№ 7210
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110164647 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от АЛ. Й. Д., чрез адв. Й., срещу Ж. Г. Д., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Ж. Г.
Д. да заплати на АЛ. Й. Д. сумата в размер на 6 358 лева, представляваща ½ от заплатена от
ищеца със собствени средства сума за вноски за периода 28.08.2020 г. - 24.11.2020 г. по
Договор за финансов лизинг № ***********/28.08.2020 г., сключен между „ОТП Лизинг“
ЕООД, в качеството на лизингодател, Ж. Г. Д., като лизингополучател и АЛ. Й. Д., в
качеството му на съдлъжник.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
съдлъжник заедно бившата му съпруга – ответницата Ж.Д., която била лизингополучател по
договор за финансов лизинг от 28.08.2020 г., предоставен за закупуване на лек автомобил, а
лизингодател било дружеството „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. Поддържа, че със сключването на
договора била издадена и проформа фактура в размер на 11 112,01 лв. с ДДС,
представляваща дължима сума за авансова вноска, такса по т. 9 от договора за лизинг и
такса за регистрация. Сумата в размер на 11 112,01 лв. била преведена от ищеца отще на
същия ден – 28.08.2020 г. от собствената му банкова сметка със собствени средства. На
25.09.2020 г. ищецът направил и първа вноска по договора за лизинг в размер на 505,89 лв. –
плащане по фактура № ********* от 02.09.2020 г. – отново със собствени средства. На
22.10.2020 г. ищецът направил плащане от собствената си банкова сметка в размер на 586,84
лв. по фактура ******** от 02.10.2020 г. На 24.11.2020 г. ищецът отново платил вноската по
лизинга, този път в размер на 507 лева по фактура с № ******** от 03.11.2020 г. Общо
заплатените от ищеца със собствени средства суми по договора за лизинг за периода
28.08.2020 г. – 24.11.2020 г. били в размер на 12 716,08 лв., като с ответницата нямали
различни уговорки по повод отношенията им от тези, уредени в чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Ето защо
и на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД ищецът претендира половината от тази сума, а именно 6
358 лв., поради което моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че на 28.08.2020 г. бил сключен
1
договор за отдаване на автомобил при условия на финансово-обвързан лизинг с „ОТП
Лизинг“ ЕООД, по силата на който на ответницата и ищеца бил предоставен за ползване лек
автомобил с рег. № НОМЕР, с договорена лизингова цена от 21 729,90 евро без ДДС,
платима за срок от 60 месеца при начална вноска от 4 345,98 евро без ДДС и 60 месечни
вноски от по 220,98 евро без ДДС. В качеството на съдлъжник по договора, в условията на
солирадност, бил и ищецът, като договорът бил сключен по време на брака между А.Д. и
Ж.Д.. Не оспорва също така, че издадената от лизингодателя фактура за авансова вноска,
такси за одобрение и такса за регистрация на стойност 11 112,01 лв. с ДДС била заплатена
по банков път от банкова сметка на ищеца. Признава, че от банковата сметка на ищеца били
заплатени и следващите три вноски. Поддържа, че средствата за заплащане на първата
фактура и следващите три вноски не представлявали лични средства на ищеца, а тези
средства били общи на семейството, тъй като: 1/ договорът за лизинг бил сключен по време
на брака им и плащането на посочените вноски било осъществено по време на брака; 2/
решението за сключване на договор за лизинг на автомобил било взето съвместно от ищеца
и ответницата като съпрузи за задоволяването на нуждите на семейството, което било видно
и от факта, че двамата са съдлъжници по договора; 3/ съгласно трайната съдебна практика
всичко закупено от съпрузите по време на брака с посочената цел било за нуждите на
семейството. Важно било да се отбележи, че вноските за погасяване на лизинга, които
ищецът претендира, били заплатени преди прекратяване на брака с влязло в сила решение за
развод – 09.06.2021 г. Твърди, че част от посочените вноски били заплатени с пари,
получени от продажба на два семейни автомобила. През тези месеци, за които ищецът
претендира ½ от заплатените от него конкретни суми, ответницата е покрила всички
останали разходи на семейството за храна, облекло, обувки, разходи за домакинството,
разходи за консумативи, за мобилни телефони, телевизия, уроци, разходи за гориво.
