Решение по КНАХД №2016/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Началник ОО на "АА" Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 883/16.07.2025 година, постановено по НАХД № 1117/2025, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление НП № 23-0003042 от 02.07.2024г. на Началника на ОО „АА“ – гр. Варна, с което за нарушение на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС на „П2 Транс“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основания по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди на първо място, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като обжалваното НП е било влязло в законна сила на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. На следващо място оспорва изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди, че поправката на датата на извършване на нарушението, сторена от актосъставителя, представлява отстраняване на допусната техническа грешка. Моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да потвърди атакуваното наказателно постановление. Претендира разноските по делото, пред двете инстанции.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозиран отговор срещу касационната жалба, оспорва същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство.

Установено е, че на 02.03.2024/05.03.2024г. в гр. Варна, [улица] административната сграда на ОО "АА" Варна, дружеството превозвач „П2 Транс“ ЕООД, притежаващо лиценз на общността № 25269 за международен автомобилен превоз на товари не е отчело в законоустановения срок 01.03.2024г. получено разрешително с № 202193/2023 за територията на Грузия, валидно до 31.01.2024г., като цитираното разрешително, заедно с резервация за разрешителни № 43LH9S6W били предоставени със заявление на 24.04.2024г. от управителя на дружеството, като същият пожелал споразумение с АНО, като посочил, че причината за пропуска било обстоятелството, че това бил първи курс за дружеството извън територията на ЕС. Въз основа на така установеното в АУАН било издадено и оспорваното наказателно постановление, предмет на разглеждане в производството, което възприело фактическите и правни констатации, направени с акта, като било прието, че дружеството е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, поради което на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Въззивния съд също така установил, че видно от представения с жалбата екземпляр (копие) от издадения АУАН връчен на представител на дружеството на 24.04.2024г. нарушението е било прието за извършено на 05.03.2024г. Видно от наличния по делото оригинален екземпляр на АУАН в същия е налична мастилена поправка на датата на извършване на нарушението, като е посочена дата 02.03.2024 г.

За да отмени атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, на първо място, че е сезиран с допустима жалба. На следващо място е изложил мотиви за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила - едностранна промяна на датата на извършване на нарушението от страна на актосъставителя, което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно допустимостта на жалбата и на допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на производството. Подробно и мотивирано е отговорил на всички възражения наведени от страните по време на въззивното производство. Изложени са логични и законосъобразни мотиви относно решението на съда, защо приема издаденото НП за незаконосъобразно. Доводите на въззивния съд се споделят изцяло от настоящия състав и поради тази причина, съдът не намира за необходимо да преповтаря.

Настоящият състав, не споделя възражението на касатора, че жалбата на дружеството е била недопустима, поради просрочие, респективно защото НП е било влязло в сила.

Вярно е, че по делото са приложени 2 бр. известия за доставяне, които са върнати от пощенската служба с отбелязване "непотърсено", но никъде в тези известия не е посочено съдържанието на пратката. И в двете е посочено, че са изготвени от служител с имена М. А. Ц. и № 52-00-10-3338#3/18.09.2024 г. и № 52-00-10-3338#2/14.08.2024 г. Тези номера нямат нищо общо, нито с АУАН нито с НП. Поради тази причина, съдът не възприема твърдението на АНО, че НП е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Не се възприема и следващото възражение на касатора, че едностранната промяна на датата на извършване на нарушението в екземпляра, който е приложен към преписката и която се различава от датата посочена в отрязъка, който е връчен на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение. Напротив. Подобна промяна, не само, че води до нарушаване правата на нарушителя, но и до опорочаване на производствените правила за ангажиране на отговорността му. Не е вярно, че релевантни са само фактите описани в НП, както твърди АНО в касационната си жалба, и че с НП се повдига обвинението срещу нарушителя.

Производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите, разписано в ЗАНН е триинстанционно. Тоест обвинението се повдига със съставянето на АУАН. Първата инстанция, за проверка на фактите и евентуалните възражения е АНО. Той ги проверява и преценява дали да издаде НП или не. Втората или така наречената въззивна инстанция е районният съд, а административният съд е третата инстанция. Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от фактическия състав на деянието. Посочването на различни дати в акта, с който се повдига обвинението /АУАН/ и в правораздавателният акт /НП/ винаги е съществено процесуално нарушение. "Поправката" на датата в един от екземплярите на АУАН, без знанието на нарушителя не би могло и не следва да се толерира.

Не на последно място, видно от доказателствата по делото, след връчване на АУАН, нарушителя е направил предложение за споразумение, като никъде в преписката или в НП, това е споменато, да не говорим за становище на АНО относно предложението за споразумение.

В тази връзка настоящия състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания – необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение.

Съобразно изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди ОО"АА" Варна да заплати на ответника сумата от 495 лв., за процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно представен договор за правна защита от 22.08.2025 г. За останалата посочена в списъка по чл.80 от ГПК сума от 495 лв., по договор от 31.01.2025 г., съдът намира, че не се следва на страната, тъй като същата й е присъдена в рамките на въззивното производство.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 883/16.07.2025 година, постановено по НАХД № 1117/2025, година по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА ОО"АА" Варна да заплати на „П2 Транс“ ЕООД, [ЕИК] сумата от 495 /четиристотин деветдесет и пет лева/лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.