№ 59
гр. Харманли, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20215630200193 по описа за 2021 година
Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят М. М. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, действащ чрез
пълномощника си адв. Г. Г. АК Хасково, обжалва Наказателно постановление № 21-0271-
000181 от 15.ІІ.2021г. на Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, като го счита
за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие със закона.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя-редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника си адв. Г. Г., която поддържа изцяло депозираната жалба.
Административно наказващия орган- Началник Група към ОД МВР Хасково РУ
Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо
рег.№ 271000 - 2988/ 05.V.2021г., с което административно наказателна та преписка е
изпратена в РС Харманли е изразено становище за потвърждаване на наказателното
постановление.
Районна прокуратура гр.Харманли – редовно призована не се представлява, не
взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 21-0271-000181 от 15.ІІ.2021г. на Началник
Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа акт сер.АА № 181-981206 /
11.ІІ.2021г. на М. М. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл.174 ал.3 от
Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания: “Глоба” в размер
на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24месеца, за нарушение на
чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
В Акт за установяване на административно нарушение сер. АА № 181-9812 06 /
11.ІІ.2021г. са отразени идентични обстоятелства.
1
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели ИВ. Л. ЯН. -
актосъставител , Ж. К. К. и Н. К. К. - служители при РУ Харманли - свидетели по акта.
От показанията на св. К. и К. се установява, че на въпросната дата двамата били
наряд. Около 14.30ч., те видели лек автомобил управляван от служебно известния им М.М.,
и решили да го спрат за проверка. При поискване на свидетелство за правоуправление,
водача не го представил. Полицейските служители взели решение да отведат М**** да РУ
Харманли, където да му бъде извършен тест на употреба на наркотици, като за целта те
поискали съдействие от колегата си И.Я. (изпълняващ длъжността автоконтрольор към оня
момент).
При пристигането на св. Я. в РУ Харманли той разяснил на М****, че ще бъде
тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества, при което последния отказал. За
отказа да бъде тестван, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. В хода на проверката, след съставяне на акта, бил издаден
талон за медицинско изследване № 082202.
В съдебно заседание, по искане на защитата се допуснаха до разпит и
изслушани: М.П. (баща на жалбоподателя) и Ф.В.. От техните показания се установява, че
когато разбрали , че жалбоподателя е отведен в РУ Харманли, решили да отидат там, за да
разберат какво точно се е случило. Пристигайки в управлението тата заварили М**** вътре
във фоайето и той им казал, че полицейските служители ще го тестват за наркотични
вещества. Свидетелите излезли навън, за да го изчакат, а когато жалбоподателя се появил
носел в себе си два акта за установяване на административно нарушение и талон за
медицинско изследване. След разговор с баща си той решил да отиде да даде кръв за
изследване.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.ІV.2021г.,
като жалбата е постъпила в РС Харманли на 05.V.2021г. , като е входирана под № 538/
05.V.2021г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се
явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- ИВ. Л. ЯН., в качеството му
на мл. автоконтрольор към РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от
Закона за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен
на нарушителя за подпис, и подписан от него без възражения. Издаденото въз основа на
АУАН Наказателното постановление № 21-0271-000181 от 15.ІІ.2021г. на Началник Група
към ОД МВР Хасково РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ № 8121з-
515 /14.V.2018г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34 ал. 3 от
ЗАНН
При извършената служебна проверка настоящия състав на съда констатира, че
актосъставителят, а след него и административно наказващия орган са квалифицирали
деянието, вменено на жалбоподателя по чл. 174 ал.3 от Закон за движение по пътищата,
която е наказващата норма, но също така в диспозицията си съдържа състава на
административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна
признаци. В случая е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН
и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо.
В процесния АУАН е посочено, че водачът : “отказва да бъде изпробван за употреба на НУВ
и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 500“ - изпълнително деяние по чл. 174
ал.3 пр.2 от ЗДвП. В обжалваното постановление изпълнителното деяние е посочено като чл.
174 ал.3 от ЗДвП.
Формалността на административно наказателното производство предпоставя
максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното
нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи
за какво деяние се ангажира отговорността му, както и за да се обезпечи възможността за
съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на съответствието
му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на
2
наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и
възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено
съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на
санкционния акт.
Анализът на санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП, сочи на възможен
извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство,
…., който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Т. е. създава се впечатление, че водачът подлежи
на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от
визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни
предписание за установяване на употребата на наркотични вещества с доказателствен
анализатор или медицинско изследване, с оглед употребата на съюза „или“ в цитираната
разпоредба. Подобно тълкуване според настоящия съдебен състав намира, че противоречи
на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат гаранции за възможността лицата,
управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната
по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, под страх от административно-наказателна отговорност и
отчитайки, че и трите способа, визирани в текста на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от закона,
са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични вещества. В
потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на техническото
средство от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя
да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да се подложи на
медицинско изследване. Налага се извода за субсидиарния характер на този подход - чрез
техническо средство, за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на
разпоредбите на Наредба №1 от 19.VІІ.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози - издадена
от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 3а т.1
от Наредбата , навежда на извода на така предложеното тълкуване на санкционната
разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за
проверка с техническо средство е основание употребата на наркотични вещества да се
установява с доказателствен анализатор или с медицинско изследване. Такова изследване по
делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна
проба, въпреки че е приел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно,
налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на
състава на нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в
съставения АУАН и повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. В
обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в
издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за
медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган за пръв път едва със
санкционния акт, с оглед изложеното по-горе за характера и последиците от така
допуснатото процесуално нарушение.
Наред с това съдът счита че в хода на настоящото производство вмененото на
жалбоподателя нарушение не се доказа по изискуемия от закон начин. Фактите, основание
за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя са
установени с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице. Констатациите, залегнали в
него обаче подлежат на опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Установените факти посредством АУАН и в частност –
време на осъществената проверка с годно техническо средство, в която проверка е бил
участник жалбоподателя, при твърдяна хипотеза на отказ се опровергаха в хода на
съдебното производство. При доказателствена тежест за наказващия орган същият не доказа
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП и по конкретно времето на проверката с
техническо средство, при която е констатиран отказа на нарушителя да му бъде изпробван за
употреба на алкохол. В АУАН е посочено, че е водачът е отказал да бъде тестван с
техническо средство Друг тест 5000 с № ARKF 0022, за който обаче в преписката не се
3
съдържа списък на предоставените средства за измерване, успешно преминалите проверка за
годност и конкретно посочения такъв в тези актове. В този смисъл наказващия орган, върху
който лежи доказателствената тежест в административно наказателното производство, не
доказа посоченото в АУАН и НП техническо средство да е бил годно техническо средство
по смисъла на закона. Наред с това в съставените АУАН и НП като време на извършване на
деянието е посочено 14.30ч. на 11.ІІ.2021г., докато в издадения Талон за медицинско
изследване № 082202 , като начало на проверката е отбелязано - 14.50ч., а като час на
връчване на талона - 14.30ч. на 11.ІІ.2021г. От показанията на свидетелите по акта се
установява , че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил спрян за проверка в 14.30ч.
на 11.ІІ.2021г., а пристигането на св. Я., в чиито правомощия е да извършват проверка за
наличие на алкохол или наркотични вещества или отказ от такава е станало след около 15 до
20 минути от спирането на нарушителя. Следователно показанията на св. К. и К. по
категоричен начин опровергават констатациите за времето на отказа на нарушителя от
изпробване за употреба на наркотични вещества, посочено в съставения АУАН и НП, а
оттам и на извода за установеност на фактите на административно-наказателното обвинение
спрямо жалбоподателя.
Гореизложеното обосновава извода за допуснати от страна на Административно
наказващия орган нарушения на процесуалните правила и недоказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение, обуславящи отмяната на обжалваното постановление.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. В тежест на
административно наказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на упълномощен по делото адвокат, които са в размер
на 600лв. съгласно представения списък за разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 21-
0271-000181 от 15.ІІ.2021г. на Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли,
издадено въз основа акт сер. АА № 181-981206 /11.ІІ.2021г., с което на М. М. П. ЕГН
********** от гр. Харманли, на основание чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата
са наложени административни наказания: “Глоба” в размер на 2000 лв. и „ Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24месеца, за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково , да заплати на М. М. П. ЕГН ********** от гр.
Харманли, разноски по делото в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съ-
общението за произнасянето му пред Административен съд- Хасково по реда на Глава ХІІ
от Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4