РЕШЕНИЕ № 264
гр. Пловдив, 23.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VIII-ми гр. състав, в публично съдебно заседание на
десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Е.Д., като разгледа въззивно гражданско дело № 170/ 2016 г. по описа на ПОС, VIII-ми гр. състав, докладвано от съдията В. Дублекова, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Община ******, представлявана от *******, против
решение № 381/ 01.12.2015г., постановено по гр.дело № 984/ 2015 г. по описа на
Районен съд – Карлово, ІІІ гр. състав.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че прекратяването на трудовото правоотношение
поради съкращаване на щата е законосъобразно, тъй като макар и дължността „******“
в дейност „*******“ да продължава да съществува, при съпоставка на длъжностната
характеристика не се установява идентичност на основните им функции и параметри
на дейност, възложени са качествено нови компетентности, обем и съдържание на
правата и задълженията, като изменението на функциите е толкова съществено, че
е налице качествено нова дължност. Конкретни оплаквания за нарушение на
съдопроизводствените правила не са посочени. Твърди се още, че претенцията по
чл.225, ал.1 КТ е неоснователна не само поради неоснователността на иска за
признаване на уволнението за незаконно, но и на собствено основание, поради
недоказаност на факта, че служителят е останал без работа за процесния период. Иска
се решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени, ведно със следващите се от това законни последици.
Въззиваемата страна, Н.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***,
с отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна, като излага
подробни съображения за това, и моли обжалваното решение да бъде оставено в
сила. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери решението в обжалваната му част съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, констатира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в
жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът с исковата молба твърди, че трудовото му
правоотношение с ответника му е било прекратено, считано от 05.08.2015г. със
заповед № К-1145/ 31.07.2015г. на ****** поради съкращаване на щата, като до
уволнението е работил на длъжност „*******“ в дейност „*******“ с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на ****. Оспорва уволнението като
незаконосъобразно, тъй като не е налице решение на компетентния орган за
съкращаване на щата на общинската администрация, както и че не е проведен
подбор по чл.329 КТ, с оглед на обстоятелството, че на същата длъжност в
ответната община работят и други служители. Във връзка с изложеното се иска от
съда да отмени уволнението като незаконосъобразно, да го възстанови на
заеманата до уволнението длъжност и да присъди обезщетение в размер на 3120 лв.
за оставане без работа за период от шест месеца от уволнението.
Ответната община взима становище, че уволнението е
законосъобразно, тъй като макар и длъжността да продължава да съществува, е
налице значително изменение на функциите и възлагане на качествено нови
компетентности, обем и съдържание на правата и задълженията на длъжността, в
резултат на което е налице качествено нова длъжност. С оглед изложеното иска
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
За да уважи предявените искове, районният съд е приел,
че работодателят не е доказал законосъобразно да е упражнил правото си на уволнение,
тъй като при разпределена върху него тежест на доказване не е установил
фактите, обосноваващи законосъобразността на уволнението, както и е приел, че
ищецът е доказал факта на оставането си без работа за периода до приключване
съдебното дирене пред първата инстанция и конкретния размер на дължимото
обезщетение.
От събраните доказателства по делото, обсъдени отделно
и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира за установена следната
фактическа обстановка:
Страните по
делото не спорят, че същите са се намирали във валидно трудово правоотношение,
като ищецът е заемал длъжността „******“ в дейност „********“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на **** лв. Това обстоятелство се установява и от приложената по делото
копие от трудовата книжка на ищеца Серия В № 762453. Не се спори и че трудовото
правоотношение е било прекратено, със заповед № К-1145/ 31.07.2015г. на *****,
считано от датата на връчване на заповедта – 05.08.2015г.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, което се установява от
посоченото в процесната заповед като правно основание и мотиви.
За периода от 05.08.2015 г. до 17.11.2015 г. ищецът не
е започнал работа при нов работодател по ново трудово правоотношение. Това
обстоятелство се установява от представената трудова книжка на ищеца - копие и в оригинал за констатация в съдебно
заседание от 17.11.2015 г., от което е видно, че на стр. 11 от същата е
поставен правоъгълен печат за прослужено време в ***** за времето от
05.06.2013г. до 04.08.2015г. След това отбелязване на следващите страници няма
ново отразяване на ново трудово правоотношение.
В първоинстанционното производство е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице Р. М.,
изслушано и прието в съдебно заседание на 17.11.2015г., брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месец юли 2015 г. възлиза на **** лв., като дължимото
на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение за един ден, за
един месец и за шест месеца, изчислено на база полученото от ищеца БТВ за месец
юли 2015 г., е в размер съответно на ****. Настоящият състав намира
заключението на вещото лице за компетентно и обективно изготвено, в отговор на
поставената задача, същото е неоспорено от страните, поради което го кредитира
изцяло.
При така установеното от фактическа страна и при
анализа на събраните по делото доказателства се обуславят следните изводи:
За да бъде уважен главният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът следва да се констатира незаконосъобразност на
издадената заповед за уволнение на формално или материалноправно основание или
незаконосъобразност на уволнението. В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението.
За да бъде уволнението поради съкращаване на щата по
смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ законно, е необходимо да е налице реално
съкращаване на щата, промените в щатното разписание да са извършени от органа,
който има правомощието за това и да са налице към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение.
"Щатът" това е списъкът на общия брой наети
работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията
на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаване в щата, следователно има,
както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна
на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във
втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по
съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови,
така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са
запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на
съкратената длъжност, тъй като са възложени и качествено нови функции. Когато
съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали са
запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността,
които я характеризират.
При носена от ответника **** тежест на доказване да
установи реалното съкращаване на щата, същият не доказа при условията на пълно
и главно доказване тези факти. От негова страна по делото не бяха ангажирани
каквито и да е било доказателства в тази насока. Така например не беше
представено новото и старото щатно разписание, от които да могат да се направят
евентуални изводи за промяна на същото. В становището си ответната община
твърди, че длъжността продължава да съществува, но същата е видоизменена и се
касае за качествено нова длъжност, тъй като са изменени съществено основните
функции и параметри на дейност, възложени са нови компетентности. Но това
твърдение на ответника остана напълно недоказано, тъй като от негова страна не
бяха представени съответно старата и новата утвърдена длъжностна характеристика
за процесната длъжност, за да може да бъде извършена съпоставка между тях с
оглед установяване дали в действителност е налице създаване на качествено нова
длъжност, при запазена обща численост на щата, при което би била налице
хипотезата на съкращаване на съществуващата досега длъжност.
На отделно основание, законността на уволнение е
оспорено от ищеца и поради непроведен от ответника подбор по чл.329 КТ.
Ответникът не ангажира доказателства за установяване на противното и съответно
не доказа, че е провел такъв.
По изложените съображения настоящия състав намира, че
искът за признаване на уволнението за незаконно се явява основателен и следва
да бъде уважен. Като е достигнал до идентични правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт и в тази му част
същият следва да бъде потвърден.
Поради основателността на главния иск за отмяна на
уволнението се явява основателна и акцесорната претенция с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата от преди уволнението
длъжност „*****“ в дейност „******“, с оглед на което решението на РС – Карлово
се явява правилно в тази му част и подлежи на потвърждаване.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ следва да бъде установено, че ищецът е останал без
работа поради незаконното уволнение за определен период от време, но не повече
от шест месеца, в рамките на което му се дължи обезщетение за периода, в който
същият е бил без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение.
Видно от представената по делото трудова книжка на
ищеца, същият няма вписвания на последващи уволнението трудови договори, с
оглед на което настоящият състав приема за установено, че за периода 05.08.2015
г. – 17.11.2015 г. /дата на приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство / ищецът е останал без работа вследствие на
признатото за незаконно уволнение, поради което за този период му се дължи
обезщетение.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
трудовата книжка не е достатъчно доказателство досежно факта, че за процесния
период ищецът е бил безработен. Трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за отразените в него обстоятелства. Чрез установяване липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца може
да бъде доказан фактът, че същият е бил безработен. В този смисъл са мотивите
на ТР № 6 от 15.07.2014г., по т.д. № 6/2013 на ОСГК на ВКС.
За периода след 17.11.2015 г. до претендирания пълен
размер за период от шест месеца, към датата на приключване на съдебното дирене
в първата инстанция, претенцията на ищеца се явява неоснователна, тъй като
представлява обезщетение за бъдещ период. Претенцията е доказана по основание
до дата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанстия, до който
момент е установено че служителят не е започнал нова работа при друг
работодател. С оглед на изложеното периодът, за който следва да се присъди
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, е 05.08.2015 г.
– 17.11.2015 г. в размер на съответното възнаграждение за три месеца и 9 дни.
Размерът на обезщетението се формира от размера на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния цял отработен месец. В
конкретния случай месецът, който следва да се вземе за база на изчисляване на
обезщетението е месец юли 2015 г., тъй като той е месецът, предхождащ този на
уволнението. Съгласно заключението на ССчЕ, което е неоспорено от страните, размерът
на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за един ден възлиза на сумата от 23,28 лв.,
а за един месец – на сумата от 535, 42 лв., от което следва, че дължимото
обезщетение на ищеца за периода 05.08.2015 г. – 17.11.2015 г. включително,
равняващо се на три месеца и девет дни, възлиза на сумата от 1815,78 лв.
С оглед на изложените съображения иска за присъждане
на обезщетение при незаконно уволнение следва се уважи за периода 05.08.2015 г.
– 17.11.2015 г. включително за сумата от 1815,78 лв., като в тази част
решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно, а за периода
18.11.2015 г. – 01.12.2015 г., за разликата над сумата от 1815, 78 лв. до уважения
размер от 2015,30 лв. следва да бъде отмено и искът да бъде отхвърлен в тази му
част ведно с всички законни последици от това.
В частта за разноските.
С оглед изходът от правния спор първоинстанционното
решение следва да бъде коригирано в частта за разноските, досежно иска по
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, който се явява частично основателен за
сумата от 1815,78 лв., спрямо която сума следва да бъдат присъдени разноски по
съразмерност. Така дължимата държавна такса от ответника за този иск е в размер
на 72,63 лв. /а общо по трите иска в размер на 192,63лв./, а присъдените в
негова тежест разноски за съдебно-счетоводна експертиза по съразмерност
възлизат на 30 лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
съразмерност за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 329,32
лв. /доколкото не е уговорено друго съдът приема, че сумата от 380 лв. е с
оглед осъществяване на процесуално представителство пред КРС и по трите иска,
при което следва изводът, че за всеки иск възлиза на 126,66 лв., при което и
доколкото само третият иск е уважен частично, то само в тази част следва
присъждане на съразмерни разноски/.
Пред настоящата инстанция претенция за присъждане на
разноски е предявена само от въззиваемата страна, като са представени
доказателства за тяхната направа в размер на 180 лв. за адвокатско
възнаграждение. Доколкото не е
уговорено друго съдът приема, че сумата от 180 лв. е с оглед осъществяване на
процесуално представителство и по трите иска, при което следва изводът, че за
всеки иск възлиза на 60 лв. При така изложеното и доколкото въззивната жалба се
явява частично основателна само по отношение на третия иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр. 225, ал.1 КТ, то само по отношение на тази част следва
присъждане на съразмерни разноски, при което на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция по съразмерност в размер общо на
174 лв.
От страна на жалбоподателя не е предявена претенция за
разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 381/ 01.12.2015г., постановено по гр.дело № 984/ 2015 г. по
описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр., в частта, с която ответникът ******е
осъден, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ да заплати на ищеца Н.И.Й.
с ЕГН ********** *** обезщетение за времето, през което е останал без работа,
за разликата над 1815,78 лв. до уважения размер от 2015,30 лв., за периода
18.11.2015 г. – 01.12.2015 г., както и в частта, с която ОБЩИНА*****, е осъдена
да заплати на ищеца Н.И.Й. с ЕГН ********** *** разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за сумата над 329,32 лв., а също така и в частта, с
която ОБЩИНА ***** е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната властта
власт, по сметка на РС – гр. Карлово, държавни такси за сумата над 192,63 лв. и
разноски за възнаграждение за вещо лице за сумата над 30 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Й. с ЕГН ********** *** против ОБЩИНА ******, иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ в частта му за разликата
над 1815,78 лв. до уважения от първата инстанция размер от 2015,30 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконно уволнение за периода 18.11.2015 г. – 01.12.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 381/ 01.12.2015г., постановено по гр.дело № 984/ 2015 г. по
описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр. състав в останалата му част.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****** да заплати на Н.И.Й. с ЕГН ********** *** разноски в размер
на 174 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок считано от 24.02.2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.