Решение по дело №236/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на Ц. Й. М. от гр.Видин, против Решение № 2153-05-2/18.04.2024 г. на директор на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата, като неоснователна и е потвърдено разпореждане № **********/11.03.2024г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Видин за възобновяване производството по спиране на личната му пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и прекратяването ѝ.

Жалбоподателят сочи, че e атакувал само прекратяването на личната му пенсия, но не и възобновяването на производството; счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; неправилно в обжалвания акт не е прието, че е нарушен и закона, а именно прекратяване на пенсията, поради отпадане на основанието за получаването ѝ, тъй като не са налице предпоставките за това, не е установено по обвързващ административния орган или съда начин неистинското съдебно решение, както и че няма присъда или съдебно решение за установяване на истинността му.

Иска се от съда да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира определяне на разноски.

Ответникът по жалбата - директор на ТП на НОИ-Видин, в писменото си становище оспорва същата. Сочи, че решението му е законосъобразно, като постановено в съответствие с материалноправните и процесуалните правила и моли същото да бъде оставено в сила.

Административен съд Видин, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ц. Й. М. е подал до заявление вх. № 2112-05-139/22.04.2019г. за отпускане на пенсия/и и добавка/и (л.28), към което е приложил ЕР № 1322/01.04.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Св. П." АД гр.Видин (л.32), с което, поради силно намалено зрение на двете очи, му била определена пожизнено 100% намалена работоспособност без чужда помощ, с възможност за самообслужване в битово отношение. С Разпореждане № ********** от 10.05.2019г. (л.45) на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Видин, считано от 01.04.2019г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 238,74 лв. С разпореждане от 20.08.2019г., считано от 01.07.2019г. пенсията е определена в размер на 252,34 лв. (л.48).

С писмо рег. № 368000-11681 от 10.11.2021г. директора на ОД на МВР-Видин уведомява директор на ТП на НОИ-Видин, че ЕР № 1322/01.04.2019 г. на Ц. Й. М. е издадено въз основа на неистински и подправени документи (л.53).

Във връзка с това уведомяване, с разпореждане от 16.11.2021г., личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е спряна, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, считано от 03.11.2021 г. (л.56).

С молба вх. № 1023-05-56/29.08.2022г. (л.58), М. поискал възобновяване изплащането на пенсията, което е отказано с Разпореждане № **********/19.09.2022г. (л.59), потвърдено с Решение № 1040-05-28/28.10.2022г. на директор на ТП на НОИ-Видин.

Повторната му с молба вх. № 1023-08-33/19.06.2023г., е отказана с разпореждане № **********/11.09.2023г. (л.13), потвърдено с Решение № 1040-05-30/08.11.2023 г. на директор на ТП на НОИ-Видин.

Видно от писмо № 03045/2020г. от 17.10.2023г. на РП-Видин (л.17), досъдебното производство № 368 ЗМ 290/2020. по описа на ОДМВР – Видин е спряно, тъй като не е открит извършителят на деянието, съставил неистински частни документи, в това число и Амбулаторен лист № 005655 от 18.12.2018г. и ЕР № 1322/01.04.2019г., издадени на жалбоподателя Ц. Й. М..

При обжалването по съдебен ред на първоначалния отказ за възобновяване изплащането на пенсията, Административен съд Видин отхвърлил жалбата на М. с Решение № 51/13.03.2023г. по адм.д. № 248/2022г. (л.9), което е отменено с Решение № 1482/08.02.2024г. по адм.д. № 5476/2023г. на шесто отделение на Върховен административен съд (л.11) и преписката е изпратена на ПО при ТП на НОИ Видин, за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Последвало е Разпореждане № **********/11.03.2024г. (л.4), с което, на основание чл.55 от АПК, ръководителят на ПО е възобновил производството по спиране на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО е прекратил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.04.2019г. (дата на отпускане на пенсията с ЕР № 1322/01.04.2019г.) по чл.74 КСО.

Причините за прекратяването са, че видно от отразеното заключение в Протокол № Г-41 от 26.08.2021г. за извършена графическа експертиза, съдържаща се по ДП № 368 ЗМ-290/2020г., подписът на д-р Е. Д. не е изпълнен от нея в ЕР № 1322/01.04.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД. Последният като неистински диспозитивен документ, поради това, че не е издаден от всички лица, посочени за негови автори, не е годно основание за изплащането пенсията на жалбоподателя.

Директорът на ТП на НОИ-Видин се произнесъл с обжалваното решение, с което потвърдил разпореждането. Посочил е, че ЕР е неистински диспозитивен документ, който не е автентичен, с оглед подписа на единия от издателите му. Като индивидуален административен акт, неистинското ЕР налага прекратяване на изплащаната пенсия, поради отпаднало основание за изплащането ѝ.

Допълнително по делото, административният орган е приложил Протокол № Г-41 от 26.08.2021г. за извършена графическа експертиза по ДП № 290/2021г. на ОДМВР – Видин.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащ на оспорване административен акт: решение на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган: директор на ТП на НОИ-Видин, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено също от компетентен орган: ръководител на отдел "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ-Видин, с оглед правомощието му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО.

Същото е постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.

С влязло в сила разпореждане личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е спряна на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО - до приключване на наказателното производство по воденото разследване по ДП № 290 по описа на ОД на МВР-Видин. Съобразно посочената разпоредба след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й.

Съобразно разпоредбата на чл.97, ал.1, т.4 от КСО , изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл.98, ал.1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл.95, ал.1, т.6 и т.7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.

Нито в административното, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за отпадане на основанието за спиране по смисъла на посочената разпоредба, а именно приключване на наказателното производство, заради което е спряна пенсията на жалбоподателя, още по-малко основание за прекратяване на пенсията с оглед изхода от него. Изготвената по досъдебното производство експертиза, на която единствено се е позовал административният орган, за да прекрати пенсията, може и следва да бъде използвана единствено за целите на разследването по досъдебното производство. Абсолютно недопустимо е дори в съдебното производство използването на експертизи, изготвени за нуждите на други дела, още по-малко е допустимо такива да бъдат ползвани от административните органи. Както съдът, така и администрацията следва да проведат самостоятелно установяване на обстоятелствата, необходими за издаването на съответния съдебен, респективно административен акт. В административното производство доказателствените средства са разписани в чл.39 и сл. от АПК. Заключението по назначена експертиза не е писмено доказателство по смисъла на посочените разпоредби, за да може да бъде приобщена като такова в административното производство. Същата обективира специални знания на специалист в определена област, чието заключение следва да бъде ценено с оглед на всички други доказателства, събрани в конкретното производство, в което е назначена, включително само в същото може да бъде оспорена, допълнена, повторена. В този смисъл е и разпоредбата на чл.49 от АПК, която изрично предвижда възможност административният орган да назначи експертиза, когато са му необходими специални знания. Позоваването на доказателство, което не е изготвено и събрано от административния орган, е абсолютно недопустимо и е в нарушение на основни правни принципи – чл.4, чл.7, ал.3, чл.8, ал.1 от АПК .

Предвид гореизложеното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за прекратяване на пенсията поради неистинност на експертното решение на ТЕЛК, установена с експертиза по образуваното досъдебно производство, са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени. Потвърденото разпореждане следва да бъде отменено изцяло, независимо, че жалбоподателят е посочил до горестоящия орган, че обжалва разпореждането единствено в частта на прекратяването, тъй като възобновяването в случая няма самостоятелен характер.

В Разпореждането е посочена молба на жалбоподателя от 29.08.2022г. във връзка, с която се произнася органът, но видно от данните по делото е, че по тази молба е налице влязъл в сила отказ за възобновяване на производството. Доколкото за настоящите актове органът не е сезиран с искане от жалбоподателя, не е налице основание за връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като органът е действал служебно.

Предвид гореизложените съображения решението на директора на ТД на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждането, с което ръководител „ПО“ е възобновил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя и е прекратил изплащането на същата, както и самото разпореждане, следва да бъдат отменени на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.3 от АПК на жалбоподателя се следват разноските по делото. От процесуалния представител на жалбоподателя е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., за което е представен договор, сключен при горните условия. Предвид изхода на делото съобразно разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателят се дължат разноските за производството, държавните такси и възнаграждението на един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв. Съобразно чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Делото е без материален интерес, поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 500 лева, съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, поради което минимално възнаграждение се явява съразмерно.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-05-2/18.04.2024 г. на директор на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него Разпореждане № **********/11.03.2024г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин, с което е възобновено производството по спиране на личната пенсия за инвалидност на Ц. Й. М. и е прекратена пенсията.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Видин, да заплати на адвокат Р. В. Р. от АК-Видин, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща определено на основание чл.32, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.