Мотиви към
Присъда по НОХД № 241/2020г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.
Районна прокуратура – гр. Монтана е внесла обвинителен
акт против Г.Б.А. живущ xxx,, xxxx българин, български гражданин, без образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx за това, че на 02/03.07.2019г.
в с.Лехчево, Област Монтана, на ул.,,Александър Стамболийски” № 30, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъден с влезли в сила присъди, постановени
по НОХД № 30 419/2012г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, в сила на
05.02.2013г., НОХД № 276/2017г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй, в сила
на 07.11.2017г. и НОХД № 392/2017г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, в
сила от 07. 12.2017г. отнел от владението на В.Д.Г. от с.с. движими вещи както
следва: 3 броя тенджери емайлирани, 1 брой електрически котлон марка ,,Кроун” (,,CROWN”), 20 л.м. гумиран маркуч с
диаметър 1 цол, 5 броя тави емайлирани, 2 броя тави алпака, 2 броя емайлирани
кастрони, 3 броя емайлирани тави – малки, 2 броя пластмасови панери, 2 броя
пластмасови панички, 1 брой буркан с подправки или вещи на обща стойност 230.00
лева без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1
б.,,а” и б.,,б” НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението спрямо подсъдимия като приема, че същото е доказано по
категоричен и несъмнен начин. Видно от събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е, че в
случая може да бъде направен единствения възможен извод, че Г.А. е автор на
извършеното престъпление, тъй като именно в неговия дом са били намерени и
доброволно предадени отнетите от пострадалата движими вещи. При определяне на
размера на наказанието прокурорът предлага като отегчаващи отговорността
обстоятелства да бъдат отчетени обремененото съдебно минало на дееца, наличието
на висящо досъдебно производство също за извършена кражба, стремежът към
оневиняване посредством използване на друго лице, което да изкаже неистина,
уличавайки себе си в извършването на кражбата и лошото процесуално поведение. В
заключение се иска от съда да наложи на подсъдимия наказание в размер на четири
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно и при
първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия адвокат К.К. xxx пледира
запостановяване на оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен като намира,
че от събраните доказателства и доказателствени средства не може да бъде
направен едностранчив извод, че именно А. е автор на извършената кражба. Без да
оспорва наличие на извършено престъпление невежда твърдения, че пострадалата не
познава подсъдимия и липсват негови отпечатъци по откраднатите вещи.
Алтернативно предлага съдебното производство да бъде прекратено, а делото –
върнато на прокурора за разследване. Алтернативно предлага на съда да определи
наказание под предвидения в закона минимум.
Подсъдимият Г.А., в своя лична защита и последна дума,
отрича авторството на извършеното престъпление и моли съда да го признае за
невинен и оправдае по повдигнатото му обвинение.
Районен съд – гр.Монтана, след като прецени събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Б.А. е роден на xxxгxxx, Област Монтана, ул. ,, xxxx българин,
български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
На 02.07.2019г., около 22:00ч.
пострадалата В.Г. заключила вратите на къщата, в която живеела в с.Лехчево, ул.
,,Александър Стамболийски” № 30 и легнала да спи. На следващия ден, около
07:00ч., станала да сготви. Потърсила една тенджера, но не я открила. След това
проверила и за други липсващи предмети и установила, че са били откраднати и
други вещи: 3
броя тенджери емайлирани, 1 брой електрически котлон марка ,,Кроун” (,,CROWN”), 20 л.м. гумиран маркуч с
диаметър 1 цол, 5 броя тави емайлирани, 2 броя тави алпака, 2 броя емайлирани
кастрони, 3 броя емайлирани тави – малки, 2 броя пластмасови панери, 2 броя
пластмасови панички, 1 брой буркан с подправки, 2 броя пластмасови панери и 2
броя пластмасови панички. Всички вещи сенамирали в шкаф, в двора на имота на Г..