Релевира възражение за прихващане на евентуално установената в хода на процеса сума (по
исковата претенция на ищеца) с вземането, което ответницата има към ищеца по внесените
от нея лизингови вноски в размер на 8013,45 лв. за периода м.12.2020 г. – м.01.2022 г., а
именно ½ - сумата в размер на 4006,73 лв. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск,
а в условията на евентуалност да извърши съдебно прихващане на исковата претенция на
ищеца с вземането на ответницата към него за сумата в размер на 4006,73 лв.,
представляващи ½ от заплатените от Ж.Д. лизингови вноски за периода м.12.2020 г. –
м.01.2022 г. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид
становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните по делото, че на 28.08.2020 г., по време на брака им,
между Ж. Г. Д., в качеството й на лизингополучател, АЛ. Й. Д. – съдлъжник, и „ОТП
Лизинг“ ЕООД - лизингодател, бил сключен Договор за финансов лизинг № ***********,
по силата на който бил предоставен за ползване лек автомобил с рег. № НОМЕР, с
договорена лизингова цена от 21 729,90 евро без ДДС или 26 075,88 евро с ДДС, платима за
срок от 60 месеца, както следва: начална вноска от 4 345,98 евро без ДДС, 60 месечни
вноски от по 220,98 евро без ДДС и остатъчна стойност в размер на 5 432,48 евро без ДДС.
Съгласно част I от договора, съдлъжник е физическо или юридическо лице, което се
задължава солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от задълженията
на последния по договора за лизинг. Съдлъжникът подписва договора наравно с
лизингополучателя, като по този начин потвърждава обвързаността си и солидарната си
отговорност по договора за лизинг.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване и обстоятелствата, че:
2
- на 28.08.2020 г. от лизингодателя е била издадена фактура за авансова вноска, такси
за одобрение и такса за регистрация на стойност 11 112,01 лв. с ДДС, която е била заплатена
по банков път от банкова сметка на АЛ. Й. Д.;
- от банковата сметка на ищеца били заплатени и следващите три вноски в общ размер
на 1 599,73 лв. за периода м.08.2020 г. – м.11.2020 г.;
- на 09.06.2021 г. бракът между АЛ. Й. Д. и Ж. Г. Д. бил прекратен с влязло в сила
решение.
Видно от удостоверения изх. № 01 и № 02/18.01.2021 г., издадени на АЛ. Й. Д., в
качеството му на самоосигуряващо се лице и управител на дружеството „Дино-55“ ЕООД,
същият не е имал получени доходи от дивиденти или доходи от положен труд в
дружеството през 2020 г.
От представеното по делото Удостоверение изх. № 11/24.01.2022 г., издадено от
нотариус Р.Р, се установява, че на 01.10.2020 г. Ж. Г. Д. и АЛ. Й. Д. продали на трето лице
притежавания от тях лек автомобил „БМВ 320д“, с рег. № НОМЕР, за сумата от 2300 лв.
Представен е и договор за заем от 03.02.2020 г., сключен между Д.А.А., в качеството й
на заемодател и Ж. Г. Д., като заемополучател, по силата на които заемодателят предоставил
на заемополучателя паричен заем в размер на сумата от 9000 лв.
Видно от договор за заем от 08.12.2020 г., сключен между „КИН КОНСУЛТ“ ЕООД, в
качеството му на заемодател и Ж. Г. Д., като заемополучател, по силата на които
заемодателят предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на сумата от 9500 лв.
От представения договор за покупко – продажба на моторно превозно средство от
11.03.2021 г. се установява, че на посочената дата Ж. Г. Д. и АЛ. Й. Д. продали на трето лице
притежавания от тях лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“, рег. № НОМЕР, за сумата от
2000 лв.
Видно от удостоверения от 14.06.2022 г., издадени от „ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС
КО“ ЕАД на Ж. Г. Д., в качеството й на управител, същата е получила следните нетни
възнаграждения: за 2020 г. – 9 173,45 лв.; за 2021 г. – 11 461,43 лв. и за периода м.01.2022 г.
– м.05.2022 г. – 4 927,45 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че заплатените от Ж. Г. Д. суми по
процесния договор за лизинг в периода от датата на сключването му – 28.08.2020 г. до
м.01.2022 г. са в общ размер на 8 013,45 лв. Съгласно заключението на вещото лице, сумата
представляваща ½ от заплатените от Ж.Д. лизингови вноски по договора е в размер на
4006,73 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.К.М. (на
страната на ищеца) и Д.А.А. (на страната на ответника).
Свидетелят М. заявява, че познава А.Д. и бившата му съпруга Ж., като му е известно да
е закупуван на лизинг автомобил „Нисан – Кашкай“. Свидетелят изяснява още, че не може
да каже кой от двамата е управлявал автомобила; А. и Ж. имали още два автомобила, които
свидетелят не знае кога са придобили; А. с едната кола разкарвал доставките, тъй като не
работел през 2020 г. заради „ковида“, в смисъл доставял на място храна; докато бил женен с
Ж., А. се грижел за семейството в материален план, взимал храна за вкъщи, отделно купувал
подаръци за децата, особено за малкия; свидетелят М. давал на А. два пъти пари на заем - по
7000 лв.; относно личните взаимоотношения между страните по делото свидетелят М. няма
впечатления.
Свидетелят А. заявява, че познава страните по делото - Ж.Д. от около 20 г., а А.Д. от
около 17 години. Изяснява още, че: е кума на ищеца и ответника, кръстница на децата им,
3
поради което ги познава доста добре; знае за закупен от тях лек автомобил, като те имали
няколко леки автомобила; преди години А. имал „БМВ - комби“, което карал, а Жени имала
„Мерцедес - А класа“, които след продали и закупили на лизинг нов автомобил - „Нисан –
Кашкай“, а старите две коли ги продали, за да закупят новата; старите две коли ги продали,
за да закупят новата, като ги предали на някакъв човек от автокъща, който им дал веднага
парите, а след това намерил клиент и ги прехвърлили след време; спешно им трябвали пари,
за да купят новия автомобил, защото го били намерили наличен и изгодно, като това било
преди „ковида“ някъде като период; свид. А. си спомня тези обстоятелства, защото аз дала
на Жени пари на заем; А. и Ж. взели решение да закупят нова кола, тъй като старите
автомобили били доста стари и амортизирани; свид. А. дала пари на заем на Ж. в началото
на м. февруари 2020 г. в размер на 9000 лв., защото ответницата работела тогава като
управител на едно дружество, отделно се занимавала с интериорен дизайн и от там
получавала хонорар, а преди това работела в телевизията като служител; Ж. работела на
няколко места, за да издържа и оправя финансите на семейството, а А. се занимавал с
ресторант „Ботаника“, който нямал кой знай какви приходи, като по време на „ковид“
епидемията ресторантът тотално затворил, като нещата не били добре финансово.
Свидетелят А. изяснява още, че А. и Ж. се разделили 2021 г. официално, а фактически в края
на 2020 г. След раздялата им автомобилът останал при Ж., както и децата, като Ж.
продължила да плаща лизинговите вноски, кредита за жилището, в което живее с децата,
както и много други разходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Когато няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците,
е налице пасивна солидарност, чиято обща правна уредба се съдържа в чл. 121 - чл. 127 ЗЗД.
При пасивната солидарност, точното изпълнение на един от длъжниците освобождава не
само него, но и останалите съдлъжници. Ако един от солидарните длъжници удовлетвори
кредитора, той се суброгира в правата му и придобива регресни права срещу останалите
съдлъжници. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. първо ЗЗД, всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. Солидарните длъжници, обаче, отговорят един към друг не солидарно, а разделно
(освен при наличието на специални правила или уговорки). Разпоредбата на чл. 127, ал. 1
ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Същото
важи и за съпрузите, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 СК (чл. 25, ал. 2 от СК от 1985
отм.), която предвижда, че за задължения, поети за текущите нужди на семейството,
съпрузите отговарят солидарно.
В настоящия случай не е спорно, че ищецът и ответникът са солидарни длъжници по
сключения договор за финансов лизинг. Безспорно е, също така, че това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
На следващо място, безспорно е, а и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че процесният автомобил, за който е сключен договорът за
лизинг, е използван за задоволяване на нуждите на семейството. В съдебната практика е
прието, че под "семейни нужди" следва да се имат предвид както разходите за задоволяване
на ежедневните потребности на членовете на семейството, така и всички други разходи,
задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие
и взаимопомощ (така Решение № 167 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 8/2018 г., г. к., ІІІ Г. О. на
ВКС, Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС,
Решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 75
4
от 30.06.2020 г. по гр. д. № 3594/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.).
Настоящият съдебен състав споделя преобладаващата практика на Върховния
касационен съд, съгласно която, за да възникне вземане по чл. 127, ал. 2 СК платилият
солидарен длъжник следва да е заплатил на кредитора такава част от солидарното
задължение, която надхвърля припадащата му се част от общия дълг (в този смисъл Решение
№ 196 от 21.08.2015 г., постановено по гр. д. № 6068/2014 г., по описа на ВКС, ІV г.о.). Това
разрешение произтича от самото правилото на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, което изрично изисква,
че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник следва да е
изпълнил повече от своята част. Размерът на припадащата се част на всеки от
съдлъжниците, респ. размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му
се дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на дълга, но не какъвто
е бил той към момента на възникването му, а какъвто е към момента на погасяването – така
Решение № 827/15.12.2010 г. по гр. дело № 1328/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
211/23.07.2012 г. по гр. дело № 177/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 245/29.09.2012 г. по
гр. дело № 178/2012 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 196/21.08.2015 г. по гр. дело № 6068/2014
г. на ВКС, IV ГО, Решение № 279/26.11.2018 г. по гр. д. № 4694/2017 г. на ВКС, IV ГО и др.
Предвид изложеното, основният спорен въпрос, на който следва да бъде даден отговор
в настоящия процес е дали преведените по време на брака в периода от 28.08.2020 г. до
24.11.2020 г. от банковата сметка на ищеца в полза на лизингодателя парични суми са били
лични средства на А.Д. или са били общи на семейството. За установяване на това
обстоятелство по делото са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав приема за доказано възражението на ответника, че заплатените от ищеца
суми по договора за финансов лизинг са били общи семейни средства. В подкрепа на този
извод са както писмените доказателства, така и гласните. Така например от представените и
неоспорени от ищеца удостоверения изх. № 01 и № 02/18.01.2021 г., издадени на АЛ. Й. Д.,
в качеството му на самоосигуряващо се лице и управител на дружеството „Дино-55“ ЕООД,
се установява, същият не е имал получени доходи от дивиденти или доходи от положен труд
в дружеството през 2020 г. Същевременно, от представеното Удостоверение изх. №
11/24.01.2022 г., издадено от нотариус Р.Р, както и договор за покупко-продажба на МПС, се
установява, че на 01.10.2020 г. и 11.03.2021 г. Ж. Г. Д. и АЛ. Й. Д. продали на трето лице
притежаваните от тях леки автомобили „БМВ 320д“, с рег. № НОМЕР и „Мерцедес А 180
ЦДИ“, рег. № НОМЕР, съответно за сумата от 2300 лв. за първия автомобил и 2000 лв. за
втория. Установява се също така от представените договори за заем от 03.02.2020 г. и
08.12.2020 г., че Д.А.А., респ. „КИН КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството им на заемодатели
предоставили на Ж. Г. Д., като заемополучател, парични заеми в общ размер на 18 500 лв., а
от представените удостоверения от 14.06.2022 г., издадени от „ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС
КО“ ЕАД на Ж. Г. Д., в качеството й на управител, е видно, че същата е получила следните
нетни възнаграждения: за 2020 г. – 9 173,45 лв.; за 2021 г. – 11 461,43 лв. и за периода
м.01.2022 г. – м.05.2022 г. – 4 927,45 лв. На следващо място, от показанията на свидетеля Д.
А., които съдът кредитира като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, се установява, че ищецът и ответникът продали
притежаваните от по – рано автомобили „БМВ“ и „Мерцедес - А класа“, за да закупят нова -
„Нисан Кашкай“, като старите две коли ги предали на човек от автокъща, който им дал
веднага парите, а след това намерил клиенти и ги прехвърлили след време. Ето защо и
съобразно ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че заплатените от ищеца суми по договора
за финансов лизинг са били общи семейни средства. Обстоятелството, че сумите са били
преведени от банкова сметка на ищеца не променя извода, че средствата са били общи
семейни. В подкрепа на изложеното са и показанията на допуснатия на ищеца свидетел – Р.
М., който изяснява, че „А. с едната кола (аз й казвах баничарка) разкарваше доставките,
5
тъй като не работеше през 2020 г. заради „ковида“, в смисъл доставяше на място храна.“,
т.е. установява се, че процесният ресторант „Ботаника“ не е имал големи приходи, в който
смисъл са и показанията на свидетеля А.. От друга страна, установява се, че ответницата е
полагала труд на няколко места, за да издържа и финансира семейството, като след
фактическата раздяла с ищеца е продължила да плаща вноските по договора за финансов
лизинг, което се установява и от заключението на изслушаната и приета съдебно-счетоводна
експертиза. Също така предвид разпоредбите на чл. 36, ал. 1 вр. ал. 2 СК съдът приема, че за
погасяването на суми по договор за лизинг, сключен от двамата съпруги по време на брака
им, заплатени до датата на влизане в сила на бракоразводното решение, също е налице
законова презумпция за погасяване със семейни средства. Други доказателства в тази връзка
не са събрани, поради което съдът приема за установено по делото, че преведените по време
на брака в периода от 28.08.2020 г. до 24.11.2020 г. от банковата сметка на ищеца в полза на
лизингодателя парични суми са били семейни средства. Спецификата на семейните
отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, докато
съпрузите са в брак. Платеното тогава за погасяване на поети задължения за задоволяване на
нуждите на семейството им, независимо от титулярството по платежните документи, е с
общи средства и в изпълнение на задължението по чл. 17 СК, респективно в чл. 18 СК
(отм.), според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на
семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи. Затова съпругът, платил
през време на брака поетия за нуждите на семейството дълг с презумптивно семейни
средства, не може да иска половината им от другия съпруг. Ето защо предявеният иск следва
да бъде отхвърлен (в този смисъл е Определение № 533 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
148/2017 г., III г. о., ГК).
Отделно от гореизложеното, общият размер на платените от ищеца суми включващ 1/2
от платеното до 24.11.2020 г. възлиза в размер на 6 355,87 лева. Общият размер на
задълженията по договора за финансов лизинг възлиза в размер на 26 075,88 евро. При тези
изчисления платеното от ищеца не надхвърля 1/2 от дълга, изчислен към момента на
погасяването, тъй като платената от ищеца сума е по-малка от 1/2 от общия размер на дълга
(в този смисъл са Решение № 827/15.12.2010 г. по гр. д. № 1328/10 г. по описа на ВКС, IV г.
о., Решение № 196 от 21.08.2015 г., постановено по гр. д. № 6068/2014 г., по описа на ВКС,
ІV г.о., Решение № 266468 от 8.11.2021 г. на СГС по гр. д. № 12755/2020 г., Решение №
265186 от 3.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 8973/2020 г. и др.).
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи да репарира
направените от ответника разноски за производството в размер на 350 лв., представляващи
депозит за вещо лице за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение съдът
приема следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор
за правна защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето на претендираното
6
адвокатско възнаграждение, както и не е указан видът на плащане. Ето защо на ответника
не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Н.С.“ №
41, ет. 3, ап. 25, срещу Ж. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.С.“ № 60А, вх. „Б“,
ет. 2, ап. 12, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Ж. Г. Д. да заплати на
АЛ. Й. Д. сумата в размер на 6 358 лева, представляваща ½ от заплатена от ищеца със
собствени средства сума за вноски за периода 28.08.2020 г. - 24.11.2020 г. по Договор за
финансов лизинг № ***********/28.08.2020 г., сключен между „ОТП Лизинг“ ЕООД, в
качеството на лизингодател, Ж. Г. Д., като лизингополучател и АЛ. Й. Д., в качеството му на
съдлъжник.
ОСЪЖДА АЛ. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Н.С.“ № 41, ет. 3, ап. 25, да
заплати на Ж. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.С.“ № 60А, вх. „Б“, ет. 2, ап. 12,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лева, представляваща разноски за депозит за
вещо лице в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7