РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110214473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЗАД ДДЖЗ” АД, против Наказателно постановление № Р 10-
172/20.09.2023г., издадено от зам.председател на *** /***/, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1000/ хиляда/
лева, за нарушение на чл.126, ал.3 от КЗ, вр.пар. 9, ал.1,т.5 от ПЗР на КЗ, вр.чл.312, пар.1,
б.“в“ от Делегиран регламент /ЕС/2015/35.
В жалбата се претендира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си същият излага твърдения, че АУАН не е
съставен от оправомощено за това лице, отделно от това не е била установено по несъмнен
начин факта на извършване на твърдяно нарушение. Алтернативно се излагат твърдения за
маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, изпраща процесуален представител-
адв.Л./с пълномощно по делото/. Моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, като в условията на алтернативност моли да се приложи разпоредбата
на чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна- *** се представлява от юрк. Любенова, която моли да потвърждаване
на наказателното постановление. Намира, че нарушение е безспорно доказано от събран
доказателствен материал, като не е налице основание за приложение на разпоредбата на
1
чл.28 ЗАНН. Същата представя писмени бележки, с които същата приема за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата му.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С писмо № РГ-10-79-27/04.05.2023г.на застрахователя е разпоредено да представи в срок до
15.05.2023г. заверени годишни справки, доклади и приложения за финансовата 2022г.С
писмо от 15.05.2023 е предоставил на *** заверени годишни справки за 2022г.
Всички тези входирани документи били установени от служители на ***. За допуснатото
нарушение на дружество „ЗАД ДДЖЗ” АД бил съставен АУАН №Р-06-166/22.06.2023г.
Жалбоподател не се е възползвал от възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да изготви
възражения.
Въз основа на съставеният АУАН е било издадено и атакуваното НП № Р 10-
172/20.09.2023г., връчено по надлежен ред на жалбоподател.
Горната фактическа обстановка се доказва въз основа на събран доказателствен материал:
гласни-показанията на разпитан в съдебното заседание свидетел П., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на разпитан свидетел като логични, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Показанията на свидетеля не се оборват от
останал събран по делото доказателствен материал.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице, поради което е допустима, но по същество жалбата е неоснователна.
Приложената Заповед № 3-141/31.05.2023г. на заместник-председателя на ***, ръководещ
управление "Застрахователен надзор" удостоверява компетентността на актосъставителя
свидетелката П., съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ. Така приложеното писмено
доказателство оборва застъпените твърдения в жалбата, касаещи липса на компетентност на
актосъсътавител.
Актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя на и в двугодишния срок
от извършване на нарушението на 11.04.2023 г., поради което са спазени сроковете на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок от
съставяне на акта съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
На основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 126, ал. 3 от КЗ, във връзка с § 9, ал.
1, т. 5 от ПРЗ на КЗ, застрахователите са длъжни да представят за целите на финансовия
надзор в *** заверени от одитори годишни справки, доклади и приложения относно
финансовата 2022г., не по-късно от 14 седмици след края на финансовата 2022 г. (съгласно
чл. 312, § 1 б. "в" от Делегиран Регламент ЕС 2015/35 на Комисията). Годишните справки,
2
доклади и приложения относно финансовата 2020 г. следва да бъдат представени в *** в
срок до 11.04.2023 г.
В настоящето производствно се оспорва непредставянето в срок на заверените от одитор
справки на жалбоподател по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3. Последните са били предоставени в *** на
дати 15.05.2023г, по-късно от 14 седмици след края на финансовата 2022 г., което определя,
че жалбоподател е извършило нарушение на чл. 126, ал. 3 от КЗ, във връзка с чл. 101, ал. 1
от КЗ, във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с § 9, ал. 1, т. 5 от ПЗР на КЗ.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на дружеството
жалбоподател, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на
извършеното нарушение, без да се изследва кое е административнонаказателно отговорното
лице и има ли вина то за извършването на деянието.
Съдът намира, че АНО ясно в обжалваното наказателно постановление е посочил както
нарушената правна норма, така и санкционната такава, а именно чл. 644, ал. 1 от КЗ.
Според разпоредбата на чл. 644, ал. 1 от КЗ "на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му
или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместникпредседателя й, се налага: глоба от 500 до 3000 лв. – за физическо лице;
имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. В
тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че правилно административно
наказващият орган е индивидуализирал административното наказание в относително
определените със санкционната норма предели, а с оглед съвпадането му с предвидения
минимум обсъждането на въпроса за прекомерността му е юридически безпредметно.
Съдът намира, че липсват основания нарушението да се квалифицира като маловажно, след
като със същото се засягат основни правомощия на *** за осъществяване на надзор над
застрахователите и презастрахователите, който е осъществим само посредством
регламентирания обмен на информация в посочените срокове. Представянето на
незаверените справки след законоустановения срок, не отговаря на изискването на
нормативната уредба като съдържание и срок на представянето им, поради което не може да
се цени от съда като обстоятелство, намаляващо тежестта на нарушението. С оглед на
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното от представителите на двете страни искане за
присъждане на разноски, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния
представител на *** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган. По делото като представител на *** в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В
3
случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено едно
съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р 10-172/20.09.2023г., издадено от
зам.председател на *** /***/, с което на „ЗАД ДДЖЗ” АД е наложено административно
наказание: имуществена санкция в размер на 1000/ хиляда/ лева, за нарушение на чл.126,
ал.3 от КЗ, вр.пар. 9, ал.1,т.5 от ПЗР на КЗ, вр.чл.312, пар.1, б.“в“ от Делегиран регламент
/ЕС/2015/35.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ЗАД ДДЖЗ” АД, да ЗАПЛАТИ на *** сумата от 100. 00 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4