Пострадалата се обадила на нейната дъщеря, която сигнализирала за извършената
кражба органите на полицията, които се отзовали веднага. Самата В. Генова
депозирала отделно писмена жалба до Началника на РУ – гр.Монтана във връзка с
извършената кражба. Подсъдимият А., който бил известен в селото с прякора
,,Гунди”, посетил свидетеля М.Б. и му продал откраднатия маркуч за 15.00 лева.
След проведени оперативно – издирватели мероприятия свидетелят в РУ МВР –
гр.Монтана, който отгаварял за района на с.Лехчево, посетил имота, където
живеел подсъдимия Г.А. и свидетелката Росица Методиева.
Под леглото в една от стаите
били намерени въпросните вещи и друг вид кухненска посуда.
С Протокол да доброволно
предаване от 03.07.2019г. подсъдимият А. предал част от отнетите вещи, на младши
полицейски инспектор при РУ – гр.Монтана, като в обясненията си заявил, че вещите
са били откраднати от частен дом в с. Лехчево. Също с нарочен протокол от
03.07.2019г. свидетелят Р. Кузманов получил от свидетеля М.Б. въпросният му
продаден маркуч. С Разписка от 03.07.2019г. пострадалата свидетелка В.Г.
получила откраднатите й вещи от младши полицейски инспектор при РУ –
гр.Монтана.
С Постановление от
15.07.2019г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана било образувано
досъдебно производство.
В хода на разследването били разпитани
в качеството на свидетели пострадалата В.Г., лицето, на което подсъдимият А.
продал въпросния маркуч М.Б. и извършилия разкриването на кражбата помощник
оперативен работник в РУ МВР – гр.Монтана Р.С.. Също така била назначена и
съдебно оценителна експретиза, която оценила откраднатите вещи на обща стойност
230.00 лева.Като писмени доказателства и доказателствени средства били
приобщени справка - характеристика на подсъдимия и справка за съдимост.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства с Постановление
от 10.01.2020г. към наказателна отговорност бил привлечен Г.Б.А. по обвинение в
извършване на престъпление чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1 б.,,а” и б.,,б” НК. Разпитан
в качеството на обвиняем и в присъствието на упълномощен защитник, същият се признал
за виновен, изразил съжаление за стореното и заявил, че върнатите вещи ги е бил
взел от къщата на тази жена.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за
безспорно установена от събраните гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства. Видно от обясненията на подсъдимия, депозиране непосредствено
в съдебно заседание е, че същият изцяло отрича каквато и да е съпричастност към
извършената кражба. Заявява, че това е сторила свидетелката Росица Методиева,
която му казала, че донесените от нея чинии и тенджери, както и маркуч, който
впоследствие продал на свидетеля Б., не са били крадени. Съдът не кредитира
като достоверни наведените в съдебно заседание обясненията на подсъдимия.
Същите се явяват единствено негова защитна позиция, а и се намират в
противоречие с останали доказателствен материал по делото, включително и със
собствените му обяснения, приобщените му по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1
т.3 НПК.
В тях се признава за извършената кражба и по разбиране
на съдебния състав именно тези обяснения, следва да бъдат кредитирани като достоверни.
Съображенията в тази насока се изразяват на първо
място в показанията на свидетеля М.Б., на когото подсъдимия е продал откраднаия
от него маркуч. В съдебно заседание свидетелят е категоричен, че именно А., по
прякор ,,Гунди”, му е продал въпросния маркуч, който е разпознат отпострадалата
като част от откраднатите й вещи. В същия логически смисъл са и показанията на
свидетеля Р.С., който е посетил имота на подсъдимия и лично е бил установил
останалите вещи, които именно първия му е предал с протокол за доброволно
предаване. Всичките липсващи вещи са категорично разпознати от самата
пострадала свидетелка, която потвърди това обстоятелство при разпита си в
съдебно заседание от 01.10.2020г. С категорична липса на доверие следва да
бъдат отчетени депозираните от свидетелката Росица Методиева показания, в които
се твърди, че не съжителства на съпружески начала, както и че самата тя е
извършила въпросната кражба. Освен, че освен обясненията на подсъдимия, дадени
в съдебно заседание потвърждават нейните твърдения, нито едно друго
доказателствено средство не ги подкрепя. За пълнота следва да се отбележи, че
при проведената очна ставка от съда между нея и свидетеля С., същата призна, че
действително съжителства с подсъдимия и свидетеля С. казва истината, а не тя.
Също така при разпита й свидетелката заявява, че е извършила кражбата преди
,,около два – три месеца”, считано от 02.09.2020г. при положение, че самата кражба
е била извършена 2019г. Освен това описаните в показанията й като откраднати
вещи, не кореспондират изцяло с тези, които са намерени в дома на подсъдимия и
които са били предадени от него. В показанията си свидетелката Методиева твърди
да е била отнела маркуч и тенджери, а обект на посегателство освен тях са и
други вещи – кастрони, панери, панички и др. По отношение на приобщените като
писмени доказателства и доказателствени средства – справка – характеристика,
справка за съдимост и копие от постановление за привличане в качеството на
обвиняем от 27.08.2020г. отново за извършена кражба съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани с оглед съвкупния доказателствен материал по
делото.
Съдът не възприема становището на защитата както и на самия
подсъдим, че последният не е автор на кражбата. Налице са достатъчно преки
доказателства и доказателствени средства, които го уличават в извършеното
престъпление. Опитът именно той да отчужди част от отнетите вещи, съчетано с
намирането на другата част в дома му, както и направеното признание по
надлежния ред пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство, с
категоричност насочват към единствения възможен извод за извършителство в
кражбата.
По отношение на искането на защитника за върщане на
делото на досъдебно производство за разследване следва да се приеме, че същото
е юридически некомпетентно. Служебният защитник очевидно не е запознат с Тълкувателно
Решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, както и с разпоредбите в чл.249, ал.4 НПК,
посочващи случаите на прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора. В пледоарията си не бяха посочени конкретни аргументи в
тази насока, а и такива не са наведени при проведеното с участието на
подсъдимия разпоредително заседание. Именно при проведеното на 10.06.2020г.
разпоредително заседание същият служебен защитник е изявил становище, че не
открива допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното и двете възражения са неоснователни.
Предвид изложените фактически
и доказателствени съображения съдът намира, че със своето поведение подсъдимият
Г.А. е осъществил от обективна и субективна стана състава на престъплението по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.,,а” и б.,,б” НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в противоправно отнемане на чужди движими вещи, без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е именно
такова отнемане и впоследствие възстановяване от страна на полицията.
Видно от данните по делото е,
че престъплението е било извършено при наличието на квалифициращия признак
,,опасен рецидив”, което обстоятелство се доказва от приобщената по реда на
чл.283 НПК справка за съдимост. Налице са и двата признака по чл. 29, ал.1 б.,,а” и б.,,б” НК, както
и останалите изискуеми такива за наличие на това квалифициращо обстоятелство: подсъдимият
е бил осъждан като пълнолетен с влезли в сила присъди по НОХД № 30 419/2012г.
по описа на Районен съд – гр. Монтана, в сила на 05.02.2013г., НОХД №
276/2017г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй, в сила на 07.11.2017г. и
НОХД № 392/2017г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, в сила от 07. 12.2017г.
и не са изминали пет години от изтърпяване на предходно наложените наказания с
извършеното престъпление.
От субективна страна престъплението се счита за
извършено при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че отнема
вещи, които не са негови и въпреки това е направил опит да отчужди част от тях,
продавайки ги на трето лице, с което манифестира намерение за окончателно
присвояване, а другата част се опитал да ги укрие в дома си.
Наказанието за извършеното престъпление предвижда
лишаване от свобода от две до десет години.
При определяне на размера на наказанието, съдът отчете
като отегчаващи отговорността обстоятелства високата обществена опасност на
деянието и дееца, изключително отрицателните му характеристични данни,
многоройните му предходни осъждания за престъпления против собствеността, лошото
му процесуално поведение, довело до изменение на взетата му в хода на
досъдебното производство мярка за неотклонение, краткият период от изтърпяване
на предходно наказание лишаване от свобода отново по обвинение за извършена
кражба при условията на опасен рецидив до извършване на настоящето
престъпление, наличието на висящо досъдебно производство, по което му е било
повдигнато обвинение отново за извършена кражба при условията на опасен
рецидив, стремежът към некоректно оневиняване чрез отричане на престъплението
посредством ползване на свидетел, който да поеме отговорността, съпътвтвано с
извършване на престъпление (набедяване в извършено престъпление), ниското му правно
съзнание и незачитане на установения в правов ред.
Предвид направения анализ на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира, че по отношение на подсъдимия Г.А.
следва да бъде определено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК към
предвидения в закона среден размер от четири година лишаване от свобода.
Единствено и само ниският размер на причинените вреди не обуславя определяне на
наказание към максимално предвидения в закона, но и не е изключително
обстоятелство, обуславящо налагане на такова под предвидения в закона минимум.
Възстановяването на откраднатите вещи не следва да бъде отчитано като
отегчаващо отговорността обстотятелство, тъй като независимо от факта, че
същите са били върнати от подсъдимия с протокол за доброволно предаване, това
все пак не е било сторено по негова собствена воля, а вследствие на посещаване
на имота от полицейските служители. Подсъдимият или неговите близки и роднини
не е потърсил пострадалата, нито самоволно е отишъл в полицията, за да предаде
откраднатите вещи (в този смисъл са и Решение № 299 – 1969г. ІІ н.о. на ВС,
Решение № 2 – 1983г. – І н.о. на ВС и др.). Макар и обективирани като
доброволно предадени, липсва елемент на доброволност, който да обуслови
наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство. Направеното в досъдебното
производство признание на вина също не следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Същото е изрично оттеглено от подсъдимия в
съдебната фаза на процеса посредством отричане на авторството на деянието и
посочване на друго лице, от кръга на неговите близки, което да поеме
отговорността.
Съдебната практика е категорична, че самопризнанието на
досъдебното прозиводство е смекчаващо отговорността обстоятелство само и
единствено когато се поддържа и в съдебната фаза на наказателния процес (Решение
№ 1085/2005г. - ІІІ н.о. на ВКС).
Съдът не намира основания да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и наложеното наказание не
се явява несъразмерно тежко.
Видно от справката за съдимост е, че с предходната му
групирана присъда на подсъдимия е било наложено наказание в размер на две
години лишаване от свобода, което е изтърпял при строг режим. Същото обаче
очевидно не е въздействало поправително и превъзпитателно спрямо дееца, след
като същия в един сравнително кратък интервал от време след неговото
освобождаване, извършва нова кражба и е обвинен за друга такава.
Ето защо според настоящия съдебен състав целите на
наказанието по чл.36, ал.1 НК биха били постигнати в най – пълна степен с
налагането на по – високо по размер от изтърпяното наказание. С тази присъда би
се направил пореден опит да се въздейства поправително и превъзпитателно спрямо
дееца.
Определеното по размер наказание попада в хипотезата
на чл.58 т.2 във вр.с чл.57, ал.1 т.2 б.,,б” от ЗИНЗС и следва да бъде
изтърпяно ефективно и при първоначален строг режим.
Предвид обстоятелството, че в съдебно заседение
мярката за неотклонение на подсъдимия беше изменена съда в ,,Задържане под
стража” и която е била изпълнена на 29.07.2020г., от наложеното наказание
лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което лицето е било
фактически задържано като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване
от свобода.
Поради признаването на подсъдимия Г.А. за
виновен по повдигнатото му обвинение същият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОДМВР - гр.Монтана сумата в размер на 58.00 лева представляваща
възнаграждение за вещо лице по изготвената в досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза, а по сметка
на Районен съд – гр. Монтана и сумата от 50.00 лева за
явяване на вещо лице в съдебно заседание и по 05.00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: