СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
2451 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 270044 от 16.11.2017 г. по гр. д. №
6937/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, IІ ГО, 71 състав, е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК,
че А.В.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1776,36 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.09.2013 г. до
м.04.2016 г. в имот с код на платеца T418838 - кафе бар, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от
01.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за заплащане на
главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 1 919,83 лв., а искът за заплащане на сумата от 353,54 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 31.10.2013 г. до 17.10.2016 г., е отхвърлен изцяло, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61876/2016 г. по описа на
СРС, 71 състав. С решението А.В.Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 321,80 лв. - разноски в исковото
производство и сумата от 268,09 лв. - разноски в заповедното производство, а „Т.С.“
ЕАД е осъдена да заплати на адв. В.В.Т., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 67,55 лв. - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и на адв. К.И.Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 85,04 лв. - адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът ищец твърди, че
първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че месечната дължима
сума се формира въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за
периода цена на топлинна енергия. Счита, че ответникът дължи лихва за забава
поради неплащане на сумите за потребена топлинна енергия.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника А.В.Г., в който моли за оставяне без уважение
на подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението в обжалваната част.
Твърди, че между страните липсват облигационни отношения, не е налице
изискуемия по закон писмен договор, поради което не дължи претендираните от
ищеца суми за топлинна енергия и обезщетение за забава.
Подадена е и въззивна жалба от въззивника ответник А.В.Г., в частта, с
която предявените искове са уважени. Излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Искането към съда е
да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят изцяло исковите
претенции. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се
извършва въз основа на писмен договор. Сочи, че между страните липсва
облигационна връзка. Излага доводи, че ответникът не е доказал доставянето на
топлинна енергия за процесния имот. Възразява, че не са налице елементите от
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като по делото не е доказано ползването
на имота и качеството му на потребител на топлинна енергия.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби,
подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 43 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото се установява, че по
силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, т. I, рег. № 4614, дело № 128/2011 г. на нотариус при СРС ответникът А.В.Г. е
собственик на процесния топлоснабден имот - кафе-бар, находящ се в гр. София, ж.к. „********, партерен етаж.
От представените писмени
доказателства и приетите заключения на съдебно- счетоводната и съдебно - техническата експертиза се установява, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която
се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа, както
и че стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния период - м. 09.2013 г. до м. 04.2016 г. възлиза на 1 776,36 лв.
Съгласно разпоредбите на § 1,
т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) "Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди. Според §1, чл. 43 ДР на ЗЕ, "Потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не е спорно по
делото, че между страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до
горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че
страните не са били обвързани от облигационно правоотношение. От друга страна фактът, че
ответникът, закупувайки имот за
небитови нужди -
кафе-бар, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, действително го освобождава от договорна
връзка с "Т.С." ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната
даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването маже да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената
хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но
въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност, ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи.
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната съдебно-техническа експертиза, че такава е доставяна от
ищеца и съответно потребявана в имота на ответника, като отчетеното количество доставена топлинна
енергия през процесния период, е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Конкретната методология по отчитането и
изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ,
като съдът изцяло възприема фактическите изводи, до които е достигнала тази
съдебна експертиза. Видно от същата, общата стойност на доставената в имота
през процесния период топлинна енергия е в размер на 1 776, 36 лв. При това положение, доколкото
ответникът е бил собственик на процесния имот през
исковия период и потребител на доставената в него топлинна енергия, следва да
се приеме, че същият се е обогатил, чрез спестяване на
разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца
топлинна енергия, а последният се е обеднил, неполучавайки цената на услугата, като обогатяването
на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от едни и същи факт.
Съдът приема, че ищецът е
установил по пътя на пълното и главно доказване количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот. То е
установено по компоненти: топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. На тази основа съдът приема, че дяловото разпределение
е извършено в съответствие с нормативната уредба. Не се установи по делото и да
са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия.
Ответникът не ангажира доказателства за
погасяване чрез плащане на горепосочените суми.
Така по делото се установява
доставка на топлинна
енергия за горепосочената сума, с която ищцовото дружество е намалило имуществото
си, поради това, че не е получило равностойността на същата и обогатяване на
ответника с посочената сума за сметка на ищеца.
Предвид изложеното
предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен за сумата от 1 776,36 лв., представляваща стойността
на потребената от ответника топлинна енергия за процесния период от м. 09.2013 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабдения имот, като бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1 919,83 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 01.11.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с
определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана от страна на кредитора. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в
процеса да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на процесните
задължения преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, не е ангажирал доказателства в тази насока /приложените по делото покани няма данни да са получени от ответника/, поради което претенцията
за лихви е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Следователно
постановеното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявения
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора
разноските, направени в хода на въззивното производство, следва да останат в
тежест на страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността и на
двете въззивни жалби.
Предвид изложените съображения, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270044 от 16.11.2017 г. по гр. д. №
6937/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, IІ ГО, 71 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.