Решение по дело №126/2016 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 03.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Д.А. и прокурор Спасова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 126 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от С.И.П. с ЕГН: ********** *** срещу Н.Б.П.  с ЕГН: ********** ***, с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Ищцата сочи, че е леля на ответницата Н.Б.П., за което прилага удостоверение за родствени връзки. Твърди, че ответницата по рождение страда от олигофрения, настанявана е и лекувана в различни специализирани медицински заведения. С решение на ТЕЛК за психични заболявания към ОДП гр. С. е освидетелствана с диагноза „олигофрения – имбецилност средна към тежка степен”, като й е определена първа група инвалидност с чужда помощ. Сочи, че поради тежкото си състояние ответницата не може да се грижи сама за ежедневните си нужди и да взема самостоятелни решения, чрез които да защитава своите права и интереси. Същата е неадекватна, не й се разбира какво говори, не може да чете и пише, както и да извършва действия, които са необходими за задоволяване на най-елементарни житейски нужди – хранене, обличане, почивка и др. По изложените съображения моли съда да я постави под пълно запрещение.

На ответницата Н.Б.П. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, която в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител адв. Х.Б. е депозирала писмен отговор. Счита иска за допустим. Моли да бъде разпитана лично ответницата по реда на чл. 337 ГПК. Не възразява по доказателствата и доказателствените искания.

В съдебно заседание ищцата и ответницата, чрез назначения й особен представител молят молбата да бъде уважена. Становището на представителя на С.о.п. е за уважаване на иска и поставяне на ответницата под пълно запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

От удостоверение за родствени връзки изх. № ГРС-09-00184/08.09.2015 г. на О. Е. П. се установява, че ищцата С.И.П. е леля на ответницата Н.Б.П.. Родителите на ответницата са починали.

От експертно решение № 0804 от 095/18.06.2003 г. на ТЕЛК се установява, че на ответницата е определена 91% инвалидност с чужда помощ, пожизнен срок на инвалидността, с водеща диагноза – друга уточнена олигофрения. В мотивите към решението е посочено, че освидетелстваната има изразена умерена олигофрения - лека имбецилност с намален контрол на влеченията и подтиците и силно ограничени възможности за социално вграждане, нуждае се от надзор и обслужване.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на Н.Б.П.. Същата е неконтактна, не може да говори, напълно неориентирана за време и място. На зададените въпроси не отговаря или издава звуци, които са неразбираеми.

Разпитаният свидетел И. С. П. дава показания, че ответницата не може да пише, не може да чете, не може да се грижи сама за своите задачи. Същата не е ориентирана за време и място, не може да говори, издава звуци и показва с жестове, когато има нужда от нещо. Свидетелят сочи, че ответницата има нужда от постоянни грижи и помощ в ежедневието, тъй като не може да се обслужва сама.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от лелята на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Тя е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

С оглед събраните гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че в конкретният случай поради наличието на заболяването си ответницата не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и сама да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.

Налице са както медицинския, така и социалния критерий, с оглед на което така предявеният иск с правно основание чл. 5 ЗЛС следва да бъде уважен. В настоящият случай, се касае за лице, което страда от тежко заболяване – „Друга уточнена олигофрения”, което му пречи му да се грижи за своите работи, да взема решения, да защитава морални и материални интереси. При тази пасивност в поведението, наред с установеното заболяване, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 5, ал.1 от ЗЛС за  поставянето на Н.Б.П. под пълно запрещение.

С оглед разпоредбата на чл. 338, ал. 3 от ГПК, след влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС  Н.Б.П.  с ЕГН: ********** ***.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при О. Е. П., обл. С.  за учредяване на настойничество.

                                     

 

   СЪДИЯ: