Решение по дело №1535/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, подадена чрез процесуалния представител младши експерт В. С., против Решение № 654/01.05.2023г. по НАХД № 20233110200152/2023г. на Районен съд гр. Варна, тридесет и втори състав, с което е отменено наказателно постановление №23-0000739/26.08.2022г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, във вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на Г.Н.Г., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи, че в снимковия материал представен пред въззивния съд, на една от направените снимки е виден номера на електронната мобилна везна - №**********, както и че се вижда ясно посочения модел DFWKR. В останалия снимков материал са видни номерата на двете измервателни плочи/платформи, които представляват неизменна част от същата ел. мобилна везна. Твърди, че в представените документи на електронната мобилна везна са посочени именно номерата на плочите/платформите, тъй като именно с тях се извършва измерването – осите на съответното превозно средство се поставят върху тях и същите отчитат съответни стойности на натоварване. Излага, че липсата на посочване в АУАН и НП, че към момента на проверката дружеството не е представило квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение, като се позовава на съдебна практика. С касационната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г.Н.Г. с депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба с искане да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност пледира размерът на глобата да бъде намален към минимума.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Варненският районен съд е приел от фактическа страна, че Наказателното постановление е издадено за това, че на 24.06.2022г. около 14.50ч., в гр. Варна, по ул. „Девня“, срещу вход/изход на складова база „Сухото пристанище/ДАП 2, в посока ЖП Гара Варна, при извършена проверка на управлявания от водача Г. товарен автомобил „Мерцедес” от кат.N3, с рег. № *****, с прикачено полуремарке с рег. №В 1536 ЕН, кат. О4, собственост на превозвача „Автоекспрес 1000“ ООД, е установено, че водачът извършва обществен превоз на товари, като превозва 38 260кг. пшеница от Тополи-ПЧМВ, видно от пътен лист серия „В“ №142986/24.04.2022г. и товарителница сер. „М” №057464/24.06.2022г. Извършено е измерване с мобилна електронна везна „Dini Argeo”, модел „DFWKR”, като е измерено на втора единична задвижваща ос натоварване от 14 240кг, което надвишава нормите с 2740кг., при допустими 11500кг. и е прието, че водачът е нарушил чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ, за което му е наложена глоба в размер на 1 500лв.

РС – Варна е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, свързано с липсата на пълно описание на нарушението. Въззивният съд е приел, че в НП липсва индивидуализация на процесното МПС, включително досежно броя на осите на товарния автомобил и прикаченото към него ремарке, което да позволява преценка осъществена ли е хипотезата на чл. 6 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ, към която препраща чл. 7, от същата Наредба, както и коя конкретно е тази хипотеза. Приел е, че в случая, като не е указано защо е незаконосъобразен извършвания превоз – дали защото се извършва без разрешение, респективно без заплатена пътна такса, АНО не е посочил съставомерен факт на конкретното деяние, довело до непълнота на описанието му, с което е нарушено правото на защита на лицето. Въззивният съд, предвид констатираната непълнота на НП, е направил извод, че е налице неяснота разпоредбата на коя от двете разпоредби - чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП е нарушена в конкретния случай, доколкото цитираните разпоредби формират два отделни, различни състава на административни нарушения. По отношение допуснато нарушение на материалния закон при издаване на процесното НП, въззивният съд е приел, че въз основа на доказателствения материал не е възможно да се установи безспорно кое е техническото средство, с което е извършено процесното измерване, с оглед на което не е налице и възможност да се извърши проверка досежно годността на същото. Пояснил е, че липсват индивидуализиращи белези на измервателното средство, както в приложения по делото служебен бон, съдържащ резултатите от извършено измерване с електронна везна, така и в АУАН и НП.

Касационният състав намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при установяване на релевантните за приложението на материалния закон факти, посочено в същата като неправилно отразяване на фактическата обстановка.

Настоящата инстанция намира констатацията на съда, че актът и НП са издадени от компетентните органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН за правилна. Касационният съд намира за неправилни правните изводи на ВРС за наличието на допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила. Като първо процесуално нарушение въззивния съд е приел липса на яснота в НП разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11/2001 г. на МРРБ, към коя от хипотезите на чл.6, ал.1, т.2 или т.3 препраща. В случая липсата на посочване с колко оси е процесното ППС е ирелевантно, защото в текста на чл.7, ал.1 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ е посочено колко е допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища. В случая е относимо единствено колко е натоварването на втора единична задвижваща ос, за което ясно в НП е цитирана правната квалификация – чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба №11/2001 г., както и подробно е описана фактическата обстановка. Данните по делото сочат, че контролният орган лично е възприел на място и установил по надлежния ред, чрез измерване с посочените технически средства натоварване над допустимото на втора единична задвижваща ос, поради което правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която допустимото максимално натоварване, е за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 единична ос – задвижваща - 11,5 t. Неправилно въззивният съд е приел, че липсата на словесно описание в НП броя на осите на процесния товарен автомобил и полуремарке е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от разпечатания от везната бон се вижда, че осите са 5.

Приложените по делото писмени доказателства кореспондират с показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели и водят до категоричният извод, че Г.Г. правилно е санкциониран в качеството на водач на ППС – товарен автомобил с прикачено полуремарке категория О4, което надвишава допустимото натоварване на втора единична задвижваща ос в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Касационният състав намира, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Ето защо, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на НП.

Неправилно въззивният съд е приел, че за да е осъществен фактическия състав на санкционната разпоредба, посочена в НП – чл. 177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, следва превозът с извънгабаритно и/или тежко ППС да е осъществен без разрешение, респективно без заплатена пътна такса, когато превишението над максимално допустимото попада в границите посочени в чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 г. При тези данни и на основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата на МРРБ, необходимото и достатъчно условие за движение на процесното ППС, е заплащането на определена такса. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба №11/2001 г., защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Г. ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. /относно габарита дължина и височина/, административно наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса. Непосочването на нормата изискваща наличие на заплатена пътна такса не представлява израз на допуснато съществено процесуално нарушение – липсата на заплатена пътна такса не е била спорен по делото факт, а правото на защита най-вече е такова срещу фактите. Предвид словесното описание на нарушението - измерено натоварване на втора единична задвижваща ос 14 420 кг., при допустими 11 500 кг., при натоварване на ос, надвишаващо установените в Наредбата норми, разрешение не може да бъде издадено, поради което неправилни са мотивите на въззивния съд в тази насока.

В хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна везна "Dini Argeo", модел „DFWKR“, е одобрен тип средство за измерване – преминало e поредна последваща периодична проверка на 21.10.2021 г., като е отбелязано, че за всеки показател устройството отговаря на изискванията. В представените с касационната жалба доказателства се потвърждава извода, че везна модел „DFWKR“ важи до 10.2022 г. Везната тегли напълно автоматично, т. е. без човешка намеса, като измерва не товара, а натоварването на ППС ос по ос, и след като получи измерванията за всяка от осите по отделно, везната ги сумира автоматично. Това се установява с категоричност от съдържанието на разпечатания от везната бон, в който се съдържат стойностите първо на всяко колело на всяка от трите оси по отделно (Wheel 1, Wheel 2, Wheel 3), след това – натоварването на всяка ос по отделно (Axel 1, Axel 2, Axel 3). Най-накрая е изчислена сумата от натоварванията на всички оси, като в случая е изчислен показателя по чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ, който очевидно надвишава максимално допустимата стойност от 11 500 кг. Изписаните в бона цифри са идентични с тези на регистрационния номер на ППС/ на автомобила и полуремарке/, а пълното съвпадение на датата на проверката в издадения от електронната везна касов бон и тези, описани в АУАН и НП, доказват, че показанията, отчетени на касовия бон, се отнасят именно за управляваното от водача ППС.

Поради изложеното касаторът като водач на такова ППС е адресат на задължението да не превишава посочената стойност при натоварване на управляваното от него ППС за обществен превоз на товари, вкл. и това на втора единична задвижваща ос, което не е спазил.

Задължение на Г. като водач е да следи за масата на товара, неговия обем, разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който да не води до нарушение на установените специални правила за обществен превоз на товари. Понеже е бил длъжен и е могъл, но не е направил нужното за изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ от Наредбата, Г.Г. е действал непредпазливо при извършване на нарушението, което означава, че същото е субективно съставомерно по аргумент за противното от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.

Неправилно ответника твърди, че в НП не е посочено да е измерено разстоянието между осите на проверявания товарен автомобил или прикаченото към него ремарке, каквото е изискването на чл.177, ал.1, т.2, пр. 3 от ЗДвП. Първо, според НП е осъществен фактическия състав на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 ЗДвП. Второ, Предвид, че е надвишено допустимото максимално натоварване на втора единична задвижваща ос, не е необходимо да бъде измервано разстоянието между осите. Такова изискване законодателят е предвидил за нарушение на чл.7, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв. В случая АНО е наложил глоба в размер към средния размер на 1 500 лв. Касационният съд намира, че липсва основание за редуциране на този размер, като съответен на тежестта на нарушението с оглед факта, че превишението на натоварването – 2 740 кг. е близо 23% от допустимото максимално натоварване на ос – 11 500 кг. Глоба в минимален размер очевидно не би била годна да изпълни целите както на специалната, така и на генералната превенция по см. чл. 12 от ЗАНН.

Като е отменил процесното наказателно постановление въззивния съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в специалния минимум от 80 лв. на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 27 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 654/01.05.2023г. на Районен съд – Варна, тридесет и втори състав, постановено по н.а.х.д. № 20233110200152/2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000739/26.08.2022г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на Г.Н.Г., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: