Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 16.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 8.11.2018г. /Осми ноември две хиляди и осемнадесета година/,
в състав, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Мартин Маркова
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1120
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Е.М.”
ЕООД, ***, представлявано от законен представител Райна Иванова Миткова –
Тодорова – Управител, с която е предявен против Т.И.Д., ЕГН **********,***, положителен
установителен по чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на оспорено вземане
присъдено в заповедно производство със заповед по чл.410 ГПК издадена по частно
гражданско дело № 449/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй за сумата 1517.96 лева /хиляда петстотин и
седемнадесет лева и 96 ст./ - главница, дължима по Договор за потребителски
кредит PLUS – 10899313 от 29.08.2014 година, договорна лихва в размер на 488.36 лева /четиристотин осемдесет и осем
лева и 36ст./ от датата на сключване на договора 20.10.2014г.- дата на първа
погасителна вноска до 12.10.2016г. - датата на договора за цесия, законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до изплащане
на вземането, ведно с направените в заповедното производство разноски за
образуване на делото държавна такса в размер на 40.13 лева.
В
съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
Ответника
не участва нито лично, нито чрез представител. В срока и по реда на чл.131 ГПК
не е подал писмен отговор на исковата молба, нито взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства,
които преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа
страна следните обстоятелства:
Претенцията на
кредитора – ищец е очертана в заповедното производство по частно гражданско
дело № 449/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй за сумата в размер 1517.96 лева - главница, дължима по Договор
за потребителски кредит PLUS – 10899313 от 29.08.2014 година, договорна лихва в размер на 488.36 лева от
датата на сключване на договора 20.10.2014г.- дата на първа погасителна вноска
до 12.10.2016г. - датата на договора за цесия, законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до изплащане на вземането,
т.е. за неплатени суми по договор за паричен заем № PLUS-10899313/29.08.2014г.
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което вземане е прехвърлено на
кредитора с договор за цесия от 02.06.2015г.
Ищеца твърди и
доказва, че ответника на 29.08.2014г. в гр.Враца е сключил писмен договор за потребителски кредит PLUS – 10899313 от
29.08.2014г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който
ответника е получил в заем сумата от 2000.00 лева, която се е задължил да върне
заедно с уговорена лихва и такса на 36 месечни вноски, всяка по 103.88 лева,
като падежа е на 20.09.2017г. Твърди и, че ответника е погасил няколко вноски и
е останал задължен за главница в размер на 1517.96 лева и договорна лихва в размер на 488.36 лева. Доказва, че с
договор за цесия от 02.06.2015г. и Протокол № 17 от 12.10.2016г. към него,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е прехвърлил своето вземане срещу
ответника Т.И.Д. по договор за паричен заем № PLUS-10899313/29.08.2014г. за
главница в размер на 1517.96 лева и договорна
лихва в размер на 488.36 лева.Ответника не оспорва тези факти.
Освен това, по
делото се установява и, че въз основа на подадено заявление от ищеца „Е.М.”
ЕООД, *** в РС – Козлодуй било образувано ч.гр.дело № 449/2018г. по описа на
съда. По същото съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение № 297 от
04.04.2018г., като е разпоредил ответника да заплати на ищцовото дружество
сумите, както следва: 1517.96 лева -
главница, дължими по Договор за потребителски кредит PLUS – 10899313 от
29.08.2014 година, договорна
лихва в размер на 488.36 лева от датата на сключване на договора 20.10.2014г.-
дата на първа погасителна вноска до 12.10.2016г. - датата на договора за цесия,
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до изплащане
на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото
държавна такса в размер на 40.13 лева.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника.
Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Както съда
изложи по-горе, ответника Т.И.Д. не е подал писмен отговор на исковата молба и
не взема становище по делото.
С
оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като
съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора
е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за
съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД признати в заповедното
производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за
изпълнение на парично задължение.
Претенцията на
ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Искът,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК, е прогласено с
правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане
при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна. При иск,предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви
иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на
чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други
положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в
разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. Предявеният иск има за предмет установяване
на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест /на ищеца/ е да установи основанието, от което
произлиза то, а ответникът - че е платил или основанието, поради което счита,
че не дължи процесната сума т.е възраженията си срещу вземането. Уважаването на
тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало
валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил
поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация;
същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза
на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение
по отношение на исковите суми. В тази
връзка по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство,
по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по
повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.
С оглед
установяване на основателността на предявената в настоящото производство
претенция ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне
на кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по
същия. Доколкото ответника не оспорва този факт – на съществуващ договор
за заем, и на факта, че не изпълнил част от задълженията си, съда счита за
ненужно да излага доводи в този смисъл.
Така относно сключен договор за паричен
заем и относно изпълнение на задължението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и усвояване на сумата от 2000.00 лева от ответника не е налице спор между
страните по делото. Не е налице спор и досежно валидното съществува не на
договор за цесия, по силата на който ищеца е получил и встъпил в правата на
кредитор спрямо ответника длъжник по същия договор за заем.
При това положение, в тежест на ответника
е да установи плащане на погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди погасяване в срок
на всички анюитетни вноски по договора за заем и не оспорва претендирания като
главница техен размер, нито твърди условията по погасяване на кредита да са
променени по взаимно съгласие на страните и на това основание – евентуално да
се приеме тяхната недължимост.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за доказан и
основателен, поради което следва да признае за установено задължението на
ответника.
С оглед изхода
от спора и направеното искане в полза на дружеството ищец следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, както и с оглед разрешението
дадено в т.12 на тълкувателно решение № 4/13г. следва да
бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство, а именно:
сумата 40.13 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 40.13
лева, представляваща разноски пред първа инстанция, включваща държавна такса.
На ответника не
се дължат разноски, а и той не е претендирал такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Е.М.” ЕООД, ***,
представлявано от законен представител Райна Иванова Миткова – Тодорова –
Управител, оспореното вземане присъдено в заповедно производство със
заповед по чл.410 ГПК издадена на 04.04.2018г. по частно гражданско дело № 449/2018г.
по описа на Районен съд - Козлодуй за сумата
1517.96 лева /хиляда петстотин и седемнадесет лева и 96 ст./ - главница, дължима
по Договор за потребителски кредит PLUS – 10899313 от 29.08.2014 година,
договорна лихва в размер на 488.36
лева /четиристотин осемдесет и осем лева и 36ст./ от датата на сключване на
договора 20.10.2014г.- дата на първа погасителна вноска до 12.10.2016г. -
датата на договора за цесия, законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Т.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Е.М.” ЕООД, ***, представлявано от законен
представител Райна Иванова Миткова – Тодорова – Управител, разноски
както следва: сумата 40.13 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата 40.13 лева, представляваща разноски пред първа инстанция,
включваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен съдия: