Закона
за задълженията и договорите, ведно със законната лихва от 24.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението,
ОТМЕНЯ Решение № 607
от 03.12.2018 година, постановено по гр. д. 1232/2018 година по описа на ТРС, в
частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от З.К.К. ЕГН ********** против
И.Г.Б. и П.И.Б. иск за сумата от 2005 лв., представляваща обезщетение за
причинените на 24.12.2015 година неимуществени вреди, като неоснователен, САМО за сумата от 800 лева, като в тази
част постановява:
ОСЪЖДА
И.Г.Б. ЕГН ********** и П.И.Б. ЕГН **********,*** да заплатят на З.К.К. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, кантора 117, адв. Р. Д. сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в невъзможност да ползва банята на жилището си, в резултат на поведението на
И.Г.Б. и П.И.Б., на основание чл.45 от
Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва от 24.12.2015 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ
Решение № 607 от 03.12.2018 година, постановено по гр. д. 1232/2018 година по
описа на ТРС, в частта му, в която Н.К.К. ЕГН ********** и З.К.К. ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, кантора 117, адв.Р.Д. са осъдени заплатят на И.Г.Б. ЕГН
********** и П.И.Б. ЕГН ********** *** разноски по компенсация, в размер на 282.89
лв.
ОСЪЖДА
И.Г.Б. ЕГН ********** и П.И.Б. ЕГН **********,***, да заплатят на Н.К.К.,
ЕГН ********** и З.К.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 117,
адв. Р. Д., направените по делото за двете инстанции разноски в размер на 289.90 лева, след приложена служебно
компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 607
от 03.12.2018 година, постановено по гр. д. 1232/2018 година по описа на ТРС в
останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.