Присъда по дело №82/2012 на Районен съд - Девня

МОТИВИ

към присъдата по НОХД N 82/2012 г. по описа на ДРС пети състав

       

Девненският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:

 

И.С.К. ,ЕГН **********, за това, че:

На неустановена дата през м.02.2011г. в *, при условията на опасен рецидив,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал у Р.Д.Г. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 4199 лева -престъпление по чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 НК.

           В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Твърди, че са налице безспорни доказателства , че през м.02.2011г. подс.К. е заблудил св.Г., че ще му прехвърли собствеността на т.а „Фолксваген Транспортер” срещу л.а”Волга” и срещу старо желязо ,находящо се в двора на Г. ***. Прокурора твърди, че след като подс.К. взел старото желязо и л.а ”Волга”от двора на Г., той престанал да вдига телефона си на обажданията на св.Г., не му прехвърлил собственоността на т.а. ”Фолксваген” и се скрил. Моли съда, да наложи на подсъдимият И.С.К. предвиденото в специалната норма наказание „лишаване от свобода”, в размер между около средния, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. Също така моли предявеният граждански иск да бъде уважен в размера съгласно СОЕ по делото.

        Пострадалото лице-Р.Д.Г. заявява, че желае да се конституира като гр.ищец, като предявява граждански иск в размер на 8000 лв. представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди.

       Подсъдимият И.С.К. е нередовно призован и не се явава. Същият е обявен за общодържавно издирване и делото се разглежда при условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК. Представлява се от адв.С Г. ***-служебно назначена. Защитникът на К. моли на подзащитният му да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в справедлив размер. По отношения на предявеният гр.иск предоставя на съда.

         След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:св.Р.Г. *** преди време се занимавал с отглеждане на животни. Поради това той бил изградил постройки и съоръжения от метал в дворното си място. Освен това в дворното място свидетеля държал и стари бракувани автомобили – 2 бр.л.а”Вартбург”, стар автомобил „Волга”, стал автомобил „Вартбург” нарязан на части и лекотоварен автомобил „Баркас” с рег.№ В 91 70 СХ, спрян от движение. Тъй като вече не се занимавал с отглеждане на животни, св.Г. решил да предаде желязото от постройките и старите автомобили в пункт за изкупуване на метали. За целта започнал да търси човек, който разполага с камион, с който да бъдат извозени металите и автомобилите.

          Подс.И.С.К. бил многократно осъждан за извършени измами и кражби и живеел на различни места - в гр.*, гр.Шумен, с.Михалич и с.Кипра, Варненска област. Той не работел. В началото на м.февруари 2011г. подс.К. минавал случайно покрай имота на св.Г. и забелязал намиращите се там стари автомобили. В този момент К. управлявал лекотоварен автомобил „Фолксваген Траспортер”, бял на цвят с рег.№В 65 85 РВ. Той бил собственост на фирма „Венас” ЕООД с управител св.А.Ж.Ж.. След като видял автомобилите в двора на св.Г., подс.К. решил да потърси собственика им, да се представи за служител на Горско стопанство * и да поиска да закупи автомобилите. Така на неустановена дата в началото на м.февруари 2011г. подс.К. с посоченият по-горе лекотоварен автомобил отишъл до дома на св.Г., заедно със сина си – св.С.С.. Последният знаел, че баща му ще купува стари автомобили от св.Г.. Когато се срещнал с Г., подс.К. му се преставил като „бай И. Горския” и му казал, че го изпраща директора на Горско стопанство *, тъй като търсят да закупят стар автомобил „Волга” и да го пригодят за атракция на чужденците, като ги водят с него на лов. Подс.К. предложил да закупи автомобила на цена от 4 000 лева. Св.Г. се усъмнил във високата цена, която му се предлага, но подс.К. го убедил, че тази сума лесно ще бъде възстановена, когато започнат да използват автомобила по предназначението му. Подс.К. казал също така, че автомобила му трябва спешно. Докато разговаряли, подс.К. предложил на св.Г. да извози всички железа, които са в двора му, както и бракуваните автомобили. Срещу всички железа и сумата от 4 000 лв./ обещана за л.а”Волга”/, подс.К. предложил на св.Г. да му прехвърли лекотоварния автомобил, с който бил дошъл. За него подсъдимия обяснил, че е собственост на Горско стопанство *, но той е упълномощен да извършва сделки с него. По предложение на подс.К. двамата със св.Г. подписали „споразумение” за уговорката си пред секретаря на кметството в с.Баново-св.И.С.. Според съдържанието на „споразумението” Р. дал на И. автомобил „ГАЗ 24-Волга”, а И. дава на Р. т.а „фолксваген” с каросерия и №В 68 85 РВ, като Р. трябва да даде и желязо на стойност 4 500лв. Преди да подпишат споразумението св.Г. поискал да види документите на т.а, но подс.К. го убедил, че ще му ги покаже по-късно. Веднага след подписване на „споразумението”, подс.К. и сина му – св.С., взели откарали л.а ”Волга” от двора на св.Г.. След това в продължение на около един месец, подс.К. и св.Г. чистели двора от металните отпадъци, които подсъдимия поетапно използвал. При всяко извозване, св.Гергиев искал да види бележките, които подс.К. вземал при предаването на отпадъците, но той му отговарял, че накрая ще бъде издадена фактура за цялото количество. При опитите на св.Г. да отиде с него до изкупвателния пункт, К. му казвал, че е по-добре да отиде сам, тъй като ще вземе най-добра цена. При едно от посещенията си в дома на св.Г., подс.К. му казал, че директора на горското стопанство не бил съгласен за цената от 4 000 лв. за Волгата и давал само 3 000 лева., а разликата трябвало да се доплати-или пак с железау или с пари в брой. След като всички железа били извозени, според подс.К. се оказало, че взетите от тях пари не стигат, за да се прехвърли т.а „Фолксваген” на името на св.Г.. Така св.Г. дал на подс.К. сумата от 800 лева, а за останалите 200 лева му дал крик тип”жираф”, моторна машина за рязане на дърва, старо седло за кон, 2 бр.двигатели за автомобили, 3 бр.скоростни кутии, стар метален фургон, 100 метра гумиран кабел, 2 бр.удължители и метална част от т.а „Баркас”. След като взел тези вещи подс-К. обещал до седмица да се върне и да прехвърлят т.а. ”Фолксваген” на св.Г.. След като уговореното време минало и подс.К. не се появил, св.Г. започнал да го търси на мобилния телефон. Отначало К. се обаждал, като обяснявал на Г., че скоро ще дойде, но при последния разговор казал на св.Г., че е уволнен от горското стопанство заради сделката му с него. След това св.Г. продължил да търси подс.К., но той не вдигал телефона си. Св.Г. посетил и управлението на Горско стопанство–гр.*, откъдето разбрал, че подс.К. никога не е бил служител на стопанството, както и, че не притежават автомобил подобен на тозиу който К. обещал да даде на Г.. Св.Г. разбрал, че е измамен и подал жалба в полицията.

В хода на ДП е назначена СОЕ, от чието заключение е видно, че стойността на вещите, които св.Г. дал на подс.К. е 3 399 лв. В с.з вещото лице поддържа заключението си

        Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира свидетелските показания дадени от Р.Д.Г., И.С.К., А.Ж.Ж., Е.И.С. и Г.В.Г., които са ясни, непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си. От показанията на тези свидетели се установява по безспорен и категоричен начин, че наистина подс.К. е използвал за известно време автомобил „Фолксваген Траспортер”, рег.№В 65 85 РВ собственост на фирма „Венас” ЕООД с управител св.А.Ж.Ж.. Установено е по безспорен начин, че този автомобил никога не е бил собственот нито на Горско спопанство *, нито на подс.К., следоветелно той не е имал право да се разпорежда с него. Установено е по безспорен начи и, че подс.К. не е бил служител на Горско стопанство * и не е имал право да води преговори за замяна на т.а”Фолкваген” за вещите собственост на св.Г.. Безспорно е установено и, че подс.К. е използвал т.а ”Фолксваген” само за да въведе в заблуждение св.Г., че автомобила е собственост на Горско стопанство * и ще бъде замененен за л.а ”Волга” и металните отпадъци, за да може по този начин да го мотивира да му предаде металните си отпадъци, автомобила и пари в брой за да се облагодателства от тях. Всички вещи на св.Г. направо са били закарани и предадени в пункт за изкупуване на мателни отпадъци, където подс.К. ги продал и взел парите от продажбата за себе си. Показанията на свидетелите напълно кореспондират, както със заключенията на вещото лице по изготвената СОЕ така и помежду си. Съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено заключението  на вещото лице по съдебно- оценителната експертиза.

            Налице е както фактическа, така и логическа връзка между събраните по делото доказателства- заключенията на извършената оценителна експeртиза и свидетелските показания, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт по делото.

Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи:жалба, писма, заявления, докладни записки, протокол за доброволно предаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С действията си през м.02.2011г.подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 НК като в с.Баново, обл. Варненска, при условията на опасен рецидив,с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Р.Д.Г. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 4199 лева.

Деянието е осъществено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл-той е съзнавал, че няма да заменя т.а ”Фолксваген” за л.а”Валга” и металните предмети, собственост на св.Г., искал е да набави за себе си имотна облага и е използвал доверчивостта на св.Г. с цел да формира у него невярна представа и да го стимулира да му предаде инкриминираните вещи.

Квалификацията на деянието по чл.211 пр.2 НК е обусловена от предходните осъждания на подс.К. – с присъди по НОХД №30/2007г.по описа на РС *, влязла в законна сила на 14.04.2007г. с наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца и двадесет дни при първоначален общ режим и по НОХД №13/2008г.по описа на РС *, влязла в законна сила от 29.02.2009г. с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „строг” режим в затвор.

Причини за извършване на престъплението–стремеж към противоправно облагодетелстване.

Отегчаващи вината обстоятелства-липсата на критично отношение към извършеното, висока стойност на инкриминираните вещи.

Смекчаващи вината обстоятелства-липсват.

При определяне размера на наказанието за подсъдимият И.К., съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като  висока предвид факта, че деянието е извършено след като подсъдимият е знаел , че няма право да се разпорежда с чуждаи движими вещи, заблудил е св.Г., че му прехвърли собственоста върху т.а ”Фолксваген Транспортер” срещу л.а”Волга” и металните предмети от двора на Г., след което ги предал за скраб и взел парите за себе си. Освен това щетите причинени от деянието все още не са възстановени. От друга страна, съдът прецени като изключително висока  към момента на извършване на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, изхождайки от факта, че същият е многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер с присъди по общо 19 НОХД, но въпреки това е продължил да върши престъпления. Явно при подс.К. специалната превенция въпреки многократните му пребивавания в затвора не е изиграла своята роля. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени и високата стойност на инкриминираните вещи. Смекчаващи вината обстоятелства съдът не установи. Това мотивира налагането по отношение на подсъдимият К. на наказание в размер между средния и максималния предвиден в специалната разпоредба на НК, в посока към максималния, при наличие само на отегчаващи и липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, при приложението на разпоредбата на чл.54 НК, а именно ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.

Съдът счита, че са налице предпоставките по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по отношение на наказанията наложени на подс.К. с присъди по НОХД № 269/2011г., НОХД № 283/2011г. НОХД № 388/2011г., всички по опис на РС * и НОХД №180/2012г  по опис на ОС * като му наложи едно общо най тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от от девет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.

Съдът присъедини към така наложеното общо най-тежко наказание глобата в размер на 7000 лева наложена на подс.К. по НОХД 180/2012г. по опис на ОС *.

По отношение на предявения от пострадалият граждански иск в размер от 8000 лева за причинените му от деянието имуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 4 199лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на на увреждането-м.02.11.2011г. до окончателното и изплащане като отхвърли иска за сумата до 8 000 лв., тъй като пострадалото лице следва да бъде обезщетено само за действително причинените му вреди. Съдът присъди и такса от 167.96лв. върху сумата на гр.иск ведно със законната лихва върху главницата. При определянето на размера на обезщетението съдът е приел ,че пострадалото лице следва да бъде обезщетено за действително причинените му имуществени вреди от извършеното престъпление. Това е и стойността на отнетите вещи според СОЕ по делото.

На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: