Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 333 / 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2768 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът
И. Иванов Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, е
предявил иск против ОД на МВР Бургас, за заплащане на обезщетение в размер на 3 000
лв. за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразен
административен акт – заповед № 434зз-58/02.03.2018г. на началник сектор
„Криминална полиция“ при Второ районно управление на МВР Бургас за задържане за
срок от 24 часа, издадена на основание чл.72 от ЗМВР.
В
исковата молба се твърди, че в срока на задържането му необосновано са били
забавяни необходимите процесуално следствени действия, не е бил уведомен
посочения от ищеца защитник, а съпругата му се е свързала с него едва два часа
след пристигането си във Второ РПУ. Сочи, че въпреки незабавната отмяна на
заповедта за задържане от съда – решението на Административен съд Бургас било
обявено в 19:52 часа на 02.03.2018г.(л.25), обжалването на постановеното
съдебно решение пред ВАС е послужило като формално основание за продължаване
изпълнението на отменената заповед и е бил задържан за целия срок от 24 часа и
освободен в 08:35 часа на следващия ден (03.03.2018г.). Твърди, че задържането
и престоя му в ареста за 24 часа, охраняван от негови бивши колеги (бивш
служител на МВР, работил от 20.02.1996г. до 21.05.2014г.), за него е било
крайно унизително и уронващо престижа му преживяване. Твърди още, че освен това
неоправдано и унизително отношение към личността му, което е нарушило чувството
му за лично достойнство, му е било приписано и несъществуващо нарушение на
обществения ред, което му е причинило допълнително психическо напрежение и е
накърнило доброто му име и репутация в
обществото. Посочва, че освен накърнено лично достойнство, е бил накърнен и
авторитета му сред близки и познати, както и обществената му репутация,
изграждана с години работа и професионални успехи.
Посочва,
че задържането му в период на отпуск се е отразило крайно негативно на общата
кондиция на детето му, което страда от разстройство на експресивната реч,
придружена с нарушение на активността и вниманието, поради което престоят му в
ареста е бил допълнително утежнен от тревогата му за детето.
С
исковата молба се претендира и законната лихва върху цената на иска, считано от
06.06.2019г. до окончателното й плащане, както и направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание ищецът лично и с представител по пълномощие адв. Н. поддържа
исковата претенция, ангажира доказателства и иска съда да осъди ответника да му
плати претендираното обезщетение.
Ответникът
ОД на МВР Бургас, чрез представител по пълномощие оспорва иска, счита го за
неоснователен и иска съдът да го остави без уважение.
Представителят
на прокуратурата счита, че предявеният иск е основателен.
ПО
ФАКТИТЕ:
Със
заповед рег. №434зз-58/02.03.2018г. издадена от началник сектор „Криминална
полиция“ при Второ РУ - Бургас ищецът е бил задържан за срок от 24 часа затова,
че на 02.03.2018г. в гр.Бургас около 08.55 часа пред ОДЗ „Брезичка“, оказал
съпротива срещу органа на властта изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред, като по случая е образувано ДП 434ЗМ-955/2017г. Според
заповедта за задържане, както и според подписана декларация по чл.30, ал.3 от
Закона за правната помощ и протокол за личен обиск ищецът е бил задържан на
02.03.2018г., около 8.55 часа. В посочената декларация ищецът е заявил, че е
запознат с правото си на адвокатска защита и желае такава, но не желае да
ползва защита по реда на ЗЗП, тъй като разполага със средства да заплати адвокатско
възнаграждение.
Заповедта
за задържане е отменена с решение №393/02.03.2018г. по адм.д.№595/2018г. по
описа на АСБ, което е оставено в сила с решение №8496/06.06.2019г. по
адм.д.№5076/2018г. на ВАС. По делото е приложено адм.д.№595/2018г., към което се
намира и адм.д.№5076/2018г. на ВАС.
В
настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К.К.К. и Г.К.К..
Първият
свидетел живее на семейни начала с ищеца, с който имат едно дете. Свидетелката
сочи, че в деня на задържането двамата с ищеца са отишли да оставят детето си
на детска градина. Ищецът ги изпратил до входната врата, а свидетелката с
детето влязла в градината. Малко по-късно му звъннала да й донесе пари да плати
таксата за детската градина, но той е отговорил, че не може, тъй като чака да
го арестуват. Тогава свидетелката излязла от градината и изчакала патрулката заедно
с ищеца. Заяви, че всеки ден вземат детето на обяд от градината, тъй като то не
се храни добре и не е уместно да остава по-дълго време. Този ден трябвало
заедно с баща му да отидат да го вземат, тъй като ищецът пътува (с оглед
настоящата си работа) и когато си е у дома винаги ходят заедно да вземат детето
от градина, но заради ареста тя сама е отишла и детето е търсило баща си и не е
искало да тръгва с нея. Свидетелката твърди, че задържането се е отразило много
зле на ищеца, много тежко го е преживял, не се е хранил, не е спал качествено,
не е бил енергичен и не се е усмихвал. Обяснява, че почти не са излизали от в
къщи след случката, тъй като ищецът се чувствал опозорен и не бил в кондиция,
от което не е могъл да има пълноценен контакт с детето си, въпреки силната
връзка помежду им. Свидетелката сочи, че около месец някъде ищеца е бил в това
състояние, така е тръгнал и на работа. Посочва, че през месец юли се е върнал
отново, за рождения ден на детето и като си е дошъл пак е имало инцидент. Бил е
обявен за международно издирване по повод същия инцидент, въпреки, че е
предупредил, че е международен шофьор и няма да го има известно време. При
пристигане на летището му била връчена призовка за връчване на акт за дребно
хулиганство за същия случай и това се е случило пред колегите му.
Вторият
свидетел Георги К. посочи, че познава ищеца от двадесет години, били са колеги
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас и сега са в приятелски
отношения. Твърди, че след задържането на ищеца са започнали подигравки и
насмешки зад гърба му. Бившите му колеги са звънели на ищеца и са го питали
какво толкова е направил, че са го задържали. Заявява, че тази тема на разговор
е продължила близо половин година, постоянно някой е звънял от любопитство.
Носели са се слухове, че е хулиган, тъй като се е чуло, че е извършил
хулигански действия. След случилото се свидетелят описва ищеца като притеснен,
свит, неконтактен и посрамен, като това е продължило горе долу докато е заминал
за работа. Обяснява, че като се е върнал пак състоянието му се е влошило, тъй
като са го задържали на летището в София пред колегите му.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК – ОД МВР Бургас, поради което е процесуално допустим.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В
конкретният случай е налице отменена по съдебен ред заповед, издадена на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е заповядано задържането за срок до
24 часа на ищеца Илиан Д.Ч.. Отмяната е настъпила с влязло в сила съдебно
решение, поради което е налице една от предпоставките, визирани в чл.204, ал.1
от АПК – наличие на административен акт отменен по съответния ред като
незаконосъобразен.
За
да бъде уважена исковата претенция ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди и, че те пряко произтичат от административният акт, отменен
по надлежен съдебен ред.
Непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние, противоправност на деянието и
вреда, причинна връзка между деянието и вредата. В случая деянието и неговата
противоправност се изразяват в отмяната на посочения по-горе административен
акт. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина не се изследва.
Ищецът
претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност, нервност и безпокойство за относително дълъг период от време – до
окончателната отмяна на заповедта, съпроводени със значителна по интензитета си
тревога за състоянието на малолетното му дете и отражението, което задържането
му би могло – и в действителност е предизвикало у детето, изразило се в трайно
влошаване на емоционалното му състояние, за период от повече от месец и
половина, констатирано от психолога, който посещава, и значителен регрес в
лечението му – обстоятелства, които са причинили притеснение и напрежение,
както за детето, така и за ищеца, и негативни преживявания и унижение, които са
били причинени лично на ищеца, от това, че той като бивш дългогодишен служител
на МВР е бил задържан.
По
делото са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява, че
ищецът е преживял претендираните вреди. От показанията на свидетелката К. се
установи, че задържането на ищеца е имало емоционални последствия, както по
отношение на детето му, което страда от разстройство на експресивната реч,
придружена с нарушение на активността и вниманието, така и по отношение на
ищеца, който около месец е променил обичайното си поведение, защото е бил
сломен от преживяното – не се е хранил, не е имал пълноценен сън, бил е без
настроените, не е имал пълноценни контакти с детето си. Показанията сочат, че
ищецът е страдал както за детето си, съзнавайки, че задържането му е повлияло
на психическото развитие на детето, което е с диагноза МКБ F 80.1, така и поради факта,
че като бивш служител на МВР се чувствал опозорен. Вярно е, че свидетелката е
фактическата съпруга на ищеца и нейните показания следва да се прецизират през
призмата на това обективно обстоятелство, но същевременно влошеното емоционално
състояние, в което е изпаднал ищеца, може да бъде удостоверено най-вече от
много близки хора, които често са близки роднини или съпруга, т.е. все лица,
чиито показания могат да бъдат възприети като обусловени от близката връзка с
ищеца. След като ищецът живее в самостоятелно жилище със свидетелката и към
настоящия момент с детето им, жилището не се обитава от други лица, които да
съжителстват в общо домакинство с ищеца, то именно неговата фактическа съпруга
е човекът, който най-добре и непосредствено би възприел промяната в
емоционалното състояние на ищеца, ако такава обективно съществува и съответно
може да свидетелства за тези факти.
Обстоятелствата,
за които свидетелства фактическата съпруга на ищеца, съществуващи изцяло и само
в неговата психика, следва да бъдат съпоставени с емоционалните и морални
преживявания, които всяко лице - родител с необременена ценностна система би
преживяло, ако е поставено при същите условия – да бъде задържан при положение,
че не е извършил престъпно деяние и това да се окаже фактор водещ до регресия
на лечението на детето му с диагноза свързана с разстройство на психологичното
развитие (F80-F89 Разстройства
в психологичното развитие). При тази съпоставка
съдът счита, че следва да се направи извод, че ищецът действително е преживял
емоционална травма, за която твърди, изразяваща се в обида, неприятни
емоционални преживявания от злепоставянето му пред бившите и настоящите му
колеги и пред детето му.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял и неприятни емоционални
преживявания и от обстоятелството, че задържането му се е отразило негативно на
общата кондиция на детето му, за което ангажира доказателства – становище от Р.
Д. – психолог, логопед (л.46).
За
негативните емоции на ищеца настъпили от задържането свидетелства и свидетеля К.,
бивш колега на ищеца, с който са в приятелски отношения. От показанията му се
установява, че ищеца е бил подложен на подигравки и насмешки от бившите му
колеги, които са звънели по телефона да го разпитват за какво е задържан и
какво толкова е направил, което е довело до срам и притеснение.
Разгледан
в съвкупност искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна
точка на неговия размер.
Доколкото
в чл.4 от ЗОДОВ не са установени критериите за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, а съгласно §1 от ДР на ЗОДОВ за
неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите
закони, приложение в случая намира разпоредбата на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите. Според същата разпоредба обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с
преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително
доказания интензитет на негативните емоции.
В
конкретният случай, предвид сферата, в която се простира действието на
заповедите чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР; претърпяното увреждане - обида, стрес,
срам и гняв от задържането му, чувство на опозореност вследствие отношението на
бившите му колеги от МВР обусловено от задържането; негативното отражение на
това върху детето му, което е довело до допълнителен стрес за него; недългият
период от време, през който е продължило обективно понасянето на вредите – 1-2
месеца според показанията на свидетелите К.К. и Г.К., съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 2 500 лева. В останалата
част до 3 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Частичната
основателност на главния иск води до такава и по отношение на акцесорния. По
делото лихва е претендирана от влизане в сила на решението, с което е отменена
заповедта за задържане до окончателното й изплащане. Твърдение в такъв смисъл
се съдържа в ИМ (л.6). Съдебното присъждане следва да се ограничи в рамките на
поисканото от ищеца. По тази причина размера на присъдената лихва по делото се
определя от периода претендиран от ищеца – 06.06.2019г., когато е постановено
решение №8496/06.06.2019г. по адм.д.№5076/2018г. на ВАС до окончателното
плащане.
Разноски
следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива
са претендирани с исковата молба и се дължат от ответника в размер на 10 лв. –
платена държавна такса.
По
изложените съображения, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на И. Иванов Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, обезщетение в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди причинени вследствие
заповед за задържане рег. №434зз-58/02.03.2018г. издадена от началник сектор
„Криминална полиция“ при Второ РУ гр.Бургас, която по надлежен съдебен ред е
обявена за незаконосъобразна, представляващи обида, стрес, срам и гняв от
задържането му, чувство на опозореност вследствие отношението на бившите му
колеги от МВР обусловено от задържането; негативното отражение на това върху
детето му, което е довело до допълнителен стрес за ищеца, както и законната
лихва върху тази сума от 06.06.2019г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 3 000 лв.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на И. Иванов Ч. направените по
делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: