Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 24.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14522 описа за 2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията
на обективно кумулативно съединяване от С.В.Ч. срещу К.Г.К.: 1. иск с правно основание чл.108 от ЗС
да бъде осъден ответника да предаде владението на недвижим имот, представляващ
дворно място, находящ се в гр. Варна, ул. “ К. ** с идентификатор *********,
идентичен с *********, **-ти подрайон, гр. Варна, с
площ от 180к.м. по документ за собственост, а по скица **5кв.м., при граници:
имоти с идентификатори ***************************************, твърдян като
придобит от ищеца по силата на договор за покупко – продажба на общинска земя №*********************.
в съсобственост с ответника, 2. иск с правно основание чл.109 от ЗС
да бъде осъден ответника да премахне незаконно построена масивна
постройка, повдигната в цвят на скица на л.27, с площ от 45кв.м., изградена от
тухли и PVC дограма, бетона плоча и дървен покрив, състояща се от две стаи,
санитарен възел /баня и тоалет/ и склад, разположена в югозападната граница на
имот идентификатор *********, придобит от ищеца по силата на договор за
покупко – продажба на общинска земя №*********************., 3. иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответникът да премахне следните
собствени вещи: 12бр. ламинирани плоскости с размери 200/100см., 4бр. фазерни
плоскости с размери 150/100кв.см., 6бр. шкафове с ламинирани плоскости, 1бр.
разглобен трикрилен гардероб, 1бр. кухненски диван, 1бр. кухненски шкаф, 1бр.
шкаф със стъклена витрина, 1бр. шкаф с етажерка с инструменти, болтчета и
гайки, 1 шкаф с етажерка с почистващи и перилни препарати, всичките вещи
находящи се в прохода на жилищна сграда със стопанска част, собственост на
ищеца по силата на реализирано право на строеж, по нот. акт №33, нот. дело №30**5/2008г.
и по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт
№106/2010г., построена върху имот идентификатор *********, както и да премахне
9бр. кръгли греди, 3 бр. гуми за БУС, 1 бр. маса от ПВЦ материал, 2бр. бидони,
1бр.сглобена етажерка за склад, 30бр. буркани, 8бр. дървени прозорци, 30бр.
коминни тела, 8бр. сезални чували с багаж, всичките вещи находящи се във
вътрешния двор на имот идентификатор *********, гр. Варна, ул. к. **.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици
на имот идентификатор *********. Ищецът притежава 59.40 кв.м.ид.ч. по силата на
договор за покупко – продажба на общинска земя № *********************., а
ответникът е собственик на 120.60 кв.м. ид.ч., съгласно договор за покупко –
продажба на общинска земя №Д-5-9200/584/ от 15.06.2005г., като правото на
ползване върху дворното място не е било разпределяно между съсобствениците. В
качеството на съсобственици страните си учредили взаимно право на строеж, по
нот. акт №33, нот. дело №30**5/2008 г. за изграждане на жилищна сграда със
стопанска част, като ищецът Чешмеджиев е учредил на ответника К. право на
строеж и последният с изграждането на сградата е придобил право на собственост
върху апартамент №1, на ет.2, със застроена площ 36.10кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна с трапезария, кухня, спалня и баня и тоалет, ведно с
10.0206% от общите части на сградата. От
своя страна ищецът е придобил по суперфиция право на собственост върху магазин
за хранителни стоки на ет.1, със застроена площ 61.60кв.м., ведно с прилежащите
му битово помещение в сутерена със застроена площ 35.20кв.м. и складово
помещение с площ от 22.27кв.м, както и 46.1562% от общите части на сградата,
както и право на собственост върху апартамент №2, на ет.3 със застроена площ от
86.70кв.м., ведно с прилежащото му складово помещение в подпокривното
пространство, както и 43.8233% от общите части на сградата. Бил изготвен
инвестиционен проект, за построяване на жилищната сграда, съгласно който
съществуващите постройки следвало да бъдат съборени. Жилищната сграда била
построена със собствени средства на ищеца, въз основа на издадено, разрешение
за строеж №306/28.07.2009г. и въведена в експлоатация към 04.06.2010г. Чрез
договор за покупко – продажба, обективиран в нот. №106/2010г. ответникът продал
на трето лице С.С. притежавания във сградата обект
/апартамент №1/, ведно със съответните идеални частни и прилежащи помещение.
През периода ноември 2010г. до януари 2011г. ответникът извършил в югозападната
част на дворното място строителство, изразяващо се в пристрояване на масивна
постройка, повдигната в цвят на скица на л.27, която след пристрояването била с
площ от 45кв.м., изградена от тухли и PVC дограма, бетона плоча и дървен
покрив, състояща се от две стаи, санитарен възел /баня и тоалет/ и склад, без
да разполага за това с необходимите строителни книжа, както и без учредено
право на строеж от страна на ищеца. Във прохода на жилищната сграда, както и
във вътрешната част на дворното място ответникът разположил свои вещи /подробно
описани в горната част на определението/. С пристрояването на постройката
ответникът препятствал ищецът да ползва дворното място в пълния му обем, както
и да изгради предвидените паркоместа, автомобилна рампа, по проект в изпълнение
на нормативните изисквания. Незаконната постройка създава състояние за
възникване на опасност за жилищната сграда, тъй като няма отстояние от 3м.,
покривът й е несъобразен с отводнителните нужди на дворното място и създава
предпоставки за наводняване основите на жилищната сграда, на складовото помещение
и на магазина. Излага се, че незаконната постройка не е съобразена със
санитарно-хигиенните, противопожарните и технологичните изисквания. Поставените
вещи от ответника в двора и прохода на
сграда препятстват входа към стълбищната клетка на сградата, като замърсяват
терена и пречат на търговската дейност на магазина. По изложените съображения
се претендира ответникът да предаде владението на дворното място, както и да
премахне незаконната сграда и вещите.
По делото е постъпил отговор от ответницата в срока по
чл.131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание. Твърди се, че няма
противоправност в действията на ответника в дворното място чрез поставяне на
сградата и вещите. Не се оспорва факта, че няма разпределение на дворното
място, досежно неговото ползване, поради което същото може да бъде ползвано и
от ответника. Ищецът няма право да ползва цялото дворно място, а само 30% от
него, поради което построената сграда с около 20% площ от дворното място не
накърнява неговите собственически права. Излага се, че принципно е следвало да
бъде построена второстепенна постройка, съгласно договор за строеж на жилищна
сграда от 04.12.2006г. и то от инвеститора/ищец. Оспорва се обстоятелството, че
чрез постройката и вещите ответникът пречи за построяване на автомобилна рампа
и паркоместа, тъй като ответникът не е учредявал на ищеца право на строеж за
такива обекти. По изложените съображения
моли съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответника
оспорва същите и моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По иска с
правно основание чл. 108 от ЗС:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за
предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде
на ищцата владението над цялото дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. “К.
** с идентификатор *********, идентичен с *********, **-ти подрайон,
гр. Варна, с площ от 180к.м. по документ за собственост, а по скица **5кв.м.,
при граници: имоти с идентификатори ***************************************, при твърдения за наличие на
съсобственост между страните по отношение на същото.
Съгласно трайната практика на ВКС искът за предаване
на владението върху имот, предявен от един съсобственик срещу друг е допустим. При
наличие на съсобственост между страните всяка от тях има право да упражнява
владение върху процесното дворно място, тъй като притежава идеална част от цялото.
Допустимостта на иска обуславя разглеждането на същия по основателност. В
тежест на ищеца е да установи, че е съсобственик на въведеното придобивно
основание, както и че ответникът владее цялото без правно основание.
Не се спори между страните, че ищецът е придобил 1/3
ид.ч. от процесното дворно място по силата на договор за покупко – продажба на
общинска земя № *********************. /приложен като доказателство по делото –
л. 12/, а ответникът е придобил 67% ид.ч., съгласно договор за покупко –
продажба на общинска земя №Д-5-9200/584/ от 15.06.2005г., /приложен като
доказателство по делото – л. 14/. Не се
оспорват и останалите твърдения за учредяване на право на строеж между страните
по нот. акт №33, нот. дело № 30**5/2008 г. за изграждане на жилищна сграда със
стопанска част в съсобственото дворно място, като ищецът Ч. е учредил на
ответника К. право на строеж и последният с изграждането на сградата е придобил
право на собственост върху апартамент №1, на ет.2, със застроена площ
36.10кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухня, спалня и
баня и тоалет, ведно с 10.0206% от общите части на сградата. От своя страна ищецът е придобил по
суперфиция право на собственост върху магазин за хранителни стоки на ет.1, със
застроена площ 61.60кв.м., ведно с прилежащите му битово помещение в сутерена
със застроена площ 35.20кв.м. и складово помещение с площ от 22.27кв.м, както и
46.1562% от общите части на сградата, както и право на собственост върху
апартамент №2, на ет.3 със застроена площ от 86.70кв.м., ведно с прилежащото му
складово помещение в подпокривното пространство, както и 43.8233% от общите
части на сградата.
Видно от н.а. №106/2010г.
ответникът К. е продал на трето лице С.С.
притежавания в сградата обект /апартамент №1/, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 1 кв.м. ид.
части от процесното дворно място.
След извършената разпоредителна сделка ответникът е
останал съсобственик на процесния недвижим имот – дворно място, заедно с ищеца Ч.
и третото лице С.С.. От своя страна изградената
сграда е в режим на етажна собственост, като ид. части от ЕС се притежават от ищеца
Ч. и третото лице С.С..
Видно от изслушаната по делото СТЕ, в дворното място
са разположени две постройки – новоизградената сграда, съгласно инвестиционния
проект и старата сграда, която е подлежала на премахване, но не е била
премахната. Не е обект на изследване в СТЕ каква част от дворното място реално
е заета от съществуващите сгради, каква част се явява прилежаща площ към сградите
и каква част би могла да се ползва самостоятелно като дворно място.
Материално
правната си легитимация по иска ищеца извежда от собствеността си върху ид.
част от дворното място, придобита чрез договор за покупко – продажба на
общинска земя № *********************. Ищецът безспорно се явява съсобственик в
процесното дворно място. За уважаване на иска по чл. 108 от ЗС обаче ищецът
следва да докаже още, че ответникът владее цялото дворно място, като същото е
без правно основание.
В процесното дворно място е налице сграда, построена с
отстъпено право на строеж. Вещното право на строеж не се ограничава само до
земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на строеж, ако
друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо
останалата част от поземления имот или част от него. Нормалното използване на
собствеността върху постройката, респ. върху самостоятелни обекти в нея, не
може да се осъществи без известно използване и на мястото около нея в поземления
имот, в който тя е застроена. Разпоредбата на чл. 64 ЗС изрично
установява правото на собственика на постройката да ползва земята доколкото
това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение.
По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена,
но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване
възможността на собственика на сградата да го ползва. Останалата част от земята
остава в разпореждане и ползване на собственика на същия.
В случая ищецът Ч. и третото лице Сяров притежават
като суперфициарни собственици и собственици на обекти в новопостроената сграда
в режима на ЕС, право на ползване върху тази част на дворното място, което е заета
с новопостроената жилищна сграда, както и такава част от дворното място, която
според разпоредбата на чл. 64 от ЗС им осигурява достъп и обслужване на
сградата.
В парцела е налице и още една сграда – съществуващата
в дъното на парцела постройка, която подлежи на премахване, но се държи от
ответника К.. Законността на постройката /това, че същата не е предвидена в
проектната документация, не е включена в издаденото разрешение за строеж и
подлежи на премахване/ няма правно значение при изследване на релевантните по
иска факти – собствеността върху дворното място и наличието на правно основание
за владението му. За същата няма твърдения, нито доказателства по отношение на
собствеността. Няма данни и кога и от кого е построена сградата. Но факта, че
същата съществува на терена препятства ползването на същия като дворно място. Останалата
част от парцела, която не е застроена и не представлява прилежаща площ към
сграда по смисъла на чл. 64 от ЗС, по принцип остава за ползване на собственика
на парцела /в случая съсобствениците Ч. и К./. Собственикът може да ползва
незастроената част от парцела за свои нужди. Правото на строеж ограничава
правомощията на собственика на земята, но то независимо от обема му не лишава
собственика на земята от правомощията му на такъв, освен отстъпените с акта и
съобразно със закона.
Ищецът не е доказал каква част от дворното място е
останала незаета от съществуващите в парцела сгради и след преценка на това,
каква част от дворното място следва да се счита за обслужваща част на сградите,
съгласно чл. 64 от ЗС. Само върху тази останала част от дворното място може да
се предава владението по иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Отделно от това съдът намира, че дори и да е налице
съответна площ от дворното място, останала незаета след преценката по чл. 64 от
ЗС, то ответникът владее същата на годно правно основание. Както ищецът, така и
ответникът, като съсобственици в дворното място, имат право да владеят
останалата част от дворното място, на основание правото си на собственост върху
същото, тъй като всеки от тях притежава съответните права върху всяка реална
част от имота до размера на идеалната си част. Няма нито твърдения, нито
доказателства ответникът по някакъв начин да препятства владението на ищеца, да
е отблъснал същото и да е установил самостоятелно владение, т.е. по някакъв
начин да е изключил достъпа на ищеца до дворното място. Само в случаите, когато
ответникът е установил собствено владение като е отблъснал владението на ищеца,
искът за предаване на владението може да бъде основателен. Поради това искът с
правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В случай, че ищецът твърди права произтичащи не от качеството си на
съсобственик върху парцела, а от качеството си на собственик на обект в
сградата и етажен собственик, и желае да ползва тази част от дворното място,
която се явява обслужваща сградата, то тогава искът би бил с правно основание /чл.
109 от ЗС във вр. с/ чл. 64 от ЗС /по възражението на ответника в отговора/,
какъвто иск обаче не е налице в настоящото производство /Решение № 300 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 30/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова/.
Поради факта, че по искът с правно основание чл. 108
от ЗС, беше установена собствеността на ищеца върху 1/3 ид. част от процесния
имот, но беше установено, че не е налице основание за предаване на владението
върху имота, то искът за собственост следва да бъде уважен само в неговата
установителна част за 1/3 ид. част от същия и отхвърлен в останалата и осъдителната
му част.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване
на сградата:
Съгласно
твърденията на ищеца ответникът държи в съсобствения на страните недвижим имот,
незаконна постройка, която пречи на осъществяване в пълен обем на правомощията му
на собственост, поради което желае осъждане на ответника да премахне
постройката.
Иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг е допустим. Уважаването
на иск с правно основание чл. 109 от ЗС предпоставя наличие на валидно
възникнало право на собственост за ищеца и неоснователно въздействие,
ограничаващо правото на собственост на ищеца, извършено от ответника.
Няма спор, а и
се доказва по делото, че ищецът е съсобственик в дворното място. За да бъде
осъден обаче ответникът да премахне сграда, която пречи на ищеца, следва да се
докаже, че ответникът е осъществил действието, чието преустановяване се иска по
реда на чл. 109 от ЗС – в случая, че е построил сградата, чието премахване се
иска. Няма твърдения, нито доказателства, че именно ответникът е построил
сградата в дъното на парцела. Фактът, че същият държи сградата и я ползва, а
даже я и пристроява, което се доказва от събраните по делото гласни
доказателства, не е достатъчен, за да бъде осъден същият да я премахне. Налице
е разминаване между твърдяното неоснователно въздействие, ограничаващо правото
на собственост на ищеца – фактическата власт на ответника върху сградата и
петитума на иска – осъждане на ответника да премахне сградата.
Отделно от
това, на подробните основания, посочени по-горе, съдът намира, че не се
доказва, че ответникът е накърнил правото на собственост на ищеца, доколкото не
е изследван въпроса върху каква площ следва да се простират правата на етажните
собственици, съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС и върху каква площ могат да
се разпростират правата на съсобствениците на земята съобразно с квотата им в
съсобствеността. Поради това искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване
на вещите на ответника:
Иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг е допустим.
Уважаването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС предпоставя наличие на
валидно възникнало право на собственост за ищеца и неоснователно въздействие,
ограничаващо правото на собственост на ищеца, извършено от ответника.
В конкретния
случай няма спор, че именно ответникът е извършил твърдяното от ищеца
въздействие – струпал е собствени вещи в прохода на дворното място.
Ищецът не е доказал обаче каква част от дворното място
е останала незаета от съществуващите в парцела сгради и след преценка на това,
каква част от дворното място следва да се счита за обслужваща част на сградите,
съгласно чл. 64 от ЗС. Прилежащата на новопостроената сграда площ се включва в
режима на етажната собственост и подлежи на управление по реда на ЗУЕС. Само
върху останалата част от дворното място, собствениците на дворното място имат
права, защитими по реда на чл. 109 от ЗС, в качеството им на собственици на земята.
В границите на същата, както ищецът, така и ответникът, като съсобственици в
дворното място, имат право да владеят и ползват останалата част от дворното
място съобразно квотата си в съсобствеността. Ищецът не е доказал при условията
на пълно и главно доказване дали ползването на дворното място от ответника е в
границите на притежаваните от същия идеални части от дворното място или превишават
обема на правата, които същият притежава. Поради това искът с правно основание
чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора съдът намира, че само на
ответника се следват разноски в настоящото производство, но същият не е
направил искане за разноски и не е представил доказателства. Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на С.В.Ч. ЕГН **********, с пост. адрес ***,
и наст. адрес гр. Варна, ул. к. ** срещу К.Г.К. ЕГН ********** ***, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. “К. ** с
идентификатор *********, идентичен с *********, **-ти подрайон,
гр. Варна, с площ от 180к.м. по документ за собственост, а по скица **5кв.м.,
при граници: имоти с идентификатори ***************************************,
придобит от ищеца по силата на договор за покупко – продажба на общинска земя №*********************.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА за осъждането на ответника ДА
ПРЕДАДЕ на ищеца владението на целия недвижим имот, представляващ
дворно място, находящ се в гр. Варна, ул. “К. ** с идентификатор *********,
идентичен с *********, **-ти подрайон, гр. Варна, с
площ от 180к.м. по документ за собственост, а по скица **5кв.м., при граници:
имоти с идентификатори ***************************************, на основание чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Ч. ЕГН **********,
с пост. адрес ***, и наст. адрес гр. Варна, ул. к. **
срещу К.Г.К. ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.109
от ЗС да бъде осъден ответника да премахне
незаконно построена масивна постройка, повдигната в цвят на скица на л.27, с
площ от 45кв.м., изградена от тухли и PVC дограма, бетона плоча и дървен
покрив, състояща се от две стаи, санитарен възел /баня и тоалет/ и склад,
разположена в югозападната граница на имот идентификатор *********, придобит от
ищеца по силата на договор за покупко – продажба на общинска земя №*********************.,
и иск с правно основание чл.109
от ЗС да бъде осъден ответникът да премахне
следните собствени вещи: 12бр. ламинирани плоскости с размери 200/100см., 4бр.
фазерни плоскости с размери 150/100кв.см., 6бр. шкафове с ламинирани плоскости,
1бр. разглобен трикрилен гардероб, 1бр. кухненски диван, 1бр. кухненски шкаф,
1бр. шкаф със стъклена витрина, 1бр. шкаф с етажерка с инструменти, болтчета и
гайки, 1 шкаф с етажерка с почистващи и перилни препарати, всичките вещи
находящи се в прохода на жилищна сграда със стопанска част, собственост на
ищеца по силата на реализирано право на строеж, по нот. акт №33, нот. дело №30**5/2008г.
и по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт
№106/2010г., построена върху имот идентификатор *********, както и да премахне
9бр. кръгли греди, 3 бр. гуми за БУС, 1 бр. маса от ПВЦ материал, 2бр. бидони,
1бр.сглобена етажерка за склад, 30бр. буркани, 8бр. дървени прозорци, 30бр.
коминни тела, 8бр. сезални чували с багаж, всичките вещи находящи се във
вътрешния двор на имот идентификатор *********, гр. Варна, ул. к. **.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: