Присъда по дело №1663/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 36
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20213630201663
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 36
гр. Ш. 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш. VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
СъдебниД.Р.С.

заседатели:Р.Г.П.
при участието на секретаря Й.Р.К.
и прокурора М. Й. Сл.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20213630201663 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. Й. П., ЕГН ********** , родена на
*********** в гр. Каспичан, с постоянно местоживеене в гр. Ш. българско
гражданство, висше образование, работеща, неосъждана ЗА ВИНОВНА В
ТОВА, че при условията на продължавано престъпление, за времето от месец
януари 2011г. до месец декември 2015г. включително, в гр. Шумен
противозаконно присвоила чужди движими вещи - парични суми, които
владеела, както следва: на неустановени дати в периода от м. януари 2011 г.
до м. декември 2015г. включително, присвоила парични суми в общ размер на
6961,68 лв., собственост на Г. П. Г. от с. Д., представляващи суми за внасяне
като осигурителни вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „ЗО“ за Г.
Г., вноски за периода от м. януари 2011 г. до м. декември 2015 г .;
и на неустановени дати в периода от м. януари 2013г. до м.
декември 2015г. включително, присвоила парични суми в общ размер на 3
295,90лв., собственост на Н. МЛ. Н. от гр. Ш. представляващи суми за
внасяне като осигурителни вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд
„ЗО“ за Н. Н., вноски за периода от месец януари 2013г. до месец декември
2015г., всичко на обща стойност 10 257,58 лв., поради което и на основание
1
чл. 206 ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от
НК от НК я ОСЪЖДА на 2 години „лишаване от свобода“, като я
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение.
На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание за срок от 4 години.
Осъжда Л. Й. П., ЕГН **********, да заплати на пострадалия Г. П.
Г., сумата от 4631,68лв. представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК във
вр. с чл. 26,ал.1 от НК, като частично уважен граждански иск предявен от
пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от месец декември 2015г., като отхвърля
иска в останалата му част до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан.
На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, ОСЪЖДА
Л. Й. П., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 185,26 лева.
Осъжда Л. Й. П., ЕГН **********, да заплати на пострадалия Г. П.
Г., сумата от 500лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение по делото .
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимата Л. Й. П., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата деловодни разноски в общ
размер 1537лв., от които сумата от 1062 лв. следва да се внесат по сметка на
ОД МВР Ш. а сумата от 475 лв. следва да се внесе по сметка на ШРС .
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД № 1663 по описа за 2021г. на ШРС

На 23.09.2021г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен обвинителен
акт по ПД № 159/2021г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу Л.. Й. П., ЕГН **********, родена на *********** в гр. К., с постоянно
местоживеене в гр. Шумен, българско гражданство, висше образование, работеща,
неосъждана, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл.206, ал. 1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че при условията на продължавано
престъпление, за времето от месец януари 2011 г. до месец декември 2016 г. включително, в
гр. Шумен Л.. Й. П., ЕГН ********** противозаконно присвоила чужди движими вещи -
парични суми, които владеела, както следва: на неустановени дати в периода от м. януари
2011 г. до м. декември 2016 г. включително, присвоила парични суми в общ размер на 7
692,48 лв., собственост на Г. П. Г. от с. Дибич, представляващи суми за внасяне като
осигурителни вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „30“ за Г. Г., съответно вноски
за периода от месец януари 2011 г. до месец декември 2016 г.; и на неустановени дати в
периода от м. януари 2013 г. до м. декември 2015 г. включително, присвоила парични суми в
общ размер на 3 647,91 лв., собственост на Н. МЛ. Н. от гр. Шумен, представляващи суми за
внасяне като осигурителни вноски във фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „ЗО“ за Н. Н.,
съответно вноски за периодите от месец януари 2013 г. до месец декември 2013 г., от месец
февруари 2014 г. до месец декември 2014 г.,от месец май 2015 г. до месец декември 2015 г.,
всичко на обща стойност 11 340, 39 лв., престъпление по чл.206, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
В разпоредителното с.з. е предявен е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от Г. П. Г. срещу подсъдимата Л.. Й. П., ЕГН **********, за сумата от 7692,48лв.,
представляващи причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, от деянието
описано в ОА по чл. 206, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Г. П. Г. е конституиран като
граждански ищец и като частен обвинител по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение като
заявява, че съобразявайки заключението на назначената и изготвена по делото съдебно -
икономическа експертиза, счита, че периодът на обвинението следва да се редуцира от
януари 2011г. до декември 2015г., като приема също, че сумата на присвоените вноски за
фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „30“ за постр.Г. Г. следва също да се редуцира до
6961,68лв., след като се приспаднат вноските за 2016г. за ЗО и ДЗПО / 252лв. и 403,20лв./ и
сумите за две вноски от по 21 лв. за ДЗПО и една вноска от 33,60лв. за ЗО за 2011г. По
отношение присвоените суми от Н. МЛ. Н., прокурорът заявява, че следва да се редуцира
посочената в обвинението сума на 3295,91лв., т.е отпада сумата от 352лв., предвид
приетото заключение на изготвената експертиза, доколкото с тази сума през 2013г. са
погасени стари задължения. Предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание 2
години “лишаване от свобода”, с приложение на чл. 66 от НК, като наказанието бъде
отложено за срок от 4 години.
Представителят на частният обвинител поддържа казаното от прокурора и изразява
съгласие със заявеното. Заявява също, че прави корекция на сумата на предявения
граждански иск, съобразно изявлението в пледоарията на прокурора, а именно на 6961,68лв.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда, твърди, че в случая са налице
гражданско правни отношения, че е налице изтекла погасителна за част от обвинението, че
същото не е доказано.
В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена, заявява,
че не се признава за виновна и отказва да дава обяснения.
В последната си дума подсъдимата моли съда да отсъди по съвест.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подс. Л.. Й. П. от гр. Шумен била счетоводител в счетоводна кантора „Р.Д.Л. Консулт“
ООД - Шумен, на което дружество била и управител.
Офисът й /счетоводна кантора/ се намирал в гр. Ш**************************. П. имала
много кредити и финансови задължения.
Като счетоводител, подсъдимата обслужвала различни фирми и ЕТ, сред които били ЕТ „
Г.П. - 2004“ и „Б.“ ООД - Шумен с управител Н. МЛ. Н..
Подс. П. обслужвала счетоводно двата търговски субекта- ЕТ „ Г.П. - 2004“ от 2004г., а „Б.“
1
ООД - Шумен от 2007г., без сключен писмен договор за счетоводни услуги, само въз основа
на устна договорка с представляващите търговците лица, като водела счетоводството,
подавала декларации до ТД на НАП за търговците и физическите лица. Между св.Г. П. Г. и
Л.П., както и между нея и св.Н.Н., била постигната устна договорка, още от самото начало
на техните отношения, според която подсъдимата следвало да изготвя платежни нареждания
за внасяне на паричните суми за осигурителни вноски за тези две лица, а именно вноски за
фонд Държавно обществено осигуряване /ДОО/, фонд Здравно осигуряване/ЗО/ и
Универсален пенсионен фонд/ УПФ/ и да внася ежемесечно дължимите суми по банкова
сметка за съответния вид задължение в НАП, като сумите й били предавани ежемесечно от
свидетелите. Пострадалите свидетели Г. Г. и Н.Н. били „самоосигуряващи се лица“ с размер
на осигурителния доход 420.00 лева.
Според уговорката, всеки месец, в периода от м. януари 2011г. до м. декември 2015г., св. Г.
ходел в счетоводната кантора на подс.П. и предавал лично на нея, а по изключение на неин
служител — най-често на св. Р.М., който съответно й предавал парите, паричната сума от
123.06 лева. В тази сума се включвали 68.46 лв. за вноски към ДОО, 21.00 лв. за вноски към
фонд УПФ и 33.60 лв. за вноски към 30. Същата сума от 123.06 лева и при същото
разпределение на вноските по посочените фондове били предавани на подс. П. и за плащане
на осигурителните вноски на пострадалата Н.Н. .
В периода от м. януари 2013г. до м. декември 2015 г., в част от случаите парите били носени
от Н. в офиса на обв. П. в гр. Шумен, а в друга част от случаите били носени от Д.Е.Б. с
когото Н. съжителствала на съпружески начала. Парите били предавани лично на П., но се
случвало по изключение да бъдат предадени и на служителката в офиса - св. Р.М., която
след това й предавала сумите.
При предаването на съответните парични суми, всеки месец Г. и Н., съответно Д.Б.,
подписвали и попълненото вече платежно нареждане, което за тях било индиция, че
действително парите ще бъдат внесени от подс. П. по сметка на НАП. За предаването на
паричните суми не се изготвял отделен нарочен документ / разписка или друг/, който да
удостовери факта, че парите се предават от Г. и от Н., респективно от св. Б., на определено
лице, тъй като пострадалите имали доверие на подсъдимата.
Било уговорено възнаграждение в рамките на 15 лв. – 35 лв. / посочени от постр. Г. и
постр. Н. Н. / на месец на подсъдимата за счетоводната дейност, както и на подсъдимата
били предоставяни и по 2 лв. за платежни и банкови преводи.
Сроковете за внасяне на осигурителни вноски, съгласно чл.7 ал.4 от КСО до 31.12.2012г.
били до 10 - то число на месеца, следващ месеца на задължението, а от 01.01.2013г. - до 25 -
то число на месеца, следващ месеца на задължението.
В тези срокове подс. П. следвало да внася като осигурителни вноски получените от нея
парични суми, собственост на Г.Г. и Н.Н., които ежемесечно й били предавани от
пострадалите винаги, преди настъпването на сроковете за плащане, уредени в КСО.
Въпреки, че подсъдимата следвало да внася по сметки в НАП получените от нея парични
суми за осигурителни вноски на св. Г., в периода от м. януари 2011 г. до м. декември 2015 г.,
тя не внасяла ежемесечно получените пари за осигуровки, дължими за св. Г. за повечето от
месеците, като на неустановени дати използвала паричните суми за свои нужди. Общата
сума, която тя присвоила от постр. Г. по този начин, на неустановени дати в периода от м.
януари 2011 г. до м. декември 2015г. е в размер на 6961,68 лв. Присвоената сума следвало
да се внася като осигурителни вноски за „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „30“ в посочения
период.
Също така, на неустановени дати, в периода от м. януари 2013 г. до м. декември 2015 г.
включително, подсъдимата присвоила парични суми в общ размер на 3295,90лв.,
собственост на Н. МЛ. Н., като по същия начин не внасяла ежемесечно предоставените й
пари за осигурителни вноски по банкови сметки на НАП, а ги използвала за лични нужди.
Присвоените суми представлявали суми за внасяне като осигурителни вноски във фонд
„ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „ЗО“ за Н. Н., съответно вноски за периода от месец януари
2013 г. месец декември 2015 г.
В началото на 2016г. св. Г. установил, че има невнесени осигурителни вноски, както и че са
налице пропуски при воденето на счетоводството на ЕТ „ Г.П. - 2004“, неподаване в срок на
декларации Образец № 1 и декларации Образец №6, поради което провел разговори с П.
многократно.
В тези разговори подсъдимата му заявила, че ще провери за какво става дума, но нищо не
се променило. Г. се свързал с друг счетоводител, след като констатирал, че нередностите не
са отстранени от Л. П. и по негови изчисления тя не била внесла голяма част от
осигурителните му вноски, въпреки, че той й предоставил съответните парични суми.
2
В тази връзка Г. получил и отказ от НОИ за заверка на осигурителен стаж и доход за
посочен период, вписан в осигурителната му книжка, поради причина именно, че нямал
внесени осигурителни вноски.
През 2017г. нередности от същото естество при водене на счетоводството на „Б.“ ООД -
Шумен били установени и от пострадалата Н.Н. и съжителят й Д.Б., като се оказало, че част
от осигурителните вноски на Н. също не били платени. При провеждани разговори с подс.
Л.П., последната обещавала, че ще коригира тази ситуация и че ще внесе сумите, които не е
внесла.
В хода на ДП били назначени и изготвени три съдебно - счетоводни експертизи,
заключенията на които са приети и в настоящото съдебно производство и не са оспорени от
страните.
*Според заключението на съдебно -счетоводна експертиза/стр. 162,том I/, направено на
база справките от НАП, експертът е посочил, че за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.
за лицето Н.Н. са налице осигурителни задължения в общ размер от 7363,14лв., а за същия
период за лицето Г.Г. са налице осигурителни задължения в размер на 8500,50лв.
*В заключението на назначената по ДП допълнителна съдебно - счетоводна експертиза
/стр.88 от том III/ се посочва размерът на дължимите месечни осигурителни вноски по
фондове за Г. П. Г. за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г. Експертът е посочил, че за
този период са налице данъчни задължения за фонд ДОО 3761,28лв., за ф.УПФ 1512лв., и
за фонд ЗО 2419,20лв. За Нели М.Н. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. експертът е
посочил, задължения съответно ф.ДОО 2020,56лв ; УПФ 618,42лв. и ЗО 1008,93лв.
Експертът е посочил сроковете за внасяне и че внасянето се извършва по банков път чрез
преводно нареждане от банковата сметка на задълженото лице, онлайн и/или на каса.
* В заключението по извършената допълнителна съдебно- счетоводна експертиза /том V от
ДП, стр. 88/ експертът е посочил, че дължимите суми за осигуровки на пострадалия Г. са
за фонд ДОО 3777,48лв ; за фонд ЗО 1349,70лв. за фонд ДЗПО 2177,60 лв. с посочени в
табличен вид по дата, размер и начин на плащане и вносител. За пострадалата Н. Н.
експертът в тази експертиза посочва, че за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.
дължимите за Н. Н. суми, съобразно допълнително представени от НАП справки са за ДОО -
2020,56лв.; за УПФ - 618,42лв.; за ЗО - 1008,93лв.
Обвинението, формулирано в обвинителният акт, е основано на заключението на
назначената допълнителна счетоводна експертиза /втора по ред, изготвена на 30.10.2020г./.
Според заключението на експертизата размерът на задълженията за лицето Г. П.Г. за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г. е 7692,48лв. / без начислени лихви/, като дължимите
суми произтичат от задължения за ДОО ,ЗО и УПФ, съответно за фонд ДОО 3761,28лв.; за
фонд УПФ 1523 лв.; за фонд ЗО 2419,20 лв. Експертът, изготвил заключението посочва, че
размерът на задълженията за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г, за невнесени
осигурителни вноски за св.Н.Н. е 3 647,91 лева / без начислени лихви/, като дължимите суми
произтичат от задължения за ДОО, ЗО, УПФ - за фонд ДОО -2020,56лв., за фонд УПФ-
618,42лв, за фонд 30 - 1008,93лв. В тази счетоводната експертиза са отразени в табличен
вид дължимите суми за осигурителни вноски за всеки пострадал, както и реално внесените
суми, също невнесените суми / отбелязани като разлика в таблиците/, които формират общо
присвоените суми от подсъдимата за периода на обвинението по внесения обвинителен акт .
В хода на съдебното производство и по искане на защитата, бе назначена нова допълнителна
съдебно - счетоводна експертиза, чието заключение бе прието и неоспорено от страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на тази съдебна експертиза .
Съобразявайки заключението на изготвената в съдебната фаза експертиза, съдът приема, че
за пострадалия Г. невнесени са суми за ДОО, УПФ и ЗО са общо в размер на 6961,68 лв.,
като отпадат три вноски на стойност 21 лв.; 21лв. и 33,60 лв., за ЗО и за ДЗПО за месеците
юни и авг.2011г. от общата сума описана в диспозитива на обвинението, които суми видно
от приложенията на експертизата са внесени в срок.
Същевременно следва да отпаднат и вноските за 2016г. – за ЗО -252лв. и за ДЗПО-
403,20лв., поради обстоятелството, че в с.з. пострадалият заяви, че е носил суми за вноски
на подсъдимата до края на 2015г., т.е. недоказано се явява и обвинението, включващо
вноските за осигуровки за 2016г.
За пострадалата Н.Н., съобразявайки заключението на назначената в съдебна фаза
експертиза, съдът приема, че невнесените суми за ДОО, УПФ и ЗО възлизат общо на 3
295,90лв., като отпадат вноските ЗО и ДОО внесени през януари 2013г. и август 2013г. -
сумите 52,01лв. и 300лв., с които са внесени в срока ,но са погасени задължения за стари
периоди.
Поради горното, съдът прие, че следва да бъде променен, като се намали периодът относно
3
извършване на престъпното посегателство от подсъдимата Л.П. от м. януари 2011г. до
декември 2015г., касаещ пострадалия Г. и да се намали присвоената сума от 7692,48лв. на
6961,68лв. За пострадалата Н.Н. периодът остава от м. януари 2013г. до декември 2015г.,
като сумата се намалява от 3647,91лв. до 3 295,90лв .
Съдът, съобразявайки доказателствата по делото и заключението на изготвената експертиза
приема, че подсъдимата следва да бъде оправдана по първоначално повдигнатото
обвинение на осн. чл. 304 от НПК за част от вноските, за 2011г. - две вноски по 21 лв. за
юни и август; една за ЗО по 33,60лв., както и за вноските за 2016г. за ЗО, 252 лв. и ДЗПО
403,20лв. внесени по партидата на Г.Г., както и за сумата от 352,01 лв. / 52,01лв. и 300лв.
посочени в последната експертиза/, внесени през 2013г. по партидата на Н.Н., тъй като
приема, че посочените суми са внесени от подсъдимата в съответния срок , т.е не
осъществен съставът на чл. 206, ал.1 от НК.
Освен горното, по делото са налице доказателства за обстоятелството, че подс. П. в хода
още на ДП е внесла част от сумата / първоначално 1000лв., 500 лв./ по банковата сметка
на св. Г. в ОББ. Налице са доказателства за плащане на парична сума от 830 лева, наредена
от П. с платежно нареждане от 22.12.2016г., с което са били погасени вноски за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. По този начин подс. е възстановила част / общо 2330лв/ от
присвоената сума на пострадалия Г., като тази сума следва да бъде приспадната от
претенцията по гражданския иск, предявен от пострадалия.
Съдът констатира, че подс. Л. П. е предприела действия за възстановяване на част от
дължимите суми и за пострадалата Н.Н., доколкото по образуваното изпълнително дело
няколкократно са внасяни суми, общия размер на които възлиза на 1300 лева, за което по
делото са налице доказателства - документи и извлечения.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.П Г., Н.Н., включително и от показанията на св. Н./ на стр. 86, том 5 и стр. 90,
том 1/, четени на осн. чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св. Д. Б.,
включително и четените показания на този свидетел на осн. чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от
НПК/ стр. 100 , том 1 и стр. 125, том 1/, св. С. В. св. И. А., св. И.И.в, св.Д.М., включително и
четените показания на свидетелката на осн. чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК / стр. 61 том 3/,
св. Г. Д. и св. Й. Щ. и частично от показанията на св. Р. М. частично от показанията на св.
Р.- дъщеря на подсъдимата, както и от приложените по делото писмени доказателства,
съдебно - счетоводни експертизи, документи от ТД на НАП и НОИ.
От показанията на св.Г.Г., св.Н.Н., включително и от показанията на св. Н., четени на осн.
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св. Д. Б., включително и четените
показания на този свидетел на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, както и частично от
показанията на св. Р.М., се установява по безспорен начин, че на подсъдимата са носени
парите за осигуровки лично от Г., от Н. или от св. Б., и са предавани на подсъдимата или на
служителката -св. Р. М.
Съдът кредитира частично показанията на св. Р.М.- в частта относно посоченото от нея, че Г.
е носил лично пари на Л.а и в някои случаи ги е оставял на нея. В останалата част
показанията на тази свидетелка не се кредитират, тъй като съдът приема, че освен наличието
на вътрешни противоречия касателно твърденията й за постр. Н.Н. и за св. Д.Б.,
показанията на тази свидетелка са в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства, включително и с показанията на св. Н. Н., Д.М., И.И.в, Г.Д..
Показанията на разпитаната св. Р. - дъщеря на подсъдимата, съдът кредитира в частта
относно заявеното, че е знаела, че пострадалите са клиенти на майка й и е знаела за
съществуващи проблеми при водене на счетоводството.
Останалата част от показанията на тази свидетелка са в противоречие със събраните по
делото доказателства, поради което съдът ги приема за неубедителни и недостоверни, като
счита също, че е налице очевидно пристрастие, доколкото свидетелката е дъщеря на
подсъдимата .
Съдът кредитира показанията на св. Г., от които се установява, че е предоставял пари за
вноски на подсъдимата до декември 2015г., като приема, че за вноските, включващи периода
2016г. обвинението остава недоказано.
Съдът приема, че за Г.Г., за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. вкл., са налице невнесени
осигурителни вноски в общ размер на 6961,68 лева. Това реално е размерът на присвоената
сума, която е била собственост на пострадалия Г. и е била предадена във владение на
подсъдимата, за да бъде внесена по партидата на лицето. За пострадалата Н.Н. съдът приема,
че се доказва по категоричен начин, че присвоената сума е в размер на 3295,90лв. за
периода от 2013г. до декември 2015г., което се потвърждава и от заключението на
съдебната експертиза, назначена по делото. Това реално е размерът на присвоената сума,
4
която е била собственост на пострадалата Н. и е била предадена във владение на
подсъдимата, за да бъде внесена по партидата на лицето.
Горните изводи съдът прави и съобразявайки посоченото в заключението на допълнителна
счетоводна експертиза, назначена по делото.
Подсъдимата отказва да дава обяснения в хода на съдебното производство, поради което
съдът няма как да ги коментира.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото съдът приема за
непротиворечиви и взаимно допълващи се и намиращи се в хармонично единство и водещи
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо чл.206, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
*от обективна страна подсъдимата, чрез своите действия на неустановени дати
противозаконно е присвоила чужда движими вещи- парични суми в общ размер на 6961,68
лв., собственост на Г. П. Г., представляващи суми за внасяне като осигурителни вноски във
фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „30“ за Г. Г., за периода от месец януари 2011 г. до месец
декември 2015 г.; и на неустановени дати в периода от м. януари 2013 г. до м. декември
2015 г. включително, присвоила парични суми в общ размер на 3 295,90 лв., собственост на
Н. МЛ. Н. от гр. Шумен, представляващи суми за внасяне като осигурителни вноски във
фонд „ДОО“, фонд „УПФ“ и фонд „30“ за Н. Н., съответно вноски за периодите от месец
януари 2013 г. до месец декември 2015 г., всичко на обща стойност 10257,58 лв., които
владеела, като е извършила акт на противозаконно фактическо разпореждане със сумите ;
* субект на престъплението - пълнолетно вменяемо лице – подсъдимата е имала
фактическа власт върху движимите вещи - парични суми – като ги е владеела;
* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл – получила
владението върху вещите – паричните суми са й били предавани от пострадалите с цел
внасянето им в държавния бюджет, като съответни осигуровки за всяко от лицата ; знаела е,
че има фактическа власт върху парите, които са й дадени за да ги внесе в бюджета, но не е
изпълнила това, а се е разпоредила с парите, в същото време подсъдимата е предвиждала
настъпването на обществено опасните последици свързани с противозаконното присвояване
на паричните суми, съзнавала е обществено опасния характер на деянието и е искала
настъпването на съставомерния резултат; целяла е настъпването на обществено-опасните
последици;
Квалификацията на чл. 26, ал.1 от НК е налице поради обстоятелството, че деянията са
извършени от януари 2011г. до декември 2015г., и осъществяват поотделно един и същ
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто и следващите
деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Съдът не споделя становището на защитата относно неправилно приложение на закона с
повдигане на обвинение по чл. 26, ал.1 от НК , както и становището на защитата за
евентуално изтекла давност. Настоящата инстанция намира, че давност не е изтекла,
съобразявайки нормите на чл. 206 от НК , относно размера на наказанието и нормата на чл.
80, ал.1, т.3 от НК, относно давността на наказателното преследване, като споделя
становището на прокуратурата.
Категорично съдът не споделя становището на защитата за приложимост в настоящия казус
на института на прихващането по ЗЗД. Разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД предвижда, че когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Съдът намира за нелогично и абсурдно евентуално наведеното по този начин твърдение на
защитата, че подсъдимата всъщност е извършила прихващане срещу задължения към нея на
пострадалия Г. и Н.Н., съобразявайки присвоените суми / 6961,68лв. и 3 295,90лв/.
Освен това, по делото не се събраха доказателства относно налични уговорки между
пострадалите и подсъдимата за размер на възнаграждение по-висок от твърденията на
пострадалите /посочени по –горе/, за извършваната счетоводна дейност.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
5
Освен това, съобразявайки и приложената справка от БНБ по ДП, относно наличието на
множество кредитни задължения на подсъдимата, отразени в ЦКР, към банки и банкови
институции, относно период от 31.08.2015г. до 31.07.20г. / писма и разпечатка на стр. 112
-135 от ДП том III/, съдът приема, че тези парични задължения на подсъдимата също са
възможна причина за извършване на посегателството.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление, съдът
прецени: степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като
много висока, степента на обществена опасност на подсъдимата – която съдът преценява
също висока, предвид данните за личността й, както и подбудите за извършване на
престъплението.
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство фактът, че подсъдимата е възстановила
част от сумите на пострадалите, съобразно изложеното по- горе . Същевременни съдът
намери, че са налице и отегчаващи вината обстоятелства относно подсъдимата, обусловени
от показанията на св. И.в, Д.М. и Г. Д., че процесното поведение се явява тенденция в
работата на подсъдимата, а не е инцидентна проява.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс., като наказанието
за престъплението по чл. 206, ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от
НК, а именно: За престъплението по чл.206, ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 1 до 6 години съгласно действащото към датата на деянието
законодателство .
Съдът, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
"лишаване от свобода" над минималния, а именно в размер 2 години.
По отношение на така определеното наказание "лишаване от свобода", съдът взе предвид,
гореизложените обстоятелства и счита, че са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата и че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66, ал.1 от НК
ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимата. В този смисъл съдът
прецени, че изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила
е относим и адекватен на генералната и индивидуална превенция на наказанието. Така
определения размер на наказанието по отношение на подсъдимата, съдът счита също и за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху осъдения и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По гражданският иск
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на
претендираните имуществени вреди влизат всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение
от страна на подсъдимата, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
При преценката относно размера, в който следва да бъде уважен гражданският иск, съдът
съобрази обстоятелствата по делото и доказателствата, обосноваващи извод, че приема, че за
част от вноските за 2011г .обвинението е недоказано, както и за осигурителните вноски за
2016г., касателно пострадалия гр. ищец. Същевременно съдът съобрази факта, че в хода на
ДП са били възстановени 2330лв., като подс. П. е внесла двукратно парична сума в общ
размер на 1500 лева по банковата сметка на св. Г. в ОББ. Налице е също едно плащане -
парична сума от 830 лева, наредени от П. с платежно нареждане от 22.12.2016г., с което са
били погасени вноски за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., поради което предявеният
гр. иск бе уважен за сумата от 4631,68лв. , като за разликата до пълния предявен размер
искът беше отхвърлен като неоснователен и недоказан .
На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС,
6
държавна такса в общ размер на 185,26лв., за уважения граждански иск.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата направените деловодни
разноски, в общ размер 1537лв., от които сумата от 1062 лв. следва да се внесат по сметка
на ОД МВР Шумен, а 475 лв. да се внесат по сметка на ШРС .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

7
Съобщи за изтекли лични данни