№ 663
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20215300900600 по описа за 2021 година
Съдът констатира, че е извършена редовна размяна на книжа между
страните, поради което извърши проверка за допустимост на предявените
искове съгласно чл.374 ГПК.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от
С.А.Ш. против "Летище Пловдив " ЕАД, с.Крумово искове, с които се
оспорват като порочни решенията на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество, взети с Протокол № ПД-201/02.08.2021г. от Георги
Тодоров – Министър на транспорта, информационните технологии и
съобщенията в качеството му на орган, който упражнява права на Държавата
като едноличен собственик на капитала на „Летище Пловдив“ ЕАД, с които
С.А.Ш. е бил освободен като член на Съвета на директорите на
предприятието, сключеният с него Договор за управление № ВД-14 от
18.02.2015 г. е бил съответно прекратен и е избран и назначен за независим
член на Съвета на директотире на „Летище Пловдив“ ЕАД В.П.З., въз основа
на които е направено искането за вписване в търговския регистър по
партидата на това дружество на промени във вече вписаните обстоятелства по
регистърно производство, образувано по заявление с вх. № 20210805152238.
Пороците на процесните решения, на които се позовава ищецът в
исковата молба, са такива, които при съобразяване на критериите, посочени в
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002
г. на ОСГК на ВКС, водят не до тяхната нищожност, а до
незаконосъобразността им. В тълкувателното решение са дадени указания, че
нищожни са единствено следните решения на Общото събрание: 1)
1
решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/
решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в
протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е
вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на
определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го
е приел. В исковата молба не са изложени твърдения за наличието на нито
един от изброените пороци. Ето защо следва да се приеме, че в случая
въпреки, че ищците искат от съда да прогласи нищожност на решенията на
върховния орган на ответното дружество, те всъщност сочат пороци, които
водят до тяхната незаконосъобразност и ги правят отменяеми, каквито са тези
за нарушаване на императивни законови разпоредби на Закона за публичните
предприятия. С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено потестативното право
да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на върховния орган на
търговското дружество. Това право възниква за определен кръг субекти и
това са тези изрично посочени в цитираната законова разпоредба –
съдружниците съответно акционерите в едно търговско дружество. Ето защо
и активно процесуалноправно легитимирани да предявят конститутивния иск
по чл. 74 ТЗ са само съдружниците в дружество с правноорганизационна
форма ООД, съответно акционерите в акционерно търговско дружество.
Ищецът няма качеството на акционер в ответното акционерно дружество, в
което целият капиталът се притежава от Държавата, което означава, че той не
е сред лицата, които са легитимирани да искат отмяна на незаконосъобразни
решения на едноличния собственик на капитала на това дружество по реда на
чл. 74 ТЗ, което налага извод за недопустимост на предявения пред иск, ако
се приеме, че това е неговата правна квалификация.
Ако се съобрази заявения от ищеца петитум и се приеме, че с
подаване на исковата молба съдът е сезиран с иск да бъдат прогласени за
нищожни решенията на едноличния собственик на капитала, евентуално- за
несъществуващи, то съдът отново счита, че така предявените искове също са
недопустими.
В т. II от цитираното Тълкувателно решение е посочено, че
нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск,
който може да бъде предявен от всяко едно лице, което притежава правен
интерес /и от членове на дружеството, както и от трети лица/, като е
направено разграничение по отношение на пътя за защита срещу такова
2
решение, като е прието, че в случаите, в които то подлежи на вписване в
търговския регистър и действието на това вписване е конститутивно, то
тогава защитата на лицето, имащо правен интерес, не е чрез предявяване на
установителен иск по общия ред, а е чрез предявяване на специалния иск по
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, който има за предмет установяване несъществуването на
вписано обстоятелство, а когато взетото решение не е от тези, за които в
закона е предвидено, че се вписват, нищожността му може да бъде установена
чрез иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, т. е. по общия исков ред.
Независимо от това как се квалифицира предявения в настоящото
производство иск- като такъв по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или такъв по чл. 124, ал. 1
ГПК, то той по своя характер е установителен, като при съобразяване на
изложените от ищеца факти съдът счита, че той е недопустим поради липса на
правен интерес от неговото предявяване.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен
установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно, е
съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с него защита,
който интерес следва винаги да е конкретен. Правен интерес от търсената с
установителния иск защита в случая би бил налице, когато третото лице
твърди, че за него съществуват права, които са накърнени от приетото от
едноличния собственик на капитала решение и от вписването в търговския
регистър на обстоятелствата, които възникват от така приетото решение.
За да отговори на въпроса дали в процесния случай е налице правен
интерес от предявения установителен иск за защита срещу нищожността на
решенията на едноличния собственик на капитала на "Летища Пловдив "
ЕАД, съдът съобразява, че ищецът твърди, че е бил член на съвета на
директорите, както и че е бил освободен като такъв с решенията, взети от
едноличния собственик на капитала, които счита за порочни. Следователно
ищецът е трето лице за ответното дружество и единственият му интерес би
бил имуществен , свързан с прекратения договор за управление. Същият не
притежава членствени права, които да защити, както и друго признато от
закона и защитимо по съдебен ред право. В контекста на последиците от
евентуалната отмяна на атакуваните решения, следва да се посочи, че
разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата относно
възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, както и
3
в нормите на специалния Закон за публичните предприятия, не е уредено
съществуването на субективно право на което и да е лице да бъде избирано в
състава на управителните органи на акционерното дружество – такова право
по силата на закона няма нито акционера, нито което и да е трето на
акционерното дружество лице. Съгласно чл.15 ал.1 от Закона за публичните
предприятия органът, упражняващ правата на държавата, взима решения от
компетентността на общото събрание на съдружниците/акционерите в
едноличните публични предприятия и упражнява правата на
съдружник/акционер в публичните предприятия, в които държавата не е
едноличен собственик на капитала. Съгласно чл.25 от Правилника за
прилагане на ЗПП в правомощията на Министъра е да се произнася по всички
въпроси, предоставени от ТЗ в компетентността на общото събрание, респ.
едноличния собственик на капитала, включително и по тези за промяна на
членовете на СД, включително и преди да изтече мандата им. Следователно
пряко предоставено от закона правомощие на министъра е, да назначава и
освобождава членовете на съвета на директорите на едноличното публично
предприятие, в което държавата е едноличен собственик на капитала.
Освобождаването на член на съвета на директорите не е обвързано със
съществуване на каквито и да било основания и зависи единствено от
свободната преценка на общото събрание съответно на едноличния
собственик на капитала при еднолично акционерно дружество. След като
законодателят е предоставил в изключителна компетентност на върховния
орган на акционерното дружество правото да избира и освобождава едно лице
като член на управителния му орган, като това може да бъде направено във
всеки един момент и не зависи изобщо от поведението и волята на това лице,
то трябва да се приеме, че освобождаването на член на съвета на директорите,
както и вписването на такова обстоятелство в търговския регистър, няма как
да да засегне някакво субективно право на това лице. След като за едно трето
лице не съществува гарантирано от закона право да участва в управлението
на търговското дружество, то това лице не може да обоснове с нарушаването
на такова право наличието на правен интерес от предявяване на иск за
установяване, че вписването на освобождаването му като член на
управителния орган в търговския регистър е несъществуващо обстоятелство,
поради нищожност на решението на върховния орган за неговото
освобождаване. Това се приема и в практиката на Върховния касационен съд,
4
постановена по реда на чл. 290 ГПК, като в този смисъл е произнасянето в
решение № 234 от 23.12.2016 г., постановено по т. д. № 54/ 2016 г. по описа на
ВКС, I т. о.
Това, че с приемане на решенията за освобождаване на ищеца като
член на съвета на директорите на "Летище Пловдив " ЕАД и назначаването на
друго лице като член на управителния орган и с вписването на тези
обстоятелства в търговския регистър, не се засягат каквото и да било негови
права, означава, че той няма правен интерес от водене на установителен иск
за защита срещу тези решения на едноличния собственик на капитала, които
счита за нищожни, което прави този иск недопустим.
С оглед останалите твърдения на ищеца следва да се посочи, че
защитата на обществения интерес не е признато от закона основание за
атакуване на решения на търговско дружество от трети лица.
В обобщение, изводът е, че с исковата молба са предявени
недопустими искове, поради което същата подлежи на връщане, а
производството по нея- на прекратяване.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на С.А.Ш. против "Летище Пловдив " ЕАД,
с.Крумово поради недопустимост на предявените с нея искове и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5