№ 18300
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100111412 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. 2б от ЗОДОВ:
Ищците – Р. С. М., ЕГН **********, починала в хода на процеса, като на нейно място
е конституирана дъщеря ù – Д. Б. Й.-А., ЕГН **********, съд.адр.: e-mail: ********** за
адв. С., и Б. Й. М., ЕГН **********, общ адр.: гр. Перник, ж.к. “Изток“, ул. ********, общ
съд.адр.: гр. Пловдив, бул. ********, чрез адв. Н. (ЕПЕП – л. 42), в исковата си молба и
уточнение на същата от 07.11.2024г., твърдят, че първоначалните ищци били родители на
Л.Б. (М.) Й.. Той бил убит на 31.05./01.06.1992г. По случая било образувано следствено дело
№ 127-За/1992г. по описа на ССлС, пр.пр. № 17880/1992г. по описа на СГП срещу неизвестен
извършител. В първия момент след образуване на наказателното производство били
извършени множество процесуално-следствени действия.
С постановление на следовател от 29.07.1992г., за деяние и престъпление с
горепосочената квалификация бил привлечен в качеството на обвиняем В.Б.Г., който бил
приятел на убития. С постановление от 29.07.1994г. на прокурор при СГП на основание чл.
237, ал. 1, т. 2 от НПК (отм.) наказателното производство срещу обвиняемия било
прекратено поради недоказаност, като делото продължило срещу неизвестен извършител.
Със същото постановление наказателното производство срещу неизвестен извършител било
спряно.
Това постановление било потвърдено с постановление от 20.09.1995г. на Зам. Главен
прокурор при Главна прокуратура на Република България.
С постановление от 14.05.2007г. на следовател при ССлС на оперативен работник при
СДП-МВР било възложено да продължи издирването на неизвестния извършител на
деянието.
След това не били извършвани никакви оперативни действия или действия по
разследването.
1
С постановление на прокурор при СГП от 25.04.2023г. наказателното производство
било прекратено на основание изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Ищците претърпяла емоционално тежко развитието на наказателното производство
(и по-скоро дълготрайното бездействие на разследващите) и загубили вяра в съдебната
система.
С оглед изложеното, молят да се осъди ПРБ да им заплати:
- обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от продължителното бездействие в размер на 100 000 лева, заедно със законна лихва;
- сумата от 2 Х 9 720,90 лева, мораторна лихва за периода от 25.04.2023г. (годината в
уточнителната молба очевидно е сгрешена) до 03.10.2024г.
Претендират и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, оспорва исковете:
- искът бил насочен срещу неправилен субект, а и бил недопустим;
- евентуално претенцията била неоснователна; и
- оспорва причинноследствената връзка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Не се спори, че е образувано предварително производство, развило се, съобразно
изложеното в иска, а там е посочено, че то е прекратено на 25.04.2023г., поради изтекла
абсолютна давност.
Отговорът е депозиран на 05.12.2024г. Малко по-късно със Становище от 03.02.2025г.
СГП навежда допълнителен довод за недопустимост на исковете – Постановлението на СГП,
цитирано по-долу, с което производството е прекратено, е обжалвано от настоящите ищци.
Постановено е Определение № 866 от 20.09.2023г. на САС по в.ч.н.д. № 1049/2023г., което не
подлежи на обжалване. С него е потвърдено определението на СГП в прекратителната част.
Настоящият иск е предявен едва на 04.10.2024г. Междувременно не е било
депозирано заявление по глава III от ЗСВ (Справка от ИВСС – л. 130), като това
обстоятелство всъщност се признава и от ищците.
Според нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят
иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение.
В становището на СГП е цитирана и практика - Определение № 5314 от 20.11.2024г.
на ВКС по ч.гр.д. № 4170/2024г., IV г.о., ГК, докладчик съдията В.П., Определение № 60349
от 3.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 2715/2021г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Любка
Андонова (неправилно посочено и от ищците с оглед известната некоректна редакция) и
2
др. Във второто определение се сочи, че процедурата по чл. 60а се отнася само до приключени, а не до
висящи граждански, административни и наказателни производства и прекратени досъдебни производства
(това е хипотеза за която се отнася процедурата, видно от слеващото определение), а
следва да бъде инициирана със заявление в 6-месечен срок от приключване на съответното производство; и
например Определение № 2329 от 26.07.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 2615/2023г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията Б. Ц. (арг. и от чл. 60а, ал. 2, т. 2 in fine от ЗСВ, където хипотезата е
посочена изрично).
В отговор, ищците сочат практика, която всъщност подкрепя становището на СГП:
- Също по несъмнен начин е установено и по двете дела, че в рамките административното производство
по гл. III-"а" от ЗСВ – на 21.05.2015 г. са били изготвени проекти за споразумение с всеки от ищците (респ. – с
наследодателя на ищеца М. С.), с които им е предложено обезщетение от по 1 430 лв. за всеки един от тях,
което те не са приели; т. е. – налице е и абсолютната процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за
допустимостта на предявените искове по чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ, разгледани по двете въззивни дела (Решение
№ 48 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц.).
В Становището на ищците постоянно се набляга, че наказателното производство не
било приключило, може би защото приемат, че това следва да бъде сторено с акт по
същество. Това тълкуване не отговаря обаче на нормативната уредба.
- С така постановеното въззивно определение е разрешен поставеният от касатора въпрос дали
допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧОС по висящо производство е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от
ЗСВ и да няма постигнато споразумение (Определение № 3257 от 26.06.2024г. на ВКС по ч.гр.д. №
2211/2024г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев);
- По обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос настоящият състав на Върховния
касационен съд приема, че предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ)
(Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр.д. № 4658/2017г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Ерик Василев);
- Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е правната квалификация на иска за обезщетение на вреди от нарушение
на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство, ако производството, по което е допуснато
нарушението, е заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 98/11.12.2012 г).
(Решение № 210 от 15.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 3053/2014г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Геника Михайлова);
- Следва да се посочи, че материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на
влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени
действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, какъвто е
разглеждания случай – 15.06.2020 г. /а не по висящи/, искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само
когато е изчерпана административната процедура … (Определение № 141 от 11.04.2022г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1069/2022г., III г.о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева);
- допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, §
1 КЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ (Определение № 5004 от 4.11.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4143/2024г., III г.о., ГК,
3
докладчик съдията Джулиана Петкова); и
- … че към исковата молба е представен отказа на министъра на правосъдието да разгледа
просроченото заявление, т. е. осъществена е допълнителна процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ
(Определение № 2939 от 10.10.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 4012/2023г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Геника Михайлова).
Както бе посочено вече, грешките на ищците могат да се сведат до две неща – че
процедурата не се отнася до прекратено досъдебно производство или че настоящето дело е
по отношение на висящ наказателен процес.
Става въпрос за положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и която не е налице, което предполага недопустимост на исковете.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, с което е даден ход по същество
ПРЕКРАТЯВА производството на основание чл. 130 от ГПК
Определението може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от
получаването му от страните
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4