РЕШЕНИЕ

 

№ 260016                                    11.08.2020 г.                                     гр. Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                                    V-ти наказателен състав

На четвърти август                                                                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                            Председател: Мая Стефанова

 

Секретар: Райна Жекова  

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД №2378 по описа за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Ф. ш.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.С. и адрес на управление ...,  депозирана от управителя на дружеството В. К. В., против Наказателно постановление № 480816-F522091/28.11.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на  чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) вр.§21 ал.2 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)  лева.

С жалбата се изтъкват доводи в посока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява. Не се сочат нови доказателства. Алтернативно се моли за приложението на чл.28 б.“а“ от ЗАНН.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган ТД на НАП–Бургас, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на ЮК възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити и е подаден пред материално и териториално компетентен съд. Съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2019г, в 13,00 часа, била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС на основание чл.16а от Наредба Н-18/2006 г. на МФ представляващ склад, находящ се гр.Б., ул.“И.“ № ..., стопанисван от „Ф. ш.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр.С. и адрес на управление бул.“Д. Б.“ № ... За резултата от проверката бил съставен протокол №0338847/28.10.2019 г. (лист 19-22 от делото). По време на проверката е констатирано, че се предлагат алкохолни напитки като е бил предоставен ценоразпис и асортимент. В обекта работело фискално устройство, което не е било свързано към компютърна конфигурация с инсталиран програмен продукт. В обекта се намирала компютърна конфигурация с инсталиран програмен продукт „Mega Soft склад 14“, с която се управлявали продажбите. На територията на обекта се намирало и един брой фискално устройство с ИН на ФУ DT 779864 и ИН на ФП 02779864 модел „Datecs DF-150“.

По време на проверката на разпечатаните дневни финансови отчети за 2019 г., съхранявани в обекта било установено, че за дата 11.10.2019 дружеството не изпълнило задължението си да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране на запис във фискалната памет и в КЛЕН за веки ден (всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

Фискалната устройство не било с коригирана версия на фърмуера и не генерирало дневен финансов отчет с нулиране на запис във фискалната памет и в КЛЕН за веки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството да се регистрират продажби/сторно или служебни въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е бил отпечатван от лицето по чл.3. Представен бил КЛЕН (контролна лента за електронен носител) за периода от 09.10.2019г до 23.10.2019 г. (лист 24-29 от делото). Във връзка с направените констатации на 06.11.2019 г свидетелят М.Н.М. в качеството на старши инспектор по проходите в НАП при ЦУ на НАП, в присъствието на свидетелите А. и А. също инспектори в ГД „ФК“ отделение „ОД“ съставил АУАН № F522091/06.11.2019г за извършено нарушение по чл.118 ал.4 от ЗДДС вр. чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ (лист 17 и 18 от делото). В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 15 и 16 от делото). В него при идентичност на фактическата обстановка, и с правна квалификация на допуснато нарушение по чл.118 ал.4 от ЗДДС вр. §21 ал.2 от ПЗР на Наредба Н-18/2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както актът, така и НП са издадени от надлежни органи в кръга на тяхната компетентност (аргумент по Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г на изпълнителния директор на НАП на лист 30-32 от делото.

Съдът е на мнение, че формално са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаване на двата акта. Правилно и законосъобразно е определена нарушената административна   норма. В НП, както в АУАН е следвало бъде направена привръзка към чл.39 ал.1 от Наредба Н-18 /2006 г на МФ, тъй като разпоредбата на §21 ал.2 от ПЗР на Наредбата е препращаща норма.  Независимо от това обаче, този пропуск не е довел до съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Макар и да е налице недовършен процес на правна квалификация в НП, нарушението е определено по несъмнен начин. Направените възражения относно това обстоятелства в жалбата съдът  не приема. 

 Както в АУАН, така и в НП (косвено) правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Направена е и привръзка между тази разпоредба и разпоредбата на чл.118, ал.4 ЗДДС, което съдът намира също за правилно. Изречение второ и трето на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 (към момента на извършване на нарушението в ДВ бр.75 от 24.09.2019г) гласят, че лицата по чл. 3 използващо ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.Лицето по чл.3 използващо ЕСФП отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива. Чл.118, ал.4 от ЗДДС посочва, Министърът на финансите издава наредба, която урежда определени отношения, подробно описани в разпоредбата. Така изписаната цифрова квалификация е правилна и законосъобразна. Тук следва да се подчертае, че новата редакция на чл.39 ал.1 от Наредбата Н-18/2006г на МФ гласи, че лицата по чл.3 използващи ФУ и ИАСУТД нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на §21 ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г. на МФ е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39 ал.1, но не по-късно от 30.09.2020г  (ДВ бр.68 от 31.07.2020 г в сила от 31.07.2020г), лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (24 часа), през което в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие-до привеждане на ФУ в съответствие с нормата на чл.39 ал.1 в новата редакция, но не по-късно от 30.09.2020 г. (когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет), нито е  доказано, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното съответствие, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на търговеца.

В заключение съдът следва да посочи, че конкретното нарушение не е маловажно. Нарушението не се отличава с нищо от типичните нарушения от този вид, като в жалбата не са изтъкнати никакви причини, които евентуално да доведат до намаляване на обществената опасност на извършеното, поради което приложението на чл.28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.  

С наказателно постановление АНО е санкционирал дружеството-жалбоподател, като му е наложил на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева.  На подведеното под отговорност дружество законосъобразно му е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда определени наказания за извършване на нарушения по чл.118 от ЗДДС, извън случаите на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Още повече, че в текста на чл.185 ал.2 изречение второ е предвидено важно обстоятелства, което е съществено и представлява признак на състава на нарушението от обективна страна, а именно, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

С оглед тези си констатации, настоящият съдебен състав счита, че не е налице съществено нарушение на материалния и на процесуалния закон при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, поради което и обжалваното понастоящем НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.  

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати ЮК възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 480816-F522091/28.11.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „Ф. ш.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.С. и адрес на управление ..., с управител В. К. В., за нарушение на  чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) вр.§21 ал.2 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)  лева.

 ОСЪЖДА „Ф. ш.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.С. и адрес на управление ...,  с управител В. К. В., да заплати на НАП-София ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       

                                                                                                  СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.