Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1341/2018
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от З.А. срещу Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна обективно кумулативно
съединени искове по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34, ал. 1 от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 190 лв.,
претендирана като неустойка за продължително прекъсване на електроснабдяването
по вина на дружеството в обект, находящ се в ********за периода от 22.01.2013г. до 19.02.2013г., след частично
оттегляне размера на заявената претенция по чл. 232 ГПК, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 309, 59 лв., претендирана като
обезщетение за забава съизмерима със законната лихва върху дължимата неустойка
за периода от 08.08.2015г. до 29.01.2018г.
В исковата молба ищецът З.А. твърди,
че е потребител на електроенергия, доставена до обект, находящ се в ********с
абонатен № **********.
На
06.07.2012г. ответното дружество е издало фактура № ********** в размер на 2 025,
67 лв., обективираща стойност на коригирана в посочения обект електроенергия за
периода от 02.12.2011г. до 11.05.2012г., извършена на осн. чл. 38, ал. 3, т. 1
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на Е.П.М.АД, със срок на плащане до 26.07.2012г.
Непосредствено
след получаване на писмо от 06.07.2012г. ищецът е депозирал възражение в
ответното дружество, с което е настоял фактурата да бъде сторнирана, поради
недължимост на сумата. Начислената сума за корекция не е заплатена от
потребителя нито на падежа, нито по – късно.
С влязло
в законна сила решение № 214/17.12.2014г., постановено по в.гр.д. № 303/2014г.
по описа на Окръжен съд – Силистра и решение по гр.д. № 1718/2013г. на РС –
Силистра, след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по
гр.д. № 1718/2013г. на РС – Силистра, е прието за установено по предявения от З.А.
срещу Е.П.П.АД иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че З.А. не дължи на
дружеството сумата от 2 025, 67 лв.,
представляваща
корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за
периода от 02.12.2011г. до 11.05.2012г. в обект, находящ се в ********по
издадена фактура № **********/06.07.2012г.
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД, в случай, че потребителите останат без електрическа
енергия по вина на дружеството повече от 24 часа след получаването от Е.П.П.АД на уведомление от потребителя, то заплаща обезщетение
в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена
електрическа енергия.
Въпреки
подаденото възражение и предявения отрицателен установителен иск
електрозахранването в обекта, собствен на ищеца, е преустановено за периода от
22.01.2013г. до 20.02.2013г. по вина на Е.П.П.АД, за което ответникът дължи
обезщетение по чл. 34, ал. 1 от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД в претендирания размер, поради което се настоява за
уважаване на осъдителната претенция.
С писмено изявление, получено на
31.07.2015г., ответникът е поканен в седемдневен срок да заплати доброволно
търсената сума, което задължение не е погасено и към настоящия момент, поради
което е дължимо и обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва от деня,
следващ изтичане на срока до 29.01.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е.П.П.АД оспорва предявените искове по основание.
Признава се, че в обекта на ищеца е
извършена проверка, след която издадена фактура № **********/06.07.2012г.,
обективираща стойност на корекция на сметка за минал период от време в размер
на 2 025, 67 лв.
След издаване на счетоводния документ ищецът
е подал жалба на 17.07.2012г. и в изпълнение на чл. 20, ал. 6 вр. чл. 15, т. 8
ОУ, задължението му по издадения счетоводен документ е “блокирано” до
18.08.2012г.
В
дадения допълнителен срок ищецът не е погасил чрез плащане съществуващото си
задължение, не е депозирал възражение, нито съдебно удостоверение, сочещо
образувано дело, поради което на 21.01.2013г. електрозахранването е прекъснато.
В деня,
в който Е.П.М.АД, е получил на препис от исковата молба по гр.д. № 194/2013г.
на РС – Силистра - 19.02.2013г., електрозахранването в обекта е възстановено.
Въз основа на изложеното се поддържа,
че действията на ответника са съобразени, както със Закона за енергетиката,
така и с Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“
АД, а прекъсването на електрозахранването в обекта на ищеца е резултат от
забава в плащането на дължимата сума по фактура № **********/06.07.2012г., на осн. чл. 20, ал. 1 ОУ,
Глава VII.
Развити са и доводи, че ответникът не
дължи заплащане на неустойка по чл. 34, ал. 1 ОУ, тъй като тази разпоредба
касае случаите на неизпълнение на задължения на дружеството, произтичащи от
Глава VII,
регламентираща реда и условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването
с електрическа енергия, какъвто не е настоящия случай, поради което предявените
искове по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, подлежат на отхвърляне.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че З.А. е
потребител на електроенергия за битови нужди по отношение на имот, находящ се в
гр. Силистра, бул.“Македония“ № 86, ет. 7, ап. 19, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ АД.
На 11.05.2012г. служители на Е.П.М.АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 0246922, монтиран в обект, находящ се в ********.
Въз основа на констативен протокол №
770 – 09 – Ел/02.07.2012г. на БИМ, Регионален отдел на Главна дирекция „МИУ” –
Варна, е издадено дебитно известие № 01500683384 на 06.07.2012г. за
заплащане на сумата от общо 2 338, 21 лв., от която 312, 54 лв. за времето
от 02.12.2011г. до 31.12.2011г. и 2 025,
67 лв., начислена електроенергия въз основа на корекция на сметка за попериода
от 01.01.2012г. до 11.05.2012г. с падеж 26.07.2012г.
/л. 18/.
Безспорно
е, че на падежа потребителят не е заплатил сумата по издаденото дебитно
известие.
По повод
депозирана от З.А. жалба в срока за погасяване на задължението с писмо от
19.07.2012г. служител на Е.П.М.АД е уведомил абоната, че сумата е дължима,
съобразно извършената проверка, а “задължението по посочената фактура блокирано
за прекъсване на електрозахранването до 18.08.2012г.” /л. 11/.
Потребителят
е отнесъл възраженията си по отношение на търсената сума пред Омбудсмана на
Република България изготвяйки и депозирайки на 17.09.2012г. жалба.
На 21.01.2013г. електрозахранването в
обекта на ищеца З.А.,***,
е прекъснато /л. 111/, поради незаплащане на задължението,
обективирано в дебитно
известие № 01500683384 / 06.07.2012г.
На
30.01.2013г. З.А. е депозирал в Районен съд – Силистра искова молба, по която е
образувано гр.д. № 194/2013г. по описа на СРС, с която е предявен отрицателен
установителен иск срещу Е.П.М.АД установяване в отношенията между страните
недължимостта на сумата от 2 025, 67 лв. по
издадена фактура № 01500683384 / 06.07.2012г.,
обективираща стойност на преизчислени количества
енергия за периода от 01.01.2012г. до 11.05.2012г. в обект, находящ се в ********
Поради допусната грешка в
деловодството на Районен съд - Силистра, препис от исковата молба, ведно с
приложенията са изпратени на Е.П.П.АД, вместо на посочения в исковата молба ответник Е.П.М.АД
и получени на 19.02.2013г., видно
от приобщеното към доказателствата по делото гр.д. № 194/2013г. на Районен съд
– Силистра.
В деня
на получаване на книжата – 19.02.2013г.
електрозахранването в обекта на ищеца е възстановено /л. 111/.
Поради
оттегляне на исковата молба производството по гр.д. № 194/2013г. на Районен съд
– Силистра е прекратено с влязло в сила определение, на осн. чл. 232 ГПК.
С
решение № 120/02.04.2014г. по гр.д. № 1718/2013г. по описа на Районен съд –
Силистра и решение № 214/17.12.2014г., постановено от Окръжен съд – Силистра по
в.гр.д. № 303/2014г., е прието за установено в отношенията между страните по искова молба от 10.10.2013г., че З.А.
не дължи на Е.П.П.АД сумата от 2 025, 67 лв., представляваща едностранно
извършена корекция на сметка за ел. енергия, насичлена по фактура № 01500683384 / 06.07.2012г., въз основа на констативен протокол
от 11.05.2012г. за периода от 02.01.2012г. до 11.05.2012г. в обект, находящ се
в гр. Силистра, бул.“Македония“ № 86, ет. 7.
Решението е влязло в законна сила в
деня на постановяване окончателния съдебен акт на въззивната
инстанция – 17.12.2014г.
С писмо, получено от Е.П.П.АД на 31.07.2015г.
/л. 40 и л. 45/ ответникът е поканен в седемдневен срок да заплати обезщетение
в размер на 1 630 лв. по „чл. 43 от ОУ за периода от 22.01.2013г. до
04.03.2013г., както и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди”.
Ищецът З.А. обосновава отговорността
на ответното дружество за заплащане на обезщетение с твърдения, че са налице
предпоставките на чл. 34, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /ОУ/.
Посочената разпоредба предвижда, че в
случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на Е.П.П.“ АД повече от 24 часа след получаването от Е.П.П.“ АД на уведомление на потребителя, Е.П.П.“ АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30
лева и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа
енергия.
Глава седма от ОУ регламентира
условията и реда за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа
енергия.
Така, в чл. 20, ал. 1 от ОУ е
предвидено, че Е.П.П.“ АД има право да поиска от „Е.С.”
АД с предишно наименование Е.П.М.АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електроенергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което
и да е свое задължение, произтичащо от ОУ или от подписаните допълнителни
споразумения, вкл. и при забава в
плащането на дължимите суми.
Не се допуска прекъсване на ел.
енергията в случай, че потребителят договори разсрочване на плащането по чл.
20, ал. 4, както и в случай на съдебно
оспорване основанието за прекъсване, в който случай Е.П.П.“
АД няма право да иска прекъсването й до решаване на спора – чл. 20, ал. 5 ОУ.
Предвидено е още в последната алинея
на същата разпоредба – чл. 20, ал. 6 ОУ, че при подадено писмено възражение
срещу сметката за консумирана ел. енергия се извършва проверка, в чиито срок „Е.П.П.“ АД няма право да прекъсва ел. захранването.
В решение № 9 от 20.02.2014г.,
постановено по гр.д. № 4605/2013г. на ВКС, III г.о. е разяснено, че предвидената в
чл. 34 ОУ неустойка, като се съди от основанието й – продължително
нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на „Е.П.П.“ АД, периода и размера на начисляването й – 30 лв. за
първите 24 часа и по 20 лв. след това за всеки 12 часа и по разпоредбата на чл.
35 ОУ, е за неизпълнение на задълженията на ответното дружество по Глава седма и чл. 122 ЗЕ, в сила до
17.07.2012г.
В
действащата до 17.07.2012г. разпоредба на чл. 123а ЗЕ, а след 17.07.2017г.
разпоредбата на чл. 123, ал. 6 ЗЕ изрично е предвидена възможността за
прекъсване на електрозахранването при неизпълнение на задължението на
потребителя за своевмременно заплащане на потребената ел. енергия. Прекъсването
е приложимо, наред с предвидените възможности за събиране на вземанията на
електроснаббдителното дружество по реда на чл. 410 ГПК и за разсрочване на
плащането по искане на потребителя / последноти е възможност, а не задължение
на ответника/.
Или,
случаите, при които ответното дружество дължи неустойка по чл. 34, ал. 1 ОУ са:
1./ допуснато прекъсване на електрозахранването в случай, че потребителят е погасил
в срок задълженията си; 2./ в случай, че захранването е прекъснато при
уговорено разсрочено плащане на дължима сума и извършено погасяване на
уговорена част от нея; 3./ при съдебно оспорване на основанието за прекъсване;
4./ при подадено писмено възражение срещу сметката в периода на проверката /
чл. 20, ал. 1 до ал. 6 от Глава седма от ОУ/.
В конкретния случай, електрозахранването
до обекта на ищеца е прекъснато, на осн. чл. 123, ал.
6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. и чл. 20, ал. 1 ОУ, поради съществуващи задължения
към ответното дружество в размер на 2 025, 67 лв., платимими в
срок до 26.07.2012г., които не са заплатени.
По повод
депозирана жалба ищецът е оспорил дълга по реда на чл. 20, ал. 6 ОУ, като в
срока на проверката електрозахранването не е прекъснато. Предупреден е, че то ще
бъде преустановено до 18.08.2012г., което не е сторено в посочения срок, а по –
късно, едва на 21.01.2012г.
Преди
прекъсване на електрозахранването З.А. не е оспорил дълга по съдебен ред,
съобразно чл. 20, ал. 5 ОУ, а захранването е възстановено ведната след
получаване на препис от исковата молба и приложенията – 19.02.2013г. по предявения отрицателен установителен иск срещу Е.П.М.АД,
които книжа са изпратени по грешка до ответник срещу когото исковата молба не е
насочена.
Дългът е
оспорен едва на 10.10.2013г., когато е предявен отрицателен установителен иск
срещу Е.П.П.и образувано гр.д. № 1718/2013г. по описа на Районен съд –
Силистра.
Или, въз
основа на изложеното, съдът приема, че електрозахранването в обекта на ищеца е
прекъснато при наличие на предпоставките на чл. 20, ал. 1 ОУ, поради
несъобразено с договора от страна на потребителя поведение, а предявеният
осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Неоснователнотта
на иска по чл. 92 ЗЗД има за последица отхвърляне и на акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за времето
от 08.08.2015г. до
29.01.2018г.
При този
изход на спора в полза на ответника Е.П.П.АД следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Г.А., ЕГН **********,*** срещу Е.П.П.АД,
ЕИК ********, гр. Варна искове за заплащане на сумата от 1 190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/, представляваща неустойка
за продължително прекъсване на електроснабдяването по вина на дружеството в
обект, находящ се в ********за периода от 22.01.2013г. до 19.02.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 309, 59 лв. /триста
и девет лева и петдесет и девет ст./, представляваща обезщетение за
забава съизмерима със законната лихва върху дължимата неустойка за периода от
08.08.2015г. до 29.01.2018г., на осн. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.Г.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П.АД,
ЕИК ********, гр. Варна сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: