Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/16.11.2020г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9488 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от „В.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „Е.И.“ООД,ЕИК
*, със седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника за сумата от 7849,21лв., представляваща частично
незаплатена сума по издадена фактура №**********/22.102018г. за извършена
продажба на строителни материали и за сумата
в размер на 385,96 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената
главница, начислена за периода от 22.10.2018г. до 16.04.2019г.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения: посочената главница представлява стойност на получена, но незаплатена
стока – строителни материали, за което е издадена фактура
№**********/22.10.2018г. на обща
стойност 14335,79 лв. Стоката е получена от купувача на 22.10.2018г. Въпреки
приемането на стоката и изправността на ищеца, купувачът не е изпълнил поетите
от него задължения за плащане на цялата дължима цена и извършил частично
плащане на доставената стока, като незаплатил остатъкът в размер на 7849,21лв.
Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение, по инициатива на ищеца
е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 6104/2019г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, като на заявителя е указан
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск. Върху просрочената главница
ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от падежа 22.10.2018г. до
16.04.2019г. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от
получаване на реално изпълнение. Моли за постановяване на положително решение
по предявените искове.
В отговор на исковата
молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е
доставил цялата стока, така както е било уговорено, поради което е заплатил
стойността само на доставените стоки. На 07.02.2019г. ответното дружество е
направило последна заявка към ищеца, като на същата дата техническият
ръководител на обекта е следвало да предаде покана за доброволно изпълнение, но
управителят на ищцовото дружество отказал да я получи. Оспорва да е получил
покана за доброволно изпълнение от 19.03.2019г., тъй като същата била връчена
на непознато за дружеството лице – Стоян Георгиев, което не е служител в
ответното дружество.Твърди, че процесните материали не са извозвани с транспорт
на получателя „Е.И.“ ООД . Твърди, че в този смисъл няма възникнало задължение
за ответната страна към ищеца за процесната сума. Моли за постановяване на
решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура №
№**********/22.10.2018г. на обща стойност 14335,79 лв., с вкл. ДДС, издадена от
„В.” ЕООД, с получател „Е.И.“ООД. Фактурата
е подписана за съставителя./л.10/ Видно от съдържанието й, фактурата е
съставена във връзка с доставка на строителни материали.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение до ответното
дружество от 19.03.2019г. и обратна
разписка за връчената пратка, приета на 20.03.2019г. за
получателя „Е.И.“ООД.
От заключенията на вещото лице по изготвената в хода на процеса ССчЕ, която
се кредитира от съда, като обективна и компетентно изготвена, се установява
следното: процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца и
ответника. Експертът е констатирал извършено плащане по фактурата от ответника
по банков път на 08.11.2018г. в размер на 6485,79лева, като незаплатената
главница е в размер на 7850лева. Изчислена е и дължимата мораторна лихва -
412,60лева за периода 22.10.2018г. 16.04.2019г. Вещото лице на зададени въпроси
към него поясни, че ако има недоставени материали по дадена фактура, практиката
е да се състави протокол или друг документ и да бъде издадено кредитно
известие към съответната фактура. По
този начин от една страна се посочват реално недоставените материали, а от друга се намалява стройността на
недоставените материали. Такова кредитно известие не е налично в счетоводството
на дружествата, като експертът сочи, че счетоводно не е издържано да заведеш по
сметка материали, които реално са недоставени.
Видно от приобщени фактури с №№ *********/07.11.2018г.
**********/07.02.2019г. „В.” ЕООД е доставила и други строителни материали на „Е.И.“ООД
след датата на процесната фактура.
В полза и на двете страни са допуснати свидетелски показания. От
показанията на св. И. Ж. , ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, се
установява, че същият работи, като мотокарист при ищцовото дружество.
Свидетелят пояснява, че във връзка с търговските отношения между двете фирми,
ответното дружество е получило строителни материали, част от които не е
заплатило. Впоследствие били купувани и други стоки от ответника, но поради
изчерпването на кредитния им лимит, с оглед задълженията на дружеството,
стоката е заплащана на момента.
Практиката в дружеството била да се издават фактурите след извозване на
материалите, но при некоректност на получателя, заплащането от негова страна
ставало авансово, след което веднага се извозвали съответните материали.
Твърди, че процесните строителни артикули са били предназначени за обект на
дружеството получател за ул.“П.“. Последната доставка към ответника била
извършена през 2019г.
От показанията на св. Д. Д., се установява, че същият е работил, като
строителен техник при ответното дружество. Свидетелят твърди, че от „В.” ЕООД
има недоставена стока за обект на ул.“П.“ 27. По повод на процесната доставка
твърди, че заявката била изпълнена на половина, респ. по отношение на заявени
тухли и циментов разтвор. Сочи, че е
занесъл покана за доброволно разплащане на управителката на „В.” ЕООД, която
същата отказала да подпише и за което бил уведомен управителят на „Е.И.“ООД – Ж.
Г. . Твърди, че и след процесната сделка с недоставни материали, са правени и
други поръчки към ищеца.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между
вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр.
д. № 6104/ 2019 год. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи,
в условия на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание
в т.ч. че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения по
силата на сключен неформален договор за търговска покупко-продажба, както и че
се явява изправна страна по същия, т.е., че действително е предал всички
уговорените стоки; факта, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния
момент.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ, договорът за търговска продажба на движими вещи
е консенсуален, като сключването му предпоставя постигане на съгласие между
страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на
сделката - вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на
съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. С
оглед консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при
липса на други договорености - поставя плащането в зависимост от предаването на
стоката (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
При липса на договор, фактурата представлява частен диспозитивен документ,
установяващ волеизявленията на страните, при посочените в същата параметри -
вид на стоката, количество, цена, падеж за нейното заплащане. В същото време,
сам по себе си факта на издаване на фактура не е основание за плащане.
Основание за плащане на цената е извършване на доставка на стоката, описана във
фактурата.
В настоящата хипотеза, както и от представените по делото писмени
доказателства, събраните гласни такива
вкл. и от заключението на ССч.Е, се установява обстоятелството, че
ищецът е извършил доставка на стоките, описани в процесната фактура.
Следва да бъде съобразено и осчетоводяването на същата от ответника, както
и обстоятелството, че последният не е издал кредитно известие за неполучени
стоки. В тази връзка не може да бъде споделено и възражението на ответника, че
дължимата сума не е заплатена поради липса на доставка на част от поръчаните
стоки. Косвено доказателство за това, че стоката е доставена в цялост са и
издадените последващи фактури от ищеца с
предмет същите строителни материали за получателя - ответното дружество,
като последващите доставки се потвърждават и от показанията на св. Д. . Това
обстоятелство само по себе си свидетелства за това, че дружеството е продължило
да поръчва и купува идентични материали за строителния си обект, което прави житейски нелогично твърдението,
че не са му били доставени всички стоки по процесната фактура.
Изложеното обуславя
извод за наличие на валидни облигационни отношения между страните, във връзка с
които е издадена и процесната фактури, по които ищецът е изправна страна, т. е.
извършил е доставката на стоките, описани във фактурата, поради което и за него
е възникнало правото да търси престиране на договорената продажна цена. С оглед
забавата на ответника за заплащане на дължимата сума, следва да бъде уважена и
претенцията за мораторна лихва, изчислена от вещото лице в размер на 412,60лева за периода от датата на падежа на задължението
22.10.2018г. до 16.04.2019г. – денят предхождаш подаването на заявлението в
съда.
Изложеното обуславя извод за
основателност на иска, поради което и същия следва да бъде уважен в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 184лева
доплатена дължима държавна такса, 200лева депозит за ССчЕ и 750лева адв.
възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.06.2019г. Общо размерът на разноските е 1134лева,
които следва да се присъдят в цялост.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, макар изрично
искане за това в ИМ да няма /така определение по ч.т.д. № 618/2016г. на ВКС, II ТО/. Със заповедта са присъдени 192лева платена държавна такса и 750лева
адв.възнаграждение, общо 942лева, които следва да се присъдят в цялост.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на „В.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:*** съществува вземане против ответника „Е.И.“ ООД,ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** за сумата от 7849,21лв., представляваща частично незаплатена сума по издадена
фактура №**********/ 22.102018г. за извършена продажба на строителни материали
и за сумата в размер на 385,96 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода
от 22.10.2018г. до 16.04.2019г., за което вземане по ч.гр.д. № 6104 по описа на
ВРС за 2018год. е издадена Заповед №3298/23.04.2019год. за изпълнение на
парично задължение, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.И.“ ООД, ЕИК* да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК * сумата от сумата от 1134лева, представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „„Е.И.“ООД,ЕИК * да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК * сумата от 942лева,, представляваща извършени в
заповедното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: