Р Е
Ш Е Н
И Е № 2036
27.11.2014г.,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Ели Анастасова
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 3233/ 2014г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано
по жалба на Р.Т.С., с посочен съдебен адрес:*** в качеството на
съпруг-недлъжник против Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№
20128270400437 по описа на ЧСИ В.А. , с рег.№ * с район на действие – ПОС, след
проведена периода от 09.03.2014г. – 09.04.2014г. публична продан на следните
недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11845.502.431, находящ се в с.В., Община М., Област П., по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-99/12.11.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със
Заповед КД-14-16-501/ 31.07.2009г на началника на СГКК – Пловдив, с адрес на
поземления имот : с.В., ул.”*** , с площ от 1.038 дка, представляващ имот №
669, кв.10, парцел VІ-669-№№Д, по предходен план на с.В. при граници и съседи
поземлени имоти с идентификатори: 11845.502.644, 11845.502.798, 11845.502.729,
11845.502.840, ведно с: 1. построената в имота Сграда с идентификатор
11845.502.431.1, със застроена площ от 719 кв м, брой етажи: три, с
предназначение хотел, с разположени в сградата обекти, а именно:
1.2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.1.2,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”***, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.3,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”** с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.4,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”**, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.5. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.5,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”**, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.6. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.6,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”***, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
2. Правото на строеж върху ІІ-ри Б подетап от предвидената да се построи
сграда – „Хотел-ресторант” / с общо РЗП
от 3316 кв м, съгласно Разрешение за строеж № 346/ 07.11.2007г., издадено от
Община „Марица” – Пловдив, а за втори етап – РЗП 2 618 кв м в поземлен
имот с идентификатор 11845.502.431, находящ се в с.В., ул.”**, Община М.,
област П., описан по-горе, което право на строеж представлява надстрояване на четвърти и пети
етаж на сграда с идентификатор 11845.502.431 и е подетап ІІ / втори/ Б от
предвидения строеж на сграда, съгласно разрешение за строеж № 346/
07.11.2007г., издадено от Община „**” – П.. По изложени доводи в жалбата за
незаконосъобразност на проведената публична продан на описания имот, в режим на
СИО, се иска отмяна на обжалваното постановление за възлагане на имота на
обявения за купувач кредитор „Дар строй” ЕООД.
Постъпило е становище от Т.Л.С.
***, длъжник в изпълнителния процес, счита жалбата за изцяло основателна и моли да се уважи.
Постъпило е становище и от
„Кострой” ЕООД , представлявано от Т.С., в която излага също становище за
основателност на жалбата и моли да се уважи.
Постъпило е възражение от „Дар
строй” ЕООД- гр.П., представлявано от адв.Ат.Б. и адв.Н.П. от АД „**”, с
посочен съдебен адрес: гр.П., ул.”*.** , в което се излага становище за
допустимост на жалбата, но по същество се излагат съображения за нейната
неоснователност.
Постъпили са и мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ В.Апостолов, счита жалбата за процесуално допустима,
но по същество – неоснователна. Обосновава наличието на хипотезата на чл.489,
ал.3 ГПК с оглед липсата на задължение
на взискателя за внасяне на задатък, в случаите, в които вземането му надвишава
размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените
наддавателни предложения. Отделно от това се излагат съображения по
възражението на жалбоподателя, че за част от имота, собственик е именно той, а
не длъжника на „Дар строй” , състоящи се в с това, че по делото е била подадена
молба от ипотекарния кредитор – „РайфайзенБанк” ЕАД като присъединен взискател по право и същият
бил поискал изпълнение върху целия недвижим имот, удовлетворяващ вземането му.
Затова се сочи, че получената от проданта на имота ще удовлетвори именно този
привилегирован взискател, за чието вземане както длъжникът на основния по
изп.дело взискател – Т.С., така и съпругата му , са учредили договорна ипотека.
В тази насока се цитира текста на чл.489, ал.3 ГПК , уреждал „депозирането на
наддавателни предложения от взискателя” , „вземане на взискателя” и за „задатък
на обявената ПП”, без да прави разлика дали имотът е изцяло собственост на
длъжника, дали други съсобственици са поискали продажба на целия имот или
имотът е СИО.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, намери
следното:
Жалбоподателката е редовно
уведомена за проведената публична продан и изготвеното постановление за възлагане на 25.07.2014г., поради което
подадената чрез ПОС жалба вх.№ 22059/ 01.08.2014г. е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката в качеството на съпруга-недлъжник е процесуално
легимитирана „ да обжалва изпълнителните
действия на същите основания” като съпруга – длъжник, съгласно изричната
разпоредба на чл.503, ал.3, пр.ІІ ГПК. Следователно жалбата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество жалбата е
основателна.
Изпълнителното
производство е образувано от взискателя
„Дар строй” ЕООД против „Кострой” ЕООД и Т.Л.С. за събиране на вземане
от посочените солидарни длъжници по изп.лист от 25.07.2012г. , издаден по
ч.гр.д.№ 11359/ 2012г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив в размер на сумата
30 000 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото за държавна
такса в размер на 600 лева и адв.възнаграждение в размер на 2 700
лева.
Принудителното
изпълнение за удовлетворяване на посоченото по изп.лист вземане чрез
осребряване на имущество на длъжниците, е насочено върху притежаван от длъжника
Т.С. недвижим имот , представляващ
процесния описан по-горе такъв. Видно от комплектованото от ЧСИ изп.дело с
Протокол за опис на недвижим имот от 24.08.2012г. е извършен опис на имота,
като в същия е отчетено, че длъжникът притежава ½ ид.част от него. Безспорен
е по делото фактът, че процесният имот е съсобствен между длъжника Т.С. и
жалбоподателката Р.С. в режим на СИО. Видно от преписката по изп.дело проведени
са публични продани на имота, две от които нестанали с огледа проявление на хипотезата на чл.494,
ал.1 ГПК- невнасяне на цената от обявения за купувач в проданите взискател – „***”
. Процесната нова продан, проведена в периода 09.03.2014г. – 09.04.2014г. е
започнала при определена цена, от която започва проданта, съгласно чл.468 ГПК,
в размер на 187 500 лева. Видно от
Протокол на основание чл.492 ГПК от 10.04.2014г. е констатирано постъпването на 6/шест/
наддавателни предложения , пет от които са депозирани от взискателя „** и едно от Д. Т. Д.. Наддавателните пет
предложения на взискателя по предложената цена за процесния имот са били в
последователност както следва: за сумата 191 444 лева, за сумата 194 444 лева, за сумата
200 444 лева, за сумата 215 444 лева и за сумата 555 444 лева.
Във връзка с проведената
публична продан жалбоподателката формулира оплакване, че е налице незаконосъобразност
поради наличието на условие за внасяне на задатък от взискателя по чл.489 ГПК.
Като не е внесен такъв проведената публична продан се явява опорочена.
С разпоредбата на чл.489,
ал.1, пр.І ГПК е визирано изискване за внасяне на задатък в размер на 10 на сто
върху началната цена. В хипотезата на чл.489, ал.1, пр.ІІ и ал.3 ГПК се
предвижда възможността взискателят да не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер, респ. по всяко
предложение, ако вземането му надвишава размера
на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни
предложения.
В случая общата сума от
определените по чл.489, ал.1, пр.І ГПК задатъци по петте наддавателни
предложения не надвишава размера на
вземането по изпълнителния лист, поради което доводите на жалбоподателката в
тази насока са неоснователни.
На следващо място е формулирано оплакване в жалбата, което се
свързва с обстоятелството, че възложеният имот е СИО, а обявеният за купувач
има вземане само от единия съсобственик, респ.няма вземане от съпруга-недлъжник
, в случая жалбоподателката.
Доводът е принципно
основателен в контекста на разпоредбата на чл.429 ГПК. Видно от цитирания
Протокол по чл.492 ГПК предмет на публичната продан е бил целият процесен имот,
описан по-горе, като за купувач на също
целия описан недвижим имот е обявен участвалият в наддаването взискател и кредитор по изп.лист – „Дар
строй” ЕООД . Така и с обжалваното постановление за възлагане на обявения
купувач и взискател е възложен целия имот. Не се твърди и няма данни
жалбоподателката в качеството на съпруга да е дала съгласие съобразно чл.500,
ал.2 във връзка с чл.504, ал.2 ГПК. Следователно приложима е хипотезата на
чл.500, ал.1 ГПК, при която когато изпълнението е насочено върху съсобствен
недвижим имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но
се продава само идеалната част на длъжника. В случая при провеждането на описа
имотът е бил описан изцяло в съответствие с условието на чл.500, ал.1 ГПК, но в
нарушение на цитираната разпоредба имотът е продаден изцяло, а не само
идеалната част на съпруга – длъжник.
Доводите на съдебния
изпълнител, основани на обстоятелството, свързано с присъединяване на взискател
по право – ипотекарен кредитор - „РайфайзенБанк” ЕАД, спрямо който
жалбоподателката се явява длъжник и върху настоящия процесен имот е налице
учредена договорна ипотека, поради което следва да се приеме, че
жалбоподателката придобива качеството на длъжник в настоящото изп.производство оглед
удовлетворяване вземането на привилегирования кредитор, са неоснователни. Това
е така , тъй като принципно страните в изпълнителното производство се определят
от обхвата на субективните предели на изпълнителния лист, в класическия случай
това са взискателят и длъжникът, посочени в изпълнителния лист. С разпоредбата на чл.429, ал.1 и сл ГПК са
визирани и особените случаи по активната и пасивната процесуална легитимация на
страните в изпълнителното производство. С особената хипотеза на чл.429, ал.3 ГПК се предвижда изпълнителният лист срещу длъжника да има сила и срещу трето
лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху
тази вещ. В случая тази правна възможност е предвидена обаче само в полза
на основния по делото взискател с
обезпечено вземане чрез ипотека от това трето лице, каквото в случая не е
налице в полза на взискателя по делото „***” спрямо съпругата-недлъжник и
жалбоподател Р.С.. Следователно не може да се приеме, че с присъединяването на
взискателя „РайфайзенБанк” ЕАД, спрямо който жалбоподателката като
съпруг-недлъжник в настоящото изп.производство се явява длъжник с обезпечено
вземане чрез ипотека върху процесния имот,
автоматично придобива качеството на длъжник и в настоящия изпълнителен
процес, поради което да не се прилага законовото условие и изискването на
чл.504, ал.2 във вр. с чл.500, ал.1 ГПК за продажба само на притежаваната
собствена идеалната част на длъжника по делото. Преодоляване на ограничението
на субективните предели, определени от изпълнителния титул по изпълнителния
лист по отношение на пасивната легитимация, в хипотезата на чл.429, ал.3 ГПК ,
е признато само за основния взискател, първоначален инициатор на
изп.производство, спрямо който е налице обезпечено вземане от съответното трето
лице. В тази насока съдебна практика напр. Решение № 670/25.10.2010г. по гр.д.№
1649/2009г. на ВКС – І ГО, Определение № 820/11.05.2011г. по ч.гр.д.№ 1239/2011г. на САС, Решение №
1472/ 04.11.2011г. по в.гр.д.№ 3046/2011г. на ОС-Пловдив. Следователно и като е
проведена публична продан за целия процесен имот, извършено е наддаване и
продан на целия имот, в резултат на което и същият е възложен изцяло с
обжалваното постановление за възлагане, е нарушена разпоредбата на чл.504, ал.2
във връзка с чл.500, ал.1 ГПК. Поради това атакуваното постановление за
възлагане на недвижим имот по реда на чл.496 и сл. ГПК от 23.07.2014г. като
незаконосъобразно следва да се отмени.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за
възлагане на недвижим имот по реда на чл.496 и сл. ГПК от 23.07.2014г. по
изп.д.№ 20128270400437 по описа на ЧСИ В.А. , с рег.№ **с район на действие –
ПОС, с което след проведена в периода от 09.03.2014г. – 09.04.2014г. публична
продан на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11845.502.431, находящ се в
с.В., Община М*, Област П*, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-99/12.11.2008г.
на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-16-501/ 31.07.2009г на
началника на СГКК – Пловдив, с адрес на поземления имот : с.В., ул.”*** , с
площ от 1.038 дка, представляващ имот № 669, кв.10, парцел VІ-669-№№Д, по
предходен план на с.В. при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори:
11845.502.644, 11845.502.798, 11845.502.729, 11845.502.840, ведно с: 1. построената
в имота Сграда с идентификатор 11845.502.431.1, със застроена площ от 719 кв м,
брой етажи: три, с предназначение хотел, с разположени в сградата обекти, а
именно:
1.2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.1.2,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”**, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.3,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”**, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.4, разположен
на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на обекта: :
с.В., ул.”***, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска дейност,
ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот;
1.5. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.5,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”**, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
1.6. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11845.502.431.6,
разположен на първия етаж от сграда с идентификатор 11845.502.431, с адрес на
обекта: : с.В., ул.”**, с предназначение на самостоятелен обект: за търговска
дейност, ведно със съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
2. Правото на строеж върху ІІ-ри Б подетап от предвидената да се построи
сграда – „Хотел-ресторант” / с общо РЗП
от 3316 кв м, съгласно Разрешение за строеж № 346/ 07.11.2007г., издадено от
Община „Марица” – Пловдив, а за втори етап – РЗП 2 618 кв м в поземлен
имот с идентификатор 11845.502.431, находящ се в с.В., ул.”**, Община М.,
област П., описан по-горе, което право на строеж представлява надстрояване на четвърти и пети
етаж на сграда с идентификатор 11845.502.431 и подетап ІІ / втори/ Б от
предвидения строеж на сграда, съгласно разрешение за строеж № 346/
07.11.2007г., издадено от Община „Марица” – П., описаният недвижим имот е
възложен на Еднолично дружество с ограничена отговорност / ЕООД/ „** ** ЕИК ***-
гр.П., представлявано от Д. А. Р., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: