РЕШЕНИЕ
Номер 165 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 14.01
Година 2019
В публично заседание на 18.12.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 13064 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата 234, 11 лева - главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2016
г. до 30.04.2017 г.; сумата 25, 28 лева - обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 02.12.2016 г. до 22.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2018 г., до окончателното
й погасяване, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 3193/04.04.2018 г., издадена по ч.
гр. дело № 4799/2018 г. по описа на ПРС
- V бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Р.Т. ***,
чрез особения си представител адв. Н.К., оспорва иска
и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в
отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3193/04.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 4799/2018 г. по описа
на ПРС - V бр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 234, 11 лева - главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., по
партидата на ответника с клиентски № *** за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.***; сумата 25,
28 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 02.12.2016 г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда -
23.03.2018 г., до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер
на 25 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника
при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, през процесния период ответникът е бил собственик на имота, до
който е била доставяна неплатената топлинна енергия. Както се установява от
заключенията от 06.12.2018 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш. и от 13.12.2018 г. на
вещото лице по ССЕ К.И., действително през посочения в Заповедта период на
ответника е била доставяна топлинна енергия в имота му и общо за периода
ответникът дължи на ищеца 234, 11 лева с ДДС, а обезщетението за забава върху
тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 25, 28 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от
ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими),
поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от
спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително
и в заповедното производство, в размер общо на 600 лева – платени ДТ, депозити
за СТЕ и ССЕ и депозит за възнаграждение на особения представител на ответника,
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Т.Т., ЕГН **********, представляван от особения представител
адвокат ***,***, Площад „***“ № ***, ет.***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата
234, 11 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.; сумата 25, 28 лева -
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 02.12.2016 г. до 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.03.2018 г., до окончателното й погасяване, които
суми е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
3193/04.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело №
4799/2018 г. по описа на ПРС - V бр.
състав.
ОСЪЖДА Р.Т.Т., с посочените ЕГН, особен представител и служебен адрес,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и
адрес на управление, направените разноски за производството по делото –
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 4799/2018 г. по описа на ПРС – V бр. състав, В
РАЗМЕР НА 600 лева И 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в
сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – V бр. състав ч. гр. дело № 4799/2018 г.,
ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
НА особения представител на ответника – адвокат *** РКО за внесения от ищеца
депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 300 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.