МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 18/29.01.2020 г. , постановена по НОХД № 630/2019 г. по описа на
ЯРС
ЯРП
е предявила обвинение против Н.Н.Н. *** за
престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Според обвинението, на 26.03.2018г., за времето от 09:00 до 11:00 часа, в
землището на с. Т., обл. Я., от овощна градина в местността „***“, чрез
използване на МПС – т.а. „****“, с рег. № У *** АМ, подсъдимият е отнел чужди
движими вещи – 8 броя стоманобетонови пръстени с
размери Ф 1200/1000/150 мм по 112,80 лева за брой, на обща стойност 902,40
лева, от владението на собственика им Д.П.Д. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати.
На основание и в съответствие с разпоредбата на
чл.287, ал.1 от НПК в хода на съдебното следствие бе прието изменение на
обстоятелствената част на обвинението по отношение датата на извършване на
деянието, вследствие на което предявеното и поддържано против подсъдимия
обвинение е за престъпление, извършено на 23.11.2018г.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия като го намира за доказано по безспорен начин от
показанията на свидетелите Д. и Т., извършили предварителна проверка по случая.
Независимо че в досъдебна фаза подсъдимият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения, прокурорът проследява и съпоставя сведенията, които е дал в
хода на наказателното производство, включително с данните, които е изнесъл пред
оперативните работници при предварителната проверка, и счита, че същите се
адаптират съобразно етапа, на който са дадени, респ. представляват защитна
позиция и не следва да се кредитират. Такава е позицията на обвинението и по
отношение достоверността на показанията на св. Й., доколкото според прокурора,
същият изнася факти, за които не е добил преки впечатления, а са му станали
известни от самия подсъдим. В подкрепа на тезата си за доказаност на
обвинението прокурорът изтъква и обстоятелството, че при установяване на вещите
в имота на подсъдимия същите били покрити с найлон, като изказва мнение, че
обичайно по този начин се прикрива местонахождението на противозаконно отнети
вещи, както и че в много случаи извършителите на такива деяния оправдават
владението си върху противозаконно отнети вещи с посочения от подсъдимия начин
на придобиване – чрез закупуване от непознати лица. В заключение прокурорът
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и
предлага, с оглед чистото му съдебно минало, да му се наложи наказание
пробация, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК. Не взема становище
относно вида и продължителността на пробационните мерки.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з. и изразява съжаление за случилото се, но не се признава за виновен
и моли да бъде оправдан. Дава подборни обяснения по обвинението, в които излага,
че възнамерявал да изгради канализация в имота си и за целта поставил табела на
видно място, че изкупува бетонни тръби. Сочи, че закупил процесните вещи от
непознати лица от ромски произход, които го посетили в имота му предния ден с
лек автомобил, предложили да му продадат такива и го завели да ги огледа на
мястото, на което били оставени. Излага също, че след като им заплатил
договорената цена, сутринта на следващия ден извозил тръбите до имота си с нает
за целта специален автомобил, управляван от св. С..
Редовно упълномощеният защитник –
адвокат също пледира за оправдателна присъда. Основавайки се на показанията на
свидетелите С. и Й. относно състоянието на процесните вещи към момента на транспортирането
им и на показанията на вещото лице в с.з., че стойността им може да бъде
редуцирана с още 50 %, защитата счита, че конкретното деяние не е
общественоопасно, тъй като е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Незначителността на обществената опасност на деянието защитата обосновава и с
обстоятелството, че същото е извършено в светлата част на деня, както и с
безупречната съдебна биография на подсъдимия, за който липсват данни да е
наказван и по административен ред за някакви провинения. Застъпва становище и
за недоказаност на обвинението от субективна страна като намира, че в подкрепа
на обвинителната теза не са събрани убедителни доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Д. притежавал оградена овощна
градина в местността „***“ в землището на с. Т.Я. област, в която възнамерявал
да изгради кладенец. При ремонта на канализацията в ж.к. „***“ в гр. Я. му било
разрешено да вземе осем употребявани стоманобетонови пръстени (рингове) с
размери Ф 1200/1000/150 мм по 112,80 лева всеки, които свидетелят занесъл в
горепосочената местност. Оставил ги до изоставени сгради извън оградата на
овощната градина така, че се виждали от пътя, свързващ с. Т. с гр. Я..
Д. ежедневно пътувал по пътя гр. Я. -
с. Т., поради което редовно следял за наличието на вещите на мястото. На
23.11.2018г. (петък, работен ден) преди обяд Д. видял, че пръстените ги няма,
установил и следи от тежкотоварен автомобил до мястото и сигнализирал органите
на реда. Проверката по сигнала била възложена на свидетелите Д. и Т. –
оперативни работници в РУ „***“ при ОД на МВР – Я., които установили липсващите
вещи в имота на подс. Н., находящ се до бензиностанция „***“ и срещу **** в гр.
Я.. При беседата първоначално Н. бил негативно настроен към полицаите. Казал им,
че са некомпетентни и ги помолил да напуснат, но след като разбрал за какво го
търсят им съобщил, че е закупил пръстените от незопзнати лица от цигански
произход, които го посетили предния ден или по-рано същия ден. В
последователност Д. и Т. иззели видеозаписа от охранителните камери на
бензиностанция „***“ за 23.11.2018г. и установили, че същата сутрин пръстените са
откарани до имота на подсъдимия със специално оборудван товарен автомобил „***“,
с рег. № У *** АМ, собственост на св. С., с който подсъдимият се договорил да транспортира
пръстените до имота му срещу заплащане.
Установените в имота на подсъдимия
осем стоманобетонови пръстени му били оставени за отговорно пазене с протокол
от 23.11.2018г. (л.11 от ДП), при което подсъдимият отново посочил, че е закупил
вещите от непознати лица.
С постановление на ЯРП от
14.01.2019г. било разпоредено връщане на оставените на отговорно пазене на
подсъдимия стоманобенотови пръстени на техния собственик, след което на 20.03.2019г.
вещите били предадени на св. Д..
Към момента на извършване на горното
деяние подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава осма, раздел IV от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, от
показанията на свидетелите Т., Д., Д., С. и Й., от
заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебно-оценителна експертиза,
както и от писмените доказателства по делото, в т.ч. и приложения на л.14 от ДП
протокол за отговорно пазене от 23.11.2018г., които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност са логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка
съдът следните правни изводи:
Против подсъдимия е повдигнато и се поддържа обвинение за престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195,
ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК – привилегирован състав на кражба, извършена
чрез използване на МПС. Признаците на основния състав на престъплението са очертани
в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, която определя кражбата като отнемане на
чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с
намерението тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. За да покрива и
субективните признаци на престъплението, деянието следва да е извършено с пряк
умисъл. Не са възможи други форми на вина. Пряк умисъл е налице, когато деецът
знае за съществуването на всички обективни признаци, включително и за отсъствието
на съгласие на владелеца за отнемане на вещта. В противен случай, ако той не
знае за съществуването на който и да било обективен признак, ще е налице
фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК, която изключва умисъла за
това престъпление.
За да се постанови осъдителна присъда, следва да се докажат
по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на престъплението. По
отношение степента на доказаност на обвинението при постановяване на осъдителна
присъда законът и практиката поставят високи изисквания, които ясно проличават
при проследяването им в различните етапи на наказателното производство. „Основателното предположение” по чл.211, ал.1 от НПК като предпоставка да
образуване на НП, наличието на „достатъчно доказателства за виновността на
определено лице” по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК като предпоставка за
привличане в качеството на обвиняем и „убедеността“ по чл.246, ал.1 от НПК, че
са събрани необходимите доказателства за предаване обвиняемия на съд, не са
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. На този етап е нужно повече
- да съществува „несъмнена увереност“, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е обвинен. В чл.303 от НПК е установена забрана
осъдителната присъда да почива на предположения и изискване за доказаност на
обвинението по несъмнен начин. Това означава, че ако след изчерпване на всички
необходими и възможни процесуално-следствени действия по събиране и проверка на
доказателствата, все още е налице съмнение по отношение съществуването на някое съставомерно
обстоятелство, това съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия. Той се
признава за виновен само тогава, когато
анализа на доказателствената съвкупност прави извода за виновността му единствено
възможен и същевременно, когато този анализ изключва всички други възможни
версии.
В настоящия случай не е налице
категоричността, необходима за приемане на обвинението за доказано. Тя е
сериозно разколебана от обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното
следствие (в досъдебна фаза същият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения), от показанията на св. Й., от данните, съдържащи се в приложения по
делото протокол за отговорно пазене, а и от показанията на свидетелите Д. и Т..
В обясненията си по време на съдебното следствие подсъдимият излага, че на
22.11.2018г. около 17:00 часа, в края на работния ден, бил посетен в имота си
до бензиностанция „Петрол“ от непознати лица от цигански произход, които
предложили да му продадат процесните вещи. Сочи, че лицата пристигнали с лек
автомобил „Опел“ комби, тъмносин на цвят, и му съобщили, че пръстените на места
са с нарушена цялост и собственикът им ги е дал „за желязо - да ги начупят и да
вземат метала“. Обясненията са житейски правдиви, а като се има предвид и
обстоятелството, че в имота на подсъдимия е била поставена табела за изкупуване
на такива вещи, в каквато насока са обясненията на подсъдимия и показанията на
св. Й., е налице логично обяснение и за причината, поради която непознатите са
се обърнали с такова предложение именно към него. Освен житейски правдиви и
логични, обясненията на подсъдимия в тази им част, а и в цялост, се подкрепят в
пълна степен от показанията на св. Й.. Последният е автокранист, поддържа
дългогодишни приятелски отношния с подсъдимия и затова е логично Н. да се
обърне първо към него с молба за извършване на услугата по транспортиране на
вещите до имота му. Отделно, показанията на св. Й. относно присъствието на
непознати лица от цигански произход в имота на подсъдимия в края на работния
ден вечерта преди транспортирането им, относно причината за присъствието на
непознантите там, относно мястото, на което непознатите ги отвели и относно
автомобила, с който същите се придвижвали, хармонизират в пълна степен с
обясненията на подсъдимия по отношение на същите обстоятелства, а и в детайли.
Освен житейски правдиви, логични и хармонизиращи помежду си, обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Й. кореспондират и с показанията на св. С. по
отношение състоянието на вещите към момента на транспортирането им – нарушена
цялост на места и наличие на саморасли храсти наоколо. А в частта им относно начина
на придобиване на процесните вещи обясненията на подсъдимия и показанията на
св. Й. хармонизират и с показанията на свидетелите Т. и Д., от които също се
установява, че още по време на предварителната проверка, в хода на беседата непосредствено
след извършване на деянието, подсъдимият им съобщил идентични обстоятелства,
посочвайки, че е закупил вещите от непознати роми. Същите обстоятелства
подсъдимият последователно е поддържал и при приемане на вещите за отговорно
пазене, видно от съдържанието на съставения за целта протокол от 23.11.2018г.
Такава е позицията му и в обясненията по време на съдебното следствие. Т.е.,
анализът на събраната доказателствена съвкупност налага извод за съществуването
и на друга, също толкова възможна версия относно начина на придобиване на
процесните вещи, а именно, чрез закупуването им от непознати лица, представили
се за оправомощени да се разпореждат с тях. А след като това е така, не може да
се приеме за доказано с нужната категоричност, че подсъдимият е знаел за
липсата на съгласие на св. Д. за отнемане на вещите. Доколкото, както се
посочи, незнанието на този обективен признак изключва умисъла за това
престъпление, настоящият състав счита, че липсват убедителни доказателства
подсъдимият да е действал умишлено.
Въпреки че изложеното е напълно
достатъчно да внесе съмнение в обвинението и да послужи като основание за
оправдателна присъда, с оглед направената от прокурора оценка на обясненията на
подсъдимия следва да се отбележи, че в случая не се наблюдава твърдяното адаптиране
на версията му съобразно етапа на разследването. Напротив, макар в досъдебна
фаза Н. да се е възползвал от правото си да не дава обяснения, са налице други
доказателствени източници (показанията на свидетелите Д. и Т. и протокола за
отговорно пазене от 23.11.2018г.), от които ясно се установява, че и в двете
фази на процеса позицията му относно произхода на вещите е непроменена – и при
беседата с органите на реда в хода на предварителната проверка, и при
предаването на вещите за отговорно пазене и по време на съдебното следствие
същият поддържа едно и също становище, като сочи, че е закупил пръстените от
непознати роми. Именно в този смисъл са показания на св. Й., които не могат да
се игнорират единствено поради съществуващите дългогодишни приятелски отношения
с подсъдимия, след като кореспондират както с обясненията му, така и с
показанията на св. С. относно състоянието на вещите към момента на транспортирането,
респ. и отнемането им. Друг е въпросът, че обясненията на подсъдимия не са от
решаващо значение за степента на доказаност на обвинението, доколкото не
освобождават разследващите органи и прокурора от задължението да събират и
други доказателства в подкрепа на обвинението. Още повече, че подсъдимият има
право както да откаже да дава обяснения, така и да даде такива обяснения,
каквито намери за добре. По силата на чл.103, ал.1 и чл.116, ал.2 от НПК обаче,
в тежест на прокурора е да докаже обвинението по несъмнен начин, като посочи и събере
доказателства както относно наличието на обективните и субективните на
вмененото престъпление, така и доказателства, изключващи съществуването на
другите възможни версии, включително и тези, лансирани от подсъдимия. В настоящия
случай разследването в досъдебна фаза е водено повърхностно, като е подценена
достоверността на версията на подсъдимия. Същият не е разпитан в детайли за
времето, мястото и начина на комуникация с непознатите лица в друго процесуално
качество. В резултат версията му относно начина на придобиване на вещите не е
проверена своевременно било чрез изземване записите от охранителните камери на
бензиностанция „***“ за 22.11.2018г., било чрез събиране на съответни данни по
реда на чл.159а от НПК. А с оглед срока на съхраняване на видеозаписите и на
данните, към момента попълването на делото с тези доказателствени източници е
обективно невъзможно.
С оглед на изложеното, съдът намери
обвинението против подсъдимия за недоказано, прие, че същият не е извършил
престъплението за което е обвинен, поради което и на основание чл.304 от НПК го
призна за невиновен и го оправда по предявеното му по обвинение.
При
това положение, с оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК,
направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: